Катрин Маркова: Подпалването на колата ми е свързано с убийството на Мирослава и Наглите

<em>Четири години по-късно кошмарът на Катрин Маркова продължава. Наскоро бе опожарен неин автомобил. Пред &quot;ШОУ&quot; тя е категорична, че това не е случайно...<br /> <hr /> </em><br /> <strong>- Катрин, преди няколко дни автомобилът ти беше подпален и една от версиите е, че палежът е предупреждение към теб...<br /> </strong>- Да, сигурна съм, че палежът няма нищо общо със случайно опожарените автомобили.<br /> <br /> <strong>- Кое те кара да бъдеш така сигурна в това? <br /> </strong>- Фактът, че пожарът е започнал от купето на колата. Нещо, което констатираха самите пожарникари. За да се случи точно по този начин, вероятно е било предварително добре обмислено. Още повече, че се оказа, че няколко дни преди запалването някой е счупил предния прозорец на колата. И още тогава се е опитал да я запали. За това разбрах от брата на покойния ми съпруг, който не ми е казал веднага, за да не ме тревожи. Колата е моя, но не я карам аз, а девер ми Пламен Марков. <br /> <br /> <strong>- Към кого тогава е насочена атаката? Персонално към теб? Получавала ли си заплахи преди това?<br /> </strong>- Не съм получавала заплахи. Само мога да предполагам кой стои зад това, но не бих искала да назовавам имена. Това си беше сплашване за мен. А атаката е насочена директно към семейството ми. За мен като вероятна причина за запалването на колата е случаят с Мирослава. Опитвам се някак да помогна на сестра й Елеонора, нищо повече. Изразих мнение единствено, че групата на <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Наглите&rdquo; може би имат връзка с убийството на момичето.<br /> </strong></span><br /> <strong>- При така стеклите се обстоятелства сигурно се страхуваш за живота си...<br /> </strong>- Страхувам се, разбира се. Запалиха колата, сега очаквам да ми запалят и апартамента. Дори да ме набият. Понасям на гърба си последиците от всичко, което някой някъде грижливо е измислил. Но, знаеш ли - вече няма какво да губя! Няма какво! Всичко най-лошо, което можа да се случи, се случи. Претръпнах. Какво - да ме убият остана единствено. Не ми пука - да правят, каквото решат, повече няма какво да ми вземат...<br /> <br /> Притеснявам се не само за своя живот, но и за този на сина си Джорджо. Аз живея за него, това е всичко! За него се страхувам постоянно и не мисля, че някога ще се отърва от този страх. Умирам всеки път, щом му звънна, а не си вдигне веднага телефона. Докато е в България, просто не го изпускам от поглед. Денят, в който отвлякоха сина ми, беше най-кошмарният миг в живота ми! Той не е бил изтезаван, поне това не се е случвало. Държали са го в малка стая без прозорци, вързан с белезници за леглото. Закрепили са го за друга малко по-дълга <br /> <br /> <strong>верига, за да може да стига до една кофа, в която да се изхожда... <br /> </strong><br /> Спомените ми са ужасни и сигурно никога няма да се преборя с тях...<br /> <br /> От МВР проследяват версията доколко отвличането на сина ми има общо с умишления палеж на колата. Засега няма яснота за мотивите и дали са свързани с отмъщение към семейството ми, към свидетелствата срещу групата на &bdquo;Наглите&rdquo; за отвличания, или просто говорим за случайно подпалване...<br /> <br /> <strong>- Как е Джорджо сега? Предполагам, че не е преодолял напълно психическата травма от отвличането...<br /> </strong>- Добре е. Аз нямам възможност да му осигуря охрана, с която да живее у нас, а и не искам. Той е в чужбина, където единствено се чувства спокоен. Там никой не знае какви са били проблемите му, че е бил отвличан и т.н. Единствено в България ги има тези кошмари. Искам да живее нормално и да е щастлив, нищо повече.<br /> <br /> <strong>- Казваш, че постоянно четеш за себе си неверни неща. По описания в медиите ти би трябвало да си със статут на милионерка, защото ти приписват участие в различни фирми и бизнеси &ndash; у нас и в чужбина...<br /> </strong>- Абсолютно! Нито мъжът ми е бил сикаджия, нито аз съм милионерка! <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Никаква милионерка не съм!<br /> </strong></span><br /> Ако бях, със сигурност нямаше да живея по този начин. Но, разбира се, когато се написаха всичките тези неща, някои си е казал - е, тая е милионерка, дай да й вземем парите сега. Нищо от това, което се пише, не отговаря на действителността. Нито имам казино в Латинска Америка, нито хотел в Златни пясъци, нито верига от ресторанти в Европа, нито пък салон на НДК. Да не говорим, че се писа, че имам някакъв диамантен бизнес.. де да беше така! Всъщност хотелите на морето са на братовчедката на Иво - Искра Капаноглу, при която той работеше на заплата. <br /> <br /> Аз имам бизнес, който е напълно легален. Не искам да го оповестявам на широката публика, защото пак ще се намери някой, който да поиска да ми вземе и останалото, което имам. Иначе фирмите ми са обявени пред компетентните институции, минали са през всички данъчни ревизии... Аз ти благодаря, че се опитваш да помогнеш, давайки ми възможност обективно и достоверно да кажа истината, но съм сигурна, че нещата няма да приключат. За съжаление. Знам го...<br /> <br /> Става така, че се правят опити от свидетел да бъда превърната в обвиняем! <br /> <br /> <strong>- Много неща се изписаха и за покойния ти съпруг Иво Марков &ndash; Сиджима. Името му беше замесено с бившата групировка СИК. Твърди се дори, че на сватбата ви през 1994 г. е присъствало цялото й ръководство, начело с Маргините, Маджо и Милчо Бонев &ndash; Бай Миле...<br /> </strong>- Нямам представа защо се пишат подобни неща. Никога през живота си не съм познавала тези хора, дори не знам как изглеждат! Никой от тези хора не е присъствал на сватбата ми! Прочетох, че Бай Миле дори ми бил кум. Той е мъртъв, но попитайте съпругата му Силвия, нека тя каже дали някога е била на сватбата ми... Това е някакъв небивал абсурд, в който не знам как станах част. Покойният ми съпруг не е бил нито мутра, нито пък някакъв бизнеспартньор на тези хора. Изкараха го такъв, имал бил мутренски прякор и т.н. Прякорът му е още от ученическите години, защото е бил хевиметъл в 7-8 клас. Носел е синджири, сиджимки, и затова му лепнали този прякор. А днес го изкараха едва ли не мутра! Просто нямам думи! Слуховете за сикаджийското битие на съпруга ми са плод на съвпадение на имената според мен, така си го обяснявам. Всичко тръгна от някакъв си Йордан Марков, който е от СИК, взривен в асансьор. Изобщо не познаваме този човек, нито ни е роднина, както ни приписаха. Просто съвпадение за имената. Мъжът ми бе набеден, че е от силовите групировки, но всъщност това беше част от двойно убийство. Изобщо не искам да говоря, защото там вече помията е огромна и аз наистина се страхувам за живота си. Мога да кажа само, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>мъжът ми си отиде, без да е виновен! <br /> <br /> </strong></span>Беше убит погрешка. А ще ти кажа и нещо друго - в същия ден, когато го убиха, имаше и още едно убийство, за което никой не каза нито дума. В същия ден умря и първата братовчедка на мъжа ми. Май е бил удушена... нямам представа. В момента не поддържам много добри отношения с роднините му и не мога да кажа нищо. <br /> <br /> <strong>- Неотдавна ти се наложи да опровергаваш и далеч по-арогантни слухове от типа, че едва ли не си била интимна с част от похитителите?! Бяха споменати имената на Цветозар Славчев-Църо, Ивайло Ефтимов-Йожко, Прокопи Прокопиев-Поли Културиста, както и на покойния Иван Пайнавелов-Сапата.<br /> </strong>- Не съм била интимна с никой от споменатите. &quot;Уикенд&quot; написаха това и всички повярваха на тази глупост, а това е долна лъжа! Още повече, че по този начин никой не се замисли, че те всъщност опорочават едно знаково дело. Никога не съм имала нищо общо с никого от похитителите, какъв е този абсурд! Познаваме се единствено с Църо. Ходили сме единствено в едно и също квартално кафе и сме се виждали, това е, нищо повече. Нито сме близки, камо ли пък интимни. Пълни глупости са това!<br /> <br /> <strong>- Наскоро ти се оплака от лошо отношение в съдебната зала. А връщайки лентата назад &ndash; и от полицейско насилие!<br /> </strong>- Така е. В цялата абсурдна и безумна ситуация се случва това, че се опитват да изкарат едва ли не, че сами сме си виновни за всичко. Това се случва и в съдебната зала. Цари неописуем абсурд! Адвокатите на обвиняемите се държат ужасно с нас. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Арогантни са, нагли. <br /> </strong></span><br /> Задават кой от кой по-невероятни въпроси, като например този защо е починал мъжът ми. Аз, ако знаех отговора на този въпрос, вероятно всички отговорни щяха да са на подсъдимата скамейка... Целта е да се протака до безкрай делото. Гаврят се и с мен, и със сина ми! А за полицейското насилие фактите са неоспорими! Когато застреляха мъжа ми, в СДВР полицай ми би шамари. Мъжът ми го застреляха, докато купувах храна. И когато отидох на разпит на следващия ден, ме попитаха колко телефона имам. Аз имах един и още един на приятелка, но казах, че имам един. Такъв шамар ми откосиха тогава, че още ме побиват тръпки. Но знаеш ли - после, когато нещата се изясниха и въпросният полицай, който ми заби шамар, разбра, че аз нямам нищо общо с нито една от схемите и каналите, които разследват, дойде и ми се извини. Каза, че се е объркал. Аз му простих, не му се сърдя, изобщо. <br /> <br /> Но в съдебната зала наистина издевателстваха и над сина ми, въпреки че той още се възстановява психически от кошмарните си спомени. Попитаха го колко сантиметра са били дълги оръжията на похитителите. 11 дни детето ми е било държано, вързано за легло. Никога няма да бъде спокоен за себе си, ако Наглите бъдат пуснати на свобода. Живеем в някакъв кошмар!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА</strong>