Попълнете търсена ключова дума или фраза

Ген. Тодор Бояджиев: Бойко Борисов да внимава - могат да му скроят капан при освобождаването на Али Агджа!*

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/gen-todor-boyadzhiev-boyko-borisov-da-vnimava-mogat-da-mu-skroyat-kapan-pri-osvobozhdavaneto-na-ali-agdzha_news68714.html Blitz.bg София, България 22 Ян. 2010, 20:33 443 прочита 0 коментара
На 18 януари Мехмет Али Агджа излезе от затвора след 29 години, прекарани зад решетките. Западните медии трескаво наддават за ексклузивни интервюта с него, като мизата на “сивия вълк” вече надхвърля два милиона.
<em>В затвора мъжът, които се опита да убие папата, е написал и две сензационни книги, като оценява всяка от тях минимум на пет милиона! &ldquo;Да се поиска запор над хонорарите на Агджа!&rdquo; призова ген. Тодор Бояджиев, който следи случая изкъсо. Вестник &quot;ШОУ&quot; разговаря с президента на асоциация &bdquo;Български Евроатлантически разузнавателен форум&rdquo;, работил повече от 30 години в българското разузнаване, който за пръв път разкрива сензационни факти по случая Али Агджа. <br /> .............................................................</em><br /> <br /> <b>- Г-н генерал, вие сте бил зам.-началник на българското разузнаване, ръководил сте управлението за информация и анализ, а след 10-и ноември сте и първият главен секретар на МВР. През тези години се разигра и сагата с т.нар. &bdquo;българска следа&rdquo; около атентата срещу папата и сте добре информиран за всичко, което се е случвало оттогава досега. На 18 януари т. г. атентаторът Мехмет Али Агджа се очаква да излезе на свобода от турския затвор. Какво очаквате да се случи сега?<br /> </b>- Първо ще ви кажа, че не изключвам възможността Агджа да се окаже на свобода на 12 или дори на 9 януари, независимо от официалните съобщения до момента. Защо? Защото на 12 януари 2006 той вече веднъж бе пуснат на свобода, след като турският съд му призна като излежани четири години в италианския затвор. Това предизвика остра обществена и медийна реакция както в Турция, така и по света, и Върховният касационен съд на Турция отмени освобождаването му и го върна в затвора на 18 януари. Отделно от това, по една или друга причина турското правителство може да реши да изпревари и тази дата и като &bdquo;хуманен акт&rdquo; да го пусне още на 9 януари, за да отпразнува 51-ия си рожден ден като свободен човек. Едно такова решение може да бъде продиктувано от различни мотиви.<br /> <br /> <b>- Какви биха могли да бъдат тези мотиви? Очаквате ли сензации в деня на освобождаването на Али Агджа?</b><br /> - За мен лично сензация ще бъде това, че може да го посрещне българският премиер. Казвам го фигуративно, но по моя неофициална информация ген. Бойко Борисов ще направи официално посещение на Турция по покана на колегата си Ердоган именно през януари. И ако се върна към първия си отговор, домакините могат да си &bdquo;играят&rdquo; с датата на освобождаването, водени от най-различни съображения, включително и посещения на високо ниво. Още повече, че това няма да е прецедент. Посещението на бившия премиер Сергей Станишев през януари 2006 г. в Анкара също съвпадна с освобождаването на Агджа. Казвам ви това, защото знам, че <br /> <span style="color: #800000"><b><br /> съветниците на премиера четат &bdquo;ШОУ&rdquo;, </b></span><br /> <br /> та да си имат едно наум, като подготвят посещението на Борисов. Ще си позволя да направя един коментар с надежда, че също ще стигне до генерал Борисов. Знаете, че съм зам.-председател на Съюза на тракийските дружества &ndash; организация, която защитава интересите на 800 000 наследници на тракийските българи, изгонени с огън и меч от родните им домове в Източна Тракия и Мала Азия в годините около 1913-а. Задълженията на турската страна към тях по силата на Ангорския договор от 1925 г. за отнетата им собственост вече <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>надхвърлят 20 милиарда долара. <br /> </b></span><br /> В резултат на действията на нашата организация и Европейският парламент каза, че ако Турция иска членство, трябва да реши този въпрос. Надявам се, че Бойко Борисов няма да го подмине в официалните си разговори в Анкара, както са го правили много български управници през годините, и ще защити националния интерес. Още повече, че в резултат на европейската резолюция двустранните преговори, макар и трудно, вече стартират.<br /> <br /> <b>- Да се върнем на темата. В момента върви наддаването за ексклузивни интервюта на Агджа след излизането му от затвора. Мизата вече надхвърля 2 милиона долара. Очевидно е, че той ще продължи твърденията си за &bdquo;българска следа&rdquo;. Каква според вас трябва да е нашата реакция?<br /> </b>- Очевидно &bdquo;българската следа&rdquo; ще продължи да се лансира. В предварителните анализи трябва да се отчита и един друг факт. Агджа не е елементарен играч. На него му е ясно, че ако не генерира нови сензации, &bdquo;българската следа&rdquo; няма да го храни. Неслучайно той прие християнството и се изживява като месия. Неслучайно загатва, че знае каква е съпричастността на някои кръгове във Ватикана към атентата срещу папа Йоан Павел ІІ, чието канонизиране като светец е предстоящо. Няма да се изненадам, ако като опитен фокусник Агджа измъкне нов заек от ръкава си.<br /> <b><br /> - Какво трябва да правим? </b><br /> - Бих призовал българските медии и политици да щадят авторитета на държавата ни и да не наливат вода в чужди мелници. Бих наредил на Министерство на външните работи да даде съответните нареждания до българските посолства (дай Боже да са се сетили и да са го направили). И бих се обърнал към Главния прокурор Борис Велчев с молба за преценка дали при нови клевети от Мехмет Али Агджа срещу България и български граждани не следва <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Главна прокуратура да се самосезира и отново да повдигне обвиненията,</b></span><br /> <br /> които бяха свалени в архив, и отделно от това да поиска по съдебен път запор над хонорарите, които някои са готови да плащат за неистини и клевети. <br /> <br /> <b>- Според вас ЦРУ носи ли отговорност за атентата срещу папата?<br /> </b>- Моето лично убеждение е, че зад организирането на атентата стоят други свръхсекретни, тайно субсидирани от специалните служби структури, появили се след края на Втората световна война &ndash; &ldquo;stay-behind&rdquo; и &bdquo;Гладио&rdquo;. Доказан факт е, че те са използвали &bdquo;на тъмно&rdquo; &bdquo;сивите вълци&rdquo; в свои операции, а Агджа е верен член на тази турска радикална организация. ЦРУ се включва на етапа, когато вижда възможност да използва събитието в инструментариума на Студената война и да нанесе удар лично срещу Андропов и СССР, като разиграе &bdquo;българска следа&rdquo;. <br /> <br /> <b>- Какво се правеше у нас по тази история, преди и след 10 ноември 1989 г.?</b><br /> - На 25 ноември 1982 г. съдия - следователят Мартела издава заповед за арестуването на тримата българи, описани от Агджа като &bdquo;съучастници&rdquo;. На 9 декември, две седмици след този акт, в Главно следствено управление е образувано предварително производство. В хода на това разследване италианската магистратура се обърна към компетентните български власти с молба за правно сътрудничество в условията на взаимност. На база достигнатата договорка италианската страна предостави основната част от показанията на Агджа. При извършените проверки и анализа на данните по дело № 179/1982 се прави заключение, че твърденията на Агджа съставляват клевета и той е привлечен задочно в качеството на обвиняем по чл. 98, ал. 2 (подбуждане към враждебни действия срещу България) и чл. 286 (наклеветяване пред съдебни органи на български граждани в извършване на престъпление по Наказателния кодекс). <br /> <br /> През юли 1983 г. съдия-следователят Мартела и прокурорът Албано посетиха София и разпитаха двамата обвинени от Агджа български граждани, съпругата на Сергей Антонов и други лица. През октомври и декември 1983 г. български следователи разпитаха в Рим Агджа, Антонов и протичащите по италианското разследване турски граждани. В хода на това сътрудничество на италианските магистрати бяха предадени всички документи и данни, придобити от българското разследване.<br /> <br /> Следствено дело № 179/1982 през март 1985 г. е внесено в Главната прокуратура с обвинително заключение за предаване на съд на Агджа. Главна прокуратура съставя обвинителен акт, но делото не влиза в съд поради отсъствието на обвиняемия от страната. Следственото дело, състоящо се от 127 тома и 31 приложения, отива в архив.<br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>След 10 ноември 1989 г. отново се възбужда интересът &ndash; има ли &bdquo;българска следа&rdquo;? </b></span><br /> <br /> По искане на президента Желю Желев и правителството съдебната система възстановява разследването. Обърнати са архивите на разузнаването, контраразузнаването и цялото МВР. Резултатът отново е липса на каквито и да било доказателства са съпричастност. <br /> <br /> <i>Едно интервю на <b>Мария ДРУМЕВА</b></i><b><br /> </b><span style="font-size: smaller">* Заглавието е на редакцията</span><br /> <br /> <hr /> <b>ДОСИЕ: </b><br /> <hr /> &bull; На 13 май 1981г. в 17.19 ч. на площад &bdquo;Свети Петър&rdquo; в Рим, на територията на държавата Ватикана, беше тежко ранен папа Йоан Павел II &ndash; глава на Римокатолическата църква. Извършителят на опита за убийство беше задържан и идентифициран. Това бе турският гражданин Мехмед Али Агджа, осъден в родината си за убийството на либералния журналист от в. &ldquo;Милиет&rdquo; Ипекчи през 1979 г., избягал от затвора &bdquo;Картал Малтепе&rdquo; и издирван от Интерпол.<br /> <br /> &bull; По време на проведеното от италианските органи разследване и пред съда през май-юни 1981г. Агджа категорично твърди, че е действувал сам и е извършил престъплението движен от идейно-верска убеденост. Като доказателство сочи написаното от него през м. ноември 1979г. писмо до в.&rdquo;Милиет&rdquo; със закана да убие папата. При претърсване на стаята в хотел &bdquo;Иза&rdquo; в Рим, където Агджа е бил отседнал преди атентата, е намерено писмо, в което той отново собственоръчно заявява, че ще стреля срещу папата в знак на протест срещу ООН и западния империализъм.<br /> <br /> &bull; Италианските съдебни органи не откриват никакви доказателства за заговор и съучастници и с присъда от 22.07. 1981г. състав на Римския наказателен съд го призна за виновен и го осъди на доживотен затвор.<br /> <br /> &bull; През октомври 1981г. Агджа заявява пред зам.-генералния прокурор Франко Скорца, че е готов да направи нови разкрития в присъствие на журналисти. Генералната прокуратура възлага на съдия-следовател Иларио Мартела да проведе ново разследване. В началото на декември Мартела започва да разпитва Агджа в затвора &bdquo;Аскони Пичено&rdquo;. В края на същия месец с разрешение на Мартела Агджа е посетен в затвора от двама представители на италианските тайни служби &ndash; Петручели и Бонагура. Те приканват Агджа към &bdquo;сътрудничество&rdquo; и му обещават, че ако направи това, ще получи протекция за разкаяли се терористи. <br /> <br /> &bull; Година и половина след атентата и единадесет месеца след началото на новото разследване на 29 октомври 1982 г. Агджа за първи път &bdquo;признава съучастничество&rdquo; на български граждани. Ражда се &bdquo;българската следа&rdquo;, подета и раздухана от сътрудниците на ЦРУ - журналистите Клеър Стърлинг и Марвин Калб и резидента на ЦРУ в Гърция Пол Хенци.

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам