Журналистът Иван Димитров е един от дългогодишните приятели на покойния Августин Пейчинов. До него е в най-трудни моменти, когато милионерът се бори за живота си. Специално за “ШОУ” кадърът на БНТ се съгласи да разкаже непубликувани до този момент факти от живота на ексцентрика и неговите ВИП приятели.
<hr /> <strong><br /> - Вие сте един от малкото, имали достъп до апартамента на Августин Пейчинов във Франция. Разкажете ни нещо &ldquo;от кухнята&rdquo;!<br /> </strong>- Да, това е апартамент, за който се носят какви ли не легенди и клюки. Когато Августин Пейчинов е пребивавал в Ню Йорк, където бе и постоянното му жилище, предпочиташе апартамента му във Франция да се използва от хора, които имат нужда. В този апартамент са отсядали предимно хора, за които той е преценявал, че имат определени качества и заслуги; хора, които са му помогнали с нещо. В това жилище е прекарала и едни от последните си дни голямата българска актриса Невена Коканова. <br /> <br /> <strong>- Как е попаднала Невена Коканова там?<br /> </strong>- Малко хора знаят, че след като болестта на Невена Коканова стана обществено достояние (култовата актриса се разболя и впоследствие угасна от рак - бел. ред.), Августин Пейчинов се свърза с нея. За него тя беше светица. Той беше голям неин почитател, възхищаваше се на скромността й и бе потресен от новината, че е тежко болна. Веднага й предложи да й помогне за лечение във Франция и предостави жилището си в Париж да пребивава в него, докато се извършват изследванията и лечението й. По време на пребиваването си в Париж тя никога не си позволи да легне на спалнята на Августин Пейчинов в стаята му &ndash; уважаваше го като домакин, макар и той да не бе там. Въпреки тежкото си състояние, използваше за спане само кожената мебел в работния му кабинет.<br /> <br /> <strong>- Тя сама ли отиде там?<br /> </strong>- Доколкото знам, не я е придружавал никой. Августин Пейчинов искаше да се спазва дискретност и запази в пълна тайна пребиваването на Невена Коканова там. За съжаление се оказа, че тя е отишла във Франция прекалено късно и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>заболяването й е в доста напреднал стадий. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Къде се намираше апартаментът?<br /> </strong>- В прословутия парижки квартал 16, който е в непосредствена близост до Айфеловата кула, която се виждаше от прозорците.<br /> <br /> <strong>- Вие сте придружавал Августин Пейчинов във Франция и сте попаднал в същия апартамент - какво се случи тогава?<br /> </strong>- Историята е много интересна. Августин Пейчинов разбра, че имам работа във Франция във връзка с мой проект и ми предложи да заминем заедно за Париж. Идеята му бе на път за Щатите да мине през Париж, да ми даде ключовете, да ми покаже обстановката и да продължи пътуването си за Америка. За нещастие часове след като пристигнахме в Париж, Августин Пейчинов внезапно се влоши. Още щом пристигнахме на летище &ldquo;Шарл де Гол&rdquo;, ми каза: &ldquo;Мисля, че ще умра, много ми е зле!&rdquo; Пребледня целият и се свлече в ръцете ми. Наложи се да взема инвалидна количка от летището, за да стигнем до таксито. По пътя отказа да отидем в болница и настояваше да го прибера в апартамента срещу Айфеловата кула. Шофьорът, който видя, че е много зле, опита да намери най-прекия път, но Пейчинов, въпреки тежкото си състояние, настоя да преминем по най-известните улици на Париж. Каза, че така ще се почувства по-добре. &ldquo;И без това ми е много лошо, не съм длъжен в това състояние да търпя и грозни улици!&rdquo;, каза той. Свали стъклото на прозореца и се радваше като дете. Шофьорът усети какво се случва и намали. Така преминахме тържествено през най-известните парижки улици, покрай големите модни къщи на Шанел, Готие, Лореал. Августин Пейчинов гледаше, сякаш притежава всичко това &ndash; с погледа на човек, обхождащ имението си. Без капка завист за постигнатото от други хора умееше да се възхищава на чуждия успех.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи после?<br /> </strong>- За съжаление, веднага, щом се настанихме в апартамента, състоянието на Пейчинов продължи да се влошава. Стана критично и се наложи да се извика Спешна помощ. Той държеше да отиде в американска болница, имаше по-голямо доверие на американската медицина, въпреки уважението си към Франция. Както той се изразяваше: &ldquo;Франция е страна за кокетки, а Америка &ndash; за болни хора!&rdquo;<br /> <br /> <strong>- Какво точно му имаше на Августин Пейчинов, така и не се знае много за заболяването му?<br /> </strong>- За него се говорят всякакви небивалици относно заболяванията му. Конкретното му състояние беше причинено от посещение предишния ден на ресторант в София и консумация на развалена храна. Отравянето му беше толкова тежко, че наистина мислеше, че умира &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>свиваше се от болка, повръщаше, на практика не можеше да ходи. <br /> </strong></span><br /> Като за последно ми даде сякаш бащински съвет: &ldquo;През живота си извън зимните месеци не стъпвай в ресторант, яж само това, което си си приготвил и купил от големите вериги магазини, за да не те отровят!&rdquo; Това, което установиха със сигурност в американската болница, където го оставиха на легло за десет дни, беше, че има отравяне, причинено от рядък вид бактерия. Вечерята в български ресторант на Пейчинов му излезе по 1500 долара на вечер в продължение на десет дни &ndash; колкото струваше престоя в болницата.<br /> <br /> <strong>- Имал ли е съмнение, че може нарочно да е бил отровен, носеха се и такива слухове?<br /> </strong>- Не, той не беше параноичен човек. Осъзнаваше, че е зле, защото се е хранил в български ресторант. <br /> <br /> <strong>- Да хвърлим светлина върху една друга тема &ndash; хомосексуализмът и любовните му връзки.<br /> </strong>- В личния си живот той имаше един закон &ndash; абсолютно никога не смесваше деловите си отношения и връзките си с приятели, с интимните си преживявания. За него беше недопустимо да има любовни отношения с бизнес-партньори или приятели. <br /> <br /> <strong>- Все пак не си ли е позволявал поне да сподели с вас нещо по-интимно?<br /> </strong>- Имаше ми изключително доверие и си е позволявал да споделя, но само неща, които може да си позволи човек с неговото положение в обществото. Даваше съвети на околните да не търсят големите си любови в интернет. Дори наблягаше на това, че само хора, които ходят на опера или класически концерти, могат да обичат истински. Вярваше в единствената и голяма любов, която човек среща само веднъж в живота си. Многократно съм проявявал любопитство и съм му задавал въпрос коя в неговия живот е била тази любов. Лаконично ми е отговарял, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тази любов се е случила в САЩ през 80-те години <br /> <br /> </strong></span>на миналия век. Не е конкретизирал дари е бил влюбен в жена или мъж.<br /> <br /> <strong>- Беше ли ексцентричен и имаше ли странности на характера?<br /> </strong>- Първо беше извор на мъдрост, а после - милионер. Животът не му беше спестил нито една несгода, която човек на земята би могъл да изпита. Но той никога не изпадаше в негативизъм, а просто слагаше специални очила с розови стъкла, за които твърдеше, че променят света. Обичаше да ги носи в моменти на тъга. Щом го видех с тях, знаех, че нещо му се е случило. Обичаше да се връща в младостта си чрез преживяванията на околните. Понякога и това беше свързано със странности. Например, докато беше в американската болница в Париж, ми се обади по телефона и ми каза, че за него ще е удоволствие да се разхождам из града с неговото бутиково порше, модел от началото на 80-те години, но със сменен двигател. Уникална кола - всичко в нея отговаряше на съвременните технологии. Сподели ми, че когато ме виждат в колата му, все едно ще си мислят, че е той. Вярваше, че чрез моите преживявания ще си върне част от младостта. Разбира се, постави и ексцентрични изисквания към мен &ndash; условието да ползвам колата му бе да подстрижа дългата си руса коса и да я боядисам в черно. Искаше видът ми максимално да се доближава до неговия. Съгласих се, макар и да не обичам да ми казват какво да правя &ndash; цената си струваше заради удоволствието, което той щеше да изпита, представяйки си, че се разхождам в неговата кола във вид, напомнящ неговия. <br /> <br /> <strong>- Разкажете малко за вила &bdquo;Аква&rdquo;. За нея се носят легенди, свързани с подбрани компании и едва ли не оргии. Вярно ли е това?<br /> </strong>- Докато Августин Пейчинов е бил в Ню Йорк, а вилата бе отдадена под наем, в нея пристига голяма компания от Франция, състояща се предимно от изключително красиви жени. Те се представят за манекенки от известна модна къща. Молбата им е да бъдат оставени на спокойствие на територията на цялата вила, без външни посетители. Твърдят, че ще снимат модна фотосесия. Всички са очаровани от присъствието и красотата им. Едва месеци, след като си заминават, на пазара в Западна Европа се появява порно филм, заснет във вилата. Познати на Августин Пейчинов от Германия му изпращат DVD-то в Ню Йорк. Противно на моите очаквания, че той е широко скроен човек, щом вижда филма, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>изпада в шок и светкавично пристига в България. <br /> </strong></span><br /> След време смени наемателите на вилата. <br /> <br /> <strong>- Знае ли се кой ще наследи богатството на Августин Пейчинов?<br /> </strong>- Да, знае се. Това са хора, за които пресата не пише. Обществото ще бъде много изненадано, като научи кои са те...<br /> <br /> <strong>Eдно интервю на Мария НИКОЛАЕВА</strong><br />