Иконографът Йордан Опиц в последното си интервю преди затвора: Пътник съм!

Първоначално Опиц бе осъден на 10 години затвор. Той е обвинен, че на 5 февруари 2007 г. е прострелял смъртоносно Мариан Янчев, който заедно с негов приятел редовно претарашвали кооперацията на художника.<br /> <br /> Впоследствие присъдата беше намалена. Сега, след 5 години, върховните магистрати излязоха с окончателна присъда, която е под минимума за подобно престъпление. Иконописецът трябва да заплати на родителите на пострадалия Янчев по 80 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.<br /> <br /> По време на разследването се оказа, че наркозависимият Янчев и неговият приятел, също наркоман &ndash; Владимир Минков, влезли в кооперацията, за да търсят &ldquo;свой приятел&rdquo;. Синът на Опиц ги питал кого търсят и след като не му отговорили адекватно, той слязъл да предупреди баща си в ателието на партера.<br /> &nbsp;<br /> Владо забелязал на врата на единия откраднатото няколко дни по-рано шалче на баща си. Йордан Опиц, заедно със съседа си - известния актьор Илия Цоцин, завардили входната врата отвън и отвътре и я заключили. Обадили се на полицаите. Иконописецът взел от многото оръжия, които имал в касата като ловец, газов пистолет. Опиц останал отвън, а съседите задържали двамата пришълци във входа. Янчев отворил прозорец на стълбището и скочил с отверка в ръка. Тогава художникът го предупредил, че ще стреля и натиснал спусъка. Янчев побягнал, пробягал неколкостотин метра, след което рухнал. Той бил откаран с линейка към &ldquo;Пирогов&rdquo;, в която починал. <br /> <br /> В окончателното решение магистратите сочат, че бягството на заподозрян в извършването на престъпление изобщо не е позволявала на Опиц да предприема мерки за задържане с цел предаването му на компетентните органи, а още по-малко да използва огнестрелно оръжие, с което предварително се е въоръжил. Освен това съмнителното поведение на убития и приятеля му не е давало основание на подсъдимия да действа, за да провежда граждански арест с оглед защита на нечии интереси, каквито не са били поставени в риск, нито да използва огнестрелно оръжие. Подсъдимият не е бил в положение на неизбежна отбрана, защото спрямо него не е имало започнато непосредствено и противоправно нападение, категорични са още магистратите. <br /> <br /> При определянето на присъдата е отчетено чистото съдебно минало на Йордан Опиц, добрите му характеристични данни по месторабота и местоживеене, неговата възраст и тежко здравословно състояние. <br /> <em><br /> Репортер на &quot;ШОУ&quot; се срещна с иконописеца малко след издаването на присъдата и броени часове преди да бъде вкаран в затвора. Ето и неговата изповед самопризнание: <br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Данчо, как приемаш тази окончателна присъда?<br /> </strong>- Не знам какво да кажа... Как може да се изживява една простотия... Надявах се Върховният съд да върне делото отначало, за да започнем едно сериозно разследване. Милион пъти съм казал, че всичко дойде от дознателя Борислав Георгиев от 5 РПУ. За него и за колежката му, младши прокурора, която подписа заповедта за арест, това е един трамплин. Той даде членът за умишлено убийство. Знаете, че следствените експерименти са правени без свидетели, без адвокат... Защо не се качиха на стълбите да видят белега от отвертка - още личи от 5 г. Никой не е погледнал, никой не се интересува...<br /> <br /> <strong>- Илия Цоцин не беше ли разпитан по време на следствието?<br /> </strong>- Актьорът Илия Цоцин стои на 5 метра, докато мерят откъде и как е скочил наркоманът. Никой не му казва &ldquo;Ела, ти си свидетел!&rdquo; Не е разпитан. Адвокат не е поканен. Не е поканен такъв и за следствените експерименти с оръжието... Еми там могат да си стрелят с каквито искат пищови, там имат хиляди пищови, и после да кажат, че е стреляно с моя пищов?! Абсолютна идиотщина е от 9 мм дуло да излети 4.5 мм сачма! Тя лети хаотично. Каква е тази кинетична енергия, която ще пробие яке, пуловер, фланела, кожа и подкожна тъкан, сърце, бял дроб, диафрагма, черен дроб, дебело черво и да заседне в хълбока?! Аз съм човек-ловец.... Такава голяма сила няма! Той нямаше барутни следи по якето, аз имах и по врата, и по ушите след този изстрел. Това не е боен пистолет, газов е и не е преправян. Моя може би е вината, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>не съм пробвал стоп патроните, които купих от &ldquo;Илиянци&rdquo; <br /> </strong></span><br /> 2-3 години преди тази беля. Наместо торбичка със сачмички, се оказа, че в патроните е имало 4.5 мм сачми. Разпитвал съм всякакви медицински светила... Как ще тича при това прострелване и сачмата ще измине такъв път от сърцето до задника му. Този човек е или от захарен памук, или е бил без една кост... не знам... Старши офицери от КОС, от МВР и от МНО, като четоха какво са писали за сачмата, се смяха. &ldquo;Това е абсурдно!&rdquo;, казват. <br /> <br /> <strong>- Какво очакваш, като те вкарват сега в затвора за 5 години? Беше ми споменал, че няма да издържиш?<br /> </strong>- Какво да очаквам?! Нито знам къде отивам, нито.... нищо. Няма да издържа! Нервите са ми накрая! Не зная какъв съм, не зная човек ли съм вече. Това е една подигравка с мен. Натопяване ли е от страна на някой... Това е страшно! <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всичко това е така добре нагласено. Синджир марка е <br /> </strong></span><br /> <strong>- Мислиш и това ли, че някой те топи?<br /> </strong>- Нямам такива сведения, но си личи, че някой бърка в съда много яко.<br /> В разговора се намесва Борис - синът на Опиц: &ldquo;Интересното е, че думите под клетва на няколко човека - на мен, на актьора Илия Цоцин, на комшиите Люси Ненкова и Лазар, не бяха взети под внимание, не бяха приети. Айде, аз съм му син роднина, но другите? Не повярваха на такива хора на години, а повярваха на оня другия бандит, лежал над 20 пъти в затвора. По делата го водиха с белезници... И какво - неговите думи се приеха за истина!?&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Данчо, защо всъщност според теб не приеха вашите думи за истина, а на този престъпник?<br /> </strong>- Още от самото начало делото тръгна в някаква такава посока - срещу мен. Върховният съд върна делото отначало, със забележки, че никъде не е спомената неизбежната самоотбрана, не е упоменат граждански арест... Аз не съм сам - четирима сме. Във второто решение на Върховния съд не е имало нападение?! Вече няма нападение, няма опит за кражба?! Аз съм си го застрелял ей така, защото ми се е стреляло!!!<br /> <strong><br /> - Те нали са признали, че са дошли да крадат?!<br /> </strong>- Признават, пише го в решение, но въпреки всичко не е имало кражба, не е имало и нападение срещу мен!?!... Реалността, истината, няма нищо общо с цялото дело, с предварителното следствие и с цялото дознание. Това ме възмущава най-много.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че си бил обиждан по време на делото?<br /> </strong>- По време на цялото дело и аз, и адвокатът ми бяхме обиждани от адвокатите Марковски и Колев. Даже Колев хвърляше някаква изрезки от вестници по моя адвокат. Всичко е измислено за пари.<br /> <br /> <strong>- Допускаш ли, че си &ldquo;поръчан&rdquo;?<br /> </strong>- Някой рови. Има някой. Но аз нямам врагове... по цяла нощ си мисля. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Пуша по 5 кутии цигари...<br /> </strong></span><strong><br /> - Какво ще правиш оттук-нататък? Предстои ти влизане в затвора... <br /> </strong>- Какво да правя!? Ще вляза в затвора, ще се събера с хора и ще стана човек! Един военен ми каза: &ldquo;Абе, ти рисуваш Господ и цялото му семейство! Що не ти помогне сега?&rdquo;...<br /> <br /> <strong>- Два дни преди да получиш присъдата, на 8 септември, ти постави Богородица над входа на кооперацията за да ви пази и всички се радват. Мислиш ли, че ще се адаптираш в &ldquo;новата среда&rdquo;, и то на тези години, с толкова болести?<br /> </strong>- Де да знам. Нямам представа. Просто ти казвам, че няма да издържа... Обидно ми е за тази държава... Обидно ми, че винаги съм работил за държавата... <br /> <br /> <strong>- Ти си на доста години, ще издържиш ли? Пазачите ще те посрещнат като престъпник, как ще го понесеш? Все пак си работил в системата...<br /> </strong>- Като ме вкарат в една стая с 20 човека, като ме качат на 3-то легло, с тоя увреден гръбначен стълб... Увреждания много. Ето от притесненията, дето казват, че съм го прострелял тоя, целият съм се изринал от псориазис. Окото ми е увредено, с едно око съм, глух съм... Пътник съм.<br /> <br /> <strong>- Страх ли те е от затвора, от затворниците...?<br /> </strong>- И те са хора, аз мога да се разбирам с хора. Престъпили са закона, вътре са... хора са. Има сигурно и такива като мен...<br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Това не са съдии, това са финикийци <br /> <br /> </strong></span><strong>- Ще имаш ли сили да работиш, за да ти намалее престоят там?<br /> </strong>- Не знам дали ще се адаптирам и дали ще мога да работя там. Няма да мога да работя някаква тежка работа, но ако е свързано нещо с моята работа... Не знам...<br /> <br /> <strong>- Ще подаваш ли молба до президента за помилване?<br /> </strong>- На тази молба трябва да пише, че съм виновен, че искам опрощение. Кажи ми ти като журналист, като човек каква е моята вина?! Че защитавам собствеността на хората, себе си?! Ами тези, ако бяха взели някое дете да го отвлекат или някоя жена за заложник?! 12% наркотик в тях...какво им пречи да направят някоя беля. Ама понеже са друсани, те болни?! Ама да влезе да краде?... <br /> <br /> <strong>- Пропусна ли да ми кажеш нещо?<br /> </strong>- Благодаря на тези хора, които ме защитават. Много са. Жал ми е... Хората да си пазят собствеността, но да мислят как.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Жоро ЗАХАРИЕВ</strong><br /> <br /> <hr /> <em>В социалната мрежа фейсбук ежедневно се появят групи и общности в защита на твореца. В тях присъстват доста известни имена, като това на Наско Сираков, фотографът Божидар Марков, Светослав Лобошки, Вежди Рашидов, Август Попов, Роси Кирилова, Николай Урумов, Красимир Каракачанов, Елена Маразова и много други. Общата им бройка до момента е 6807 членове. Групите в подкрепа на иконописеца са седем. Сред тях намира място и една ключова - тази, която носи името &quot;Президентът Плевнелиев да помилва иконописеца Йордан Опиц&quot;. Прави впечатление и една контрастна - тази, която го осъжда, заявявайки, че &quot;мястото му е в затвора&quot;.<br /> </em><br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Илия Цоцин: ДАНЧО ВЕЧЕ Е КАТО ДРИПА, НЕ Е ДОБРЕ ПСИХИЧЕСКИ<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Данчо много се промени след случката. Просто психически рухна. Вече не е същият човек. Той беше един весел, жизнен човек... Сега е като дрипа от цялата тази история. И да оставим факта, че е отслабнал физически. Данчо не е добре психически. Говори джаста-праста, както има една приказка. Срина се. Съсипа се отвсякъде. Ако беше действително убиецът, за когото го представят, нямаше да го преживее по този начин. А той го преживя мъчително, защото е предприел тази щуротия. Защото за мен това е щуротия. Грешката му е, че е стрелял, но...&rdquo;, коментира неговият съсед и очевидец на драмата Илия Цоцин.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Иван Гарелов: Това е ясен сигнал за крадците в България - вървете, обирайте, никой нищо няма да ви направи!<br /> </strong></span><br /> &ldquo;Тези дни ще вкарат в затвора за 5 години известния иконописец Йордан Опиц за това, че, защитавайки живота, дома и достойнството на своето семейство и на своите съседи в кооперацията, която била обирана 37 пъти, застрелва наркомана-крадец, който го нападнал. И понеже уважаваният художник е вярвал в своята правота, очаквал пасивно справедлива присъда. Вместо това човекът, противопоставил се на престъпниците, го изпращат при престъпниците. Това е не само жестоко несправедливо. Това е ясен сигнал за крадците в България &ndash; вървете, обирайте, никой нищо не може да ви направи! Защото какъв е този закон, който не ти позволява да се защитиш дори когато с взлом са проникнали в дома ти, често пъти нощем и когато няма никаква гаранция за живота ти?.. Затова нека не допуснем да бъде дадена зелена светлина за бандитите. Нека започнем най-потърпевшите, ние, гражданите. Да се обединим под искането &bdquo;Свобода за Данчо Опиц!&rdquo;, &bdquo;Да спрем крадците!&rdquo;, &bdquo;Искаме нов закон за защита на домовете ни!&rdquo;. Ако не го направим, всяка участ ни се полага&rdquo;, коментира присъдата Иван Гарелов.<br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>Красимир Райдовски: ПО СЛУЧАЯ ИМА МНОГО ВЪПРОСИТЕЛНИ <br /> </strong></span><br /> &ldquo;Данчо не е на себе си. И как да е по-различно?!... Ситуацията е много сериозна. Но е и факт, че има твърде много неща, които трябва, а не се взимат под внимание. Ключови, основни моменти от случая. Как въпросният куршум например пробива толкова много плът, минава през толкова много прегради, за да стигне до сърцето, като преди това е пробил белите дробове и не знам си още какво... Много са въпросителните. Ако това е станало, би трябвало този човек да падне веднага и да умре на място. А същият е вървял и е тичал повече от четири часа?! А когато са му правени натривки на Данчо, по ръцете му е имало барут. Тоест, той е могъл да го застреля от половин-един метър. А по якето на въпросния наркоман няма абсолютно никакви следи от барут. Какво ти говори това? Това са неща, които са много важни, но никой не им обръща внимание. И няма експертиза по случая. Няма! Колкото и абсурдно да звучи, това е факт&rdquo;. <br /> <br /> <hr /> <span style="color: #800000"><strong>ДОСИЕ<br /> </strong></span><br /> - Йордан Опиц е 63-годишен пенсионер, иконописец, с богата творческа биография и уникална родова история. Завършил е сценография в Националната художествена академия. След това работи като художник в БНТ, ръководител &quot;Дизайн&quot; във ВТО &bdquo;Агрокомплект&rdquo;, ръководител &quot;Дизайн&quot; във ВТО &bdquo;ТОРГО&rdquo;. Негови икони има в галерии в Западна Европа, САЩ, Япония, Колумбия и др. Дарил е олтарни икони на храм &bdquo;Успение на Пресвета Богородица&rdquo; в Пампорово, Исторически музей в Батак, СБАЛ &bdquo;Св. Екатерина&rdquo;, Генералният щаб на Българската армия и др. Консултант е при изграждането на параклисите в УМБАЛСМ &bdquo;Пирогов&rdquo; и Онкологичен център &ndash; гр. София.&nbsp;<br /> <br /> - &nbsp;Дядо му е австрийският офицер Целестин Франц фон Опиц, който пристига в България заедно с Цар Фердинанд I и остава да живее и служи в София до края на живота си. Жени се за българка, с която свиват семейно гнездо в подарената от Фердинанд къща на ул. &bdquo;Чаталджа&ldquo;. Бащата на Йордан Опиц - Борис, пък е един от първите радиоинженери в България. <br /> <br /> - 63-годишният Опиц е с увреден слух, обусловил ползването на слухова протеза, както и загубено зрение на дясното око. Извън това страда от псориазис и проблеми с гръбнака от неврологично естество. <br /> <br /> <strong>Подготви: Анелия ПОПОВА<br /> </strong>