Повечето журналисти го знаят като “гражданина Петров”. Или – “човека-институция”. След като му е забранено да присъства на заседанията на Столичния общински съвет /СОС/, той атакува тази заповед в съда. Общинарите клякат и излизат с контрарешение, по силата на което Петров е първият и засега единствен жител на България, удостоен с правото /и едва ли не – задължението|/ да бъде в съответната зала на Столична община, когато общинските съветници заседават. Тоест, признат е за “институция”.
<em>Иначе неуморният велосипедист, който не признава друго превозно средство, дори не е кореняк софиянец. Роден е в Монтана преди малко повече от 60 години. Баща му е политически емигрант в Бразилия. Любопитен детайл от биографията му е, че негов кум на втората му сватба е един от последните лични готвачи на Тодор Живков - негов земляк от Вълчедръм. По професия Иван Петров е среден техник. Признава, че огромните проблеми, които му е създавала администрацията, го е превърнала в това, което е &ndash; &ldquo;най-активният гражданин&rdquo; на страната. </em><br /> <hr /> <br /> <strong>- Г-н Петров, с какво си навлякохте гнева на несменяемата пиарка на Столична община Галя Георгиева &ndash; настоящата съпруга на члена на СЕМ Георги Лозанов?</strong><br /> - Случаят хронологично е следният. Набърках се във взаимно обвързаните структури /тогава законът го позволяваше/ между общински съветници и търговско дружество. А то не е кое да е, а &ldquo;Софийски имоти&rdquo; и неговият шеф Тошко Добрев, който тогава беше общински съветник. И тъй като в опита да бъде овладяна София или общинската баница с по-апетитните терени и аз живеех и все още живея на такъв близо до Семинарията, то този апетитен парцел беше трансформиран като имот на търговско дружество &ldquo;Софийски имоти&rdquo; през Столичния общински съвет /СОС/. А за да се стигне дотам, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Тошко Добрев беше измамил СОС </strong></span><br /> <br /> представяйки документ, че за този имот има само терен, без да има къщи. Но аз живея на втория етаж в къща, която се укрива върху същия този парцел. И вече бях разкрил далаверата, тайните задкулисни ходове на Тошко Добрев и на неговия колега, председателя на СОС &ndash; небезизвестното момченце Антоан Николов. Моите смели разкрития бяха станали достояние на публиката чрез медиите. Бях и един от двамата свободни граждани, които редовно посещават заседанията на СОС и се интересуват от документите, с които той работи. И тъй като тогава не можех да осъзная какво точно е представлявало дръзкото ми действие да присъствам на заседанията на СОС и да искам документи, по-късно, от прокурорската преписка, имах възможност да се запозная колко драматично съм навлязъл в техните води. И то само чрез присъствието си. Техните задкулисни намерения са били пъклени &ndash; как може гражданинът Петров да се отстрани от заседанията на СОС? И на 12 май 2003 г. разиграват следния вариант. Антоан Николов пред всички, преди да започне заседанието, прави &ldquo;разкритието&rdquo;, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>гражданинът Петров е искал да го убие в коридора на общината!</strong></span><br /> <br /> На следващия ден всички медии гръмват, като някои дори са ме сложили на първа страница &ndash; че &ldquo;водопроводчикът Петров&rdquo; е искал да убие най-талантливия юрист на София и най-големия общинар.<br /> За да се стигне дотам, са изпълнявали функциите си и други общински служители. Аз по-късно разбирам това и се домогвам до документи. Така стигнах до лицето Галя Христова Георгиева, както се казваше тогава. За да подготвят почвата, през 2001 г., когато тя изпълняваше длъжността директор на пресцентъра на Столична община, и за да може да подсили т.нар. общинска полиция, която тогава е била незаконна структура на Столична дирекция на вътрешните работи, но аз по-късно я разкривам и разформировам и принуждавам правителството и НС да променят закона за МВР, Галя Георгиева взима на коляно и написва една бележка и я предоставя на полицаите. В нея пише, че нямам право да влизам на заседанията на СОС. И за да бъде тази бележка по-официална, тя сутринта, докато се е обличала и си е обувала чорапогащника, от него е изпаднал печатът на СОС! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Този свещен печат се пази само от председателя на СОС.</strong></span><br /> <br /> Тя няма право да го полага. Този печат се полага върху решения на СОС. Но аз разполагам с този шедьовър &ndash; писмо, написано на коляно на кариран лист и подписано от Галя Георгиева.<br /> <br /> <strong>- Кой е поводът да влезете в съдебна схватка с &ldquo;щуреца&rdquo; Пеци Гюзелев?</strong><br /> - Той влезе в периметъра ми, тъй като общински съветник в предишния мандат и участник в Комисията по етика към СОС се яви като свидетел на един друг общински съветник, който аз хванах в едни други разкрития &ndash; небезизвестното лице Атанас Черешаров. Той беше създал едно гражданско сдружение и беше злоупотребил с това, че в печата му беше вмъкнал герба на Столична община, което е грубо нарушение на много текстове от наредбата на общината за символиката. И по този повод, и по други, особено злоупотребата на Черешаров с гражданските права и честите му опити да ме изгони от Комисията по жалби, на която бе председател. Черешаров се възползва, като взима моя жалба, която не е адресирана до него, и я представя в съда като документ, с който съм го оклеветил. И тъй като по смисъла на НПК никой не може да бъде съден за подаден сигнал или жалба, то тук стана обратното. Аз му дадох възможност да бъда осъден &ndash; тоест, защитавах себе си, но, така, пасивно. И за да видя докъде ще стигне цялата тази офанзива и постановка, в съдебното заседание се явиха като свидетели тогавашният /и сега/ общински съветник Петър Гюзелев, и един друг общински съветник, който сега е кмет на район &ldquo;Витоша&rdquo; &ndash; Стойко Дуков. <br /> <br /> Интересното при Гюзелев е следното. Тъй като точно в този ден, не мога точно да цитирам, но беше през пролетта на 2010 г., беше станало публично достояние, че има някакво заболяване. Дори от СОС му бяха издействали парична помощ от 10 000 лв. , които да му бъдат платени от бюджета на Столична община. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>това е незаконно и аз съм сигурен, че той още не ги е декларирал тези пари</strong></span><br /> <br /> Но Петър Гюзелев не говори в съдебното заседание като пряк свидетел, а чете неща, които някой му е написал. Знаейки, че на следващия ден той трябва да замине за Америка, аз го питам: &ldquo;Г-н Гюзелев, вие болен ли сте, та четете?&rdquo; &ndash; &ldquo;Не, аз съм здрав&rdquo;. Само при наличието на този аргумент, той трябваше да върне парите, защото те са дадени на болното лице Петър Гюзелев. <br /> <br /> <strong>- Здрав, а заминава на лечение и цяла България му събира пари? Това е парадокс! Или... лъжесвидетелстване? </strong><br /> - Именно, парадокс е. Не съзнавайки, че това се протоколира, той нарушава не само клетвата, която е дал, но и етичните норми. <br /> <br /> Това, че е дал неверни показания, е вече другата страна. Но аз говоря за етиката. Така или иначе, независимо, че е популярна и позната личност, безспорно е, че дълбоко в неговото съзнание нещата не са чистоплътни. <br /> <br /> Впоследствие аз си позволих и друга стъпка, тъй като бях разкрил една друга далавера в Столична община. Ставаше въпрос за едно дарение. Общината беше дарила 400 000 броя павета в натура на атонските манастири. След което при проверка от моя страна дали това е вярно, ми представиха документ, че паветата... са преведени чрез еди-коя си банка в натура?! Точно това е интересното &ndash; че имам документ от заместник-кмета по финансите, че паветата са изпратени по банков път в натура?! <br /> <br /> Аз се обърнах писмено към съветник Гюзелев, тъй като преди това устно бях разговарял да представи това питане в СОС, понеже е негово задължение. Той обаче и до ден-днешен не иска да постави този въпрос. Защо? Може би защото общината ще поиска онези 10 000 лв. да бъдат върнати. Но <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>той доказа, че е излъгал с диагнозата си, </strong></span><br /> <br /> след като в съдебно заседание е заявил, че е здрав. За мен този човек е вече с много съмнителна репутация при наличието на тези доказателства, които са публично достояние. <br /> <br /> Интересното в случая е, че обвързаността на Черешаров и Гюзелев идва от едно друго разкритие, което аз успях да направя. Че Черешаров беше направил канал за източване на общинския бюджет чрез даване на помощи на общински служители. Аз разкрих, че той инициира да дадат помощ на съпруга на една уж общинска съветничка, който бил болен. Докато Черешаров напише доклада, този господин умира. И въпреки това те му я дават за лечение. Но впоследствие се разбра, че човекът не е имал нужда от такова лечение, а <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>е твърде вероятно те да са си разделили парите. </strong></span><br /> <br /> Няма да се изненадам, ако парите на Петър Гюзелев са били част от капарото, за да свидетелства против мен в съда, за да мога да бъда опетнен и осъден по-лесно от Черешаров. <br /> <br /> <strong>- По вашите думи има и &ldquo;нещо гнило&rdquo; около паричната помощ, отпусната на семейството на покойния председател на &ldquo;Мати Болгария&rdquo; д-р Петър Константинов. И в неговия случай ли става въпрос за злоупотреба?</strong><br /> - Не ми е приоритет да се занимавам само с покойници и дарения, но се налага, тъй като общинарите по някакъв начин, по неясни критерии и причини решават на кой гражданин на България да дадат пари. <br /> Безспорно е, че всеки гражданин може да посочи много други хора, които имат необходимост от пари, но на тях не им се осигурява тази възможност. А в избирателния списък на правоимащите, да го наречем така, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>винаги е включен един определен контингент</strong></span><br /> <br /> Случаят с Петър Константинов беше фрапантен дотолкова, че в общинския съвет се получи докладна, че той се намира в толкова тежко състояние в Америка, че трябва да се завърне в България. Докато случаят с Гюзелев е точно обратният &ndash; той трябваше да замине там. <br /> <br /> Докато общинският съвет прецени как да стане това нещо и докато вземе съдбоносното решение №16 да бъдат предоставени 10 000 лв. на семейството, за да могат те да си докарат баща им от Америка, то всичко беше в обичайния стандарт. А именно - че общината пак е злоупотребила в някаква форма, което аз констатирах. <br /> <br /> Но обстоятелството, което по-късен период научих, е следното. Поисках по силата на Закона за достъп до обществена информация от Медицинска академия да ми дадат сведения, тъй като от едно малко материалче в пресата бях научил, че д-р Петър Константинов е върнат в България със самолет. Това предизвика интереса ми. Искаше ми се да науча най-вече чий е бил самолетът. Но впоследствие от писмения отговор, който господата от Медицинска академия дълго не искаха да ми дадат, останах смаян. Оказа се, че НАТО беше спомогнал д-р Константинов да бъде докаран от Америка в Германия със специално оборудван самолет, за каквато опция българите не знаят. До София беше докаран с правителствен самолет. <br /> <br /> Лошото е, че синът на Петър Константинов, който е лекар в болница &ldquo;Токуда&rdquo;, беше злоупотребил, тъй като на него му бяха дадени пари да докара баща си, а той беше използвал служебно положение и с тези пари се беше разплатил за хонорарите на лекарите, които са били много скромни. А пътуването му е излязло безплатно. Така че тези 10 000 лв. не са могли да бъдат използвани изцяло, защото скоро след това баща му почина. <br /> <br /> <strong>- Има ли и други хора, за чието здраве и живот се тревожим, тъй като са &ldquo;национален капитал&rdquo;, и на които Столична община, респективно &ndash; СОС, са отпуснали средства за лечение, а парите не са били усвоени... &ldquo;правилно&rdquo;?</strong><br /> - Тук ще кажа за една личност, която не е толкова публично известна, но е име в сферата на общината. Това е бившата директорка на &ldquo;Общинска икономика&rdquo; &ndash; дирекцията, която се занимава с общинските дружества. Тази госпожа се беше разболяла, бяха й дали много пари да се лекува и тя се върна с пластична операция &ndash; т.нар. стягане на кожата. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Изглеждаше много подмладена, но невероятно скоро след това почина</strong></span><br /> <br /> Общината тогава даде още пари на семейството, за да бъде погребана тържествено.<br /> <br /> И аз смело, макар че като гражданин осъзнавам, че това е кощунство, но си го позволявам, защото става въпрос за злоупотреба с обществено доверие, мога да кажа, че общината даде сумати пари на тази жена да си направи пластична операция, за да изглежда по-млада, като почине. Така че злоупотребата тук беше от страна на общината, тъй като тя може да си позволи да осъществява и социални погребения. Но тези средства се дават за лустро, да лежат в болницата. <br /> <br /> Иван Несторов например, директор на дирекция &ldquo;Архитектура и градоустройство&rdquo;, е най-пресният пример в това отношение. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>На него му дадоха 3000 лв., за да бъде настанен във ВИП-стая в болницата. </strong></span><br /> <br /> Но аз като гражданин го упрекнах по-късно, когато вече се беше възстановил и се върна на работа. <br /> Всички тези, за които говорихме, са били купени от общината...<br /> <br /> <strong>.- За &ldquo;вечна лоялност&rdquo;?</strong><br /> - Точно така. Защото аз съм намирал хора, които са болни и съм ги представял, но на никого от тях не съм могъл да осигуря помощ. <br /> <br /> <strong>- Да се върнем към прелюбопитния случай с дарените &ldquo;по банков път&rdquo; 400 000 павета на &ldquo;атонски манастири&rdquo;. Но България има само един манастир в Света гора &ndash; &ldquo;Свети Георги Зограф&rdquo;, или, както го наричат, Зографския манастир. Как си обяснявате множественото число? </strong><br /> - Възможно е това да е моя грешка. Но по-важното е, че предмет на дарението не бяха само въпросните павета, а и 150 000 лв. <br /> <br /> <strong>- Сериозна сума! Да не би пък тя да е била платена... кеш? </strong><br /> - Сериозната сума е достоверна, защото една година след първоначалното дарение на парите и паветата, които вървят заедно, се получи едно малко остро писмо в Столична община от кмета на Банско Краваров, който по друго негово задължение е член и председател на инициативен комитет за възстановяване на Зографския манастир в Атон. И аз като гражданин, който дълбоко осъзнава, че ние вече сме дали своята дан под формата на тези 400 000 павета и на 150-те хиляди лева, му обясних, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>е грубо от негова страна да иска повече </strong></span><br /> <br /> защото ние, софиянците, сме ги изстрадали тези пари. Тогава той ми отговори, че е така, но на мен ми беше неясно защо той не е бил информиран за това дарение, а искаше повторно пари. И тогава започнах да питам за паветата. Оказа се, че общината не знае адреса, на който е изпратила паветата. Но на мен по закона за достъп ми предоставиха информация, която е официална, но е толкова апокрифна, че никой няма да ми повярва, че това са автентични документи. Разполагам с товарителница с определени имена на водачи на моторни превозни средства, където са изписани дните, но не е изписано къде трябва да се доставят паветата. Този документ ми беше предоставен от Минко Герджиков, когото аз наричам &ldquo;Минко Лъжеца&rdquo;. <br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА</strong>