Попълнете търсена ключова дума или фраза

Кали пред "ШОУ": Баща ми ни ограби и ни изхвърли на улицата

https://blitz.bg/obshtestvo/intervyu/kali-pred-quotshouquot-bashcha-mi-ni-ograbi-i-ni-izkhvrli-na-ulitsata_news304446.html Blitz.bg

На погребението не дойде неговият син, на когото е приписал всичко, разкрива певицата

София, България 25 Ноем. 2014, 16:46 6934 прочита 0 коментара
Сензационно и единствено пред „ШОУ“ Кали разкри шокиращи истории от личния си живот и пребиваването във „ВИП брадър“. Тя се изповяда и за отношенията с баща й, който вече не е между живите.
<strong>- Докато беше в Къщата, излезе информация, че си ограбена от твоя баща. Говори се, че спрял да се интересува от теб и брат ти в труден за вас момент и ви потърсил отново, когато бил неизлечимо болен. Каква е историята?<br /> </strong>- Моят брат не му е син, той е от първия брак на майка ми. Иначе баща ми си има син от първия си брак и още един син от четвъртия си брак. Да, моят баща не ми завеща нищо, но не в това се състои ограбването. Чисто материално, всичко, което придобиха по време на брака си с моята майка, е било с парите на родителите на мама. Моите любими баба и дядо ме отгледаха в село Еница и те дадоха всичките пари за място, за материали за къщата, построиха огромен триетажен дом, огромен двор, пристройки. След развода им баща ми беше добър автотенекеджия и имаше достатъчно пари, за да плати на адвокати и да ни вземе всичко. И ние се оказахме на улицата на квартири, не ме питай как сме живели! Аз съм била на 8 годинки. Баба ми и дядо ми, които даваха парите за къщата, вече бяха болни с удари и ги прибрахме в София в квартирата, за да се грижим за тях. Живеехме в две стаи аз, майка ми, брат ми, баба ми и дядо ми.&nbsp;Много мизерно съществуване, живеехме с парите на майка ми от заплата и мизерните пенсии на баба и дядо. Не ни стигаха парите за наем и ядене! Наистина много бедно съм живяла, докато баща ми се ширеше в огромния дом. <br /> <br /> Аз започнах работа от много малка, започнах да изкарвам пари на 15 години и вече да не мизерстваме. На 18 години си купих първия апартамент, та никога не ми е липсвало материалното от баща ми &ndash; липсваше ми това, че нямам татко. Тази функция я изпълняваше моят брат Пламен, с когото съм израснала и ме е отгледал. Когато разбрах, че е болен от левкемия, аз отидох при него, мисля, че му дадох достатъчно сила и да се изправи на краката си, успях да помогна, с каквото мога. Никога не съм го съдила за тази материална ощетеност. Осъдих го, че не ми беше баща и когато разбрах, че е болен от левкемия и умира, застанах до него, за да мине през този ужас, и той наистина успя да премине и аз бях много щастлива от този факт. Но той имаше нужда непрекъснато от кръвопреливане, от стабилна храна, сериозни лекарства, за да живее по-дълго, и непрекъснато ме търсеше за пари.&nbsp;И аз полудях.<br /> Защото последният му син, на когото е приписал всичко, не работи и ми се оплакваше. Казах му тогава на баща ми да каже на сина си да ми се обади и да ми каже какво може да върши и да му намеря работа. Но онзи не иска да работи. И аз да ги издържам и тях ли?! Няма как да стане!<br /> <br /> Бях готова да го направя, но силно ме обиди фактът, че той пропусна рождения ми ден и Коледа. Да кажем, че рождения ми ден го е забравил, защото не е контактувал с мен 30 години, ама Коледа &ndash; звънни ми един телефон и пожелай щастие на семейството ми! &nbsp;Две години след болестта му разбрах, че умира, и заведох децата си да го видят. Малко по-късно той почина. На погребението не дойде този негов син, на когото е приписал всичко, добре че бяхме аз и първородният му син, заедно с майка ми и първата му съпруга и сестра му, за да има хора на погребението. Беше много тъжно. Дадох пари на леля ми, колкото имах възможност към онзи момент, за да можем да го погребем. И сега ми усещаш гласа, мъчно ми е, че той си отиде и не ми даде възможност да имам татко! Не пожела да бъде човек!... <br /> <br /> <a href="https://www.blitz.bg/news/article/304444" target="_blank"><span style="font-size: small"><span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ - ЧЕТЕТЕ ЕДИНСТВЕНО В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</strong></span></span></a>

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

0 Коментара:

Напиши коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. Вижте нашата политика за бисквитките повече тук.Приемам