Огромна, очевидна, документирана лъжа е „осбвобождението” на България от Червената армия!
<em>След откровенията по адрес на Георги Първанов в &bdquo;Президентът на РъБъ&rdquo; Иво Инджев поднася следващата порция скандализиращи тези &ndash; този път с книгата си &bdquo;Течна дружба&rdquo;. Журналистът даде ексклузивно интервю за &bdquo;ШОУ&rdquo;, в което разкрива мръсни тайни на българо-съветската дружба и кои са предателите на премиера Бойко Борисов.<br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Г-н Инджев, след бестселъра &ldquo;Президентът на РъБъ&rdquo;, сега хвърляте нова бомба за общественото съзнание &ndash; &ldquo;Течна дружба&rdquo;. Защо е &ldquo;течна&rdquo; тази дружба? И има ли опасност да се удавим? <br /> </strong>- Имам много обяснения, но ще посоча кратко само едно от тях: &bdquo;дължим&rdquo; първоначалното награбване на капитала, в създаването на организираната престъпност, на преливането на руски течни суровини в огромни количества в ембаргова Югославия в началото на 90-те години на миналия век. Илюстрирал съм този факт с данни за резкия скок на вноса на петрол и горива от Русия в момент на рязък спад на вътрешното индустриално потребление в България. Престъпниците по &bdquo;православната ос&rdquo; Москва - София - Белград натрупаха огромни печалби от тази афера и така заякна вратът на българските престъпни структури, чиито метастази тровят и днес изоставащата по всякакви показатели &bdquo;европейска България&rdquo;. Няма осъден, няма обвинени дори (имаше един жалък процес срещу локомотивни машинисти) &ndash; има само препрани престъпни капитали, легитимирани от легални днешни олигарси. Така че си внесохме мафията с братската помощ на нашите вечни &bdquo;освободители&rdquo;. За такава дългогодишна и добре смазана търговска операция от подобен мащаб е нужно отлично взаимодействие между продавачите, посредниците и купувачите, което е невъзможно без &bdquo;крепка дружба&rdquo; на държавно, макар и тайно ниво.<br /> <br /> <strong>- &ldquo;Вечната дружба&rdquo; между България и Русия е противоречива тема. Кои митове и клишета всъщност развенчавате в книгата си? <br /> </strong>- За мен не е противоречива. Няма дори мит &ndash; огромна, очевидна, документирана лъжа е &bdquo;осбвобождението&rdquo; на България от Червената армия, която всъщност окупира една неутрална, развяла бялото знаме, поддържаща дипломатически отношения, невоювала, неизстреляла един куршум суверенна страна. Отгоре на всичко България дава близо 40 000 жертви (почти два пъти повече от руските жертви в руско-турската война 1877-78 г.) за освобождаването на Европа от националсоциализма, и то в състава на същата Червена армия, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>но на тези загинали сънародници нямаме паметник. <br /> </strong></span><br /> Докато на &bdquo;нито едната&rdquo; съветска жертва в България има огромен паметник в центъра на София с благодарствен надпис от името на българския народ - т.е. и от името на десетките хиляди наши сънародници, избити без съд и присда от Петата колона с подстрекателството и под охраната на съветските окупационни части. Българският паметник е &bdquo;на незнайния войн&rdquo;(!) и е вкопан под земята, досущ като православните църкви при османската окупация &ndash; за да не дразни окупаторите. А съветският агресивно стърчи над парламента, университета и над преклонената ни главица...<br /> <br /> <strong>- В този смисъл кои са най-големите руски предателства? И наистина ли, както пишете в анотацията си, българският патриотизъм се мери с руски аршин?<br /> </strong>- Руски предателства няма &ndash; те си преследват адски последователно имперските цели, без значение от идеологията, която употребяват. Българските предателства спрямо България обаче са безчет и тъкмо това е основната тема в книгата ми&hellip; Навсякъде другаде по света сътрудничеството с колониалистите бива наричано предателство. У нас му се казва &bdquo;русофилство&rdquo; и се радва на спонсорство, уважение, държавна подкрепа (министърът на културата Стефан Данаилов отчете постиженията в тази област в края на 2008 г. под формата на отчет какво е свършило министерството му в безбройните изяви на братската дружба с Русия през изминалия едногодишен период!).<br /> <br /> <strong>- А в контекста на темата за предателството, както и по повод предстоящите избори, не мога да не ви попитам кои са предателите на Бойко Борисов?<br /> <br /> </strong><span style="color: #800000"><strong>- Вероятно всички, които са се присламчили на софрата му, но ще я напуснат панически, <br /> </strong></span>веднага щом гювечът на нея свърши.<br /> <br /> <strong>- Очаквате ли негова кандидатура за президент? Как ще се нареди пасиансът този път?<br /> </strong>- Рядко се ангажирам с конкретни прогнози, защото намирам за глупава претенцията да познаеш комбинацията от шест числа в лотарията с десетки неизвестни величини (и падения). Но за вероятността Борисов да се кандидатира за президент пиша още от миналата година. В новогодишен коментар, публикуван на 2 януари в блога ми, твърдя, че той ще се изкуши. Защо ли? Просто <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>тази купа му липсва на витрината от политически победи и сега е последната възможност да я спечели. <br /> </strong></span><br /> <strong>- Отваряйки темата за прехода, проследих едно изказване на президента Първанов, който заявява, че &ldquo;миналото продължава да присъства в нашия политически дебат като една тъмна сянка&rdquo;. Според вас допуснаха ли българските политици преходът да бъде идеологизиран?<br /> </strong>- Миналото тепърва ще преследва президента-слънце, който си прекара 10 безоблачни години в сянката на медийния комфорт, осигурен му методично от олигарси и други кукловоди. А неговата идеология е личният му кеф &ndash; на &bdquo;научен&rdquo; език това болестно състояние се нарича &bdquo;хедонизъм&rdquo;. В книгата си &bdquo;Президент на РъБъ&rdquo; съм му посветил отделна глава, озаглавена &bdquo;От комунизъм към хедонизъм&rdquo;.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong><b><br /> </b>