Д-р Иван Христов: “Софарма” не пожела да лекува астматиците

<em>Д-р Иван Христов обаче прави на пух и прах това твърдение на световните мастити медици, като изцерява напълно, без рецидив, 17 000 астматици! И печели куп награди за това - златна купа и златен медал на Третия световен салон за новости и изобретения в Казабланка, златни медали от България и от Дубай... <br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Д-р Христов, откъде такъв кураж да се опрете на Световната здравна организация, която твърди, че астмата е нелечимо заболяване?<br /> </strong>- Аз въвеждам съвсем ново разбиране за същността на заболяването. В основата на моята концепция е твърдението, че астмата е невро-ендокринно заболяване, а не алергично. Алергията се проявява едва във втория стадий на болестта, и то не при всички видове. Има и астма без алергия. <br /> <br /> През 1992 година в град Бетезда, САЩ, се събраха осемнадесет водещи астматолози от 18 страни, които след дълги дискусии заключиха, че астмата е неизлечимо и доживотно заболяване. Това го знаят и болните от белодробна астма. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>И живеят с мисълта, че са обречени. А не е така...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Откога се занимавате с &ldquo;невъзможното&rdquo; лечение на пациенти, болни от астма?<br /> </strong>- Повече от 30 години работя върху лечението на астмата. Излекувал съм доказано повече от 17 000 пациенти, някои от които с много тежко протичане на болестта. Резултатът от лечението им е напълно и окончателно излекуване. Терапевтичният курс продължава максимум една година. Не трябва да се подценява и икономическият ефект от лечението. Моето лечение струва на пациента около 300 лева на година, а масово прилаганата сега терапия коства на пациента 1400 лева годишно!<br /> <br /> <strong>- По какво се различава вашето лечение?<br /> </strong>- Най-важните и основни различия са две: не се употребяват кортикостереоиди, които сериозно увреждат другите органи, а резултатът от моето лечение е 100 процента излекуване.<br /> <br /> <strong>- Вие провеждате лечението с патентовано от вас лекарство. Разкажете ни как стигнахте до идеята да го изобретите?<br /> </strong>- Да, имам патентовано лекарство за лечение на астмата. На моя препарат е направена световна експертиза в Женева, взето е решение да ми се издаде Европейски патент за изобретението на антиастматичен препарат, който включва Германия, Франция, Италия, Австрия, Англия, Швейцария и Лихтенщайн. Заключението е, че &bdquo;отговаря на всички условия за новост, за изобретение и за промишлено производство&rdquo;. <br /> <br /> Реших да предложа внедряването на антиастматичния препарат и на фармацевтичния завод &bdquo;Софарма&rdquo; и изпратих предложението си на изпълнителния му директор Огнян Донев. Той изпрати неговия специалист Антон Петров, който проведе три разширени съвещания със своите сътрудници по моето предложение. По време на първото съвещание отзивите бяха положителни. Антон Петров ми стисна ръката и ми каза: &bdquo;Вие сте постигнали най-трудното &ndash; получили сте европейско признание, така че задачата ни за производство се улеснява много. Мисля, че с този препарат ще направим експанзия в целия свят. Такова е мнението и на изпълнителния директор Огнян Донев&rdquo;. <br /> <br /> Малко по-късно Джонева, зам.-директор по производството, ми каза, че поради технологични трудности &bdquo;Софарма&rdquo; не може да произвежда препарата. Никой не ми обясни какви са причините за това. Явно &ldquo;Софарма&rdquo; <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>има нужда хората да боледуват по-дълго, <br /> </strong></span><br /> ако може до края на живота си, за да се лекуват с техните медикаменти...<br /> <br /> <strong>- Какви са причините за развитието на астмата, които сте установили по време на клинико-терапевтичните си наблюдения?<br /> </strong>- Познаването на причините на заболяването е началото, от което започва пътят към истината за астмата. В хода на работата си установих, че случаите, когато астмата е настъпила след психичен, емоционален или физически стрес или след различни ваксинации, причиняват белодробна астма от специфичен произход и характерни симптоми. Тази астма аз определям като централна (факторите действат върху централната нервна система) или бронхиална астма. <br /> <br /> Другият вид астма според моята класификация е периферната (астматичен бронхит). В този случай факторите (работа в условия на студен, влажен и запрашен въздух, дразнещи изпарения от серовород, амоняк, ацетон, спирт и др.) действат върху белите дробове. В развитието на белодробната астма вземат участие нарушеният ендокринен статус на половите жлези, белодробната ендокринна жлеза и др., както и някои микроелементи, от които най-важни са цинкът и никелът.<br /> <br /> <strong>- Къде се кръстосват и разделят тогава пътищата на алергията и астмата?<br /> </strong>- Клиничните симптоми на белодробната астма настъпват към края на невро-ендокринния стадий, който продължава от няколко часа до месец-два при бронхиалната астма и от четири месеца до две години при астматичния бронхит. Промените през този първи, задължителен стадий подготвят почвата за &bdquo;поникването&rdquo; на алергията при астмата, т.е. алергията е следствие от развитието на болестния процес, а не причина за заболяването астма. Алергиите са няколко, астмата е една! Много са случаите на пациенти, при които, след като съм им приложил лечение с некортикостероидното лекарство, астматичните симптоми изчезват, но алергията остава.<br /> <br /> -<strong> Всички лекари признават, че лечението с кортикостероиди има много странични ефекти, има опасност и от привикване. Но вие стигате още по-далеч &ndash; твърдите, че усложненията, предизвикани от лечението с кортикостероиди, се унаследяват. Това звучи страшно!<br /> </strong>- След 30-годишно изследване по този въпрос установих, че е възможно децата да унаследят следните по-важни усложнения: остри левкози в детска възраст, често боледуване от вирусни и бактериални инфекции, често раждане на недоносени деца, кожни инфекции, екземи, язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, изоставане в растежа, затлъстяване. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Ще ви кажа нещо много страшно, но е истина. <br /> <br /> </strong></span>Това с унаследяването е само върхът на един невероятно голям айсберг, който ни предстои да опознаем не при едно, а при много поколения напред. Така че, повярвайте ми - лекуваният с кортикостероиди пациент е вече друг човек!<br /> <br /> <strong>- Разкажете ни за някой от по-тежките ви случаи на излекуван от вас пациент.<br /> </strong>- Те са много. Някои от тях вече над 15, 18, 20 години нямат нито един пристъп &ndash; напълно здрави са. Мога да ви разкажа за един мой пациент, на когото през 1992 година беше направена научна анкета заедно с още девет мои излекувани напълно пациенти. Тестовете, на които беше подложен, не можаха да провокират астматичен пристъп. Пациентът дойде при мен през 1978 година (Владко Георгиев Владимиров от град Перник, на 45 години). Преди 10 години му бяха поставили диагноза астматичен бронхит, четири месеца след преболедуване от вирусна бронхопневмония. През първите две години пристъпите се повтаряли през 20-30 дни, а към седмата вече имал по 10-15 пристъпа всеки ден. Започнал често да боледува от вирусни и бактериални инфекции на дихателната система. През последната година състоянието му се влошило рязко &ndash; по 3-4 пъти постъпвал в реанимацията. Когато го прегледах, на всеки 4-5 минути ползваше инхалатор и устата му беше постоянно отворена &ndash; дишаше като &bdquo;риба на сухо&rdquo;. Лицето му беше подпухнало и посиняло. Говореше бавно и с усилие. Лечението с антиастматичния некортикостероиден препарат продължи една година. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Оттогава и до днес не е получил нито един пристъп <br /> </strong></span><br /> от задух. Чувства се здрав и работоспособен.<br /> <br /> <strong>- В момента вие си работите в село Коларци като джипи. Никой ли не се заинтересува от това, че сте открили начин да лекувате обявено за нелечимо заболяване, от което в България, по официална статистика, страдат повече от 700 хиляди души?<br /> </strong>- Не, никой не иска да ме чуе. Нито министри, нито професори, нито лекари. В момента дори никой не лекува астмата по моя метод. През тези 30 години чувам само един отговор: &bdquo;Какви ги говорите? Астмата е неизлечимо заболяване!&rdquo; 30 години се опитвам да докажа, че астмата е излечимо заболяване. 30 години настоявам пред различни институции да се организира научна анкета и да ми се даде възможност да приложа алтернативното лечение при 100 астматици с тежко клинично протичане на болестта. Аз гарантирам пълно излекуване на 95 от тях. Защото, колкото и парадоксално да звучи, съвременните астматолози лекуват алергията при астмата, а не самото заболяване астма, т.е. атакуват следствието, а не причината...<br /> <br /> <br /> <span style="font-size: xx-small;"><strong>Едно интервю на <br /> Тодорка НИКОЛОВА <br /> и Милена ВАСИЛЕВА<br /> <br /> </strong></span><br />