Иван Митев е пътешественик, писател, колекционер на минерали и минералотерапевт. Член е на Съюза на българските писатели. Автор е на девет белетристични книги. В последната от тях – „Животът“, той прави анализ на матрицата за развитие на човечеството и посочва уникален метод за това как всеки може да разгадае не само своята кармична предопределеност, но и тази на околните. Заедно със съпругата си Гергана Митева са основоположници на научната минералотерапия у нас.
- Г-н Митев, твърдите, че съдбата на всеки човек е отпечатана върху лицето му? Колко време ви беше нужно, за да откриете формулата, която може да промени живота на човечеството?
- Много години. Трябваше да се запозная с цялата западна философия и психология, с живота и тезите на енциклопедистите от Средна Азия, с вижданията на арабските мъдреци за света и да анализирам цялото това познание. До най-изтънчените детайли на източната философска доктрина няма как да стигнеш, защото и няколко живота не са достатъчни за това. Но дълго се рових в различни трактати, най-много - във Великата тибетска книга „Джуд-ши“. Нейната четвърта част е илюстрирана с десет хиляди рисунки, но самата тя липсва, защото се предава устно само на посветени. Пътуванията до Китай и Тайланд ми помогнаха да свържа казаното от Буда с откритията на австрийския лекар Франц Йозеф Гал и така успях да надзърна зад завесата, отвъд която са тайните на съдбата.


- Разликата във времето между Буда и Франц Йозеф Гал е почти две хиляди и петстотин години. Какво би могло да свърже двамата?
- Желанието им да определят параметрите на щастието на човека. Буда казва: „Аз наследявам моята карма. Аз съм роден от моята карма.“ И допълва: „Намерението е карма. Чрез своите намерения човек създава своята карма“. Това, което не казва Буда, го казва Гал: „Намеренията на всеки се определят от визията на главата му, всяка една бръчица върху лицето оказва влияние върху живота на човека. И посочва конкретни доказателства за твърдението си. Но когато неговите колеги се поглеждат в огледалото и виждат какво се крие зад лицата им, те го анатемосват. Оказва се, че никой не иска да знае истината за себе си. Петдесет години по-късно, в началото на двайсети век, се намират млади учени, които продължават делото на Гал, изследвайки връзката между чертите на лицето и събитията, които съпътстват човека в житейски план. За жалост от техните изследвания няма преведено нищо на български език. Наложи се да се ровя дълго в библиотеката на Карловия университет в Прага, за да подредя пъзела. Но си струваше труда. Резултатът беше изумителен.

-  Кога имахте възможност да проверите верността на откритието си?
- Още там, в Чехия, видях портрета на един човек. Казах си, че ако методът за определяне съдбата по чертите на лицето е точен, то този човек трябва да е бил в конфликт с всеки срещнат и да завърши живота си в затвора. Оказа се точно така. Човекът се казва барон Тренк. Приживе е участвал в 102 дуела, четири пъти е тежко раняван и умира в килия на крепостта Шпилберг в Бърно, като предсказва точно деня и часа на смъртта си. 


Дадох на Депардийо три брака, оказаха се четири

След това направих анализ на лицата на големите европейски писатели и художници. След това – на актьорите. Оказа се, че никъде не сбърках. Малка грешка допуснах, когато се вгледах в лицето на Жерар Депардийо. Дадох му три брака, оказаха се четири. Всичко е там, на лицето – няма как да избягаш от предопределеното за теб, трябва да изминеш пътя си. Затова едни успяват, почти без да полагат усилия, а други се изтощават от усилията, които полагат и пак си остават на дъното.

Голяма бе изненадата ми, когато стигнах до американските творци. Керуак е един от любимите ми автори. Но на лицето му е изписано, че е роден престъпник. Същото се отнася и за Гинсбърг и Касиди. Устните на Уйлям Бъроуз са като на Бодлер – все едно, че му ги е дал назаем. Обстоятелствата, които зависят от тях в съдбата – същите. И в биографията на Бъроуз присъства познанието за Изтока, опиума, демонстрацията на асоциално поведение. Животът му, също като на Бодлер, е гротеска. Не е случайно, че подквасен с коктейл от алкохол и дрога, застрелва жена си уж без да иска. Керуак и Гинсбърг пък се забъркват в убийството на свой приятел, но го елиминират от съзнанието си с по някой и друг месец в затвора.

- Да не би да искате да опровергаете твърдението, че никой от нас не се ражда престъпник? 
- Точно така - истината е, че престъпникът се ражда престъпник. И това може да се разбере малко след това.Но няма как да кажеш на майката, която се грижи за детето си: Един ден то ще направи беля.

- Познанията ви в тази област дават ли ви представа за съдбата на всеки срещнат?
- Разбира се. Още като видя човека, разбирам по какъв път върви и докъде може да стигне. На всеки е предопределено не само колко щастие ще получи, но и дали въобще ще се докосне до щастието или любовта. И ако всеки беше наясно как да разгадава характерите, а оттам и съдбите на хората срещу себе си по лицата им, щяха да се избегнат много недоразумения, много фиктивни бракове, много приятелства и съдружия, които носят само главоболия и т. н. Погледнете Доналд Тръмп! Не знам какво виждат другите в него, но аз не мога да сбъркам – този човек е болезнено чувствителен спрямо мнението на околните за него. Този комплекс му е вроден. Това предопределя и поведението му – той може да казва всичко, но да не изпълни нищо от това, което казва. Той е вълк-единак и едва ли ще се спогоди с когото и да било около себе си. В книгата си „Осакатената Америка“ той пише: „Аз съм наистина много приятен човек...“ Истината е, че иска да бъде възприеман като такъв. Дълбоко в себе си той ненавижда всички, защото във всеки един миг се влияе от чуждата оценка за себе си. Това е голям негов проблем, той го прави психически неустойчив. И няма да изкара пълния си мандат. Преди много години срещнах един пловдивски бизнесмен. Беше претърпял няколко сериозни неуспеха поред и беше загубил всичко. Видях, че на лицето му е закодирана съдбата на успял човек. И му казах: “Ти ще растеш бавно, но непрекъснато. Докато един ден ще имаш всичко.“ Това се случи. Сега цялата страна го познава. Но не съм отишъл да го попитам: „Ти помниш ли какво ти казах?“


Тодор Живков просрочи с пет години

- Това означава ли, че сте наясно и със съдбата на нашите политици?
- Разбира се. Тодор Живков просрочи управлението си с пет години в сравнение с това, което му беше заложено и ме накара да се зачудя не бъркам ли нещо. Но това не беше грешка на природата, тук се намесиха други фактори. И сега, когато видя някого да обещава на народа нещо, знам дали го мисли или работи под чужда диктовка. И много често съм изумен, че хората не могат да схванат кой ги лъже, гледайки ги в очите. Но няма как, все пак трябва да имаш някаква подготовка. Затова озаглавих книгата си „Животът“ . Там давам принципните положения за изграждане на една обща култура, която ще позволи на всеки да погледне от друг ъгъл живота. И ще може да знае от кого какво да очаква. Както аз знам, че новият лъжепророк, който се готви да излезе на сцената, няма да донесе нищо добро на България.

- Ако добрите неща започват от Буда, защо човечеството все още не се е замислило за казаното от него?
- Замислила се е само една дванайсета част от него. Това не е малко. И тези хора стават все повече. Те разбират, че имаш програма, която трябва да изпълниш. И по този път сам се награждаваш, сам се наказваш. Но усещанията към живота няма как да промениш. Може да имаш милиони в швейцарски банки, яхти, вили и къщи тук и там по островите и пак да не можеш да се зарадваш. Като в „Анализирай това“ – там е представен един нещастен гангстер. Това е напълно възможно да се случи в живота. Парадоксално е, но е факт - лицето на Ал Капоне пък издава любящ съпруг, способен да дари много нежност.

- Какво е вашето виждане за съдбата на България?
- Цитирам по памет един белетрист, когото много харесвам: „Народ, който харесва повече „Искам го-стискам го“ от „Лунната соната“, хич не е за оплакване, даже напротив!“ Съгласен съм с него. Българинът винаги ще оцелява – къде с домашна ракия, къде със свинска луканка. Но неговата истинска интелигенция ще продължава да изчезва от този свят нелепо. И на Ботев, и на Яворов лицата издават невъзможността да си намерят място под слънцето. 


Тръмп няма да изкара целия си мандат

Другият белязан е Йовков. Въпреки че на фронта куршумът го пощадява, оттам нататък всеки ден той умира по малко. По-точно казано, вгражда живота в творчеството си. По-тъжен човек от него няма в българската литература. Шедьовърът му е „По жицата“. Това е единственото произведение в световната литература, в което единият от героите „съобщава“ на Бога, че по сътворения от него свят има мъка. Под маската на този герой се крие самият Йордан Йовков – това е изписано върху лицето му.

При Гео Милев тази мъка е вкарана в модерен изказ, но пак си е мъка. Ако у Димчо Дебелянов имаше поне капчица самолюбие, той щеше да е жив. Смъртта му е не само нелепа, но и тъжна. Един побъркан капитан скача в окопа при него, докато куршумите пищят над главите им и се разкрещява:“Излизай! Води ги напред!“ Всяко надигане, разбира се, е смърт. Но Димчо се изправя. Изправя се, за да приключи с абсурда около себе си. Този абсурд е доловен от един уникален българин - Атанас Буров: „ „На всеки 40 години България е осъдена да започва от нулата – бедна, гладна и немощна.“ Според неговото виждане на нещата Европейският съюз ще се разпадне след петнайсет години. И аз съм напълно съгласен с това.

Държал е кристалния череп на маите

Иван Митев е от малцината, имали уникалното изживяване да държат в ръцете си една от най-големите загадки на планетата – уникалният кристален череп от Рио Гранде до Сeул? Дори на Мадона не са разрешили да го докосне . Ето неговият разказ за случката:

- Не знам дали на Мадона не са разрешили да се докосне до него, но наистина едни от най-богатите актьори от Холивуд са давали луди пари за това и не им е било разрешено. На мен това право ми беше отредено на Световното изложение на минералите в Мюнхен през 2008 година. Колеги от Бразилия донесоха кристалния череп, който е застрахован за огромна сума, защото се нарежда на едно от първите места по възможност за предаване на информация. Вярно е, правото да го докосна се падна на мен чрез жребий, но аз мисля, че много от присъстващите се страхуваха да опитат. Кристалният череп от Рио Гранде до Сеул има размера на човешка глава и тежи 5, 3 кг. 



Предполага се, че той е създаден от древните племена, населявали Южна Америка в дълбока древност, а по-късно преминал в културата на ацтеките и маите. По него не е открита нито една драскотинка дори като косъмче. И до днес си остава загадка по какъв начин е направен. Преди известно време в един английски институт се опитаха да открият някакви следи по черепа, оставени при изработката му. С микроскоп, който увеличава стотици хиляди пъти, са забелязани само две миниатюрни драскотинки в областта на челюстта. Доказано е обаче, че черепите работят със сферата, която е вътре в темето им, а на това място няма никаква следа от докосване.

-  Според предания на маите в света има 13 такива магически, кристални черепа. Твърди се, че ако те не бъдат събрани на едно място до едно определено време, земята ще бъде сполетяна от страшни катаклизми. По метода на анализа с радиоактивни елементи е установено, че черепите са на 25 000 години. Има обаче световноизвестни учени, които са обединени около теорията, че те са подарък от извънземни цивилизации. Има доказателства, че те не произхождат от същите хора, чиито следи са открити от същия период на южноамериканския континент. Учени са направили изчисления, че дори да се работи с най-съвременните технологии, за изработването на един такъв череп ще са необходими между 150 и 200 години всекидневен труд, но качеството няма да е същото. Минералите днес се шлифоват с диамантен прах, но дори и при най-прецизната обработка само с помощта на лупа се откриват следи от обработката. Учените и до днес не могат да разберат по какъв начин са изработени тези черепи. Според мен едва ли загадката ще бъде разгадана скоро… А иначе черепите са изработени от изключително чисти късове планински кристал, което е чист силициев двуокис. Има такива късове и от розов кварц и от аметист, но те не са нищо друго освен силициев двуокис с примеси. В момента са открити дори не 13, а 15 кристални черепа и всичките идват от древността. Но не всички са от Южна Америка. Има по един череп в Китай и в Мадагаскар. Най-известният от тях е от Ана Мичъл Хеджис. Той е на първо място по възможност за постигане на паранормални явления. В момента се работи с още 8 черепа. А черепът от Рио Гранде до Сеул се съхранява в частна колекция в САЩ и с него се правят опити с възбуждане на паранормални явления. Всичко това се описва като научни трудове.

Едно интервю на Тодорка НИКОЛОВА