За убийството на Кюлев се съмняваха в... жена му.
<em>Публикация във вестник предизвика гнева на експремиершата Стоянка Берова. В нея иноватор по земеделие изкара покойния Любен Беров по-голям картофен бос от Косьо Самоковеца. Справка показа, че името на Беров наистина фигурира в две земеделски фирми &ndash; &bdquo;Агропродукт Б&rdquo; и Селскостопански производствен център. В тях експремиерът е бил в съдружие с двама министри от кабинета си - Георги Танев и Христо Тотев, и с култови бизнесмени като пловдивския Георги Гергов, основателя на &bdquo;Тексимбанк&rdquo; Георги Найденов и убития банкер Емил Кюлев. Селскостопанският оптимизъм на тази компания обаче секва бързо и според запознати кооперациите не успяват да произведат нищо повече от една реколта моркови, които изгниват. Министър Танев пък бе изправен на съд по т.нар. дело за американската царевица. <br /> <br /> Репортер на &bdquo;ШОУ&rdquo; се срещна с Берова, за да научи нещо повече за нейния съпруг и хората около премиерския кръг в едно от най-смутните времена на управление у нас. </em><br /> <br /> <strong>- Г-жо Берова, да тръгнем оттук, че според вас публикацията, че Беров е произвеждал картофи в Самоковско и чипс от тях, е обидна и опетняваща паметта му&hellip;<br /> </strong>- Разбира се. Любен Беров никога не е имал земи в Самоковско &ndash; нито негови, нито под наем, нито е отглеждал картофи, да не говорим, че ненавиждаше чипс. Смяташе го за вредна храна. Ако е произвеждал такива неща, поне един картоф щеше да донесе в къщи. Обиди ме сравнението на Любен с Косьо Самоковеца. Дори и да е направено като някаква съпоставка, че Самоковеца не е виждал картоф в живота си, защото е мафиот, пак е нелепо. Приятелите ни с повече чувство за хумор ме взеха на подбив тези дни за <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;картофите на Беров&rdquo;,</strong></span><br /> <br /> но аз не гледам така лековато на въпроса. Освен достоен човек, Любен Беров беше министър-председател, който не е злоупотребил с нито един държавен лев.<br /> <br /> <strong>- Разбрах, че не сте била съгласна с премиерството на Беров&hellip;</strong><br /> - Така е. Една седмица не му проговорих. Има свидетели как го посрещнах в стария ни апартамент на &bdquo;Цариградско шосе&rdquo;, когато късно вечерта се появи на вратата с ген. Владимиров и двама бодигарда. Още с отварянето му казах, без да се притеснявам, че не сме сами: &bdquo;Аз ще се разведа с теб!&rdquo; Той само се усмихна и ми отговори: &bdquo;Нали знаеш, че това е невъзможно!..&rdquo; Бях истински гневна, защото сутринта излезе от дома с думите:&rdquo;Как ще приема, да не съм луд?!&rdquo;, а вечерта се прибра като премиер. През целия следобед ми звъняха приятели. Аз самата научих за промяната в решението му от моя братовчедка &ndash; чула го по радиото. После и сама го чух. Първо щях да припадна, след това буквално побеснях. Нямах никаква връзка с него, за да разбера защо си е променил решението. Той ненавиждаше джиесемите, така че дори в сериозни моменти като онзи, никога не можех да се свържа с него. <br /> <br /> <strong>- Защо бяхте против премиерския пост?<br /> </strong>- Любен цял живот е бил човек на науката &ndash; задълбочен и сериозен, свързан повече с книгите. В брака си не сме имали по-голям проблем от този - нощем да го откъсна от бюрото му, за да си легне. По едно време почнах да гася лампите, за да го спра да работи. Времената бяха смутни, а хората &ndash; в голяма степен некачествени. Не харесвах хора като Желю Желев напр., които си менят мнението с всеки, с когото седнат и винаги са готови да те предадат. Селящината беше чужда на Любен. Той е от издигнато семейство на хора аристократи по дух и интелектуалци. Неговата майка умира много млада, но само погледнете какви скулптури е оставила. Леля му е прочутата портретистка Руска Маринова. <br /> <br /> <strong>- За семейството на Беров в публичното пространство се носят най-различни слухове. Има и публикации, от които научавам, че брат му Димитър е извършил предателство и през 54-та екзекутират двама души заради негов донос; че първата му съпруга е психично болна и умира в нищета&hellip;<br /> </strong>- Аз знам, че брат му умира на фронта много млад. А съпругата, от която е синът му и с която е живял не повече от две години, наистина заболява психически. В рода й е имало генетична шизофрения и при нея, според лекарите се е отключила с раждането. Съжителството им с Любен е било невъзможно. <br /> <br /> Доказателство за това е и фактът, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>на бракоразводното им дело, като свидетел на Любен застава нейният собствен брат. </strong></span><br /> <br /> Години наред Любен е предпочитал самотата, отколкото отново да се обвърже с брак. А беше един красив и достолепен мъж, харесван от много жени, доцент. Аз самата му бях студентка в Икономическия &ndash; писа ми 5 и половина на изпит. Богоговеех го до степен да споделя със съпруга си, че много ми харесва. Той само се усмихна. По-късно разбрах защо. По ирония на съдбата именно моят съпруг ни събра на една маса &ndash; вече не като студентка и преподавател, а на приятелска вечеря във Военния клуб. Онази вечер се чувствах буквално неловко. Случи се така, че съдбата отне рано първия ми съпруг, от когото имам дъщеря. Той умря, без да боледува, дето се вика за секунда &ndash; докато каже &bdquo;Ох!&rdquo; Мина време, и от една случайна среща с Любен на улицата и невинна покана за сладолед, съдбата ни събра като мъж и жена. Живяхме добре, спокойно и уравновесено и научихме и децата си да се обичат и уважават. Синът е в Австралия, а дъщерята, омъжена от 19 години във Франция. Въпреки че не са родни брат и сестра, двамата дотолкова си споделят, че понякога за да разбера нещо &bdquo;тайно&rdquo; за единия, подпитвам другия. <br /> <br /> <strong>- А какво стана с първата съпруга на Беров, от която е синът му?</strong><br /> - Случи се така, че на мен се обадиха по телефона &ndash; първо от полицията, а после и от кметството на селото й, близо до Търново, където е живяла, преди да почине. Трябваха пари за погребението. Без замисляне изпратих моментално сумата, която ми назоваха. Жената дотолкова бе обедняла, изоставена от близки и приятели, а както се оказа и измамена и ограбена от роднини, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>че щеше да бъде жалко да бъде погребана в масов гроб.</strong></span><br /> <br /> За панихидата й за 40, си дойде и синът от Австралия &ndash; да почете паметта на майка си. Приготвих всичко необходимо за панихидата. Но, грозно е сега да говорим за това. <br /> <br /> <strong>- Чух, че тежко е приел смъртта на Йорданка &ndash; дъщерята на Желю Желев, която се обеси&hellip;<br /> </strong>- Десет дни след това ходеше като болен. Извикаха го рано сутринта във вилата, където бе намерено обесено детето. Когато звъннаха, не казаха за какво го викат. След като известно време чаках да ми се обади, накрая се престраших и се обадих в Бояна &ndash; научих какво е станало от бодигардовете. Било е ужасно. Познавах това дете. Беше самотно и тъжно. Веднъж се опитах да я взема с мен на разходка. Уж тръгна с мен с охота, говорехме си по пътя, но като стигнахме басейна и видя че там е оживено, додето размених няколко приказки с доктора, видях как тя се връща обратно. Имаше някакви комплекси и тъга в това момиче. Доколкото разбрах, болестта й е наследствена &ndash; майката на Желев е страдала от психично заболяване и всъщност умира в психиатрична клиника. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е, че Желю Желев ви е казвал в прав текст да повлияете на съпруга си да подаде оставка?<br /> </strong>- Да, той не се свенеше да го прави. Искаше да замести Любен с негово протеже от компанията, с която се черпеше редовно в президентството. <br /> <br /> <strong>- А какво казваше съпругът ви за Емил Кюлев?</strong><br /> - Че е страхотен финансист, но много стиснат. <br /> <br /> <strong>- Имаше ли съпругът ви някаква версия за убийството на Кюлев?</strong><br /> - Съмняваше се, че може да са замесени хора от близкия му кръг. Мнозина открито обсъждаха, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>жената на Кюлев е много влюбена в някакъв спортист, а Кюлев беше безумно ревнив. </strong></span><br /> <br /> <strong>- Как почина самият Беров?</strong><br /> - Пред очите ми. Никога не съм виждала подобна смърт. След първия инфаркт, той вече не беше добре и все се карахме за цигарите. Пушеше редовно по две, че даже и по три кутии цигари. Получи белодробен оток, с какъвто малко хора оцеляват. Казаха ми го в прав текст във Военна болница. Като си дойде в къщи, аз все мърморех за режима му. В онзи ден усетих, че му е лошо. &bdquo;Любене, да викаме &bdquo;Бърза помощ!&rdquo; Не, с присъщата си категоричност, ми каза: &bdquo;Никакви лекари, никаква &bdquo;Бърза помощ!&rdquo;. В крайна сметка се съгласи да се обадим поне на джипито &ndash; д-р Тихова. Жената дойде за няма и десет минути. Опита се да му вдигне духа: &bdquo;Ще се бориме ли?&rdquo; Той й отвърна: &bdquo;Ще се борим!&rdquo; До последно не изгуби съзнание. Както си говореха, така му клюмна главата и издъхна. Не може да ми се изтрие от паметта!..Никога!..<br /> <br /> <strong>- Живеете в прословутата кооперация на столичната ул. &bdquo;Мур&rdquo;, която също е под прицел за незаконно строителство. Там сте съкооператори с господата Танев и Чичибаба&hellip;</strong><br /> - Ние си живеехме в апартамент на &bdquo;Цариградско шосе&rdquo;, но когато взе да става много шумно от булеварда, се решихме на промяна. Тая кооперация се строи много време &ndash; все имаше някакви разправии около ЖСК-то. Вкарахме в новото жилище старите си мебели, плюс една единствена нова гарнитура. Старата подарих на едно училище. Прочутият килим, за който писаха, че съм купила за не знам колко си, е купен от бащата на Любен през 42-ра. Виждате &ndash; стари са и масата, и бюрото на Любен, което е от баща му. И баща му умира в дома си. Там е друга интересна история. И двете жени на свекъра ми Борис &ndash; и първата, и втората, са се казвали Невена. Апартаментът, в който се настанихме, е бил за Танев, но е факт, че той ни го отстъпи, понеже аз не исках да сме на висок етаж. Без малко да останем без гараж, въпреки че се оказа неизползваем &ndash; все се наводнява. Любен казал на някакво събрание, че не му трябва: &bdquo;Да вземат младите!&rdquo;, рекъл. По същия начин се отказа и от държавна пенсия. Направи го, като обяви публично, че след като правителството не са могли да оправят пенсиите на хората, и на него не му се полага. Мисля, че и Желю Желев също се отказа, следвайки примера му. Пенсията на Любен е шестотин и няколко лева и я взимам аз. Отказах се от моята, и взимам неговата. <br /> <br /> И преди, и сега живея като обикновен човек. Като премиерша никога не допуснах да ме придружават бодигарди. Имах един &bdquo;Хюндай&rdquo;, който като отидохме да живеем във вилата в Бояна, Любен ми забрани да го държа в паркинга на резиденцията &ndash; не било редно. Държах го известно време на паркинг в града и после го продадох. Движа се с градския транспорт, редовно си купувам карта. Нямаме никаква вила в Бояна, както пишат, а една малка къщичка с три стаички в едно село. Парите за тая къща са от два продадени на безценица апартамента в Пазарджик, които придобих като обезщетение от къщата на майка си. Строителят се случи толкова некачествен, че едва ги продадох. С Любен сме живели повече от скромно. Той приживе ме предупреди, че не иска погребение с почести и държавен гроб. Погребахме го във фамилен парцел, където почиват всичките му роднини. Дори и първата жена на баща му е погребана там. <br /> <br /> <strong>- Вярно ли е , че сте щяла да умрете в близост до гроба на съпруга си?</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>- До гроба на приятелката си.</strong></span><br /> <br /> В един студен априлски ден по-миналата година ходих на гроба на Любен и тръгнах към нейния. Докато вървях през пътеките, се придържах с ръка за паметниците. Откъде да знам, че една тежка гранитна плоча, най-вероятно подготвена за кражба, ще ме затрупа. От нечовешката болка извиках няколко пъти &bdquo;Помощ!&rdquo;, и после не помня нищо &ndash; изгубила съм съзнание. Добре, че ме е чула и разпознала охраната на гробищата и веднага са повикали вътрешната линейка. Засегнат гръбначен стълб и огромни отоци по краката ме сложиха в инвалидна количка. Наложи се лечение във Франция, което плати дъщеря ми... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА</strong><br />