Тези дни се разчу, че най-близкият приятел на покойния Августин Пейчинов у нас – лорд ъв Итън Евгени Минчев, ще прави парти в негова чест. Репортер на „ШОУ” се свърза, за да разбере повече.
<strong>- Евгени, защо реши да направиш предновогодишно &ldquo;весело&rdquo; парти в чест на наскоро починалия си приятел Августин Пейчинов? <br /> </strong>- Августин не би харесал да се тъгува за него по обичайния начин. Аз го познавах много добре и мога да предположа настроенията му за подобен повод. Той казваше: &bdquo;Трябва ми комат хляб, буца сирене и бутилка вино&rdquo;. Това и ще бъде сложено на масата като символ, но няма да пропусна да има хайвер и други деликатеси, които той харесваше. На това парти в памет на Пейчинов ще звучи музиката, която той харесваше - Зара Леандър, Ърта Кит, маршове&hellip;Ще се радвам хора, които го познаваха, да ме потърсят, за да ги поканя.<br /> <br /> <strong>- Как посрещна новината за смъртта му?<br /> </strong>- Да кажа, че съм изключително разстроен, ще бъде недостатъчно. Нашето приятелство датира от над 20 години и бе на интелектуална основа. Августин обичаше да му чета моята поезия, харесваше как пея и правехме от това много приятни интелектуални вечери. Той свиреше на пиано, рецитираше и си обменяхме книги и музика.<br /> <br /> <strong>- Кога за последен път се видяхте с Пейчинов?<br /> </strong>- Сякаш, подозирайки, че повече няма да се видим, ние имахме две интензивни срещи миналата година. Първата беше почти целия ден на Коледа, а вечерта с неговия ролс ройс се поразходихме из София и после вечеряхме в една пицария. След това на 28-и декември аз дадох вечеря в негова чест у нас. Тогава той посвири на моя роял и даде реч, в която между другото спомена, че ми предоставя поста секретар на Ордена на Ротисьорите в България. След това сме се чували по телефона и сме<br /> си писали по имейла.<br /> <br /> <strong>- Какъв човек беше той &ndash; финесът и шармът му бяха очевадни, но кажи нещо за неговия характер?Какви бяха неговите &bdquo;железни&rdquo; принципи? <br /> </strong>- Августин беше много зает човек, говореше на няколко езика постоянно, и дори когато ме канеше на гости у тях, се налагаше да го изчаквам. Това никак не ми харесваше, но когато се появеше в хола, отрупан с антики и изкуство, моето недоволство спадаше. Щипеше ме по бузите и с неговия си особен изказ ме питаше какво, кое и как&hellip; Железните му принципи бяха, че винаги трябваше да се храня с него, а аз не харесвах този тип храна, която той хапваше в България - сарми, готвено, супи и пр.,направени от личната му готвачка леля Радка. &bdquo;Железен принцип&rdquo; беше и че трябваше да пием порто преди десерта с няколко вида сирена, а после &ndash; да обиколим нощните клубове и да слушаме маршове и друга &bdquo;особена&rdquo; музика, каквато в България не се слушаше. &bdquo;Железните&rdquo; му принципи обаче винаги се размекваха, когато аз започвах да го командвам, естествено с много чувство за хумор, пък и настоятелност. Казвах му: &bdquo;Августинчо-о-о, я не ми дръж такъв тон!&rdquo;, и той омекваше. Иначе в бизнеса си беше наистина железен.<br /> <br /> <strong>- Ти беше най-близкият му приятел в България. Споделял ти е много неща, предполагам. Разкажи ваши случки, които са те впечатлили.<br /> </strong>- Няма да разкажа много лични неща, но се сещам за един случай, който искрено го разсмя. Аз съм много добър да имитирам хора и гласове, и с негово позволение набрах от неговия мобилен секретаря му Христо и го накарах да свърши някои неща, уж му ги нарежда самият Пейчинов. Христо се върза. Падна голям смях. С Августин сме правили такива детинщини, че никой не можеше да повярва, че сме двама известни, сериозни и зрели мъже. Имам някъде една снимка, на която сме във вила &bdquo;Аква&rdquo;, облечени - той като владика, а аз като католически свещеник. Дори отидохме така в една дискотека на &bdquo;Златни пясъци&rdquo;, а след нас &ndash; &bdquo;порой&rdquo; от автомобили - Чайката на Тодор Живков, английските таксита на Августин, ролс ройсите му&hellip; Аз се заливах от смях, а той: &bdquo;Мълчи, душо, какви свещеници сме, ако се смеем?!&rdquo; - и аз още повече се хиля, плюс че няколкото уискита бяха повдигнали настроението ни. В сериозен план му се възхищавах за неговите контакти със световни знаменитости. Беше в компанията на Никсън, на ген. Шварцкопф, на Барбра Стрейзънд, принцеса Сорая, Имелда Маркос&hellip; Хотелът му в Ню Йорк, където съм и живял, бе произведение на изкуството. Там ходеше и изпълнителят на &bdquo;О, Керъл&rdquo; Нийл Седака.<br /> <br /> <strong>- Разочарова ли се Пейчинов от родината, от българите? Напоследък сякаш беше ограничил пътуванията си насам...<br /> </strong>- Августин беше голям патриот, но много неща не харесваше при българите. Той направи опити да облагороди обкръжението си, без да натрапва знанията си. Но беше твърде рано за мнозина от тях. Те нямаха търпението, не разбираха изказа му. Като че ли повечето се интересуваха от възможния келепир около него. Пейчинов беше щедър да раздава акъл, но не и пари. Въпреки това от него аз съм получавал много подаръци. Благодаря му.<br /> <br /> <strong>- Много жени го харесваха. Невена Коканова беше казала, че с него за пръв път се е почувствала дама. Каква беше връзката между тях?<br /> </strong>- Те имаха невероятна връзка! Коканова беше впечатляваща дама и Августин поддържаше това усещане в нея. Той я глезеше с пътувания и подаръци, направи невъзможното за нея, когато тя боледуваше. С жените беше грижовен и класен кавалер. В началото на нашето приятелство аз имах за гадже Бистра, на която Августин подари много скъпа перлена огърлица. Същите огърлици получиха и други дами в неговото обкръжение.<br /> <br /> <strong>- Какво стана с апартамента му в София и с вила &ldquo;Аква&rdquo;?<br /> </strong>- Надявам се апартаментът му в центъра на София да отиде в правилните ръце. Това е изключителен имот, в който са живели Цола Драгойчева и нейният син - проф. Чавдар Драгойчев. Вила &bdquo;Аква&rdquo; отдавна бе предложена за продажба, но се надявам да бъде обслужвана добре от наследниците. Имахме много планове да се занимая с нея, да я менажирам, но, както знаете, аз имам собствен бизнес.<br /> <br /> <strong>- Каква е твоята истина за кариерата на Августин Пейчинов в Америка &ndash; звучи някак като в приказките, че отишъл там и веднага се озовава в Манхатън, прави крем брюле за президента&hellip; Как се случва всичко това?! Звучи доста фантастично...<br /> </strong>- Вярвам на всичко, което ми е казал. Никога не поставях думите му под съмнение.<br /> <br /> <strong>- Съществуват версии, че ДС му е помогнала да отиде в Америка и да се реализира там. Трябва да признаем, че има логика в това...<br /> </strong>- Във всичко може да има логика. Августин беше изключително потаен, което отключваше фантазиите на хората. Дори ДС да са го изпратили там, те не биха изпратили някой без знания, достолепие и възможности.<br /> <br /> <strong>- Кой е най-яркият ти спомен с него?<br /> </strong>- Много са. Беше наистина &bdquo;ярък&rdquo;, когато ми се караше и когато се веселеше. Беше краен и в двете неща. Няма да забравя никога нашите вечери в Париж и Ню Йорк. Аз бях неговият принц, но много малко хора имаха честта да видят това. Също така помня как той оповестяваше на вила &bdquo;Аква&rdquo;, където често сме били, своето събуждане. На терасата на личния му апартамент имаше мощни тонколони и пускаше Вагнер. Гърмеше и ехтеше над целия курорт. Така разбирах, че е станал.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); ">ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</span><br type="_moz" /> </strong>