Ели Цонева: 5 г. преди да умре, Коста Цонев разпредели наследството

....................................<br /> <strong>- Помня една негова фраза към теб: &bdquo;Ах, Ели, Ели &ndash; к`во направи с мен, виде ли?!&rdquo; Вероятно пазиш още много такива мили реплики помежду ви...<br /> </strong>- Ами, да речем, сутрин му правя закуска, тръгвам на работа и пиша бележка: &bdquo;Слънчице, да ти е вкусно и хубав ден! Обичам те!&ldquo; Отговаряше: &bdquo;И аз, луничке моя! Благодаря!&ldquo;. Коста беше един много добър и нежен мъж. <br /> <br /> <strong>- Какъв беше краят на Коста &ndash; защо го искаше, какво му тежеше? Сбогувахте ли се по някакъв начин? <br /> </strong>- Не е искал да си ходи. Той беше позитивен и оптимистично настроен човек. Просто в последното интервю една журналистка го попита страх ли го е от смъртта и той каза &bdquo;Не!&rdquo;, но е любопитен какво има &bdquo;нататък&rdquo;. А за сбогуването, не съм се сбогувала с него. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всичко дойде толкова неочаквано! <br /> </strong></span><br /> Обядвахме, той разглеждаше един вестник и изведнъж като подкосен политна напред и минута-две след това си отиде. Днес се консултирах с нашата кардиоложка &ndash; д-р Лазарова. Тя се грижеше за него повече от 10 години и ми каза, че може би е получил ритъмно смущение - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>сърцето му е спряло.<br /> <br /> </strong></span><strong>- Покрай Нова година зачести смъртта на много видни културтрегери...<br /> </strong>- О-о-о, Коста много тъгуваше за тях!<br /> <br /> <strong>- Той беше як, корав, висок мъж и когато болестта покоси такъв човек, е мъчително да го гледаш в стол. Имала си, предполагам, трудни моменти, в които е трябвало самата ти да бъдеш актриса, за да разведриш черните му мисли, а ти е идвало да изкрещиш...<br /> </strong>- Мисля, че трябва да има някаква организация, която да помогне на близките на лежащо болния. Да ги обучи и подготви какво трябва да очакват. Колко е трудно да се справяш с тази ситуация. Колко е трудно да живееш за другия човек и да бъдеш неговите ръце, крака и очи. Аз научих всичко на принципа &bdquo;проба &ndash; грешка&rdquo;. Много се ядосвах в началото, много <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>виках и плачех. <br /> </strong></span><br /> Но Коста беше търпелив човек. Съжалявам, че съм викала. То е било от незнание и безсилие - за това, че не съм намирала верния път.<br /> <br /> <strong>- Знам, че Коста е голямата ти любов, която ти с постоянството на &bdquo;китайска капка&rdquo; си постигнала да превърнеш във взаимност. Впечатли ме един откъс от негово интервю: &bdquo;Поканиха театъра в Съединение. След едно представление, което беше на 8 март, някой ми чука на вратата на гримьорната. Гледам едно момиче с веждички като миши опашки. Запознахме се, но аз ги усещам веднага нещата и я питам: &quot;Ти как си, женена ли си?&quot;. &quot;Женена съм, имам и дете&quot;, казва тя. И й обясних: &ldquo;Виж какво, моето момиче, аз не обичам да правя нещо, което не искам да ми правят и на мене. Понеже вече са ми го правили, не искам да бъда като рецидив. Като се разведеш, ми се обади!&rdquo;. Така ли се случи всичко?<br /> </strong>- Минаха 4 години. Бях се развела. Работех във Видинския куклен театър. Коста беше в Австралия. На втория ден от неговото завръщане оттам дойде във Видин заради мен. Това много ме трогна. Тогава решихме, че ще живеем заедно, и че е най-добре да напусна театъра и да отида с него в Бистрица.<br /> <br /> <strong>- Никой досега не е говорил за взаимоотношенията между тримата братя Цоневи &ndash; Коста, Иван, Васил. Какви бяха отношенията им отвътре &ndash; като братя? Как той прие смъртта им?<br /> </strong>- Коста, Васко и Иван се обичаха много. Подкрепяха се. Бяха много различни. Непрекъснато се състезаваха кой от тримата е по-добър. Кой е по-гениален, по-артистичен. И тримата имаха огромно чувство за хумор. Обичаха компаниите, бяха бохеми. Бяха много щедри. Коста прие смъртта на братята си с огромна тъга. <br /> <br /> <strong>- В тази връзка искам да те попитам за покойното любимо куче на Коста &ndash; Амур. Носел е негова снимка в себе си &ndash; очевидно го е възприемал като дете... Натъжаваше ли го смъртта като раздяла с близко същество?<br /> </strong>- Да, той казваше, че Бог ни създава и дава живот, след това ни наблюдава и ако не се справяме, ни прибира. Но според мен Бог ни прибира, когато сме завършили мисията си тук, на Земята. Когато научим някого на нещо и ние вземем своите уроци.<br /> <br /> <strong>- Хера и Ара живи ли са? <br /> </strong>- Живи са и са много тихи, даже и не лаят тези дни.<br /> <br /> <strong>- Искали сте да имате собствено дете с Коста. Защо не го направихте? Ти си била на 22, а той - 51-годишен, но здрав мъж...<br /> </strong>- Ами, когато можех да имам деца, беше много тежко време - 1990-1998 година. Аз съм отговорен човек и не мога да си позволя да създам едно дете, което да не мога да изуча и отгледам спокойно. След това, когато бяхме стабилни, просто не се случи.<br /> <br /> <strong>- Знам, че бившият ти съпруг е бил зъболекар в островната държава Самоа, а после отишъл в Сан Франциско. Познаваха ли се с Коста?<br /> </strong>- Коста и бившият ми мъж не са се срещали, тъй като бившият ми съпруг емигрира много рано. Но Коста се познаваше с бившите ми свекър и свекърва и много ги уважаваше. Синът ми Николай обичаше Коста и той - него. <br /> <strong><br /> - Ревнуваше ли те Коста?<br /> </strong>- Не, не е имало и повод за това. Той беше един много толерантен и много мъдър човек. <br /> <br /> <strong>- Изискваше ли от теб да уважаваш Анахид, Теодора, Митко &ndash; изобщо ти как се вписа в стария му семеен кръг? <br /> </strong>- Коста не е изисквал от мен да имам някакво специално отношение към Ани. Тя е един кротък и добър човек и аз я харесвам такава, каквато е - <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>нямаме какво да делим. <br /> </strong></span><br /> Разбирам се чудесно с Митко и Теодора.<br /> <br /> А за наследство - то наследство няма. Просто Коста преди пет години, като интелигентен човек, уреди взаимоотношенията си с децата си и с мен. Всичките имоти са разпределени от него самия. Разбирам, че онзи вестник, който публикува разни глупости точно в най-жестокия за нас, близките, ден, е искал да се продаде, но беше много грозно. И заглавието, и писанието.<br /> <br /> <strong>- Знам, че Коста е обичал сирене, зеленчуци, узо, червено вино, уиски, лимонада. Обичаше ли той ти да готвиш, да замирише на манджа вкъщи?<br /> </strong>- О, да! Аз се славя сред приятелите ни като добра готвачка. Мога да правя 20-30, но ги правя перфектно. Уверена съм, че правя най-хубавата баклава, най-хубавата лазаня, сърмички, печено агнешко, свинско с кисело зеле, баница и много други вкусотии. Нямаше ядене, което да не му хареса. Той обичаше всичко с месо. <br /> <br /> <strong>- Обичал е да шофира &ndash; сменил е доста коли &ndash; от москвич през фолксваген, волво и до форд &ndash; три форда...<br /> </strong>- Той караше бързо, но не рисково. Беше толерантен на пътя. Докато сме живели заедно, не е имал инцидент. Но това не пречеше аз да викам и да го спирам, когато вдигаше скорост 150-160 км/час.<br /> <br /> <strong>- Останаха ли докрай близки ваши семейни приятели Вежди Рашидов и жена му, Сули Саферов и Ани, Стефан Цанев и Доротея Тончева, Сашо Грозев и Весела, които са ви и кумове?<br /> </strong>- Всички те останаха наши приятели. Много са ни гостували, много сме се забавлявали. <br /> <br /> <strong>- Кои политици дойдоха на поклонението на Коста?<br /> </strong>- От тези, които познавам, бяха Вежди, Стефан Данаилов, Красимир Велчев от ГЕРБ, осемдесет процента от депутатите и колегите на Коста от НДСВ. <br /> <br /> <strong>- Считаш ли за грешка неговото депутатство? У нас, като станеш политик, и хората започват да те мразят...<br /> </strong>- Не, не беше грешка неговото депутатство, защото той напълно се отдаде на няколко каузи - възстановяването на Младежкия театър, създаването на Българския културен център в Париж и много други.<br /> <strong><br /> - Какво мислеше Коста за по-новата ни политика &ndash; интересуваше ли се от ставащото, или разочарованията го направиха апатичен?<br /> </strong>- Апатията е нещо непривично за Коста, той винаги имаше собствено мнение за случващото се около него. <br /> <br /> <strong>- Коя роля си харесваше Коста най-много &ndash; в театъра, в киното?<br /> </strong>- Всички. Той си ги обичаше всички. Извайваше ги с любов, страст и професионализъм. Но като ценности приемаше и изповядваше ценностите на Дон Кихот и обичаше постановката &bdquo;Конят&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> </strong><br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Актьорът в последното си интервю: ЩЕ СЪМ РАДОСТЕН, АКО МЕ СПОХОДИ СМЪРТТА<br /> </strong></span><br /> Откакто преди 3 години Коста Цонев претърпя сърдечна и мозъчна операция, след които отслабна цели 30 килограма, той не излизаше от дома си в Бистрица. Единствената му връзка със света и близките бяха телефона и скайпа. Въпреки болестите и годините славният плейбой не се даваше до последно. &ldquo;Да чукна на дърво, се учудвам от себе си колко добре се чувствам. Според жълтите вестници умирам поне веднъж седмично. От тях научавам дали съм жив... То и да ме споходи смъртта, много ще съм радостен. Само съм любопитен какво ще има оттатък. Ама аз на тия неща не вярвам&rdquo;, каза Коста Цонев през смях в последното си интервю само 2 седмици преди да издъхне.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДЕСИ ЦОНЕВА ОТЛОЖИ РАЗВОДА СИ, ЗА ДА НЕ МУ РАЗБИЕ БОЛНОТО СЪРЦЕ <br /> </strong></span><br /> Деси Цонева отменила развода си с Янчо Таков-младши заради влошеното здравословно състояние на дядо си, който имаше 4 байпаса. Според запознати любимата внучка на Коста Цонев не искала да рискува да разбие и бездруго болното му сърце и оставила официалното разтрогване на брака си с наследника на комунистическите величия за по-нататък. Заради притесненията на дядо си Деси даже се събра фиктивно с Янчо и дори се появи в телевизионно предаване, за да отрече, че се разделя с мъжа си. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ<br /> </strong></span><strong><br /> </strong>Коста Цонев е роден на 10 юни 1929 г. в София. Завършил е ВИТИЗ &bdquo;Кръстьо Сарафов&ldquo; със специалност &bdquo;актьорско майсторство&ldquo;. Работил е като актьор в Младежкия театър и в театър &bdquo;София&ldquo;. Неговите ярки кинообрази в &quot;Човекът от Ла Манча&quot;, &quot;Историята на един кон&quot;, &quot;Както ви харесва&quot;, &quot;Сватбите на Йоан Асен&quot;, &quot;Дом за нашите деца&quot;, &quot;Баща ми, бояджията&quot;, &ldquo;Жребият&rdquo; остават завинаги в историята на българското кино. Цонев става много популярен като българския таен агент Емил Боев по книгите на Богомил Райнов за bg разузнаването. През 2001 г. Коста Цонев влиза в политиката като депутат от НДСВ в 39-ото Народно събрание. През 2005 г. отново е избран за депутат от същата политическа партия. <br />