Кидика: Тодор Живков е бил мишена на катастрофата, при която загина Паша Христова!

<em>Той е голям късметлия. <a href="https://www.blitz.bg/news/article/125474" target="_blank">Точно преди 40 години</a> той е определен да пътува с оркестър &ldquo;София&rdquo;, когато самолетът се разби на летището и загина великата Паша Христова. В последния момент обаче Кидиков е сменен от един от оцелелите, но все пак преживели трагедията - Борис Годжунов...</em><br /> <br /> <strong>- Роден сте през 1946 г. Ваши връстнички са други две големи звезди на българската естрада - Паша Христова и Мими Иванова. Бяхте ли близък с тях? Що за човек и творец беше трагично отишлата си изпълнителка на &quot;Една българска роза&quot;?<br /> </strong>- През 1971 г. бях поканен в оркестър &quot;София&quot; под ръководстовото на Николай Арабаджиев - Фучо. Без да зная, ме бе препоръчало едно &quot;пловдивско&quot; лоби - Мария Нейкова, която е моя съгражданка, барабанистът Радул Начков - Ярката и Пешо Попов - великолепен тромбонист, с когото учехме заедно в музикалното училище в Пловдив, и Мими Иванова. Паша Христова, Мария Нейкова и Мими Иванова бяха солистки на оркестър &quot;София&quot; и са търсили перспективен млад певец. Прослушаха ме и Арабаджиев ми каза: &quot;Вижте какво, вие сте млад, имате някакви данни, но шест месеца ще бъдете на изпитателен срок. Ще направите няколко песни, ще участвате в концерти и тогава ще реша дали ще подпишем договор.&quot; В течение на 6 месеца работихме заедно. През тези години Паша стремително вървеше нагоре. Тя взе награда на &quot;Златният Орфей&quot; заедно с Мишо Йончев, изпя две от прекрасните си песни... Аз между другото трябваше да пътувам в самолета, с който загина Паша, това няколко пъти съм го разказвал.<br /> <br /> <strong>- Да, знам, имали сте голям късмет, че в последния момент не са ви включили в състава на делегацията, която е трябвало да излети за дните на българската култура в Алжир в края на декември 1971 г. Но искам да ви попитам и за нещо друго покрай това трагично събитие. Борис Годжунов твърди в едно интервю, че катастрофата е била умишлена - така му казал съпругът на Мария Нейкова, чийто баща бил генерал в МВР и разполагал със секретна информация. Как ще коментирате тази версия? <br /> </strong>- Тогава имаше най-различни догадки и слухове. Смятам, че може би в това има някаква истина, но това не е доказано и може би никога няма да се разкрие. Димитър Симеонов ми е разказвал, разбрал го от негови източници, че в този самолет е трябвало да пътуват хора от политбюро и лично секретарят на ЦК на БКП Тодор Живков. Тогава, тъй като месец преди това този самолет е излязъл в много щателен ремонт - заради хората от правителството, се е сметнало за саботаж, че някой е разместил въжетата на елероните. Когато заминаваха - на 21 декември 1971 г., аз отидох да ги изпратя на летището. Полетът беше в 22,30 часа. Една буря, един сняг... Казаха, че поне час ще закъснее полетът. Излетели са чак към полунощ. И тъй като летището тогава беше много извън София, аз побързах да хвана последния автобус в 22,30 ч. Прибрах се и едва на сутринта разбрах за катастрофата. Когато е излитал, самолетът се накланя наляво и удря пистата с крилото. Пилотът явно е дръпнал лявата ръчка, за да може да го изправи, но при разменени въжета той се накланя още повече. Тромпетистът Иван Данов, който е седял отзад, е помогнал много на Мария Нейкова, спасил е и много други хора, избутал ги е от туловището на самолета, преди цялата машина да избухне в пламъци. При първия удар самолетът се запалва отпред. Данов прекосява повече от половината салон. Седалките са били изкъртени. Мария е била много зле ударена в краката. Той я измъква, тя казала: &quot;Паша, Фучо, спасявай ги!&quot; Той отишъл, видял, че те не дават признаци на живот, и се върнал. Избутал и нашия озвучител Красето Кацаров. Борето също скочил. Самолетът избухнал, бил е пълен с гориво, и е станало страшното.<br /> <br /> <strong>- Защо след катастрофата Мария Нейкова почти се отказа от сцената и каква е истината за преждевременната й смърт? <br /> </strong>- Естествено, след катастрофата Мария изпадна в депресия, в шок. По-точно, тя имаше проблеми с краката, лекува се успешно, но не можа да прежали Паша. Бяха много близки. Мими не остана в оркестър &quot;София&quot;. Четири месеца след катастрофата Димитър Симеонов отново събра оркестъра, покани Мими и Борето Годжунов, но те явно са сметнали, че този оркестър е изгорял в прекия смисъл на думата и че няколко души няма да могат да го възстановят. Аз обаче останах, дойде Доника Венкова и работата тръгна. Мария не можа да се освободи от този стрес. Тя вечер след концертите се прибираше в стаята. Беше си взела едно котенце, което го беше нарекла Паша, и смяташе, че тя се е преродила в него. Идваше от време на време долу в ресторанта, където бяхме ние, и казваше: &quot;Ще си взема по едно парченце - сирене или месце, за Паша, нея храня...&quot; По време на катастрофата Мария е седяла зад Паша. Сменили са си местата, за да може Паша да седне до Николай Арабаджиев. Сигурно е чувствала вина - че тя е оцеляла заради смененото място, а Паша загива. Всички тези неща с годините явно са се натрупвали.<br /> <br /> <strong>Жана АРСОВА</strong><br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><a href="https://www.blitz.bg/article/2776" target="_blank"><hr /> *Цялото интервю е публикувано във в. &quot;ШОУ&quot; през октомври 2006 година<hr /> </a></strong></span>