Изнасяме рапани за азиатските страни и барбуна за Гърция, казва в интервю за "Монитор" експертът от Института по океанология доц. Виолин Райков.

- Доц. Райков, има ли промени в картината по отношение на рибните ресурси в Черно море? Какво сочи проучването на Института по океанология, което реализирахте наскоро?
- Всяка година картината е различна и това зависи от метеорологичните условия. Местните ни видове риба обитават дълбочини до 100-120 метра.

Затова е важно какви ще бъдат температурните условия. Теченията, общо взето, са с постоянен характер и са насочени от север към юг. От там се определя и хранителната база. В една екосистема всичко е зависимо.


Затова миграцията, особено при по-малките видове като трицоната, сафрида, хамсията, всъщност зависи най-вече от метеорологичните условия. Що се отнася до рибарството, няма някакви промени.

Причината е, че общо взето, всяка година се знае броят на рибарите и на лодките. Така че те не са причина за промяна в популацията на видовете.

- Като имаме предвид хладната и дъждовна пролет, от една страна, от друга пък, се смята, че това лято морската вода е най-топла, до какво води това?
- Бих казал, че тази година има много риба. Ние изследваме едни и същи полета два пъти годишно и ако сравним с проучването ни от ноември, ще видим, че тогава почти нямаше трицона или т.нар. цаца. От 36 полета нямаше в нито едно.

Сега има във всички, и то добри количества. А както казах, миналата година нямаше както на дълбоко, така и на плитко. Не бих казал, че изчезва, а по-скоро се разпръсква. Условия за струпване на рибата са слънцегреенето, продължителността на деня, ветровете, температурата. Всичко това влияе.

Колкото до морската вода, тя няма как да се затопли толкова в долните слоеве. През септември се наблюдава преместване на водните слоеве. Понякога това става дори още в края на август. Така хладните слоеве навлизат на мястото на топлите и обратно. Тази промяна вещае и началото на есента.

Тези процеси, общо взето, са закономерни и бих казал, че не се случва нищо притеснително. Просто годините са различни и не си приличат една с друга по отношение на рибните ресурси.

- Казвате, че тази година морето е пълно с трицона. Това за кои други видове се отнася и кои съответно намаляват?
- Има традиционно висок интерес към калкана и рибарството всъщност е най-голямата причина за намаляване на популацията му.

Но при него има нещо интересно - от една страна, популацията му намалява, но пък в същото време се увеличават постепенно младите индивиди. Те не са годни за консумация и към тях няма търговски интерес. Трябва да се изчакат около три години, за да пораснат достатъчно.

Но това са процеси, които при калкана текат по-бавно, а по-бързо при малките риби. Те са с кратък жизнен цикъл - до 3-4 години и не нарастват, докато калканът е с 8-9-годишен цикъл.

- А каква е популацията на сафрида?
- Сафридът е мигрираща риба и дали ще го има, зависи от много неща. Идва от Украйна и миграцията му при нашия бряг е пролетно-есенна. Зависи и на какво разстояние от брега ще мине, за да видим дали го има.

Понякога не е близо до брега и затова рибарите не могат да го уловят. Предстои да видим каква ще е популацията му.

- Прави впечатление, че като че ли за първа година няма висока смъртност при делфините, така ли е наистина?
- Често те се заплитат в рибарските мрежи. Други години наистина има динамика, тази година е по-спокойно наистина. Понякога труповете се изхвърлят от самите течения, но делфините може да са загинали в Украйна или Румъния.

- А намалява ли популацията им?
- Не бих казал, че има такава тенденция. Напротив, на един от видовете – т.нар. обикновен делфин, има голямо присъствие. Но той е там, където има риба. Логично е, след като има доста риба в морето тази година, да има и делфини.

- Кои видове риба изнасяме навън и за кои страни?
- Ориентирани сме предимно към износ към азиатските страни, и то на рапан. Това е основният ресурс от нерибните. От рибата пък най-вече барбуната за Гърция. Бих казал дори, че по-голям процент от нея е за износ, много малко остава за нашия пазар.

Калканът също има пазар в Турция. Между другото трицоната също се изнася много. Има фирми, които търгуват с нея в Румъния, Великобритания. Това са видовете, които се изнасят основно.

- Миналата година стана ясно, че у нас са останали само дребни рапани и фирми дори внасят от Румъния. Сега има ли такава тенденция?
- Така беше. И сега наши фирми внасят от там, където рапанът е едър. Но след това той отново се пласира за Далечния изток. Вярно е, че размерът на рапаните намалява заради голямата експлоатация.

А това има значение за търговията. Но заради големия улов, предполагам, че същата тенденция ще има след време и в Румъния.

- А има ли все още треска по бялата мида?
- Не съм специалист в тази област, но предполагам, че продължава. Зависи обаче за кой вид бяла мида става дума, защото Donax trunculus е по-скъпата. Но тя е забранена, невъзможно е да се лови, защото е в чувствителна зона.

Така че ако се търгува с нея, би трябвало някои да отговарят как се е случило това. Но не мога да кажа какъв е износът.

- Забелязват ли се нови, инвазивни видове в Черно море?
- Не бих казал, а и нямаме някакви нови изследвания в тази посока. Има съобщения от турски колеги, че през Босфора влизат средиземноморски видове. Там наистина има доста.

Има някои средиземноморски видове, които наши рибари ловят с харпуни и се натъкват на тях. Това се отнася най-вече за тези, които практикуват подводен риболов, но са редки случаи. Бих казал, че са случайни екземпляри, не е тенденция. Бих го нарекъл случайност, не е масово навлизане.

Визитка:
Работи в секция „Морска биология и екология“ в Института по океанология към БАН

Представител е на България в черноморската комисия по опазване на Черно море от замърсяване

Завършил е биология в Пловдивския университет "Паисий Хилендарски" и магистратура по музейно дело, ботанически и зоологически градини