Богдана Карадочева: Тайно от жена му поръчах Боян да е в затворен ковчег!

<em>Навръх най-тъжния си рожден ден Богдана даде ексклузивно за новия брой &ldquo;ШОУ&rdquo; най-искреното си интервю - за приятелите, с голямата мъка по тези, които вече ги няма, и разби на пух и прах много от митовете и легендите около своята личност.<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Бяхте много разстроена миналата седмица на поклонението на Боян Иванов. Винаги сте казвала, че той, Емил Димитров и Васил Найденов са най-близките ви приятели в гилдията...<br /> </strong>- И Боян, и Емил, и Васил ги обичам. Те са много различни. Емил беше малко отнесен човек, прекрасен, Васил е един работохолик-нервак, а Боян беше критичен към всичко, с много остро, интересно чувство за хумор. Много се карахме с него, спорехме... Като се започне от някоя песен и се стигне до това кой какво готви и как го готви... до сериозни неща. Спорехме, спорехме и накрая казваше: &ldquo;Целувам те!&rdquo; Много ми липсва! Не мога да възприема още, че Боян го няма. <br /> <br /> Аз бях 16-годишна, Боян беше зрял вече, по-голям певец, когато се запознахме. Нямаше ден, в който да не се чуем! Сутрин знаех телефонът като звънне, че е Боян. Когато се забавеше до след 11 и половина, аз му звънях, за да видя какво става, защо го няма&hellip; И сега по инерция чакам телефонът да звънне и не мога да си представя, че го няма... Моето приятелче! <br /> Дни преди да замине за морето, беше тук, вкъщи. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Каза ми, че не се чувства добре <br /> </strong></span><br /> Аз даже го посъветвах да не заминава, защото все пак Царево е малко населено място и ако се появи някакъв проблем... Не ме послуша. Но той се надяваше, че въздухът, климатът ще му повлияят и ще се почувства по-добре. <br /> <br /> Боян беше човек, който не си обръщаше внимание на здравето. Според него лекарите нищо не разбират. Казваше: &ldquo;За какво да ходя на лекар?!&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ругаех го по този повод всеки ден <br /> </strong></span><br /> Непрекъснато му намирах разни лекари, давах му телефони, обаждах му се. А той: &ldquo;Не, няма да отида на лекар! Те нищо не разбират!&rdquo; Сам си лекуваше диабета. За Коледа ми изяде цялата тава баклава! Каза, че ще си сложи тройна доза инсулин &ndash; което просто не може да стане! Диагнозата на Бъни не е никакъв инсулт, никакъв менингит, а един неконтролиран диабет!<br /> <br /> До последно ние почти всяка седмица играехме карти вкъщи. С Борето Грънчаров, с Мустафата /Чаушев &ndash; б. <br /> а/ - нашето прочуто каре! Пет дни преди да замине, играхме белот тук. Те се караха страхотно, чупеха чаши, беше много забавно, защото скандалът, естествено, не беше на живот и смърт! Винаги гледах да приготвя нещо, Мустафата носеше баклавички от Турция... Е, Боян винаги ядеше баклавите и аз го ругаех!<br /> <br /> <strong>- Казвал ли е, че няма смисъл повече да живее повече, предчувствал ли е&hellip;?<br /> </strong>- Не, той си говореше така. Даде едно тъпо интервю, за което аз жестоко му се карах! Казах му: &ldquo;Как можеш да говориш такива глупости, на какво прилича това?! Да дърпаш дявола за опашката!&rdquo; Неговият черен хумор! <br /> Дивотиите, които говореше цял живот. Още като стана на 40 години, и вика: &ldquo;Ми то човек трябва вече да умира!&rdquo; Това беше характерът му. Всичко трябва да е наопаки! Идва тук, изяжда нещо, което съм сготвила, и ми вика: &ldquo;Можеше да му сложиш малко повече сол!&rdquo; Или повече джоджен! Ние много се карахме за подправките &ndash; кой колко слага. Но като се прибере вкъщи, ми се обажда: &ldquo;Беше много хубаво, знаеш ли?&rdquo;<br /> Един ден, не си спомням за чие погребение, вика: &ldquo;Дай да отидем, че <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> на моето погребение никой няма да дойде! <br /> </strong></span><br /> Ей такива глупости ги говореше! И сега, когато започнаха да ми се обаждат толкова много колеги и приятели да питат в колко часа да дойдат, в плача си, защото аз не спрях три дни да плача, се зарадвах: &ldquo;Ей, глупчо, глупчо, виж колко хора са те обичали!&rdquo;<br /> <br /> Бъни беше смешен, забавен, чешит. Като беше млад, къщата им беше пълна с гости и той пееше с една китара, играеха се карти, той винаги готвеше, влизаха и излизаха хора непрекъснато... Изключителен приятел беше! Истински приятел! <br /> <br /> <strong>- И все пак никаква промяна ли не усетихте приятелите в него в последно време?<br /> </strong>- Последните месеци не се чувстваше много добре. И не беше такъв, какъвто и го знаем &ndash; остър, критичен малко заядлив, весел... Този диабет е много коварна болест - постепенно засяга всички органи.<br /> <br /> Като е заминал на морето, даже си е забравил глюкомера. Той имаше преди години една лекарка-диабетолог, която почина, след това сам си назначаваше лечение... В Царево беше с жена си Светла. Всеки ден говорех по 5 пъти с него. Вследствие на този ужасен диабет имаше полиневропатия &ndash; страхотни болки в крайниците. Бяха му предписали много силни лекарства... <br /> <br /> Знаете ли... много ми беше мъчно, когато Емил го показваха в този вид, в който беше накрая! Даже съм го питала: &ldquo;Защо се съгласяваш да те снимат?&rdquo; А той: &ldquo;Много важно!&rdquo; Аз исках Боян да си остане такъв - хубав... <br /> <br /> И се обадих в агенцията, без да питам жена му, и казах: &ldquo;Сложете го в затворен ковчег!&rdquo; После жена му ми <br /> каза: &ldquo;Много ти благодаря!&rdquo; Искам всички така да бъдат - една хубава снимка - и това си остава човекът за теб! Защо трябва да виждаш нещо, което... Човекът е дух, това в ковчега какво е &ndash; някаква изкривена черупка, защо е нужно?! Моите приятелчета! Ревах три дни като луда! Боян беше част от семейството ми! Синът ми е пораснал покрай него, брат ми и майка ми, Бог да я прости, бяха много близки с него &ndash; на празници, в делници...<br /> <strong><br /> - Къде се сприятелихте с Боян?<br /> </strong>- На един &ldquo;Златен Орфей&rdquo;. Казах му нещо накриво. Бяхме с колеги в един от високите хотели на Слънчев бряг. И той ме вдигна на ръце и ме изнесе на ръце от балкона на десетия етаж! И вика: &ldquo;Повтори това, което каза! Извини ми се, иначе ще те пусна!&rdquo; Започнах да повтарям: &ldquo;Извинявай, Бънче, извинявай!&rdquo; След като всичко се размина, му викам: &ldquo;Ти нормален ли си?! Ами ако ти стане нещо на ръцете и ме изпуснеш?!&rdquo; Страшно беше! Беше много силен, много як, имах му доверие, но... <br /> <br /> Веднъж в Куба играехме белот, аз тогава още не знаех да играя добре. Бяхме с Вили Казасян, четвъртия не си спомням. Сбърках нещо &ndash; такъв шамар ми удари, че съм казала &ldquo;50&rdquo;, пък съм нямала! Цяла седмица не му говорих, което за мен е нещо много голямо. Накрая той дойде да ми се извини с един огромен букет! Сладък, любим приятел!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> <br /> </strong><u><strong>ОЩЕ&nbsp;ПРОНИКНОВЕНИ&nbsp;ИНТЕРВЮТА&nbsp;И&nbsp;ЖИТЕЙСКИ&nbsp;ИСТОРИИ&nbsp;ЧЕТЕТЕ&nbsp;В&nbsp;НОВИЯ&nbsp;БРОЙ&nbsp;НА&nbsp;&quot;ШОУ&quot;</strong><span style="color: #800000"><strong><br /> </strong></span></u><span style="color: #800000"><strong><br /> </strong><br /> </span>