Художникът Йордан Опиц: Вляза ли в затвора, ще ме изкарат с краката напред!

<em>Съдебната сага на Опиц и неговите близки продължава вече 5 години. В откровена изповед пред &ldquo;ШОУ&rdquo; известният художник, икона на когото има и в кабинета на Бойко Борисов, признава, че влезе ли в затвора, ще го изкарат оттам мъртъв!<br /> </em><br /> <hr /> <strong>- Г-н Опиц, от 5 години насам животът ви се е превърнал в истински кошмар, в който от художник-иконописец се превърнахте в... патологичен убиец?!<br /> </strong>- Ох... минаха пет проклети, тежки години. Какво се случи всъщност &ndash; нека говорим с факти и имена. На 3 февруари следобед преди пет години към 15.30 ч. обраха Лазар Иванчев. През това време аз бях с Илия (Илия Цоцин, бел. ред.) отвън, пушехме цигари и си говорихме. Лазар слезе долу червен в лицето и казва: &bdquo;Обраха ме!&rdquo;... Два дни след този обир &ndash; на 5 февруари, аз съм си вкъщи &ndash; пак с Илия и още една съседка. В един момент влиза Борис, синът ми, и казва: &bdquo;Татко, горе има някакви айдуци!&rdquo;. Първата ми реакция беше: &bdquo;Обади се на 9441501. И после заключи външната врата отвътре&rdquo; &ndash; знам наизуст дежурния телефон на 5 РПУ! Аз излязох отвън &ndash; пред входа, да чакам полицията. За респект единствено взех въпросния газов пистолет със себе си. Два месеца преди това с един полицай бяхме вкъщи, гледаме мач и чуваме някакъв шум. Когато излязохме навън, видяхме двама цигани с една арматурна ножица и едни големи клещи, отворили таблото да крадат електромери. Не се сбихме. Само се сбутахме и те побягнаха. Тогава сложих този пищов в задния си джоб &ndash; пак казвам, за респект. Сложих пълнителя, без да го зареждам.<br /> <br /> Та, във въпросния ден на кражбата, бях долу с този пистолет в джоба и чакам полицаите. В един момент отгоре се чува страшен трясък и едно яко момче с кожени дрехи вади левия крак напред и извиква: &bdquo;Е.и си майката!&rdquo;. Повтори го няколко пъти. Казах му &bdquo;Стой горе!&rdquo;, а той връхлетя отгоре ми. Аз отскочих назад. Опрях се в една кола. Още на стълбите видях, че държи нещо в ръката, но не и какво точно &ndash; все пак съм с едно око. След като скочи отгоре ми, псувайки ме, забелязах, че в ръката си държи една отверка. Мигновено извадих пищова, заредих и без да се меря &ndash; стрелях. Не съм се мерил, защото, както казах, съм с едно око. Всичко стана за секунди. След изстрела въпросният тип се обърна и побягна &ndash; като сърна! Другият, който беше с него, синът ми Боби и Илия Цоцин не успяха да го удържат, бориха се, той беше дрогиран! За да им помогна някак, <br /> <span style="color: #800000"><br /> <strong>го ударих с пистолета в главата, та кротна малко. <br /> </strong></span><strong><br /> </strong>В този момент Лазар Иванчев слезе отгоре и позна шалчето, което беше на врата на този Миндев &ndash; жена му му го шила. А той го откраднал два дни по-рано от дома му &ndash; кражбата, с която започнах.<br /> <br /> <strong>- В съда се опитват да ви изкарат умишлено произвел изстрела...<br /> </strong>- Да, така е... След като стрелях, търсих и намерих гилзата на земята, взех я и я сложих на масата вкъщи. А и ако исках да убивам умишлено &ndash; ей в тая каса (показва я, бел. ред.) имаше три пушки &ndash; с която и да гръмна само един път, на тоя щяха да му останат само маратонките! <br /> <br /> <strong>- И какво се случи след това?<br /> </strong>- Арестуваха ме веднага, както си е в реда на нещата за 24 часа, след което бях освободен под домашен арест. Заповедта беше за 6 месеца. Малко след като излязох от ареста, бяха дошли, за да правят следствен експеримент в блока. Но, учудващо, не се качиха на етажа, на който се разигра цялата ситуация. Снимките лично аз ги направих &ndash; вижда се много ясно на черчевето как е бръкнато с отверка (показва и ни дава снимките, бел. ред)...<br /> Но, пак ви казвам, <br /> <span style="color: #800000"><strong><br /> не съм го убил аз! <br /> </strong></span><br /> Сачмата, която е намерена в трупа на Янчев, била сходна с другите патрони, които са иззети от мен. Едно значи сходни, друго е еднакви...<br /> <br /> <strong>- А защо по време на делата решихте и сменихте адвоката си? <br /> </strong>- Жената просто не беше за тая работа. Тя не знаеше какво е калибърно оръжие, какво е гилза, какво е барут, какво е куршум. Говореше празни приказки. Веднага я смених &ndash; след присъдата, която получих. Дадоха ми 10 години при първоначален строг режим! Трябваше да платя и някъде към 200 000 лв. Сега до мен има един изключителен професионалист мога да кажа гений като юрист. Апелативният съд намали от 10 на 7 години присъдата ми. Но след това отиваме на Върховен съд... Там за първи път видях истински съдии. Нищо не се претупва. А въпросното &bdquo;добро момче&rdquo;, както го изкарват близките му в съдебната зала, което обра наред апартаментите, си е чист професионален бандит! Но това не тежи в съда! Там положението се владее от дебелия адвокат Марковски и от адвокат Колев!!! <br /> <br /> За починалото момче Мариян Янчев имам 120 страници досие (показва ги, бел. ред.) &ndash; 93 пъти е задържан от органите на МВР! А колко пъти не е? - Поне два пъти по толкова! С две условни присъди, три години е лежал в затвора ефективно, а е на 26 години! Два пъти е пускан за общонационално издирване. Ето това е Мариян! Баща му &ndash; съден за хулиганство! Е, какво &ndash; крушата не пада по далече от дървото! А два дни, след като почива Мариян, у тях умира и някаква негова приятелка &ndash; от свръхдоза наркотик! Тоя кретен, бащата, много добре е знаел, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>къщата е депо за разпространение на наркотици. <br /> </strong></span><br /> Майката не е ходила да види сина си дори докато е бил в затвора. Отишла е само един път за три години. Какво да говорим? Боклукът си е боклук!<br /> <br /> <strong>- Да не би да подозирате адвокат Марковски в някакви задкулисни игри?<br /> </strong>- Нападам го, защото има защо! Той и синът му работят само за пари. Защитава само боклуци! Казвам го без извинение. <br /> <br /> <strong>- И сега какво? Казвате: &bdquo;Готвя се за затвора с &bdquo;Моторни песни&rdquo; на Вапцаров&rdquo;... Като ви слушам така, станал сте покрай това разточително дело половин адвокат!<br /> </strong>- Станах, да, по неволя. Сега какво &ndash; Върховният съд или ще потвърди присъдата ми от 7 години, или отново ще върне нещата. Чакам призовката сега. Нещо страшно е! Омръзна ми! Просто ми омръзна. Ако не е работата, ще полудея. Нервите са ми на върха на бръснача! Вляза ли в затвора, ще минат не повече от два месеца и ще ме изкарат с краката напред! Няма да издържа!<br /> <br /> <strong>- Виждам тук портрет на премиера Бойко Борисов с негов подпис отгоре. Защо не го потърсихте за помощ &ndash; него или вицепремиера Цветан Цветанов например, тъй като сте бивш служител на МВР?<br /> </strong>- На тия хора им е само до мене, цялата държава им е на раменете. Сега, преди Нова година ми се обаждат едни хора: &bdquo;Г-н Опиц, искаме да видим вашите неща&rdquo;. Дадох си адреса, дойдоха. &bdquo;Искаме една икона за премиера Бойко Борисов&rdquo;. Постреснах се, но казвам &ndash; &bdquo;Избирайте&rdquo;. Спряха се на Георги Победоносец &ndash; надписах я, в момента е в кабинета му. След два дни получих от него една снимка &ndash; с подпис за благодарност. Но не искам да ангажирам сега със себе си тези хора, имат си достатъчно главоболия. А и така съм възпитаван &ndash; да не лъжа, да не крада, да не се възползвам. Така съм си възпитал и децата. <br /> <br /> <strong>- Как са близките ви, семейството?<br /> </strong>- Останаха без нерви. Преди три години наш много добър семеен приятел лекар, почина &ndash; получи инфаркт от цялата тази кошмарна ситуация. Толстой Балкански &ndash; известен оператор в телевизията, пък получи инсулт. Заради това нещо... Миналата година &bdquo;отбелязах&rdquo; 40-ия юбилеен обир в дома си...<br /> <br /> <strong>- Ако, не дай си, Боже, някога пак имате подобен случай в дома си, толкова препатил, какво ще направите? <br /> </strong>- Де да знам... Освен да легна и да минава през мен... Да му отворя, да влиза, да взима, каквото иска и да се маха. Ако трябва и кафе ще му направя... Само че ще му бъде малко горчиво кафето. Няма да се дам! Знаеш как се гради дом! Тръгваш от нищото &ndash; тая маса, тия пейки, всичко съм си го правил самичък. Не знам, нямам думи. Нямам!<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Анелия ПОПОВА<br /> </strong>