Дует Спасови: И Батков не можа да ни върне "Сине, сине"!

София, България 28 Февр. 2011, 11:32 3884 прочита 0 коментара

Надя Крутова – Шестак стана народна артистка на Украйна след кражбата на нашата песен.

Севдалина и Валентин, популярни като дует Спасови, сътворил непреходния хит "Сине, Сине", продължават борбата си с Надя Крутова-Шестак. Украинката окраде нагло песента на музикалното семейство и спечели международна популярност с нея. Въпреки това обаче отказва да компенсира българите - нито морално, нито финансово. Севдалина и Валентин Спасови се съгласиха да говорят пред "ШОУ" за опитите си да получат помощ от своя почитател Тодор Батков, за срещата си с Надя Крутова-Шестак, за конкурентите в индустрията и за бъдещите си планове. - Докъде стигна борбата ви с украинската плагиатка Надя Крутова-Шестак, която открадна хита "Сине, сине"? Валентин: Доколкото знаем, напоследък е спряла да се подвизава с песента ни, но тя вече направи кариера на наш гръб. Благодарение на "Сине, сине" Крутова-Шестак е станала народна артистка на Украйна. Включила е песента най-малко в четири свои албума. Включително и в дебютния й, озаглавен "Сину, ангел мий". Албумите са разпространени в огромни тиражи, които са й донесли страхотни печалби. Постигнат е толкова голям успех, че "Сине, сине" е включена в компакт-диск "Златните хитове на Украйна". Албуми с нашата песен в изпълнение на Надя Крутова-Шестак са продавани официално в бившите съветски републики, в Канада и в САЩ. - Разбрахме, че сте получили сигнали за злоупотребата от редица популярни българи, гостували по един или друг повод в Украйна. Севдалина: Обади ни се лично Ангел Попов, който е тонрежисьор на Лили Иванова. Нощувал е заедно с колегите си в някакъв украински хотел и както си седят, по телевизията започва "Сине, сине". Надя Крутова-Шестак имитира съпругата ми Севдалина. Почти дословният превод на песента ни е набрал такава популярност, че Ники Кънчев и Драго Драганов са станали свидетели как я изпълняват на различни конкурси за млади таланти в Беларус. Преди време синът ни беше в руския град Брянск. На събиране с младежи от още 14 страни пускат оригиналната версия на песента и изведнъж всички започват да я пеят. - Сред почитателите ви е и адвокат Тодор Батков. Потърсихте ли помощ от него? Валентин: В началото ангажирахме друга агенция, която изпрати необходимите писма и изисквания до Надя Крутова-Шестак. Мина време и нищо не се случи. С Тодор Батков се срещнахме на юбилейния ни концерт в Зала 1 на НДК. Споделихме му проблема и получихме съвет. Батков ни обясни, че ако песента ни беше открадната в Русия, щеше да оправи нещата с лекота. В Украйна обаче нямало как да ни помогне, защото там няма ясни законови норми. - Успяхте ли да осъществите личен контакт с украинката? Севдалина: Да. Вдигна се шум, благодарение на усилията ни и помощта нашата колежка в Италия - българката Ерилиен, чийто псевдоним тогава беше Платино. Реакция в общественото пространство е имало и от бесарабската българка доцент Соня Жекова, която по онова време е заместник-ректор на Музикалната консерватория в Киев. Лично тя е преподавала на студентите си оригиналната ни песен. След множеството реакции Крутова-Шестак може би се е почувствала гузна. Използва визита на съпруга си в България и чрез украинското посолство се обади, за да иска среща с композитора на "Сине, сине". Валентин: В албумите си тя е отбелязала името ми като автор на песента. Аз аз съм написал музиката и аранжимента. Текстът е на Севдалина. Първоначалното и изпълнението е нейно. По-късно се включих и аз. Та направихме среща в хотел "Родина". Ние отидохме с адвокат, а Шестак пристигна с пресаташето на украинското посолство. Опита се да замаже положението. Изкара, че отнякъде й попаднала наша касета, получила вдъхновение и едва ли не направила международна реклама на песента. Ние обаче се бяхме подготвили, поставихме нашите сериозни претенции и срещата придоби обрат. Все пак тя е присвоила всичко, като почти дословно превежда текста, нагаждайки го да звучи добре на нейния език. - Искате да кажете, че ви е подценила? Валентин: Със сигурност не очакваше такъв отпор от наша страна. Ние обаче не сме толкова случайни хора. Все пак сме създатели на фестивала "Пирин фолк", когато направихме песента, работихме в радио и телевизия "Благоевград". Представяме не само себе си. За да избегне неудобната ситуация, украинката ни убеди да направим нова среща. На нея тя дойде с мъжа си. Усетиха, че работата е сериозна и се измъкнаха с предложение за финансова компенсация и организиране на турне с наше участие, което да демонстрира публично, че осъзнават грешката си и ще я поправят. В крайна сметка се оказа, че това просто е било повод да си заминат по-бързо. Последваха писма, телефонни обаждания и какво ли не от страна на адвокатската кантора, която ни представяше. Появи се и някаква агенция от Украйна, която уж предложили да решат нещата с минимална сума, защото са разбрали, че ние трудно можем да докажем тиражите си. И това обаче не направиха. - Дойдоха ли ви в повече международните юридически услуги, които не са никак евтини? Севдалина: За съжаление това е една от основните причини да спрем временно опитите си да възстановим справедливостта. Необходими са много средства, като няма никаква гаранция, че резултатите ще са успешни. - Налага ли ви се да доработвате с извънмузикална дейност? Севдалина: Няма как, принудени сме да пробваме и странични неща. Занимаваме се с недвижими имоти, имаме агенция. - Наскоро обявихте, че нямате планове да издавате нови албуми. Защо? Валентин: Досега сме издали 11 албума, което не е малко за близо 20 години творческа дейност. Пазарът в България обаче вече не е голям. Имаше смисъл по времето на големите тиражи през 90-те години. Дебютният ни албум например е продаден в над 1 млн. екземпляра. Това е шансът да улучиш подходящото време. В момента за издаване на албум са необходими много средства. Записваш го и на следващия ден е качен в интернет. Затова нашата стратегия е да продължим да издаваме авторски песни. По две, по три, които да запишем и ако имаме възможност, да заснемем видео. Планираме и да съберем досегашните си клипове, както и няколкото филма на БНТ за нас. Идеята е да съберем видеоизявите, за да създадем нещо като музикален фонд за феновете. Ясно е, че от тиражи на албуми вече не може да се печели. - Пречили ли интернет плагиатството на живите ви участия? Валентин: Има го и моментът, че интересът към нас се засилва. Интернет би могъл да помогне за запознаването на публиката с повече неща. По-младите, които са пропуснали времената, когато бяхме на върха, сега биха могли да научат нещо повече. Реално единствената ни останала възможност е да изнасяме концерти. Гостуваме основно по празници на градове и общини. Дори и на частни партита. - Не ви ли смущава, че изпълнител(к)и с обърнати микрофони превзеха ефира за сметка на доказани имена като вас? Валентин: Свидетели сме как по най-гледаните телевизионни предавания въртят едни и същи хора от определен жанр. Медиите прекалено много наблегнаха на подобен тип изпълнители. Това до известна степен взе да ни помага. В един момент бяхме изолирани, но сега интересът към нас се покачва. Може би, защото на хората им втръсна. Плеймейтки, манекенки, омагьосан кръг... - Дует Спасови е емблематичен за родната музика, но не срещаме имената ви сред многобройните реклами на български изпълнители. Валентин: Тук става дума за обвързаности, проценти и т.н. Честно казано не знам защо се получава така. Севдалина: Да речем, че нас лично ни дискриминират, но защо не звучат Надка Караджова, Калинка Вълчева, Янка Рупкина? Това е въпрос на държавна политика. Явно предпочитанията са за инвестиции в кукли, които да отвличат вниманието за известно време, след което скоропостижно да замлъкне. Валентин: Кражбата на “Сине, сине” например носи загуби не само за нас, а и за държавата. Кога скоро ще имаме песен, която да бъде тиражирана в милиони копия? Не става въпрос само за личен интерес. Продажби от компакт-дискове, посредници, разпространители, такси, данъци... Това са пари, които можеха да се завъртят в България, а не в Украйна. Ако престъплението беше в икономическата област, може би щяха да реагират, но за културата... Държавата не застава зад нас. Бившият министър на културата Божидар Абрашев ни е преподавал в музикалната академия. И той обаче не помогна навремето. - Ще продължите ли борбата? Валентин: Авторството се онаследява до 70 години след смъртта на композитора, така че нямаме намерение да се отказваме. Може би ще предприемем кампания в социалните мрежи. Много хора са чули, недоразбрали. А подобен проблем с емблематична българска песен е национален. Севдалина: Златният ни хит "Сине, сине" е преведен на няколко езика и е включен в световно академично издание на Чикагски университет в САЩ. Според професор Донна Бюканън песента е толкова популярна, че е станала истински народна и е част от фолклора на българина. - Освен певци сте и преподаватели в Югозападния университет "Неофит рилски". Удовлетворени ли сте от работата си с младите? Севдалина: Разбира се. Имаме вече доста кадри, които сме обучавали през годините. Някои от тях са печелели конкурси и фестивали, издали са и албуми. Не искаме да прекъсваме връзката с обучението, все пак сме завършили подобно образование. По-големите ни споделят неща, които не биха казали на друг. Занимаваме се и с по-малки деца. Тях ги подготвяме за музикални училища. - Не спада ли интересът към професионалното обучение? Валентин: Преди години за едно място кандидатстваха стотици. Сега бройките не могат да се попълнят. Защо да се трудиш с години, когато има канали, по които можеш и за един ден да станеш звезда. Има риалити предавания, които дават възможност на много младежи да се явяват и ако имат малко късмет, да изгреят веднага. Друг е въпросът доколко ще се възползват от шанса си. Какво се случва с победителите от “Файв Старс”? Колко изпълнители от “Мюзик айдъл” успяха да изпеят песен, която да се превърне в тяхна визитка? Ако не успеят да се отличат по този начин, все едно нищо не са направили. Много пеят, много свирят, но не са разпознаваеми. Някои зложелатели опитват едва ли не да ни се подиграят, че сме били имали само “Сине, сине”. Първо, че това не е така и второ – пожелаваме на всеки да сътвори песен, която да радва хората в най-различни настроения. Опитвали сме се да не я изпълняваме за пореден път на места, където гостуваме често. Публиката обаче си я иска. С нас на сцената се качват деца на по 4-5 годинки. Пеят с нас “Сине, сине”, въпреки че не са били родени , когато е създадена. Това свидетелства, че песента се предава от поколение на поколение. - Проявявате ли интерес към конкурси като "Евровизия", за които се кандидатираха поп-фолк звезди като Преслава и Десислава? Валентин: Не всеки може да се бута за там. Трябва да бъде млад изпълнител с високи качества. Първо да представи страната ни достойно и след това да пробие на международната сцена с нея. Може би няма да сме хората, които ще я изпеят, но сме от тези, които могат да я напишат ОРИГИНАЛ И КОПИЕ, СРАВНЕТЕ САМИ: <iframe height="390" frameborder="0" width="500" allowfullscreen="" src="https://www.youtube.com/embed/0uMrtoFztFI" title="YouTube video player"></iframe> <iframe height="390" frameborder="0" width="500" title="YouTube video player" src="https://www.youtube.com/embed/SdYrUoyCyDs" allowfullscreen=""></iframe>