Григор Стоичков: Когато куфарчетата се раздаваха, аз не бях там!

След 10 ноември 1989 г. по процеса за аварията в Чернобил и последиците за България е осъден на две години затвор, които излежава в Казичене. Днес бившият държавник си гледа старините във вилата си в квартал &ldquo;Бояна&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Г-н Стоичков, вие казахте в предварителния ни разговор, че е публикувана една неистина - за взаимоотношенията ви с бившата ви снаха Йорданка Христова, че вие с нея сте имали връзка, преди да се омъжи тя за сина ви?</b><br /> <br /> - Няма нищо вярно в тази публикация. Аз преди да се оженят, не съм я познавал и не съм имал преки контакти с нея. Когато Гошо да се зажени, на мен жената, дето ми готви, ми каза: &quot;Знаеш ли, че той ходи с Йорданка Христова?&quot; Аз откъде да знам? Той преди това ходеше с едно момиче от музикалния театър. Беше партньорка на Видин Даскалов... Аз не съм имал контакти с нея, както и с Йорданка. Когато разбрах за Гошо и Йорданка, аз му казах така: от моя баща съм чувал - циганка да доведе, и циганка ще приема. Това си е негова работа. Ние не можем да се месим. Та, както е казал баща ми, така и аз не съм се месил в Гошовия избор. И така стана. Йорданка винаги е общувала със семейството ни и никога не се е откъсвала от нас. Тя сега например, вчера сутринта /интервюто е взето миналата седмица, б.р./ замина за Канада на турне, но в неделя се обади, че ще дойде тук, преди да замине. Идва - обядвахме, взе си довиждане и замина. Помага ни много Йорданка.<br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че навремето сте уредили Йорданка Христова с апартамент в дипломатическия квартал на ул. &ldquo;Жолио Кюри&rdquo;?</b><br /> <br /> - Не. <br /> <br /> <b>Никога не съм давал апартамент на Йорданка. Един апартамент помогнах да го сменят.</b><br /> <br /> Той се водеше на името на баща й, беше в &ldquo;Младост.&rdquo; А той искаше в махалата, македонската в София /той е изселник от Македония./ И като станахме сватове, той дойде при мен и каза: &rdquo;Можеш ли да помогнеш да сменя апартамент за апартамент?&rdquo;. И аз действително помогнах пред общината, но той си даде апартамента в &ldquo;Младост&rdquo; и дойде тук в македонската махала на &ldquo;Света Троица&rdquo;, до черквата.<br /> <br /> <b>- Колко ви е пенсията?</b><br /> <br /> - 700 лева и това е таванът. А иначе трябва да бъде 1400-1500 лева. Трудно се живее с пенсия. Аз трябва да кажа, че в някой критичен момент ставам много зле, но преодолявам.<br /> <br /> <b>- А как сте със здравето?</b><br /> <br /> - Общо взето, съм добре. За годините си съм добре. Имам проблеми малко с краката, но според мен е наследствено, защото майка ми беше зле с краката. Имам и артрит. Сега пия някакви хапчета, но иначе съм добре.<br /> <br /> <b>- От какво почина големият ви син Георги, мъжът на Йорданка Христова?</b><br /> <br /> - Той почина от пневмония. Някъде пишеше, <br /> <br /> <b>че е починал в апартамента на Йорданка и т. н. Той всъщност почина във Военна болница. </b><br /> <br /> Беше едва на 50 и няколко години.<br /> <br /> <b>- Смятате ли, че смъртта му е причинена от лекарска грешка?</b><br /> <br /> - Лекарска грешка е, защото те подцениха тази пневмония. Той постъпи във Военна болница много зле, там как са го лекували... &ldquo;Бърза помощ&rdquo; го закара оттук, аз си бях вкъщи, като го закараха. И лекарите ни успокоиха, даже Йорданка замина на Нова година във Варна. Имаше ангажименти като изпълнител и се обади на мен, че тя е говорила с неин приятел лекар в болницата. Имало вероятност да се избегне опасността от пневмония. Истина е обаче, че той отиде твърде късно. Болестта го беше натиснала, но казаха, че са преодолели критичния момент. И ние се успокоихме. На 31 декември 2002 г. жената, която ми готви, посреща двама полицаи в дома ми и те й казват: &quot;Искаме да съобщим, че синът на Григор Стоичков почина&quot;. Тя им казва, че не може да ми съобщи такова нещо. Те обаче отказват да влязат и тя ми каза: &quot;Стани. Мобилизирай се.&quot; Викам й: &quot;Да не е станало нещо с Гошо&quot;, а тя: &quot;Да.&quot; Е, как може, уж беше преодолял критичния момент, но... Погребахме го без време. Те с Йорданка имат две деца - Гришата и Ивана. Гришата е кръстен на мен, а Ивана е кръстена на Йорданкините родители.<br /> <br /> <b>- С какво се занимава в момента другият ви син Венелин?</b><br /> <br /> - Аз и от него имам две внучета. Той беше дипломат. <br /> <br /> <b>Уволниха го, изгониха го отвсякъде. Нали е син на Григор Стоичков. </b><br /> <br /> И стоя дълго време без работа. Сега е директор на бензиностанция в Самоков и там живее. Като беше дипломат, събитията го завариха в Канада. Беше заместник-посланик, но го уволниха оттам. И къде да отиде на работа? Син на Григор Стоичков. Мота се насам-натам...<br /> <br /> <b>- Казахте, че съпругата ви Велика е починала преди 10 години?</b><br /> <br /> - Тя изживя много тежко всичко. Нея я хвана рак и имаше разсейки въпреки операцията. Изписаха я от болницата с левия крак обездвижен.<br /> <br /> <b>- Вилата, в която живеете, единственото жилище ли е?</b><br /> <br /> - Да. Аз имах апартамент на ул. &quot;Оборище&quot;, даден ми от Държавния съвет, но го освободих. Много хора ми казваха задръж го, задръж го, но не го задържах. Преместих се във вилата, след като половината място ми е от ТКЗС-то, а другото купих от собственик. Така че мястото стана един декар. Ето тук горе има три спални &ndash; по една стая на синовете има с отделна баня и за мен една стая с едно антренце и баня. Сбърках, че нямам апартамент и съжалявам малко, че не предприех закупуване на жилището ми на &quot;Оборище&quot;. Но точно тогава се разболя съпругата ми, започнаха делата, всеки ден имаше следствие, всеки ден в продължение на година. След това делото се точи две години и големият син беше всеки ден с мен на дело и така си останах само с вилата. Тук в &quot;Бояна&quot; бивши мои колеги си дават вилите под наем. Всички, в това число и Станко Тодоров и Петър Младенов, си имат апартаменти, имат и вили.<br /> <br /> Тук на Станко вилата беше близо, но е дадена под наем. Сега до мен има съседи. Единият е бизнесмен &ndash; Стойо Станоев, беше първи секретар на Кюстендил, посланик беше преди това. Та той има тук вила. Той е един от първите, който си даде апартамента под наем. Станко Тодоров беше наблизо, но синовете му я продадоха. Но той и Петър Младенов бяха едни от първите ръководители, които си дадоха вилите под наем. И аз, ако имах апартамент, също щях да я дам под наем. Имам писмо даже от Американското посолство, те ми даваха 3500 долара и бих си решил веднага финансовия въпрос. Но понеже тук има хубав двор, оранжерия, а и аз станах специалист по зеленчукопроизводство, и останах. А Станко дава вилата си под наем и Петър Младенов също - взимаха по 2500 долара наем. Те живееха от това. Ето тук на твоето място стоеше Соня, а Станко там и тя ми вика: &rdquo;Григоре, Григоре, сбърка, че не си взел апартамента.&rdquo; &ldquo; Викам й: &rdquo;Вие сте знаели, че така ще стане, а защо не казахте и на мен да си запазя апартамента?&rdquo;<br /> <br /> <b>- Имахте ли някакви противоречия с Тодор Живков, когато взехте властта?</b><br /> <br /> - Имал съм противоречия. Разработихме навремето едно постановление за работата на кметствата, аз започнах като кмет на Горна Малина. Веднъж ме вика Тодор Живков. Отивам, а той седеше в средата на масата. От едната му страна беше Емил Христов, а от другата - Огнян Дойнов. Всъщност Живков в този ден готвеше доклад, а тези двамата му помагаха. Седнах аз срещу него и той ми каза: &rdquo;Това постановление за кметствата да се отмени!&rdquo;. Аз останах втрещен. Попитах: &ldquo;Защо?&rdquo;, а той: &ldquo;Казвам ти, че трябва да се отмени. Не е необходимо.&rdquo; Викам: &ldquo;Другарю Живков, правите сериозна грешка. Това постановление трябва да остане на всяка цена.&rdquo; Неговите думи бяха: &rdquo;Повече не ме занимавай! Отменете постановлението!&rdquo; И аз му казах: &ldquo;Добре, аз ще изпълня това, но вие грешите. Вас са ви подвели. И то не аз, а други са ви подвели.&rdquo; <br /> <br /> <b>Той ми каза: &rdquo;Напусни кабинета! </b><br /> <br /> Повече не мога да слушам. Пий си кафето и напусни кабинета!&rdquo; Отвърнах му: &ldquo;Кафето ми е горчиво&rdquo;. И тръгнах. Бях възбуден и без да искам, ударих вратата. След това информирах Станко Тодоров и той се въздържа от коментар, явно не искаше да има преки конфликти с Тодор Живков. Когато аз съм излязъл от кабинета на Тодор Живков, /след това ми разказа Емил Христов/, той казал: &ldquo; Това не беше се случвало и това се случи &ndash; да ми ударят вратата. Шопа много остро възразява&rdquo;.<br /> <br /> <b>- Като казахте Шопа, кой ви измисли този прякор?</b><br /> <br /> - Той &ndash; Тодор Живков. След тази история Живков лично се заема с въпроса. Вика кметове, вика негови приятели. И една вечер ми съобщават да отида в резиденция Бояна в 6 часа. Тодор Живков каза: &rdquo;Хайде да се върнем на кметствата&rdquo;. Викам му: &rdquo;Да се върнем&rdquo;. &ldquo;Аз се занимавах с проблемите и ти си прав. Мен ме подведоха.&quot; Живков беше човек, който те разбираше, ако имаш смелостта да му го кажеш. Той те слуша.<br /> <br /> <b>- Я разкажете как стоят нещата с 16-ата република? Вие сте пряк свидетел на това как сме се предлагали за 16-а република на СССР.</b><br /> <br /> - Това за 16-ата република е измислено. Никога не е имало решение &ndash; официално, че ние трябва да станем 16-а република на СССР. В живота така се беше случило, може би историята така беше отредила във връзка с освобождението ни от турско робство с помощта на руската армия, че у нас отношенията с Русия бяха много добри. Аз специално бях създал такива връзки, че можех винаги каквото пожелая, да получа от съветските хора. Считахме се така неофициално 16-а република. Неофициално и така даже се шегувахме помежду си. Даже и <br /> <br /> <b>Живков казваше: &ldquo;Абе, ние сме готови за 16-а република&rdquo;.</b><br /> <br /> Но никога реално не сме замисляли да правим такава република. Всичко това е съчинено от начало до край.<br /> <br /> <b>- Г-н Стоичков, много се говореше за т.нар. червени куфарчета, за изнасяне на пари извън България. Вие какво знаете по този въпрос?</b><br /> <br /> - Нищо не знам, защото вече аз бях следствен. Тогава, <br /> <br /> <b>когато куфарчетата се раздаваха, аз не бях там.</b><br /> <br /> Това беше през 1990-1991 г. Аз всяка сутрин отивах в следственото управление на ул. &quot;Насър&quot; в София. Така че аз официална информация нямам. Но имам мое тълкувание. С милиони да се раздават куфарчета не е възможно. Няма такива пари. Не може да се вземат от банката пари с куфарчета и да се раздават. Това предполагам, пак повтарям, <br /> <br /> <b>предполагам, че въпросните куфарчета са от парите на ЦК на БКП, от които са дадени на някои хора. </b><br /> <br /> На мен, когато убиха Андрей Луканов, звъни ми телефонът и се обади една журналистка от &quot;24 часа&quot; и каза: &quot;Г-н Стоичков, дайте някакво тълкувание за убийството на Андрей Луканов. Според вас това политическо убийство ли е?&quot; Замислих се и казвам твърдо: &quot;Не е политическо. В България няма партия, която да застане зад това убийство. Това е на икономическа основа предвид това, че Андрей Луканов дърпаше конците на &quot;Мултигруп&quot; и на други такива структури и са си кръстосали шпагите&quot;.<br /> <br /> <b>- След две години следствие по аварията в Чернобил вие още две години бяхте в затвора в Казичене. Как се отнасяха с вас там?</b><br /> <br /> - Аз стоях по-малко. Нямаше никакво основание да бъда там. Когато се разглеждаше делото, главен прокурор беше Стоименов, член на БКП тогава, а аз, като бивш народен представител и още четири-пет души народни представители, в това число и един генерал, който ръководеше гражданската авиация, се събрахме и отидохме при главния прокурор и му казахме, че се пишат неверни неща. Той ни обеща, че ще вземат мерки и ще изяснят нещата. И какви мерки взеха? Дадоха под съд мен и проф. Любомир Шиндаров. А той беше главен санитарен надзор на България. Той трябва тези работи да ги контролира.<br /> <br /> <b>- А вас в качеството на какъв отговорен фактор ви осъдиха?</b><br /> <br /> - Имаше в Министерския съвет една комисия, на която бях председател. Комисията е създадена от представители на всички министерства - на Народното здраве, на МВР, на МНО и други няколко министерства. При бедствия, при такива случаи комисията се събира и взима мерки. Тази комисия не е постоянно действаща. И когато стана въпрос за Чернобил, се събра комисията и трябваше да видим какво правят от министерството на народното здраве, какво правят другите министерства по тези въпроси. Тогава проф. Любомир Шиндаров докладва какви мерки се взимат, как се обеззаразява почвата и т.н. На базата на тези анализи аз съм внасял предложения в правителството за финансиране на тези мерки. 48 милиона лева е изразходвала държавата за провеждане на антирадиационните мероприятия. Но, оказа се, че у нас няма замърсяване. Замърсяването е далеч под норматива. И имаше едно спокойствие.<br /> <br /> Световната здравна организация със седалище във Виена изпрати една телеграма, в която се казва, че зеленчуците, марулите и др. могат да се консумират след добро измиване. Тогава Шиндаров я размножава и я изпраща на областните народни съвети. Разбра се, че няма никаква опасност.<br /> <br /> Това, което говорят, че за Политбюро са докарвали незаразени продукти, вода и т.н., всичко това е клевета. Това са измислици и за съжаление и някои професори участват в тази кампания. Нека да се има предвид, че ние сме на 10-о място по замърсяване в Европа по данни на ООН. Преди нас са Германия, Полша, Чехословакия и др. Няма никакви последствия. В крайна сметка осъдиха само мен.<br /> <br /> Аз всъщност бях жертвата, защото Татарчев искаше министър да има в затвора.<br /> <br /> - Като излежах една година, последва помилване. Постъпва предложение за помилване, там има една комисия при президента. От тази комисия са се подписали всички, че трябва да бъда помилван. Предлагат на Желю Желев. Той помилва Георги Атанасов и Стоян Овчаров, а мен - не. Това е единственият случай в историята, когато комисията е предложила на президента човек за помилване, но това не е уважено. Обаче след това заведохме дело за помилването ми. И тогава се сформира нов съд. И същият прокурор, който ме вкара, беше и той там, но той докладва тогава, че е правилно предложението да бъда помилван и т.н. Въпреки че аз бях в конфликт с този прокурор, защото когато ме вкараха в затвора, съпругата ми падна и си счупи крака. Няма никой при нея. Аз изпратих молба на Татарчев, публикувахме я във вестника, обяснявам какво е положението вкъщи и накрая пиша: &quot;Татарчев, и в омразата трябва да има граници и морал&quot;. Тогава се обадих на този прокурор и му казмам: &quot;Г-н прокурор, знаете ли какво ми дойде в главата? Да взема пистолета и да дойда и <br /> <br /> да почна от теб, после няколко души от съдиите да убия и след това да отида в къщи и да застрелям съпругата си и най-накрая себе си.&quot; <br /> <br /> Аз съм бил, за ваше сведение, аз и още един, които сме били в затвора преди 9 септември /аз съм бил на 18 г. в затвора/ и след 10 ноември. Такива няма в България други. Но в затвора се държаха добре хората с мен. Зачитаха ме. Там 90 процента бяха турци и цигани, защото те работеха в строителството. На мен ми викаха - г-н президент, г-н министър... Щом седнех вънка на пейката, около мен се събираха всички.<br /> <br /> <b>- Простихте ли на някой от хората, които са ви осъдили?</b><br /> <br /> - Не мога да простя на председателя на съда<br /> <br /> <b> Мерджанов. Той е мръсник. </b><br /> <br /> Това го напишете, че е мръсник, който е бил в Сливен областен съдия и е съдил турците по време на покръстването и сега съди мен - политически ме съди. Той сега е член на Висшия съдебен съвет. Ето го правосъдието. Аз ви казах - имаше 50 души свидетели - 48 от тях са говорили в моя полза. Само двама души са били против мен. Въпреки това той ме осъди. Вторият състав отхвърли обвинението като несъстоятелно. И ме осъди според една инструкция за радиационна защита, която една година преди делото е отменена. Ето какъв фарс беше това дело.<br /> <br /> <b>- Занимавате ли се сега с някаква обществена дейност?</b><br /> <br /> - Да. Председател съм на клуб &quot;Строител&quot;. И с политика се занимавам. Контактувам с някои хора от Висшия партиен съвет. Спорим, опитваме се да им кажем някои неща, да ги посъветваме... Сега сме в по-особено положение. Софийската областната организация е в много тежко положение. Председателят й Кирил Добрев е човек далеч от партийната работа. Той, първо, никога не е бил член на партийно бюро, а направо председател на областната организация. Тук са били Димитър Ганев, Тодор Живков - секретари, Станко Тодоров, Борис Велчев, все личности са били. Сега слагаме едно момче, което няма понятие от партийна работа, но Георги Първанов го натресе. Аз сега <br /> <br /> <b>внасям писмено предложение Добрев да бъде освободен. </b><br /> <br /> Последната ми битка в партията ще бъде това. Искам да се сложи един местен човек. Не може така. Червеняков беше сума ти години, а сега обаче Кирил Добрев. Но Младен е поне силен юрист, а това момче си е бизнесмен. Свързан е с бизнесмени, с нечестни хора...<br /> <br /> <b>Едно интервю на Александрина РОКАНОВА</b><br />