Иван Сотиров: Намразиха ме, защото хванах математическа грешка на Сендов

<b>- Г-н Сотиров, вие се прочухте най-вече с това, че като бяхте депутат в 37-то НС открихте математическа грешка по повод избирането на Благовест Сендов за председател на НС. <br /> </b><br /> - Изчислението не беше много сложно. Просто се видя, че в самия протокол не излиза сумата от гласовете. След това при броенето, което се наложи, когато поставиха въпроса в парламента се видя грешката. Между другото, това ми беше и първият парламентален ден. Разликата при броенето беше 10 гласа. Когато установих товаq настъпи смут и тогава Жан Виденов понеже се притесни от атаките, предложи да бъде направено прегласуване. Така, че г-н Сендов се яви на поправителен. Това беше един фалстарт на парламента и той така и приключи. Спомняте си, че 37-то НС след това беше превзето от гражданите.<br /> Самият <br /> <br /> Сендов го изживя тежко, защото след това почти през целия парламент не ме гледаше с добро око. <br /> <br /> <b>Явно е , че се оказа доста чувствителен и суетен човек.<br /> </b><br /> <b>- През годините по време на вашето членство в СДС вие като че ли заставахте винаги в опозиция. Има ли съперничество между вас и Евгений Бакърджиев?<br /> </b><br /> - Не. Различията са ни били по принципни въпроси. Аз имам различно виждане за това как трябва да се случат нещата в СДС. Може би такъв ми е характерът, натурата. Никога не премълчавам. Мисля, че това е характерно за всеки човек, който е бил антикомунист и преди 10 -ти ноември - да бъде критичен. Лошото е, че за тези 20 години и в рамките на една демократична организация, каквато беше СДС, тази ми склонност ми отреждаше да съм в опозиция, дори когато сме били управляващи, когато сме били на власт.<br /> <br /> Аз три мандата бях председател на най-синият район в София. Това беше и най-голямата организация на СДС. Тя имаше 1500 члена и имахме добри резултати. Тук се борехме да победим комунистите и с 65 - 80 процента- това беше битката и до ден днешен. Това е район, който не беше изгубен от десницата.<br /> <br /> Между 1992 г. и 1994 г. бях издигнат от Общинската организация на СДС &quot;Средец&quot; за секретар на района, на който след около десетина години станах и кмет - от 2003 до 2005 г. <br /> <br /> Особено драстични случки имаше по време на реституцията. Както се знае, в центъра на София имаше най-много реституция и много хора трябваше да бъдат пренастанявани. Имаше възрастни хора, социално слаби. Истината е, че голяма част от хората, които бяха заварени в реституирани жилища - това бяха хора, които живееха на комунална основа. Драматично беше, че по време на реституцията голяма част от хората, които трябваше да бъдат преместени, бяха хора, повечето от които нямаха финансови възможности, живееха по няколко семейства в едно жилище. Имаше и възрастни хора, имаше и болни. Имаше и такива случаи пък, когато трябваше да бъдат вадени хора с много голямо самочувствие, които са били величия по времето на комунизма и които драматично изживяваха реституцията. Въпреки че много се говореше срещу реституцията, трябва човек да се зарови и да види в отчуждителните преписки, когато са отчуждавани имотите на хората, да се види как е ставало това. Много пъти лицата, които са придобивали имоти и след това, след 9-ти септември са били едни от най-активните доносници. Те <br /> <br /> <b>са били хора, които са писали доноси срещу собствениците на жилища, <br /> </b><br /> които са били изпращани по лагери и така са им изземали имотите. Доносниците се настаняваха в техните жилища.<br /> <br /> <b>- Вие членували ли сте в БКП ?<br /> </b><br /> - Никога не съм бил член на тази партия, а и родителите ми също. Баща ми Георги Сотиров беше инженер по професия, а сега е пенсионер. Майка ми е била домакиня цял живот. Гордея се с това, че в моя род никой не е членувал в БКП и не е кандидатствал за член на партията. Самите ми родители са от такъв произход, че нямаше как да бъдат партийни членове. Защото и бабите ми, и дядовците ми, и чичовците ми и лелите ми са от репресирани семейства. Всички са от т. нар. врагове на народа . Всички те са минали през различни видове репресии. Имам роднини съдени от Народен съд, имам убити близки хора. Единият ми дядо е бил политически затворник в Старозагорския затвор. Най-леките репресии за моето семейство са били национализацията на имотите. Аз, общо взето, произхождам от заможно семейство. Дядовците ми и прадядовците ми са били заможни хора и много имотни. Аз съм единственият в рода, който се занимава с политика. Повечето ми роднини са били висши офицери преди 9-ти септември, били са търговци, индустриалци.<br /> <br /> <b>- През годините не са ли се опитвали да ви вербуват за каузата на Държавна сигурност?<br /> </b><br /> - Имал съм само едно задържане покрай събитията в Полша. Бях студент и някой ме беше натопил. Дойдоха вкъщи двама цивилни, взеха ме и ме закараха в VІ районно. Трябваше да давам показания за мой познат, който те бяха задържали и в тефтера му намерили моя телефонен номер. Беше по време на сесия - първи или втори курс бях вече не си спомням. Аз тогава даже не знаех ,че е имало Държавна сигурност. Просто по-късно разбрах, че имало обособено ДС и отделно милиция. Прекарах в районното около 3 - 4 часа и ме подложиха на разпит. Те ме питаха за всеки един от нашата компания, като наблягаха на това, че ние едва ли не сме някаква подривна група хора, която подготвя атентат. Явно, че някой ни беше натопил.<br /> <br /> <b>- Срещу вас има един компромат в Интернет пространството, в който се твърди ,че сте били необявен сътрудник на VІ управление на ДС и картонът ви бил изваден от архива през 1991 г.?</b><br /> <br /> - Това наистина е един компромат, направен от хора, които са съюзници с комунистите. Аз досега съм минал през десет проверки и такова нещо няма. Аз знам за този компромат, там пише, че още в гимназията съм бил привлечен като сътрудник във връзка с организирани екологични протести. Тази гнусотия се върти от десет години вече, но просто такова нещо няма.<br /> <br /> <b>- Какви имоти е притежавал вашият род?</b><br /> <br /> - Сградата на &quot;Леге&quot; 4, бившият <br /> <br /> <b>Център за нови стоки и мода /ЦНСМ/, който се намира срещу х-л &quot;Рила&quot; е била на прадядо ми Янко Бакърджиев. Сега тя е на министерството на икономиката и енергетиката.<br /> </b><br /> Тук интересното е, че сградата е построена от дядо ми по проект на арх. Кирил Маричков, дядо на щуреца Кирил Маричков. Той е бил известен столичен търговец. За тази сграда нямаме реституция, за съжаление. Както се вижда, светът е малък. А пък родната ми къща на ул.&quot;Цар Асен &quot;3З и на ъгъла с &quot;Узунджовска&quot; също е на този ми прадядо. Тя е наследствена и на нея на вратата още стоят неговите инициали.<br /> <br /> <b>- Успяхте ли да си върнете този имот чрез реституцията?</b><br /> <br /> - Само единия вход. Той остана на наследниците. Там са лелите ми, чичовците ми и моите родители. А останалата част от имота е бил отчужден навремето и разпродаден и затова няма как да ни се върне. Това е била голяма сграда, ползвана е за училище. В началото, когато я е построил дядо ми, я дал под наем, защото в началото на миналия век в столицата не е имало сгради за училища, а се позвали такива под наем. В тази сграда се е помещавала и 7- ма мъжка гимназия, а по-късно е била отдавана под наем и на различни патриотични организации. Този ми прадядо е бил голям идеалист. Известно време е давал сградата безвъзмездно да се ползва от бежанци от Беломорска Тракия и Македония. След това сградата е била Политехника, ползвала се е от сегашния техникум &quot;Христо Ботев&quot; и по -късно дядо ми я преустройва в жилищна сграда и се настаняват да живеят в нея.<br /> <br /> Имам и интересни неща и по майчина линия. Майка ми е от стар пловдивски род. Там също пра-пра дядо ми Витан Кринков е бил опълченец. Той учил занаят в Букурещ, след това се включва в опълчението и след Освобождението прави първата спиртна фабрика в Южна България. Един от прадядовците, когото аз помня - Григор Трифонов, беше о.з. полковник от 9-ти пловдивски пехотен полк който се е бил на завоя на р. Черна под ръководството на полк. Дрангов. Аз имам и за Банкя крепостни актове за ниви, но и те просто не подлежат на идентификация, защото са в застроената част и много трудно могат да се издирят.<br /> <b><br /> Едно интервю на Александрина Роканова<br /> </b>