Георги Коритаров: В България журналистиката я убиват, нали?

<em>За неприятните тайни на всяко журналистическо уволнение, за мръсното бельо и смачканите дрехи в куфара на медиите потърсихме мнението на топ журналиста Георги Коритаров, на когото многократно са показвали червен картон, заради агресивността и неудобните въпроси, които задава с неподражаем инат на своите събеседници. За многобройните си почитатели той е вечният бунтар, българската Ориана Фалачи. За враговете си пък агент Алберт измества уникалните резултати на един журналистически труд. За Коритаров определението журналист е 1% наемен работник и 99% творец. <br /> <br /> Георги Коритаров е роден на 10 май 1959 година в София. Завършва СУ &ldquo;Св. Кл. Охридски&rdquo;, специалност славянска филология. Владее сръбски, хърватски, руски, полски, английски и китайски език, ползва и албански език. Журналистическата му кариера започва след промените във в. &ldquo;Демокрация&rdquo;. По-късно работи за кратко в &ldquo;Демокрация 91&rdquo; и във вестник &ldquo;Континент&rdquo;. От 1992 г. е в радио &ldquo;Свободна Европа&rdquo;. През 2003 г. започва предаването &ldquo;Блиц&rdquo; в БТВ в рамките на сутрешния блок, което е съвместно с радио &ldquo;Свободна Европа&rdquo;. В началото на 2004 г. предаването е спряно, тъй като договорът за него изтича и не е подновен. От началото на 2005 г. е в Нова телевизия, където води половинчасово токшоу, наречено &ldquo;Коритаров Live&rdquo;. Напуска Нова телевизия през 2008 г. В момента води предаването &ldquo;Свободна зона&rdquo; по ТВ+ </em><br /> <br /> <strong>- Свидетели сме на пореден &bdquo;смъртен акт&rdquo; на сериозно публицистично предаване -&bdquo;Сеизмограф&rdquo;. Има ли аналогия с Вашето уволнение от Нова тв? На кого пречи сериозната журналистика?<br /> </strong> - Всяко сваляне на предаване и уволнение на журналист от медия по причини, които не са достатъчно легитимни, публично обяснени и защитени, би следвало да предизвиква сериозно безпокойство. Тук не може да се прави аналогия, но можем да говорим за поредица от уволнения, която не е от днес или от вчера, а започна преди много години. Това, което е смущаващо, е, че колкото повече се говори за декоративна свобода, за това, че България, като член на ЕС, спазва общи критерии с останалите страни по демократичните процедури, толкова по-безпринципно се отстраняват непокорството и свободомислието. <br /> <br /> Хората, които са напускали национален ефир, са много различни като стилистика, като светоглед, като техника в работата си, но това, което е било общо между тях, е стремежът им да повдигат завесата на неудобни проблеми. Този стремеж нерядко е създавал и тежки непреодолими конфликти между желанието за принципна журналистика и страха на ниво мениджмънт в телевизиите в различните му форми - политически, икономически. Това е много тъжен процес за България. Той показва най-вече липса на обществена чувствителност към подобни действия срещу журналисти. Този процес показва и един нежурналистически критерий към самата журналистика.<br /> <br /> Да свалиш от ефир журналист, който ти носи рейтинг и е популярен, който предизвиква интереса и на други медии, който дава повод неговите предавания да се превръщат в обществени дискусии &ndash; това е необяснимо с демократични и публични аргументи. Но това е доказателство, че у нас не може да се говори за медии, а за властови икономически и политически инструменти, които правят бизнес чрез словото и този, който създава дори лек ветрец около статуквото, в един момент става неудобен.<br /> <br /> <strong>- Това ли е &ldquo;най-елегантният&rdquo; стил на една медия - променят часовия пояс на едно предаване без аргументи и така те принуждават сам да напуснеш ефира?<br /> </strong> - Аз разговарях със Светла Петрова, след като подаде молба за напускане и тя каза нещо много &ldquo;романтично&rdquo; - много й се ще да вярва, че обществото ще намери начин да си поиска сериозната публицистика. Наистина звучи романтично и ме върна в оня период, в който и аз вярвах, че това е възможно, но реалностите са други. Тръгнах си от БТВ през 2003 година и от спонтанните си срещи с хората виждах колко лица ми се усмихват, поздравяват ме съвсем непознати хора, но това не води до някакви последствия. Оказва се, че няма начин гражданското общество да влияе на която и да е медийна институция, тъй като тя е подчинена на свои правила. Години по-късно, когато си тръгвах от Нова тв, колегите ми казваха, че са пристигали стотици протестни писма с призив да бъда върнат. Редакторите са ги предали на ръководството тогава и те са ги взели и изхвърлили буквално пред тях в коша.<br /> <br /> Това е абсолютна демонстрация и означава, че не гражданското общество определя какво иска да гледа и слуша, а се определя от хора, които са вложили някакви пари, постигнали са някакви договорки и не биха искали никакви сътресения, които да нарушават зависимостите им. Затова и когато разговаряхме със Светла Петрова, й дадох пример с Афганистан. Когато там талибаните дойдоха на власт, те постъпиха &bdquo;откровено&rdquo; &ndash; просто забраниха телевизиите. А тук има една неискреност. Те не са забранени, а обезкръвени. Вижте каква символика. &bdquo;Сеизмограф&rdquo; - инструментът за проверка на трусове, на трептения и проблеми, се маха, залят от цунамито на &bdquo;Море от любов&rdquo;. Явно в нашето общество цари любов, единство и хармония и остава да видим създаването може би на онова Министерство на любовта, за което пише Оруел. И може да го дочакаме, след като живеем като в роман на Оруел. <br /> <br /> <strong>- Журналистът е творец , но и наемен работник. Вие чувствал ли сте се някога като стока в ръцете на собственика?<br /> </strong> - Всеки труд има еквивалент на стока. Когато един журналист започва някаква дейност, вярно е, че той работи за някого и е наемен работник. Особеното тук е друго - журналистиката има двойствен характер. По смисъла на юридическите и икономически отношения журналистът е наемен работник в медията, за която работи, но в същността си е творец. Има журналисти, които се превръщат в мощен обществен фактор, в персонален обществен гарант срещу това хората да не се страхуват да казват истината. Те са творци и затова смятам, че колкото по-смела е една журналистика и тя се реализира публично и открито, толкова повече хора ще престанат да се страхуват. Такъв тип журналисти са вид защита за свободата с работата си. И когато медиите посягат точно на такъв тип журналисти, те посягат не на отделен водещ или на дадено предаване, а връщат страховете на всички, които в един момент са повярвали, че са свободни и слушат свободно слово. Зрителят си казва, че щом и този го махнаха, с нас могат да се случат още по-неприятни неща и затова е по-добре да се мълчи. Връщаме се към оня ужасяващ робски стереотип от поговорката &bdquo;Преклонена глава сабя не я сече&rdquo;.<br /> <br /> <strong>- Получавали ли сте списък от ръководството на медията с хора, които е &bdquo;желателно&rdquo; да бъдат ваши събеседници и разбира се обратно - &bdquo;забранителен&rdquo; списък на гости?<br /> </strong> - Не съм получавал. Но преди години ми се е случвало да каня хора, които по някакви причини не са били в &bdquo;забранителен&rdquo; списък, защото били в конфликт със собственика на медията. Моят стил при воденето на предаване е специфичен. Аз обявявам темата и госта и след това импровизирам. Няма предварителен сценарий, никога не знам какво точно ще кажа преди да светне камерата, а въпросите възникват в хода на разговора. А когато един разговор е спонтанен и без сценарий, са възможни и всякакви изненади.<br /> <br /> <strong>- Този инат, с който задавате неудобните въпроси по няколко пъти, докато получите отговор, със сигурност е докарвал мнозина до истерия, но имало ли е &bdquo;избрани&rdquo; събеседници, върху които не налагате този стил, да речем от страх?<br /> </strong> - Никога не съм изпитвал страх нито от събеседници, нито от неудобни теми. Стремежът на всяка сериозна журналистика е в крайна сметка да достигне до новина или аналитичен извод. Стилът ми винаги е бил открит и динамичен. Но нека да е ясно, че срещу журналистическата смелост често се изправя подлост, отмъстителност и властови политически натиск. Спомням си, че през 1996 г. правих поредица от интервюта в радио &bdquo;Свободна Европа&rdquo; за управлението на БСП и тогавашния премиер Жан Виденов. Особено интересни бяха две интервюта със Светослав Шиваров и Иван Гранитски. Те бяха в същия стил, но на неудобните въпроси те отговаряха с мълчание. Аз продължавах да питам и мълчанието им влизаше в интервюто. Получиха се разговор на многоточието и в крайна сметка резултатът беше добър за публиката. След няколко седмици ми се обадиха от едно софийско РПУ. Оказа се, че срещу мен имало преписка заради начина, по който задавам въпроси. Обадих се на министъра на вътрешните работи Любомир Начев, за да го питам шега ли е това. Впоследствие прекратиха преписката.<br /> <br /> <strong>- А страхували ли сте, заплашвали ли са Ви след предаване?<br /> </strong> - Да , случвало ми се е, но никога не съм имал спирачка. Ако съм имал, това би означавало, че трябва да спра да бъда журналист. Един от събеседниците ми, който е емблематичен с претенциите си за &ldquo;герой&rdquo;, просто изпадна в истерия след участие в &bdquo;Блиц&rdquo; по БТВ и се държа доста заплашително на финала. Понякога демитологизирани от моите въпроси събеседници са търсели начини &bdquo;да ми го върнат&rdquo; след време. В момента срещу мен се води дело, което си струва да бъде предавано пряко дори по телевизия, за да видят всички както какво представляват отношения между журналисти от две различни поколения и с различно разбиране за професията, така и как изглежда съдебната ни система. Става дума за гражданско дело, което води срещу мен Кеворк Кеворкян.<br /> <br /> Няма да коментирам по същество, тъй като няма окончателен резултат. Интересното е, че в предаване на Велизар Енчев преди три години Кеворкян обяви предварително, че сумата, която очаква да спечели, &bdquo;ще даде за &ldquo;Света Петка, а няма да ги дари за джамията на Коритаров&rdquo;. Искам да поясня за джамията. Аз считам, че мюсюлманите в България имат право на свои джамии и изразих открито своята позиция в Нова тв, когато се водеше дебатът дали да има втора джамия в София. Това ми докара много хули и обиди след това. Но и днес ще кажа същото &ndash; не само, че мюсюлманите имат същите права, каквито и останалите ни съграждани, но ако трябва, сам ще застана срещу всеки, който противопоставя църкви срещу джамии.<br /> <br /> Делото срещу мен мина на първа инстанция не в моя полза. По едно стечение на обстоятелствата се оказа, че съдията, който е постановил решението, е същият, чието преместване от Районния в Софийския градски съд преди няколко години стана повод за един от най-грандиозните скандали в съдебната ни система. Срещу негово преместване през декември 2005 г. се обявиха стотина негови колеги. Бащата на въпросния съдия през 2005 г. беше член на ВСС и този случай за Александър и Асен Воденичарови за времето си беше доста коментиран, тъй като голяма част от съдийското съсловие го тълкуваше като връзкарщина. И всъщност аз бях първият журналист, който направи едно от най-острите телевизионни предавания по темата. И какво се получава? Като работиш за прозрачност и правова държава, като си толерантен към различните, си поемаш последиците. Нямаш право да &ldquo;стърчиш&rdquo; и да си с гражданска позиция.<br /> <br /> <strong>- Това би било добър урок за младите журналисти, които тепърва ще си търсят нормална медийна среда...<br /> </strong> - Да, със сигурност няма да им е лесно като гледат всички примери на отстранени водещи, на свалени предавания. Аз съм уволняван много пъти. Най-напред от вестник &bdquo;Демокрация&rdquo;, когато главен редактор тогава беше Волен Сидеров. Оттам си тръгнах, защото отказах да се извиня за моя публикация срещу тогавашен член на Координационния съвет на СДС. От БТВ си тръгнах малко след интервюто ми с Александър Литвиненко, а разбрах от блога на Иво Инджев, че тогавашният руски посланик в София Владимир Титов е викал ръководството на БТВ в посолството. За Нова тв въобще не ми се говори &ndash; поне не и преди Джеймс Пардю да обясни някъде съдържанието на грамата си за организираната престъпност у нас, която бе публикувана преди време в Уикилийкс. И когато един млад журналист вижда, че зад популярността се крият такива опасности, откъде да има хъс и желание да върви напред? Какво да го посъветваш? Бъди смел, остър и принципен, за да те бият стотици пъти и да оставаш десетки пъти без работа. <br /> <br /> <strong>- Спомням си обаче една история как една вечер, докато сте се веселели и уговаряли интервю за следващия ден с Бойко Борисов, за шега генералът звъннал на шефката на &quot;Нова&quot; Силва Зурлева и я подканил да дойде на сутринта, за да го &quot;пази&quot; от неуправляемия журналист. Докъде е тънката граница на приятелството между журналисти и силните на деня?<br /> </strong> - Спомням си кризата през 1997 година и 4 февруари, когато отидохме с Нери Терзиева при Петър Стоянов. Тогава предложих на президента да свика Консултативен съвет за национална сигурност, тъй като моят анализ сочеше, че това е единствената легитимна форма за развръзка. Така и стана. Трябваше ли като журналист да си спестя изводите и да гледам отстрани, или стана по-добре, че те се реализираха? Понякога добрата комуникация между журналисти и политици помага за решаването на значими въпроси. Февруарската криза от 1997 г. е само едно от решенията със сериозна обществена стойност, дошли в резултат на журналистически анализ. Колкото до Бойко Борисов &ndash; наистина общувахме често, докато бе в опозиция на тройната коалиция. А споменатият от Вас случай само изглежда забавен, но всъщност не е. <br /> <br /> <strong>- Считате ли, че медиите днес са много сервилни към управляващите и в крайна сметка им правят много лоша услуга?<br /> </strong> - Не, за да бъде една медия сервилна, трябва да има своите силни журналисти, които видимо сервилничат. А в момента силните журналисти са &bdquo;прогонени&rdquo; &ndash; или са уволнени, или са без работа, или пък са в периферни медии. &bdquo;На открито&rdquo; останаха хора без познания, без собствена позиция. Хора, които не могат да бъдат един сериозен контрапункт и да се наемат да преобръщат тенденции. Те не могат да правят анализ, да изваждат дори насила истинската новина и да я поставят пред обществото. Когато няма силни журналисти, изразът сервилност едва ли е подходящ. Медиите са обезкървени, защото истинският им ресурс е прогонен.<br /> <br /> Малко са журналистите, които имат &ldquo;лице&rdquo;. Например Бареков. Той се е доказал като журналист. И без БТВ продължава да води битка в ефира да си остане същият, да има свой облик, да е различен и интересен. Малко са медийните бункери, в които има свобода. &bdquo;Пещерата&rdquo; в моята &bdquo;Свободна зона&rdquo;, &bdquo;Гореща точка&rdquo; на Бареков &ndash; за други не се и сещам. Въпреки че да си свободен в &bdquo;Пещера&rdquo; е особено чувство и едва ли е идеал за правене на журналистика. Да работиш 25 години и да постигнеш уникални резултати, а след това да се позиционираш в пещера... Но и това има своите плюсове. Дори от пещера имам предавания, които са отразени от световни медии и имат международна информационна стойност. Голяма журналистика може да се прави и в пещера, но въпросът е, че ако за мен това е свобода, за публиката е голяма привилегия, тъй като не всички имат възможност да гледат ТВ плюс.<br /> <br /> <strong>- Ако Ви предложат да се върнете отново в националния ефир?<br /> </strong> - Въпросът не е в това някой да се върне някъде, а да остане същият. Има ли смисъл да се върнеш в националния ефир за седмица? В България журналистиката я убиват, нали? Никога не бих се съгласил да се върна с цената на това, да ми казват какво и как точно да правя. Не съм фотомодел, за да си струва само да ме гледат, без да ме слушат. Искам да правя сериозна журналистика. В момента за мен това е възможно само в &bdquo;Свободна зона&rdquo;. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Ива Оприкова</strong>