Евелина Борисова: Парцалев ме вкара във ВИТИЗ

<em>Актрисата е търсач на силни усещания в най-класическия им вид - преди време атакува Мачу Пикчу и Килиманджаро, а сега с две приятелки се канят на Еверест. Но не само заради това нейният живот става едно към едно за кино - след като снима дузина филми в България и играе в Народния, обръща гръб на изкуството и все по-рядко застава пред камерите. После стига до Америка, където разбира, че дори когато Ал Пачино обядва на съседната маса, това не бива да се тълкува като оферта от Холивуд. Едва през 2010-а се завръща в храма на музите, след като Маги Халваджиян я кани за &quot;Седем часа разлика&quot; по сценарий на старите й приятели Милена Фучеджиева и Любо Дилов-син.</em><hr /> <br /> <strong>- Евелина, кой те подготви за изпитите в Академията?</strong><br /> - Георги Парцалев. Бях в училището за сценични кадри в митичния град Пловдив, единственото в България - с Кольо Карамфилов, с Димитър Митовски, с Дачко от &quot;Аламинут&quot;. Ходехме на практика в Младежкия театър, когато Аня Пенчева и Ваня Цветкова вече бяха звезди там. Нямаше как да ми дойде наум, че някога ще деля гримьорна с Аня в Народния или че ще играя с Ваня в &quot;Седем часа разлика&quot;. По онова време танцувах и често заработвахме с мои съученички по халтури. Някъде по естрадите се запознах с Парцалев, този изключителен човек. И когато реших да кандидатствам в Академията, му звъннах - много срамежливо и притеснено. Той обаче ми избра материали и здраво поработи с мен през последните две седмици преди кръговете.<br /> <br /> <strong>- Как попадна млада и зелена в Народния? </strong><br /> - Беше малко преди така наречената нежна революция. В онази епоха държавата правеше всичко за културата. В Народния ме посрещнаха невероятно любезно. Не можех да повярвам, че това се случва на мен, че имах уникалния късмет да застана до най-великите на сцената. Гледах ги като божества, не смеех да проявя и най-малкия каприз. Когато се връщам към тогавашните мигове, ми се струва, че е било в друг живот. Бяхме четирима от нашия клас във ВИТИЗ - аз, Албена Чакърова, Андрей Баташов и Георги Стайков.<br /> <br /> <strong>- С кого се сприятели първо? </strong><br /> - С Аня. Тя ме закриляше постоянно, и досега съм й благодарна. Обясни ми най-важните принципи в професията - никога да не се забърквам в групировки, винаги да стоя встрани от двойните игри. Никога да не надавам ухо на клюките за когото и да било. И до днес продължавам да спазвам тези железни морални правила. Така си спестявам негативните емоции. Милена Атанасова пък е човекът, който ме отглеждаше чисто физически - даде ми половината си гардероб, защото нямах пари за нови дрехи. Всеки помагаше на другия да оцелее. Мариана Станишева, жената на Христо Шопов, също от нашия клас, периодично ме викаше в Киноцентъра, където вече беше кастинг директор, и ми намираше някаква работа за пари - да мина оттук, да изляза оттам. В &quot;Бесове&quot; Ламбо ми обясняваше всеки нюанс в общата ни сцена. Беше толкова перфектен, направо невероятен. Просто ме отглеждаше. Докато се покланяхме на премиерата, ми каза: &quot;Извади късмет да играеш пред пълен втори балкон&quot;. Витаеше благородство - всички се грижеха за младите колеги, защото овациите след финала бяха общи. Те, големите, ни позволяваха на нас, малките, да се чувстваме равни с тях. А тогава улиците бяха пълни с хора, които протестираха. На нацията не й беше до изкуство. Настана пълен вакуум. Политическата криза беше сериозна. Всички говореха само за избори.<br /> <br /> <strong>- Ти беше в академичната трупа по време на &quot;онова&quot; събрание, на което бяха пенсионирани някои от големите звезди. Защо и до днес тази случка остава нещо като табу - никой не иска да говори за нея?</strong><br /> - Защото всичко беше ужасно тъжно. На другия ден наша колежка, Дора Глинджева, съпругата на Богдан Сърчаджиев, се почувства зле и след това почина.<br /> <br /> <strong>- Защо напусна театъра? </strong><br /> - Доста колеги изведнъж от днес за утре станаха демократи. Най-вероятно половината от тях са вярвали в това, което правят, но беше много драстично - само за няколко часа. Редки бяха случаите, в които някой защитаваше каузата си докрай, но без да се пребоядисва за 24 часа. Бях твърде млада и обективно нямах отношение към политическите страсти нито на левите, нито на десните. Виждах единствено чисто човешката метаморфоза. Точно по това време Жоро Стайков замина. Той играеше нещо на камерна сцена, но нямаше много ангажименти. Може би и това ми е повлияло. Крахът на театъра и киното ме срина. Бях убедена, че наливам от пусто в празно, че съм в улица без изход. Може би се виждаше там, някъде в тъмното, но нищо повече. Големият въпрос беше дали имам характер за бъда някоя друга - защото актьорлъкът тогава беше само за душевна наслада, а не за изкарване на пари. Между бизнес и хоби има огромна разлика. Господ дава талант, но трябва да се печели и за хляб. Не мога да хленча и да чакам някой друг да свърши моята работа. Не е в стила ми.<br /> <br /> <strong>- Какви са спомените ти от тогавашното кино?</strong><br /> - В &quot;Бина&quot; снимах с Тодор Колев и Катя Паскалева. В една от сцените той лежеше гол, а аз трябваше да го разтривам. Беше ужасно смущаващо. Снимахме в едно село, тъй като по сценарий бях пилот на безмоторен самолет и попадах там случайно. Тогава имаше режим на тока в цяла България. С Катя си говорехме по цяла нощ, чакайки зората, а светнеше ли слънцето, хуквахме към терена. Толкова се сближихме с нея тогава, че по-късно й гостувах вкъщи - сядах срещу нея и Антон Горчев и ги разпитвах безкрайно за &quot;Козият рог&quot;. Прекланям се пред Цветана Манева, изумителна като човек и личност. Може би винаги съм се чувствала свързана с нея и по пловдивска линия. Тя е страхотно респектираща - но пусне ли те поне малко до себе си, това ти носи особено удовлетворение. Когато се прибрах от Щатите и Владо Икономов ми звънна за главната роля в &quot;Прости нам&quot;, запитах: &quot;Ама вие сигурни ли сте, че точно за мен става дума?&quot;. Занаят, занаят, ама и той се забравя. Дори помолих за проби. Бях проститутка, която живее в Америка - но се връща тук, за да разчисти много неща от миналото. Играехме с Ламбо, който вече беше депутат. Беше си останал Батето - продължавах да бъда хлапето, на което нещата от живота трябваше да бъдат обяснявани. После играх с него и с Чочо в &quot;Полите на Витоша&quot;. С Васил Михайлов бяхме отчуждени съпрузи в любовен триъгълник в &quot;Последното пътуване&quot;. Шегувахме се, че го познавам от осми клас, но вече играя зарязаната изгора, докато той продължава да бъде все така желан любовник.<br /> <br /> <strong>- Сред холивудските звезди, с които си добра позната, беше и Патрик Суейзи - как се запознахте?</strong><br /> - Той и хората от екипа на филма, който снимаха в София, започнаха да идват в клуб &quot;Дали&quot;, където в един период бях съдружник. Допаднахме си и си говорехме с часове. Върхът беше, когато се плъзнахме по дансинга, докато гърмяха &quot;Мръсни танци&quot;. Патрик Суейзи беше феноменален. В онази вечер дори се ощипах, за да повярвам, че това ми се случва в реалността. Никога не съм и мечтала за партньор като Суейзи. Животът е най-хитрият сценарист на света. Именно това те кара всеки ден да се събуждаш с усмивка, защото винаги очакваш изненади. На Патрик му беше приятно да си бъбрим, защото се чувстваше спокоен с мен. Знаех как да се държа - това беше единствената причина да се виждаме, чувстваше се уютно. После абсолютно случайно го видях в Лондон - той играеше в един от театрите там, беше с жена си. Изпратих му бележка и тримата се срещнахме. Имахме любима обща тема - конете. По това време той правеше музика и се вълнуваше. Имаше участие в един от клубовете в Ню Йорк. Много свестен човек, един от малкото, които държеше на семейството си - никога не се е чуло да изневерява на съпругата си. Той я обожаваше. При нас това не се цени толкова, колкото в средната Америка - изключително консервативна в тези отношения.<br /> <br /> <strong>- Докато беше в Щатите, не се ли изкуши да почукаш на вратите в Холивуд?</strong><br /> - О, не. Нито за миг. Бях там заради бизнес проекти, за да усъвършенствам английския си и да усвоя маниерите. Защото ако не познаваш нравите, просто говориш на друг език, дори и да знаеш отлично техния. По принцип най-важното в отношенията е да има чуваемост. Това е проблем за нашата нация.<br /> <br /> <strong>Албена АТАНАСОВА, в. <a href="https://paper.standartnews.com/bg/article.php?d=2012-02-25&amp;article=400947" target="_blank">&quot;Стандарт&quot;</a></strong><br />