Владислав Михайлов е завършил Софийската математическа гимназия. Дипломира се в УНСС в специалност "Финанси и контрол". Собственик е на БМК Сердика-Хасково. 

От 2007 г. е член на УС на НАМ (Сдружение „Национална асоциация на млекопреработвателите“), през 2014 г. става зам.-председател на УС, а от 2019 г. - председател на асоциацията.


БЛИЦ припомня, че Наредба на земеделското министерство е на път да ограничи количеството вода в млечните продукти до 60%. Тези, които имат повече - ще се наричат имитиращи продукти, защото нямат хранителните качества на другите сирена.

Асоциацията на млекопреработвателите е “за” въвеждането на ограничението, но независими млекопреработватели се възпротивиха остро.  

По български държавен стандарт горната граница на съдържанието на вода в млечните продукти е 54%. 

Темата коментира и Владислав Михайлов в интервю за "Монитор": Според него трябва да има стимули за стопаните, отглеждащи животни. По думите му качественото сирене по БДС в магазина е поне 13-14 лв./кг. Ето какво разкрива той:

- Г-н Михайлов, как се отнасяте към предложението да се лимитира съдържанието на вода в млечните продукти?

- Предложението е положително и го подкрепяме, защото то се основава на международен стандарт, възприет от над 135 държави в света. В рамките на ЕС е препоръчителен и всяка държава, решила да прилага друг, трябва да се обоснове пред Брюксел.

Използването му е някаква гаранция за качеството на този тип храни, включително и за безопасност. В новата наредба тези стойности на сухото вещество за сиренето от 40% ги приемаме.

Може би в класификацията на имитиращите продукти ще искаме те категорично да са разделени и да се наименуват по различен начин, за да не заблуждават потребителите за качеството и хранителната стойност.

Ще предложим да се подобри етикетирането. Засега у нас при млечните продукти не се изисква изписването върху етикета на водното съдържание. Смятам, че това трябва да стане задължително и то да бъде посочено по начин, даващ информация на клиента какво купува.

Така човек, ако реши да си купи вода, ще отиде на съответния щанд, а няма да си дава парите за оводнено сирене например.

- Според вас има ли на нашия пазар бяло саламурено сирене, което да покрива изискването за най-малко 40 процента сухо вещество?

- Има. Някои сирена са и с по-висок дял на сухото вещество. В качествените саламурени сирена сухото им вещество е 35-40 на сто. Произведените млечни продукти от този тип по БДС са обикновено с много добро качество, но цената им е чувствително по-висока и не всички клиенти могат да си ги позволят.

Масовият клиент търси нещо, близко до продуктите по този стандарт, но на по-поносима цена. Именно там има пазар за т.нар. високотемпературно сирене. Технологията му е изцяло като по БДС, само дето се пастьоризира на малко по-висока температура и зреенето става по-бързо.

Има обаче и предприятия, които са калпазани. Каквото и да се говори - сирене със съдържание на сухо вещество под 35% по-скоро е пресована извара. Продукт с толкова много вода не може да се нарича сирене.

- Трябва ли млечните продукти по стандарта БДС да се произвеждат само от българско сурово мляко?

- Има такава разпоредба във връзка с постановлението, задължаваща веригите да продават повече български храни. Там за млечните продукти, пласирани с предимство в големите супермаркети, е вменено изискването да са произведени от 100% българско сурово мляко.

Като цяло обаче като нормативен акт това е нарушаване на основното правило в ЕС за свободното движение на стоки, хора и капитали. Така се дискриминират другите производители на такъв продукт от вносна суровина.

- Във Франция обаче много мандри имат знак за качество, гарантиращ, че продуктът е произведен изцяло от местни суровини.

- Там това се прави по желание и това е пътят, по който трябва да работим и в България. Във Франция знакът за качество не е нормативно заложен, не е законово задължение. Те просто маркират, че продуктът и суровините за него са местно производство.

Залагат на патриотичния дух - да се предпочете местното производство и търговците не са задължени да продават само него. 14-та година вече сме в Европейския съюз и е време и ние да се научим да прилагаме подобна технология за защита на родното производство.

- Как се отразиха мерките за ръста на продажба на български храни в големите търговски вериги, които бяха предприети от земеделското министерство във връзка с кризата от пандемията? Има ли увеличение на търсенето и продажбите на наши млечни продукти?

- Има добри резултати. Във всички вериги има ръст, като при някои от тях е по-чувствителен, в други - по-слаб. Това помогна на немалко български производители да запазят нивата на продажбите си.

- По този начин имаме ли шанс да се конкурираме с евтиния внос на готови млечни продукти от другите страни от Евросъюза?

- Да. Подобни мерки за стимулиране на местното производство има и в други държави от ЕС, както във Франция и в Италия. Там веригите обаче бяха по-добър партньор на държавата и го направиха доброволно.

В България се наложи да се въведе нормативно и през април и май се вдигна много шум от страна на големите търговци. След това нещата се уталожиха. Нито веригите са загубили от това нещо, нито - потребителят. За фермерите и преработвателите това бе глътка въздух в условията на криза.

- Българските мандри имат ли достатъчен капацитет да задоволят пазара ни?

- Имаме капацитет, но въпросът е да има добър пазар.

- Каква част от млечните продукти у нас се произвеждат от българска суровина?

- Със суровината въпросът е малко по-сложен. Само на моменти не достига. Добре ще е производството на сурово краве мляко да се увеличи поне с 20-30%.

Това обаче е въпрос на политика на стимулиране на животновъдството, за да може младите и хората на средна възраст да започнат да се занимават с отглеждане на млекодайни животни.

За да действат пазарните принципи, е хубаво да има и малък излишък на сурово мляко. Засега у нас за 3-4 месеца през лятото има пикове в производството, а през зимата се повява недостиг и се налага да се внася от чужбина.

- Българинът научи ли се да търси качествените храни?

- Да. Особено хората от средната класа. Те не търсят не само най-скъпите продукти, но не искат да купуват и най-евтиното. Те се научиха да четат етикета и се интересуват от съдържанието на продукта. Информираният избор на клиента вече е факт.

- Какви са ценовите показатели за качественото сирене?

- Цена на килограм сирене под 7-8 лева е първичен знак за наличието на някаква нередност. Производствената цена на сиренето по Българския държавен стандарт (БДС) по сегашната цена на суровото мляко от 75-80 ст. за литър е поне някъде 9-10 лв. ДДС.

Търговците слагат около 30% надценка и така на щанда сирената по БДС излизат поне 13-14 лв./кг. Има и по-евтини качествени сирена, в магазина на дребно те са около 10 лв./кг.

Те обаче се правят по т.нар. високотемпературна технология, която е по-бърза и при нея рандеманът е по-добър. Срокът на сирената, произведени по този начин, е по-дълъг.

- Когато влезем в магазина и вземем опакованото сирене, какво от написаното на етикета би трябвало да ни разтревожи?

- Всичко, което не е стандартна съставка за бялото саламурено сирене, би трябвало да ни разтревожи. Основните са мляко, мая, закваска и сол. Има ли нещо друго изписано на етикета на сиренето, значи става дума, че технологията на производството му не е класическа