София, България
22 Юни 2010, 00:00
19630 прочита
0 коментара
Следовател умря в кабинета на главния прокурор заради липса на апаратура, а мен ме уволниха за интервю в “Господари на ефира”, защото съм уронил престижа на институцията, казва лекарят, изхвърлен от "Спешна помощ".
<em>ВКС отмени окончателно уволнението на д-р Николай Клинкачев /39 г./ като лекар от Центъра за спешна помощ в София.<br />
Медикът беше освободен през август 2006 г. от директора на центъра д-р Георги Гелев заради изказване, че ръководството не може да се справя адекватно."Тогава изразих своето лично мнение. Подчертах причините - лошото оборудване, малкото екипи и липсата на мотив за привличането на лекари - обяснява д-р Клинкачев.- И до днес хората умират заради недобрата работа в “Спешна помощ”. Една спешна помощ, която не работи, убива хора. Там работят 9 -10 екипа за двумилионна София и околните 50 села.<br />
Разстоянието е около 60 км. Имитира се дейност и хора, които имат нужда, умират при тази неразбория".</em><br />
<br />
<strong>- Д-р Клинкачев, спечелихте делото, но какви пари взехте?<br />
</strong>- Сумата, която получих, беше 530 лв. и 26 стотинки. Това е за три години и половина ходене по съдилищата. Даже ако знаех кой е съдията, щях да отида и да му ги подаря тези пари. Защото това дело не е важно, важното е, че наистина се доказа, че системата не работи.<br />
<br />
След като се разтръби, че съм уволнен, се направи перфектен ремонт. Сега администрацията там е повече от лекарите. Има светофарна бърза помощ, директорът си е направил собствен вход с портиер само за него... Но мен това вече не ме интересува. <br />
<br />
Вижте какво се случи със следователя Илия Илиев, който почина в кабинета на главния прокурор Борис Велчев. Даже синът му е наш колега. Там ни изпратиха пет екипа и ако колежката, която първа беше отишла, имаше дефибрилатор, за да направи електрошок, този човек можеше да бъде спасен. Не казвам със сигурност, но можеше. Ние отидохме пет екипа, <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Борис Велчев държеше банката, която бяхме включили. <br />
<br />
</strong></span>Аз обдишвах, а с момчетата от НСО се редувахме да правим масаж, докато докарат дефибрилатор. Това стана след 20-ата минута, когато вече нямаше сърдечна дейност и беше безсмислено да се прави каквото и да е. Той умря в кабинета на Борис Велчев, защото нямаше една елементарна апаратура, която струва 34 хиляди лева. Тогава в нито една линейка нямаше дефибрилатор. Естествено, след моето уволнение линейките бяха оборудвани с тази апаратура. След този случай екипите бяхме извикани в кабинета на директора и ни казаха, че не трябва да даваме информация за истинската причина за смъртта на Илия Илиев.<br />
<br />
<strong>- Всъщност вас ви уволниха, защото се явихте в едно предаване на “Господари на ефира” и там критикувахте работата на “Бърза помощ”?</strong><br />
- Мотивът беше, че съм уронил престижа на службата. Това беше едно случайно интервю в това предаване и аз казах, че системата не работи, тъй като директорът на болницата Георги Гелев беше направил страхотен ремонт на кабинета си, а ние нямахме апаратура в линейките. Те стояха за ремонт по месеци и де факто няма с какво да работиш. Според мен ръководството трябваше да каже в министерството, че не може да обслужва цяла София и десет села с 10 екипа. Това са два милиона живи хора.<br />
<br />
<strong>- Сблъсквали ли сте със случай на безпричинно повикване на “Бърза помощ”?</strong><br />
- Разбира се. Аз съм попадал на семейни скандали. Един<br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>хванал жена си в изневяра, тя почва ужким да припада и той вика “Бърза помощ”.</strong></span><br />
<br />
Понякога се е случвало да залагат например - кой първи ще дойде: полиция или “Спешна помощ”. Казват, че еди-къде си има тежка катастрофа. Така например на “Цар Борис” в един ресторант се обадиха и стоят и гледат. Единият се обажда на 150, другият на полицията и казва: ”Има тежка катастрофа с трима тежко пострадали”. <br />
<br />
Не се налагат глоби, защото по тъпия български закон за спешно се приема това, което пациентът сам определя за себе си. За един спешно може да е, че му е отрязана ръка с флекса, за друг може пък да му е станала пъпка от ухапване от комар и го е страх да не хване малария например. Трябва да има някакъв лимит. Знам за една жена Радева в “Люлин”. Засичали сме - от 365 дни в годината специално за нея е имало над 290 повиквания и това в продължение на години. Тя имаше астма и една страхова невроза, но не се консултираше с психиатър и току се присети по някое време, че ще умира да дойдем да й направим инжекция профилактично.<br />
<br />
<strong>- Случвало ли ви се е да спасите някоя мутра?</strong><br />
- О, за тях не ми се говори. Нали знаете, тях ги разстрелват на място и е трудно някого да спасиш. Трябва да ви кажа, че съм бил при почти всичките знакови фигури от този бранш – при Доктора ходи един колега. В Трета градска докараха <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Емил Димитров след първия инсулт. Той го беше получил в банята преди концерта си. <br />
</strong></span><br />
Карат го човека и казват: ”Това е Емил Димитров”, а той е без перука, без нищо и аз мисля, че е някакъв депутат. И тогава шофьорът ми каза, че са били заедно в казармата и че оттам го познава. Вторият път вече бях в “Бърза помощ”, когато той беше получил хипертонична криза.<br />
<br />
<strong>- Друга известна личност да сте спасявали?<br />
</strong>- Георги Минчев – певеца. Той си отиде човекът много тихичко и много скромно и чак когато отидохме у тях, той се беше изпуснал отвсякъде. Мръсотия невероятна. Сестра му е в Австрия. Ние заварихме двама съседи, които мислехме, че се грижат за него срещу заплащане. И аз им се развиках, че го държат в такова състояние. Мръсно. Просто не може да си представите - по два пръста прах върху снимките, бюрото и т.н. Самият той не е къпан с месеци. А съседите казаха: “Докторе, не ни се плаща на нас, но ние просто минаваме и му купуваме хляб, кисело млекце и такива работи.” Казват: “Никой не идва при него.”<br />
<br />
<strong>- Всъщност той умря от тумор в мозъка?</strong><br />
- Да. Той имаше злокачествено заболяване на мозъка. Тумор на мозъка, който беше на много лошо място и не можеше да се отстрани и след няколко поредни операции той си замина човекът. Но ме подразни после гилдията, неговите уж приятели в кавички изнесоха концерти “В памет на Гошо” и т.н. А самите хорица - съседите, казаха: ”За един месец е дошла само една млада жена. Поиска му ключовете от колата да си свърши някаква работа и още не се е върнала”. А той беше в състояние, в което не знаеше как се казва, не знаеше къде се намира, не знаеше кой сезон е, а то беше зимата. Единственото нещо, което можеше да се направи, е да се обадя на сестра му в Австрия, за да се приеме в болница, защото той нямаше други роднини. И аз в крайна сметка на своя глава го взех и го закарах в Александровска болница, където след няколко дни почина човекът.<br />
<br />
<strong>- Кой от случаите най-много ви е потресъл?</strong><br />
- Една сутрин ми се обаждат за адрес, близко, където живея, за една жена - около 55-годишна. Отиваме, качваме се и ни отваря една жена някъде към 25-30 годишна и казва: “Майка ми умира!” Оказа се, че през нощта е идвал екип, предлагали са й да я закарат в болница, но тя отказала. И сутринта вече с белодробна емболия тя е в клинична смърт. Живееха на висок етаж. Момичето почва да реве. В такъв момент хората не знаят какво да правят и ти трябва да ги мобилизираш. Бях малко груб, после се извиних за думите си, и й казвам: ”Размърдай си дебелия гъз и намери четирима мъже, които не са тръгнали на работа, за да свалим до долу жената.” През това време я интубирахме, направихме електрошок , закарахме я в болница и успяхме да я спасим. Още веднъж се извиних на дъщерята за грубия си език, като й казах, че по този начин съм я мобилизирам, за да може да помага. Измина после повече от месец или два и на едно денонощно дежурство в 6.30 сутринта ме търси някой. <br />
<br />
Отивам и виждам една жена, но не мога да я позная. Тя ми припомни, че съм бил при майка й и ми носи една кутия бонбони. Казва ми: ”Исках отдавна да ви благодаря, но много рано почвам работа и не мога да отсъствам”. Тръгвайки, аз казах да поздрави майка си, а тя ми отговори: “Тя почина шест дни след като я закарахте в болницата”. Това ми се стори доста странно – да черпиш, след като е починала пациентката. И тя тогава се обърна и ми каза: “Знаете ли какво, ние с майка ми повече от 15 години бяхме скарани и не си говорехме, но живеехме заедно, защото нямаше къде. След като я закарахте обаче в болницата, тя на следващия ден дойде в съзнание, даже започна да ходи и ние за тези шест дни, докато тя беше там, си казахме неща, които за 15 години сме мълчали и не сме имали смелост да си ги кажем. Тогава се разплакахме, сдобрихме се и даже на следващия ден, като ми казаха, че е починала, аз се зарадвах, че съм успяла да се сдобря с майка си.” Това е един от случаите, който ме разплака. Имало е случаи и когато деца са ми умирали в ръцете. Пак е тъжно, тежко...<br />
<br />
Имаше един случай в “Надежда”. Жената беше заминала за Англия на гурбет. Не знам какви са им били взаимоотношенията, но мъжът беше отишъл на село и беше убил майка си и удушил двете си деца – момче и момиче /случаят Пенчев - б.р./. <br />
<br />
След това се обадил на полицията и казал какво е направил. Тогава отидохме два екипа реанимационни и още една колежка, която беше интернист. Тя след това напусна, след гледката на удушените деца. Друг случай имах в “Хаджи Димитър”, майка - лекар с шизофрения, беше изхвърлила децата си през прозореца и беше скочила и тя. Тогава ни подадоха сигнал, че само тя е скочила. Отиваме там и шофьорът за малко да сгази дечицата – те до нея. Беше привечер и добре, че шофьорът освети майката. Като видяхме и детско краче, разровихме тревата и тогава разбрахме, че са момче и момиче. Голяма трагедия. Дядото пък беше толкова афектиран, че започна да ни бие, но добре, че имаше съседи, които го удържаха. Интересното е, че <br />
<br />
<span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>изхвърлянето е станало от седмия етаж, но те и тримата бяха живи. </strong></span><br />
<br />
Качихме ги в линейката, обадих се на колега да дойде за майката, а аз не можех да чакам и тръгнах към шокова зала в “Пирогов”. Тогава даже се развиках на шофьора: ”Ники, караш като бабичка”. А това беше пиков час, ние всъщност сме пристигнали за пет минути в “Пирогов”. А на мен ми се видяха поне 20 минути отзад.<br />
<br />
<strong>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</strong><br />
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
OЩЕ ОТ РУБРИКАТА
Интервю
Инж. Кремен Георгиев „Не се очаква ръст на цените на парното. Възможно е те дори да станат по-ниски ”
27 Март 2024, 15:06
Подкаст
Мария разкри пред БЛИЦ TV цялата шокираща истина за третия си съпруг Миро
27 Март 2024, 13:50
Общество
Красимира Казанджиева: В живота нямам нищо общо със Стефани от “Дързост и красота”
25 Март 2024, 14:36
0 Коментара: