Попълнете търсена ключова дума или фраза

Гореща прогноза за вариантите за правителство, излъчено от следващия парламент

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/goreshcha-prognoza-za-variantite-za-pravitelstvo-izlcheno-ot-sledvashchiya-parlament_news801315.html Blitz.bg

Седемте формации, които трябва да наблюдаваме най-внимателно, са ГЕРБ, БСП, Има такъв народ, ДПС, Демократична България, формацията около Мая Манолова и ВМРО, заяви той

София, България 21 Февр. 2021, 15:05 22734 прочита 19 коментара
Политологът Първан Симеонов пред в. "Стандарт" за формациите, които ще влязат в новия парламент, избирателната активност на парламентарния вот и сформирането на нов кабинет. 

- Господин Симеонов, какви са Вашите прогнози по отношение на бъдещия парламент, колко формации биха влезли в него?
- На този етап не бих си позволил прогнози, защото трудно бих си позволил да прогнозирам основното число - активността.

От днешна гледна точка обаче, ако гласуват около 3 милиона души, което би означавало, че бариерата е в рамките на 120 000 гласа, 7 формации ще се състезават за парламента. А две от тях ще трябва да направят сериозна кампания, ако искат да са съвсем сигурни в шансовете си. Но до изборите могат да станат доста неща.

Има и формации, които вероятно ще се състезават за субсидия, или пък ще се състезават да бъдат по-близко до бариерата и при по-ниска избирателна активност да влязат.

Седемте формации, които трябва да наблюдаваме най-внимателно, са ГЕРБ, БСП, Има такъв народ, ДПС, Демократична България, формацията около Мая Манолова и ВМРО. Уместно е да кажем, че формулата е 5 плюс 2 - две, за които ще трябва по-сериозна кампания, за да затвърдят шансовете си. Това са формацията около Мая Манолова и ВМРО.

Това е днешната моментна снимка, но не знаем какво ще стане утре.

- А как би се формирало едно правителство и доколко би било стабилно?
- Правителство би се формирало или около ГЕРБ, или около БСП. Трудно е да се формира управление без една от тези формации. Беше сондиран и вариант за правителство между ГЕРБ и БСП, но засега БСП разпалено отрича.

Няма да е лесно сформирането на мнозинство, но ми се струва, че ГЕРБ ще положи всички усилия, защото не иска да дава възможност за сформиране на евентуален служебен кабинет на Румен Радев.

Струва ми се, че и отсрещната страна също ще се опита да припомни този общ фронт от лятото и да направи някаква управленска амалгама. Но е много рано за прогнози, още повече, че ние не знаем какво ще стане с коронавируса, който напоследък е основната тема на обществото.

А ако активността не е голяма, представете си колко легитимен ще бъде в очите на обществото един кабинет след това.

- От друга страна, политическите кампании също започнаха да минават през темата за коронавируса.
- Не ми се иска да е така, но не мога да го отрека. Коронавирусът се превръща, за добро или зло, в политически фактор. И ние постоянно трябва да напомняме на хората, че не би трябвало да е така. Но всъщност коронавирусът навсякъде по света се превърна в част от политическия процес, така че няма на какво да се учудваме.

- Темата за ваксините също стана много болезнена...
- Реалното ваксиниране тече по-бавно от желаното, но вероятно факторите за това са комплексни. Но единият фактор е, че част от българите вече са изкарали вируса и не можем да очакваме от тях да изгарят от желание да се ваксинират. А вторият критерий е поредицата неудачи по снабдяването с ваксини, което важи за целия ЕС.

Като комбинираме тези две неща, резултатът у нас не е кой знае колко убедителен. Но аз се надявам все пак да избегнем крайностите, да избегнем говорене от типа "България не се справя", защото това категорично не е вярно. Виждал съм две сравнения по отношение на желаещите да се ваксинират в отделните страни и България винаги се държи средно.

Едно от тези сравнения беше на световната асоциация "Галъп Интернешънъл" и бе единствено по рода си. И се оказа, че България е представителна за европейските нагласи като цяло. България не е краен случай на отрицание на ваксините.

Но за съжаление дебатът за ваксините, който тече в ефира, не е насърчаване за ваксиниране, а си е едно публично колебание. Когато има медийно пресищане с такъв тип информация, то започва да дава обратен ефект. Така че няма защо да се учудваме от липсата на желание за ваксиниране.

- А каква според Вас е реакцията на хората на тази реторика на всяване на страх, която започна още от извънредното положение?
- Аз съм показателен пример, спазвам мерките, чакам ред за ваксиниране. Самият аз знаех, че в първата част, тоест първия локдаун, друг начин няма.

Да, малко повече плашат хората. Да, може би малко по-гръмко звучи цялата военновременна реторика, но няма друг начин. Защото това е нещо непознато, защото е страшно и защото ние тук по балкански не сме най-дисциплинираните хора и понякога няма как да стане по друг начин, освен с военновременната реторика и външен вид.

Но вторият етап на затварянето е показателен за пътя, който българското общество извървя. България се справи в първия етап, и във втория се справя що-годе добре. Това не може да се оцени веднага, а вероятно след години. Но настъпи едно пресищане с експертна информация - медицинска, статистическа. Предполагам, че това се прави за добро, но дава обратен ефект.

Дано бъда разбран правилно, това не е неуважение към експертните среди, но прекаляването обърква хората.

Експертите говорят понякога разнопосочни неща, а хиляди пъти е по-добре да се мисли по-дълго и да се каже едно нещо авторитетно и ясно, отколкото да има гадания от типа "Пикът ще е след три седмици". Или "Няма да е след три седмици, а ще бъде след изборите". Когато хората чуват такива неща, те се объркват.

В началото българското общество вдигна гарда, а напоследък в социалните медии реакцията на това "Нов щам", "Кога ще е пикът", е смях. Това означава, че ние сме се докарали дотам да нямаме авторитет в очите на обществото.

Аз го казвам със загриженост, а не с критика. Защото е нормално обществото да няма доверие на политиците, но ако започне да не вярва и на експертите, това вече наистина няма да е добре. И тук, надявам се да бъда опроверган, пресищането с една тема в медиите създава известен комфорт на управляващите. Надявам се това да не се прави съзнателно. И поради това се надявам да спре.

- Каква избирателна активност прогнозирате Вие, като вече се говори, че новият пик ще бъде около изборите?
- Очаква се по-ниска, но ние не знаем колко остър ще е този пик и дали ще е тогава. Това, че ние не знаем, не е драма. Драма е, когато хората, които управляват кризата, твърдят противоречиви неща.

Не бих се учудил, ако доста хора се уплашат да гласуват. Но за тези избори няма кой знае колко голям ентусиазъм, защото не се формира кой знае каква нова алтернатива в България.

Слави Трифонов е нова алтернатива, Мая Манолова е нова алтернатива, но и двамата са добре познати. Българинът става и гласува, когато види нов супергерой. А тук нямаме такъв. И като добавим травмата, че имаше голяма обществена нагласа за промяна през лятото, а такава не настъпи, това също може да подейства като обезсърчаващ фактор. Но дано греша.

- А какво може да кажем отсега за президентските избори?
- Президентската кампания вече започна, след като имаме един обявен кандидат. Парламентарните избори са нещо като нулев тур за президентските. След тях всички ще започнат калкулацията. Цялата година вероятно ще мине под този знак - промяна или статукво.     

 

19 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам