ДС и ЩАЗИ са ме разследвали три години като шпионин на ФРГ, казвам го за пръв път.
<em>Бриго Христофоров Аспарухов е бил депутат от парламентарната група на &bdquo;Коалиция за България&rdquo; в 39-ото Народно събрание. Роден е на 15 юни 1945 г. в село Вискяр, Пернишко. Завършва немската гимназия в Ловеч, после външна търговия във Висшия икономически институт &bdquo;Карл Маркс&ldquo; в София. Работи в Първо главно управление на Държавна сигурност от 1979 до 1990 г. От август 1991 до 6 март 1997 г. е началник на Националната разузнавателна служба (НРС). Назначен е от Желю Желев и е освободен от Петър Стоянов. <br /> <br /> През 2003 г. Симеон Сакскобургготски в качеството си на министър-председател се опитва да го назначи за съветник по националната сигурност, но среща широк обществен и опозиционен отпор.<br /> Женен е, има дъщеря.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Аспарухов, преди близо три години предрекохте лустрацията в дипломатическите и специалните служби в България. На какво почиваха твърденията ви тогава и какво извади отново темата на дневен ред?<br /> </strong>- Признавам си, че през 2008 г., разсъждавайки с чужденци по този въпрос, за пръв път стигнах до извода, че целият преход мина под някаква хаотична форма не само при нас, но и в действията на западните и европейските ни партньори, включително САЩ. Те като че ли бяха изпреварвани от събитията и се мъчеха в движените, конюнктурно да променят нещата у нас. Но явно стигнаха до извода, че този начин за разграждане на бившата система и идеологията на социализма и комунизма няма да постигне резултатите, които те искат. Затова от две-три години всичко това е поставено върху един строг план, който цели окончателното разграждане до корен на тази идеология.<br /> <br /> <strong>- Кой и къде е разработил този план?<br /> </strong>- В това са участвали мисловни центрове. Съществуват т.нар. &ldquo;тинк танк групи&rdquo; &ndash; буквално &bdquo;мисловни резервоари&rdquo;, групи от хора, които се занимават с такива неща. Те се пораждат в САЩ доста отдавна &ndash; през 80-те години на миналия век. У нас вече също има такива групи и те са посочени в една интересна книга &ndash; &ldquo;Експертите на прехода&rdquo;, написана от живеещата във Франция българка Достена Соверен. Тези групи се опитват да удрят по остатъците, които напомнят онази система &ndash; съветските паметници, пенсионерите, които получават големи пенсии, но са работили за бившата система и най-вече нанасят удари по всички дипломати, които са се формирали, усъвършенствали и работили като такива в онази система. <br /> <br /> <strong>- Кои са &ldquo;тинк танк групите&rdquo;, които работят на наша територия?<br /> </strong>- В изследванията на Соверен на първо място е поставен Центърът за либерални стратегии на Иван Кръстев. Там е и Центърът за социални практики на Евгений Дайнов, както и ИРМИ на Огнян Минчев. Плод на такава дейност са и последните действия на Иво Инджев, който се опълчи срещу съветските паметници и внезапно ни в клин, ни в ръкав започна отново да дразни нашето и без това разделено общество. Не случайно, когато ни говорят социолози и политолози, ние сме свидетели на едни противоречия между тях. Просто те защитават различни зададени им теми отвън. Зад тези &ldquo;тинк танк групи&rdquo; стоят финансови средства, осигурени от фондации в САЩ и Европа, като &ldquo;Конрад Аденауер&rdquo;, &ldquo;Фридрих Еберт&rdquo; &ndash; има и за десни, и за леви партии. Така че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>у нас истинската смяна на социалистическия строй започна от две-три години на планова основа. <br /> <br /> </strong></span>Затова не съм изненадан, че сега се поставят теми, които не са в ежедневието на българския народ, но не бяха изчистени преди 20 години.<br /> <br /> <strong>- А коя е &bdquo;тинк танк групата&rdquo;, която взриви скандала със СРС?<br /> </strong>- Смятам, че приписването на скандалите с т.нар. СРС в публичното пространство през последните 2 месеца на някакъв таен зловещ център е много пресилено. Те се дължат просто на лошо управление на националната сигурност. Затова управляващите да не се сърдят на политическите субекти, които използват тази ситуация, слабостите на управлението и изтичането на информация от службите, за да печелят политически дивиденти. По-страшното е, че тези скандали са тема на т.нар. политически елит, но не са тема на българския народ. Той гледа отстрани на всичко това като на някакво шоу. За него по-важни са икономиката на страната, кризата, обедняването, тежкото ежедневие. <br /> <br /> <strong>- Управляващите твърдят, че центърът, който клати лодката на властта, е именно около бивш офицер от тези служби - Алексей Петров. <br /> </strong>- Не ми се иска да разсъждавам около отделни личности като Алексей Петров. Но дори и да има такива центрове, те не са породили скандалите с действията си, а обмислят как да се възползват от тях. Такива заинтересовани има във всички партии. Тази черна серия може да прекъсне единствено Бойко Борисов, като каже истината за това кой е наредил подслушването и кой и как е поднесъл информацията във флашка на съответния вестник. Службите у нас могат да установят това за много кратък срок &ndash; за няколко дни. Не бива да се забравя и следното: това, което се случва у нас, се определя от европейците като вътрешна работа. Но те искат у нас да има политическа стабилност, защото не могат да си представят да има една дестабилизирана членка на ЕС. Затова независимо какво се случва у нас, не виждам възможност за предсрочни парламентарни избори. Това е добре обяснено и на Бойко Борисов, и на президента Първанов, и на останалите политически лидери у нас и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>самите те няма да допуснат предсрочни избори, въпреки че говорят за това. <br /> <br /> </strong></span><strong>- Остава усещането, че у нас едни и същи хора причиняват едни и същи неща на всяка власт &ndash; и на Филип Димитров, и на Жан Виденов, и на Иван Костов. Вие например бяхте тровен с кафе в президентството по времето на Филип Димитров. Още се питаме истина ли е това или не. Какво се случи тогава?<br /> </strong>- Това беше един скандал, свързан с опити на тогавашното правителство на Филип Димитров да преговаря за сделка с оръжие с Македония. Тогава тя беше изключително деликатен район &ndash; току-що освободила се от сръбско влияние, а на 15 януари 1992 г. ние я бяхме признали. Сега Филип Димитров ми приписва думите, изречени по време на Консултативния съвет при президента Желев: &ldquo;Как ще признаем Македония, сръбската армия е на нашата граница и тя ще ни нападне&rdquo;. Това е откровена лъжа на бившия премиер, повторена от днешно време и от Иво Инджев. Аз никога не съм си позволявал да наруша принципа, че разузнаването само информира и не влияе върху решенията. <br /> <br /> И в тази обстановка се водят разговори за доставка на оръжие от България за Македония. Тук беше скъсана връзката между правителството и разузнаването. Ако бяхме информирани, категорично нямаше да се интересуваме от този въпрос. Но ние попадаме на информация, че някакъв правителствен представител от България води преговори със Скопие. Естествено, че аз трябваше да информирам президента Желев. Но не нося никаква вина, че в публичното пространство беше съобщено името на Константин Мишев. Това го направи ген. Стоян Андреев след една пресконференция. Аз съобщих само, че съветник на правителството е забъркан в тази история, но те бяха 60-70 души.<br /> <br /> Такива скандали съпътстват всяко управление, но не заради центрове, а заради неопитност на всички нива. Защото в демократичния процес, заченат порочно на Кръглата маса у нас, идваха на власт хора, които не знаеха как да използват нито институциите, нито информацията.<br /> <br /> Колкото до отровното кафе, чаках да вляза при президента и това се е случило някъде в този момент. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Бях две седмици в болница с опасност да развия токсичен хепатит на черния дроб и да... <br /> </strong></span><br /> След това никой нямаше да докаже какво се е случило. Това стана в периода на въпросната оръжейна сделка &ndash; през декември 1992 г., но не зная дали е имало връзка с нея. <br /> <br /> По случая имаше разследване от НСлС. То е оформено в 2-3 тома, които се намират в националното следствие и понастоящем. Аз не съм се намесвал да искам информация докъде е стигнало това следствие. До ден днешен никой не ме е извикал да ми каже. А едно такова престъпление &ndash; опит за убийство, е престъпление без давност. И затова сега питам чрез вас следствието докъде стигна по този въпрос. <br /> <br /> <strong>- На вас ви беше отказан достъп до класифицирана информация, когато Симеон Сакскобургготски ви покани за съветник, да не би да е по този лустрационен план?<br /> </strong>- Аз не съм искал такъв достъп, но ми беше казано, че ако поискам, ще ми бъде отказан. Така твърдяха Иван Костов и Асен Агов. И тук се крие един парадокс. Аз съм този, който през 1991 г. като директор на българското разузнаване установих контакт с всички европейски, американски и руски служби. <br /> <br /> За пръв път сега ще кажа, че аз установих контакт със сегашния министър на отбраната на САЩ Робърт Гейтс, който през април 1992 г. като директор на ЦРУ ме покани във Вашингтон. Имахме изключително интересен 3-часов разговор. След това през 1994 г. посетих САЩ за втори път. Имахме много добри отношения с германското, френското, английското, руското, гръцкото разузнаване, познавах шефовете на службите им. И тези мои контакти продължиха до 1997 г. Изграденото тогава сътрудничество продължава и сега с пълна сила. Така че не разбирам какъв достъп до класифицирана информация може да ми бъде отказан.<br /> <br /> <strong>- А защо Симеон Сакскобургготски избра точно вас за съветник по националната сигурност? Откъде се познавате?<br /> </strong>- С него се познавам от началото на 1994 г. Дори като депутат не проявявах партийно, а независимо мислене от позициите на националния интерес. Той е следил дейността ми и като директор на разузнаването. И предполагам, че така си е съставил мнение за мен. Той ме покани на разговор и аз отидох. Идеята му беше следната: тъй като всички служби &ndash; НСС, ВКР, ВР, НРС, полиция, БОП и други, в България подават информация на министър-председателя и на бюрото му се трупат 15-20 информации на 100 листа, те да бъдат обработвани и свеждани до 5 страници, по които той да взема управленчески решения. Всички политически сили посрещнаха на нож желанието на премиера, защото те винаги са гледали на сектор &ldquo;Национална сигурност&rdquo; като на пита, която трябва да бъде разделяна на парчета и да имат влияние върху различните служби. Затова скочиха на премиера с аргумента, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>ще зная всички механизми за работа на специалните служби и ще им разкажа играта. <br /> </strong></span><br /> Когато се натъкнах на този отпор, аз се оттеглих. Смятах, че след едномесечния шум и опитите за тотално дискредитиране и в страната, и навън нямам моралното право да седна отново на депутатската банка и затова напуснах предсрочно и парламента.<br /> <br /> <strong>- Може би защото сте били свързан със службите от предишния режим?<br /> </strong>- Какви предишни служби? Занимавах се пряко с разузнаване 15 години. След това последните 6 години преди промените се занимавах с информационно-аналитична дейност, а не с оперативна. Когато станах директор на разузнаването, забраних да се интересуват от емигрантите. Да, признавам, че до 1991 г. е работено по такива хора. Забраних да се използват журналисти, бивши агенти, в посланическия апарат. <br /> <br /> Между 1991 и 1997 г. не се използваха услугите на тези хора. Включително и Иво Инджев, който е един класически сътрудник на разузнаването и издържан от разузнаването, за да се образова и следва, не е използван никога. Както и Коритаров, който направи една сълзлива изповед, в която сам прочете 10 страници покъртителен текст как един млад човек на име Коритаров е бил насила накаран от разузнаването, а преди това от ДС да стане сътрудник. <br /> <br /> И не разбирам как хора, които са принадлежали към бившия апарат, искат сега да докажат, че винаги са били в мисленето си демократи. Тогава те сигурно са се гордеели с това, че принадлежат към службите, защото служат на България. Ако това е така, аз го приветствам, но ако са обслужвали лични цели, не го приемам. Така че такива хора като Коритаров и Инджев просто трябва да замълчат, а не да бъдат морални съдници на обществото, борци срещу макар и грозни, неприятни и напомнящи исторически неправди паметници. Това просто не е тяхна работа.<br /> <br /> <strong>- А разузнавачите и дипломатите в чужбина занимавали ли са се с политическо доносничество като сътрудниците на VІ отдел на ДС?<br /> </strong>- Убеден съм, че много ограничен брой служители на разузнаването са допускали слабост да се занимават с такива въпроси. Мога да ви дам един пример със себе си. През 1986 г. ставам обект на ДС &ndash; на контраразузнаването, защото срещу мен има донос, в който от днешна гледна точка излиза, че съм не само дисидент, но и гениален анализатор, прогнозирал разпадането на СССР, на социалистическата система, преминаването на България към Европа. И не само това &ndash; убеждавал съм и други хора, докато е време, да се осъзнаят и да преминат на правилната страна. Ако това се публикува, ще бъде изненада за много хора. И на базата на този донос, подписан от &ldquo;гражданин на НРБ&rdquo;, нашите служби заедно с ЩАЗИ ми водят активна разработка за шпионаж в полза на чужда държава &ndash; на тогавашната Федерална република Германия. Цели 3 години &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>до 1989 г., са бъркали в спалнята ми, в семейството ми, слушан съм. <br /> <br /> </strong></span>Този донос е кръстен &ldquo;Анонимка&rdquo; и има резолюция от тогавашния вътрешен министър Григор Шопов &ldquo;да се установи и провери по отчета&rdquo;.<br /> <br /> В доноса се твърди, че съм &ldquo;изцяло под немско влияние, убеден антикомунист&rdquo;. Доносникът казва: &ldquo;Когато за пръв път ме возеше с мерцедеса, &ldquo;пробута&rdquo; следната мисъл: &ldquo;Виждаш ли, че колкото повече загнива капитализмът, толкова педалите на мерцедеса стават по-меки&rdquo;... Изтръпвах, като го слушах, и чувствах, че това не са негови думи и че по нечие указание той води този разговор с мен&rdquo;. <br /> <br /> И още: &bdquo;Руснаците продължават да тънат в мизерия, а немците са отново с най-висок стандарт и силно развита техника. Трябва да знаеш, че нашето (младото) поколение не одобрява политиката на БКП и след 20-25 години, когато вземе властта окончателно, ще видиш каква политика ще води. Постепенно, по естествен път властта ще премине в ръцете на нашето поколение и цялата ни политика и икономика ще бъдат ориентирани към Запад и най-вече към Германия, която е най-старият и естествен съюзник на нашата страна. Само така ще се измъкнем от мизерията, която сега сме задължени да делим с руснаците. <br /> <br /> Заклетите просъветски елементи ще си отидат и ще дойдат технократите и кадърните българи, които ще станат най-добрите ръководители на страната. Ти не знаеш, но вече имаме министри и хора на отговорни постове в ЦК на БКП, които са немски възпитаници и в даден момент, овладявайки ключови позиции в партията и правителството, ще направят рязък завой към Запада&rdquo; и конкретно към ГФР&rdquo;. (Редакцията разполага с доноса срещу Бриго Аспарупов.)<br /> <br /> Ето как съм анализирал нещата тогава, на 41 години. Доносът завършва така: &ldquo;Ако действително той се занимава с нечисти дела и бъде задържан, ще се явя в приемния ви час и ще разкажа допълнителни факти, които сега ми изглеждат невероятни&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Много прав сте бил, затова ли бяхте издигнати на толкова висок пост след промените?<br /> </strong>- Досега не съм предоставял този материал, защото бях сигурен, че ще бъде обяснен с цинизъм. Цинизмът на тези хора не свършва с това. Те казва: ето колко сме били прави, той е един агент и те си го развиват. Никога не съм бил агент на нечие разузнаване &ndash; нито на съветското, за което ме обвиняваха чужди посланици като Пардю през 2003 г. и се опитваха да внушават това на президента Първанов и на премиера Сакскобурггоски, нито на нечие друго. Но това са методите на ДС &ndash; да те нарочат за някакъв, а ти да се оправдаваш, че не си.<br /> <br /> <strong>- Може би сте знаели всичко това още като ученик в Немската гимназия в Ловеч, където сте били съученик с автора на емблематичния за цяло поколение българи филм &ldquo;Вчера&rdquo;. Защо Владо Даверов ви избра за прототип на Радослав?<br /> </strong>- Владо беше с една година по-малък от мен. Аз бях активен спортист и отличен ученик, но не с отлично поведение. Само че в онова общество в условията на пансион и затворена общност се изявяваше характерът на всеки от нас. Разсъжденията бяха много свободни и той е видял в мое лице един аспект, който може да бъде описан. Героят на Владо загива. Само че аз не загинах, загина един негов съученик. Гордея се, че съм послужил за прототип в един такъв култов филм. В него сцената с клетвата със свещите е истина, аз съм един от инициаторите. Това стана през 1963 г. <br /> <br /> Ние написахме една клетва на лист, който подписахме 20-25 души. Запалихме свещите, увихме се с едни бели чаршафи &ndash; това е било някаква представа за свобода. Имаше обаче един наш съученик &ndash; няма да му кажа името по етични подбуди &ndash; който съобщи за тази сбирка. И ние го изключихме, като прогорихме подписа му под клетвата със свещ. Тази клетва беше много кратка. В основата й беше Библията &ndash; ако имаш две ризи, дай едната на ближния си, не предавай, не прелюбодействай. И завършваше така: и нека никога да не ми.... (стане - Бриго Аспарухов премълчава думата), ако предам някого от ближните си и престъпя тази свещена клетва.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Ива Николова<br /> </strong>