Димитър Иванов: Илия Павлов създаде "Мултигруп" с 2 милиона лева кредит от ДСК!

София, България 09 Февр. 2010, 18:15 7862 прочита 0 коментара

Мултаците Димитър Иванов, Николай Вълканов и Илия Павлов чертаят бъдещето на групировката. Снимка: Иван Григоров

За издателя на в."Земя" проф. Димитър Иванов се знаят две неща - че е последният началник на Шести отдел в Шесто управление на ДС и първият вицепрезидент на митичната "Мултигруп".

Роден е през 1951 г. в София, завършва история в Софийския университет и школата в Симеоново, има и два доктората – по история и по икономика. Работи в Държавна сигурност от 1976 до 1990 г. като оперативен работник и началник на Шести отдел. От 1991 до 1996 г. е генерален директор и вицепрезидент на "Мултигруп". Председател е на фондация "Арете" и на националния клуб "Стефан Стамболов", преподавател е по психология на лидерството в УНСС. Димитър Иванов е и сред най-известните собственици на частни колекции у нас. За него се говори, че е и сред малцината, посветени в най-тъмните тайни на държавата от последните години на соцепохата. - След освобождаването от затвора на Мехмед Али Агджа ще се разкрие ли най-накрая кой стои зад покушението срещу Йоан-Павел Втори? - Трудно ми е еднозначно да прогнозирам какво ще бъде поведението на Али Агджа след окончателното му излизане от затвора. Мисля обаче, че неговата “истина” ще се повлияе от това кой ще му плати повече. След 30 години в затвора, на 52 години, той няма друга цел, която да може да реализира, освен да забогатее. Трябва да се има предвид, че през годините, по време на процеса, а и по-късно, той многократно си е сменял версиите и показанията относно това кой стои зад него. Още преди 20 години заявих една позиция, която отстоявам и до ден-днешен. А именно - че нашите служби за сигурност, а и българското политическо и държавно ръководство нямат нищо общо с атентата срещу папата. Официално служители на ЦРУ, които тогава са се занимавали с темата, се отказаха от версията за българската среда. Самият папа има две категорични изявления по този въпрос – първото е през 1988 г., направено пред тогавашния външен министър Петър Младенов, а второто при посещението му у нас – пред президента Георги Първанов, а и в присъствието на тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, че България няма нищо общо с опита за убийство, който извърши Агджа на 13 май 1981 г. на площад “Свети Петър” в Рим. - Твърди се, че именно Агджа е набедил за свои съучастници българите - Сергей Антонов, Желю Василев, Тодор Айвазов. - Не ги е набедил Агджа. “Българската следа” се появи почти две години след атентата, тъй като стана очевидно, че не може да се намери кой стои зад Агджа, кой е поръчителят. Във Вашингтон им дойде наум, че могат да използват заедно с традиционно силната агентура, която ЦРУ има в италианските разузнавателни служби, най-слабото звено, за да обвинят като поръчител КГБ. Те попитаха “каква е обстановката в Италия, кого бихме могли да нарочим” и понеже италианците държаха под контрол всички български представителства, нарочиха нашите служители. Сергей Антонов беше представител на “Балкан”, Айвазов – касиер в посолството, Василев пък беше помощник военен аташе – тоест, за него е ясно, че е офицер от военното разузнаване. Те са били наблюдавани от италианското контраразузнаване. Италианците са знаели, че самият Сергей Антонов е психически лабилен, че е слабото звено във веригата. Самият той в този момент има много тежки лични, емоционални проблеми – жена му си има любовник, иска да го напуска, постоянно стои в България, той страда от това нещо. Антонов е затворен тип човек, интровертен, не споделя с никого, трупа го навътре и е много крехък, много лесно може да бъде пречупен. И затова при ареста те правилно изчисляват, че той е подходящ. Тук роля изиграват и двама американски журналисти, които работят под диктовката на ЦРУ – българинът Димитър (Дими) Паница и Клеър Стърлинг, която, финансирана от Паница, написа антибългарски пасквил. Днес Паница е носител на най-високия български орден &bdquo;Стара планина”, даден му от президента Петър Стоянов. - Самият Агджа е идвал няколко пъти в България, твърди се, че е имал и срещи с хора от ДС... - Това, че Агджа е бил в България няколко пъти, не е аргумент. Пребиваването на Агджа, на Орал Челик и други такива типове в България не е минало без знанието на Държавна сигурност, но това е било по-скоро в обратен смисъл. Държавна сигурност да констатира тяхното наличие в България, за да може да ги наблюдава и да ги държи под контрол, а не да прави с тях някакво съдружие. България е транзитна държава. Открай време през нея минават всякакви типове. Терористичната организация &bdquo;Сивите вълци”, която съществува в Турция, беше военно крило на политическата партия на Алпаслан Тюркеш - една фашистка националистическа партия. Те пътуваха за Европа, където имаха много свои клонове, и нямаше откъде да минат освен през България. Освен това търговско-икономическите отношения между България и Турция по това време бяха на много добро ниво. Тодор Живков и Петър Младенов имаха много добри отношения и с военния режим на Турция след 1980 г. - 10 ноември 1989 г. беше ли изненада за службите и висшето партийно ръководство? - Самият 10 ноември - не. Този пленум се чакаше от предната година. Пленум, който да направи промяната на върха, да освободи Живков от ръководството на партията. - Живков знаеше ли това? - Знаеше. Той трябваше да остане на някакво почетно място, например почетен председател на БКП или председател на Държавния съвет. Изненада обаче беше развоят, който получи пленумът през следващия месец. Ние, като органи за сигурността, разбира се, много внимателно следяхме целия този процес. У мен не е имало никакво колебание, че това ще се случи. Напротив, имаше облекчение, тъй като смяната на Живков беше станала належаща. Беше се развил един възпалителен процес в партията, който трябваше да се излекува хирургически. Но никой нямаше такава задача – да подменя системата. Д-р Желю Желев и Клубът за гласност и преустройство също не си поставяха такива цели. - А как ще обясните тези външнотърговски дружества, които бяха създадени в предишните години и чрез които се изнасяха българските капитали? - Това няма нищо общо. Кой допусна тези капитали да станат частни? Не правителството на Георги Атанасов, което остана след пленума до януари-февруари 1990 г. Не е правителството дори на Луканов. Частни станаха, когато Стоян Ганев и СДС закриха Министерството на външната търговия. Тогава бяха отзовани всички наши търговски представители, обвинени за връзки със специалните служби, за шпиони, доносници и прочее и всичко зад граница остана безстопанствено. Ако имаше ред в държавата и ако функционираха правозащитните органи, ако ДС не беше разтурена, а само преструктуриран, нямаше да се стигне дотам, тъй като куфарчета не е имало. Имало е присвояване на средства, които по същество са държавни. Те са били в задграничните сметки на дружествата. Всичко това беше в интерес на тези, които искаха да се окрадат 200 млрд. лева активи обществена собственост. Те започнаха да крадат тогава и кражбата продължава и до ден-днешен. Тя мина през касовата приватизация, масовата приватизация, през РМД-ата, сега продължава с публично-частното партньорство, където публичното е прикритие на частния интерес. Продължава с обръчите от фирми, с кражбата на европейските пари... - През 1991 г. станахте вицепрезидент на “Мултигруп”. С какви пари Илия Павлов създаде групировката? - През 1990 г. без никакво колебание бях светкавично уволнен още от нашето правителство на БСП. Ето една загадка – аджеба, защо точно нашето правителство уволни хора като мен? Защо точно Андрей Луканов, когото аз цяла нощ молих да не ме уволнява, ако искат на границата да ме пратят, но да ме оставят в системата, защото това ми е съдбата, не отстъпи. Той каза: “Считай, че въпросът е решен!”. Аз викам: “Много ви благодаря”, той обаче отговаря: “В смисъл че няма да те оставим”, и ме изгониха. И моментално Илия Павлов се яви след няколко часа, като че ли имаше информация, с предложение да работим заедно. 3-4 месеца отхвърлях тези предложения: &bdquo;Глупости, моето уволнение е грешка, като разберат каква грешка са направили, ще ме върнат. Търгаш не искам да ставам”. - Та с какви пари тръгна Илия Павлов? - ДСК, клон София-град, кредит 2 млн. лева при 2% лихва. И понеже Илийчо беше много раздвижен човек, нямаше скрупули, нещата тръгнаха. Когато ги получи тези 2 млн. лева, той моментално ги обърна в долари и започна да купува захар. Поради започващата вече икономическа криза я продаваше с голяма надценка. Завъртя само в захарта 6 пъти за една година тези пари, като при всяко завъртане те му носеха 20-25% печалба. Шест пъти по 25% са 150% само от захарта. А да не говорим, че с тези пари с уставен капитал 50 млн. създаде Кредитна банка, с уставен капитал 7,5 млн. създаде застрахователна компания “София инс.”. На 11-ия месец Илия върна парите. Жив и здрав е, Петрушков се казва шефът на клона за София-град, той ще потвърди. Така че Илия не се е облагодетелствал от някакви държавни пари, защото беше в лоши отношения с властта. - Истината е, че “Мултигруп” не се ползваше с добро име и нарицателното “мултаци” беше синоним на хора, свързани с нечестен бизнес. - Нямаше по-чиста структура в икономическо отношение сред новозараждащия се частен капитал от “Мултигруп”. Тук всичко беше структурирано правилно – планиране, осчетоводяване, деловодство, кадри, контрол. Между другото, първоначалната концепция е моя, тя повтаря до голяма степен структурата на печално известното предприятие “Тексим” от социалистическо време. И понеже аз съм се занимавал с тексимаджиите, които бяха осъдени и вкарани в затвора, знаех с подробности цялата структура - холдингова организация, собствена банка, собствена застрахователна компания, огледални филиали в чужбина. Цяла нощ през 1991 г. чертах на Илия на един кадастрон тая структура и така направихме “Мултигруп”. В групировката работеха министри и зам.-министри: Белчо Белчев – на финансите, Георги Панков – на химията, Румен Сербезов – на леката промишленост, Желю Добрев – на земеделието, заместниците им Тодор Нeнчев – машиностроене, Нели Сандалска – туризъм, Мишо Трифонов – земеделие, Пламен Вачков – електроника, и още доста хора. Те бяха много компетентни ръководители, голяма сила, събрана в едно ядро. - В едно интервю журналистът Огнян Стефанов твърди, че той ви е запознал с Илия Павлов в труден за вашия живот период. Вярно ли е? - Огнян не може да ни е запознал с Илия Павлов, защото ние се познаваме по различни пътища. Те двамата се знаеха от по-рано, още от ЦСКА, където са били офицери. Истината е, че аз взех Огнян на работа, когато го уволниха от сп. “Отечество”. В една от структурите на “Мултигруп” направихме издателска къща “Арес” и той я оглави. Всъщност тогава разбрах, че се познават с Илия. - Татяна Дончева също е била юрист в “Мултигруп”... - Това вече спада към веселата част на ранния капитализъм. Таня работеше в адвокатска къща, която обслужваше &bdquo;Мултигруп” и нейната Кредитна банка. Именно по този начин тя попадна в нашите офиси на ул. &bdquo;Ангел Кънчев” и бързо стана любимка и на служители, и на клиенти с острия си език. Нямаше началник, с който да не се заяде. На мен ми викаше &bdquo;Шестак”. Тя не е лош човек, но трудно се постига консенсус с нея. Прекалено държи на своята гледна точка. Работата й беше само юридическа, перфектна. - А защо се разделихте с Павлов? - Напуснах след 6 години работа с него, защото започна масовата приватизация и аз бях против създаването на фонд “Мултигруп”. Тогава бях зам.-председател на Съюза на офицерите и сержантите от запаса, който имаше 63000 членове и Илия искаше техните бонови книжки да влязат в нашия приватизационен фонд. Направих му среща с ръководството на съюза и той като бивш офицер от армията успя да ги убеди. Когато на мен ми стана ясно, че парите на хората ще потънат и те никога няма да получат дивиденти, се противопоставих. Освен това като вицепрезидент на “Мултигруп” бях създал 8 регионални структури в страната и исках всяка една от тях да прави свой план за инвестиции, за работни места и за социална дейност. За това трябваха милиони. Той изключително много се ядоса, имаше котешки усет за нещата. Думите му бяха: “Сега, когато се задава банкова криза и когато всички пари трябва да се събират накуп и да се пазят в Швейцария, ти си тръгнал да ми правиш инвестиции. Ти саботираш групировката”. Между другото той се оказа изключително прав, защото на другата година настъпи банковата криза и всички банки фалираха. Затова се разделихме. - Кой според вас уби Илия Павлов? - Икономическите интереси, арогантността и безпардонността във взаимоотношенията между представителите на едрия бизнес. Те взаимно се дразнеха, взаимно си завиждаха. Конкурираха се кой е по-велик, кой е по-богат, кой чука по-хубави... - Май ще си остане в историята като поредното неразкрито знаково убийство. Какъв според вас беше смисълът от създаването на ДАНС? - ДАНС е един типичен пример за разминаване между добри намерения и лоши резултати. Аз като бивш служител на специалните служби бях против създаването на агенцията. Станишев и Петко Сертов се опитаха да консултират определен кръг лица, които бяха компетентни, и аз бях един от тях. Още тогава обаче изразих своите опасения, че създаването на ДАНС не е правилен ход. България е малка държава, оперативната обстановка в нея - това е термин, който включва формите на престъпност, числеността на престъпниците, както и състоянието на службите, които противодействат, не е такава, че да изисква съществуването на две силови структури в изпълнителната власт - МВР и ДАНС. Ако прибавим към това и наличието към президента на други две служби - Националната разузнавателна служба, и Националната служба за охрана, и към военния министър на служба “Военна информация”, виждаме как при единна оперативна обстановка имаме специални служби, разделени на различни подчинения, действащи по различни методики и закони. Някои от тях нямащи и закони. Защото двете служби към президента по същество са незаконни. Няма закон, който да регламентира тяхната дейност. Кой командва ген. Кирчо Киров? Кой проверява дали това, което върши Киров, е в интерес на националната сигурност? Никой. ДАНС беше изведена от МВР. Същите хора, които бяха в МВР, направиха ДАНС, и изведнъж станаха по-важни от своята майка. По-важни, по-високо платени, по-обществено авторитетни. И се чудим защо ефективността на противодействието срещу престъпността е толкова ниска. - За сметка на това скандалите в агенцията са като на Женския пазар. Канят се някакви хора на кафета, правят се някакви разработки с кодови имена “Галерия”, “Лиани”, чийто смисъл нещо се губи. - Няма смисъл, това е глупостта. Българската политическа класа не може да разбере, че специалните служби имат свои специфични средства и методи на работа. И че на контрол и огласяване могат да подлежат само резултатите от тяхната дейност. Докато формите, методите и средствата на работа на тези служби, както е и в цял свят, не са публични и не могат да бъда обект на публичен контрол в тяхното ежедневно прилагане. След като е приет закон и този закон е регламентиращ, съдът може да преследва нарушаването и да преценява дали правилно се използват, а не гражданинът или депутатът Х, който не е специалист. Затова случаят “Галерия”, “Лиани” и прочее бяха предизвикани от некомпетентната намеса на отделни народни представители. В единия случай Татяна Дончева, в другия - Атанас Атанасов, Минчо Спасов и други от комисията по вътрешен ред и сигурност. Едно интервю на Румяна СТЕФАНОВА