Следовател умря в кабинета на главния прокурор заради липса на апаратура, а мен ме уволниха за интервю в “Господари на ефира”, защото съм уронил престижа на институцията, казва лекарят, изхвърлен от "Спешна помощ".
<em>ВКС отмени окончателно уволнението на д-р Николай Клинкачев /39 г./ като лекар от Центъра за спешна помощ в София.<br /> Медикът беше освободен през август 2006 г. от директора на центъра д-р Георги Гелев заради изказване, че ръководството не може да се справя адекватно.&quot;Тогава изразих своето лично мнение. Подчертах причините - лошото оборудване, малкото екипи и липсата на мотив за привличането на лекари - обяснява д-р Клинкачев.- И до днес хората умират заради недобрата работа в &ldquo;Спешна помощ&rdquo;. Една спешна помощ, която не работи, убива хора. Там работят 9 -10 екипа за двумилионна София и околните 50 села.<br /> Разстоянието е около 60 км. Имитира се дейност и хора, които имат нужда, умират при тази неразбория&quot;.</em><br /> <br /> <strong>- Д-р Клинкачев, спечелихте делото, но какви пари взехте?<br /> </strong>- Сумата, която получих, беше 530 лв. и 26 стотинки. Това е за три години и половина ходене по съдилищата. Даже ако знаех кой е съдията, щях да отида и да му ги подаря тези пари. Защото това дело не е важно, важното е, че наистина се доказа, че системата не работи.<br /> <br /> След като се разтръби, че съм уволнен, се направи перфектен ремонт. Сега администрацията там е повече от лекарите. Има светофарна бърза помощ, директорът си е направил собствен вход с портиер само за него... Но мен това вече не ме интересува. <br /> <br /> Вижте какво се случи със следователя Илия Илиев, който почина в кабинета на главния прокурор Борис Велчев. Даже синът му е наш колега. Там ни изпратиха пет екипа и ако колежката, която първа беше отишла, имаше дефибрилатор, за да направи електрошок, този човек можеше да бъде спасен. Не казвам със сигурност, но можеше. Ние отидохме пет екипа, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Борис Велчев държеше банката, която бяхме включили. <br /> <br /> </strong></span>Аз обдишвах, а с момчетата от НСО се редувахме да правим масаж, докато докарат дефибрилатор. Това стана след 20-ата минута, когато вече нямаше сърдечна дейност и беше безсмислено да се прави каквото и да е. Той умря в кабинета на Борис Велчев, защото нямаше една елементарна апаратура, която струва 34 хиляди лева. Тогава в нито една линейка нямаше дефибрилатор. Естествено, след моето уволнение линейките бяха оборудвани с тази апаратура. След този случай екипите бяхме извикани в кабинета на директора и ни казаха, че не трябва да даваме информация за истинската причина за смъртта на Илия Илиев.<br /> <br /> <strong>- Всъщност вас ви уволниха, защото се явихте в едно предаване на &ldquo;Господари на ефира&rdquo; и там критикувахте работата на &ldquo;Бърза помощ&rdquo;?</strong><br /> - Мотивът беше, че съм уронил престижа на службата. Това беше едно случайно интервю в това предаване и аз казах, че системата не работи, тъй като директорът на болницата Георги Гелев беше направил страхотен ремонт на кабинета си, а ние нямахме апаратура в линейките. Те стояха за ремонт по месеци и де факто няма с какво да работиш. Според мен ръководството трябваше да каже в министерството, че не може да обслужва цяла София и десет села с 10 екипа. Това са два милиона живи хора.<br /> <br /> <strong>- Сблъсквали ли сте със случай на безпричинно повикване на &ldquo;Бърза помощ&rdquo;?</strong><br /> - Разбира се. Аз съм попадал на семейни скандали. Един<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>хванал жена си в изневяра, тя почва ужким да припада и той вика &ldquo;Бърза помощ&rdquo;.</strong></span><br /> <br /> Понякога се е случвало да залагат например - кой първи ще дойде: полиция или &ldquo;Спешна помощ&rdquo;. Казват, че еди-къде си има тежка катастрофа. Така например на &ldquo;Цар Борис&rdquo; в един ресторант се обадиха и стоят и гледат. Единият се обажда на 150, другият на полицията и казва: &rdquo;Има тежка катастрофа с трима тежко пострадали&rdquo;. <br /> <br /> Не се налагат глоби, защото по тъпия български закон за спешно се приема това, което пациентът сам определя за себе си. За един спешно може да е, че му е отрязана ръка с флекса, за друг може пък да му е станала пъпка от ухапване от комар и го е страх да не хване малария например. Трябва да има някакъв лимит. Знам за една жена Радева в &ldquo;Люлин&rdquo;. Засичали сме - от 365 дни в годината специално за нея е имало над 290 повиквания и това в продължение на години. Тя имаше астма и една страхова невроза, но не се консултираше с психиатър и току се присети по някое време, че ще умира да дойдем да й направим инжекция профилактично.<br /> <br /> <strong>- Случвало ли ви се е да спасите някоя мутра?</strong><br /> - О, за тях не ми се говори. Нали знаете, тях ги разстрелват на място и е трудно някого да спасиш. Трябва да ви кажа, че съм бил при почти всичките знакови фигури от този бранш &ndash; при Доктора ходи един колега. В Трета градска докараха <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Емил Димитров след първия инсулт. Той го беше получил в банята преди концерта си. <br /> </strong></span><br /> Карат го човека и казват: &rdquo;Това е Емил Димитров&rdquo;, а той е без перука, без нищо и аз мисля, че е някакъв депутат. И тогава шофьорът ми каза, че са били заедно в казармата и че оттам го познава. Вторият път вече бях в &ldquo;Бърза помощ&rdquo;, когато той беше получил хипертонична криза.<br /> <br /> <strong>- Друга известна личност да сте спасявали?<br /> </strong>- Георги Минчев &ndash; певеца. Той си отиде човекът много тихичко и много скромно и чак когато отидохме у тях, той се беше изпуснал отвсякъде. Мръсотия невероятна. Сестра му е в Австрия. Ние заварихме двама съседи, които мислехме, че се грижат за него срещу заплащане. И аз им се развиках, че го държат в такова състояние. Мръсно. Просто не може да си представите - по два пръста прах върху снимките, бюрото и т.н. Самият той не е къпан с месеци. А съседите казаха: &ldquo;Докторе, не ни се плаща на нас, но ние просто минаваме и му купуваме хляб, кисело млекце и такива работи.&rdquo; Казват: &ldquo;Никой не идва при него.&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Всъщност той умря от тумор в мозъка?</strong><br /> - Да. Той имаше злокачествено заболяване на мозъка. Тумор на мозъка, който беше на много лошо място и не можеше да се отстрани и след няколко поредни операции той си замина човекът. Но ме подразни после гилдията, неговите уж приятели в кавички изнесоха концерти &ldquo;В памет на Гошо&rdquo; и т.н. А самите хорица - съседите, казаха: &rdquo;За един месец е дошла само една млада жена. Поиска му ключовете от колата да си свърши някаква работа и още не се е върнала&rdquo;. А той беше в състояние, в което не знаеше как се казва, не знаеше къде се намира, не знаеше кой сезон е, а то беше зимата. Единственото нещо, което можеше да се направи, е да се обадя на сестра му в Австрия, за да се приеме в болница, защото той нямаше други роднини. И аз в крайна сметка на своя глава го взех и го закарах в Александровска болница, където след няколко дни почина човекът.<br /> <br /> <strong>- Кой от случаите най-много ви е потресъл?</strong><br /> - Една сутрин ми се обаждат за адрес, близко, където живея, за една жена - около 55-годишна. Отиваме, качваме се и ни отваря една жена някъде към 25-30 годишна и казва: &ldquo;Майка ми умира!&rdquo; Оказа се, че през нощта е идвал екип, предлагали са й да я закарат в болница, но тя отказала. И сутринта вече с белодробна емболия тя е в клинична смърт. Живееха на висок етаж. Момичето почва да реве. В такъв момент хората не знаят какво да правят и ти трябва да ги мобилизираш. Бях малко груб, после се извиних за думите си, и й казвам: &rdquo;Размърдай си дебелия гъз и намери четирима мъже, които не са тръгнали на работа, за да свалим до долу жената.&rdquo; През това време я интубирахме, направихме електрошок , закарахме я в болница и успяхме да я спасим. Още веднъж се извиних на дъщерята за грубия си език, като й казах, че по този начин съм я мобилизирам, за да може да помага. Измина после повече от месец или два и на едно денонощно дежурство в 6.30 сутринта ме търси някой. <br /> <br /> Отивам и виждам една жена, но не мога да я позная. Тя ми припомни, че съм бил при майка й и ми носи една кутия бонбони. Казва ми: &rdquo;Исках отдавна да ви благодаря, но много рано почвам работа и не мога да отсъствам&rdquo;. Тръгвайки, аз казах да поздрави майка си, а тя ми отговори: &ldquo;Тя почина шест дни след като я закарахте в болницата&rdquo;. Това ми се стори доста странно &ndash; да черпиш, след като е починала пациентката. И тя тогава се обърна и ми каза: &ldquo;Знаете ли какво, ние с майка ми повече от 15 години бяхме скарани и не си говорехме, но живеехме заедно, защото нямаше къде. След като я закарахте обаче в болницата, тя на следващия ден дойде в съзнание, даже започна да ходи и ние за тези шест дни, докато тя беше там, си казахме неща, които за 15 години сме мълчали и не сме имали смелост да си ги кажем. Тогава се разплакахме, сдобрихме се и даже на следващия ден, като ми казаха, че е починала, аз се зарадвах, че съм успяла да се сдобря с майка си.&rdquo; Това е един от случаите, който ме разплака. Имало е случаи и когато деца са ми умирали в ръцете. Пак е тъжно, тежко...<br /> <br /> Имаше един случай в &ldquo;Надежда&rdquo;. Жената беше заминала за Англия на гурбет. Не знам какви са им били взаимоотношенията, но мъжът беше отишъл на село и беше убил майка си и удушил двете си деца &ndash; момче и момиче /случаят Пенчев - б.р./. <br /> <br /> След това се обадил на полицията и казал какво е направил. Тогава отидохме два екипа реанимационни и още една колежка, която беше интернист. Тя след това напусна, след гледката на удушените деца. Друг случай имах в &ldquo;Хаджи Димитър&rdquo;, майка - лекар с шизофрения, беше изхвърлила децата си през прозореца и беше скочила и тя. Тогава ни подадоха сигнал, че само тя е скочила. Отиваме там и шофьорът за малко да сгази дечицата &ndash; те до нея. Беше привечер и добре, че шофьорът освети майката. Като видяхме и детско краче, разровихме тревата и тогава разбрахме, че са момче и момиче. Голяма трагедия. Дядото пък беше толкова афектиран, че започна да ни бие, но добре, че имаше съседи, които го удържаха. Интересното е, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изхвърлянето е станало от седмия етаж, но те и тримата бяха живи. </strong></span><br /> <br /> Качихме ги в линейката, обадих се на колега да дойде за майката, а аз не можех да чакам и тръгнах към шокова зала в &ldquo;Пирогов&rdquo;. Тогава даже се развиках на шофьора: &rdquo;Ники, караш като бабичка&rdquo;. А това беше пиков час, ние всъщност сме пристигнали за пет минути в &ldquo;Пирогов&rdquo;. А на мен ми се видяха поне 20 минути отзад.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</strong><br />