Вникването в кражбите от бюджета в последните три години трябва да излезе на дневен ред, защото всъщност там е заровено кучето - това заяви пред БЛИЦ икономистът Кольо Парамов, до когото и премиерът Бойко Борисов се допитва, както се разбра от назначението му в МС, макар и за кратко. От технократа Плевнелиев до партократа Гагаузов разстоянието е от тук до Луната, каза още анализаторът.
<i>Дискусията за кризата се разви скоротечно в последната седмица и описаната в публичното пространство картина частично напомни загряването от месеците преди миналогодишните парламентарни избори. Сред възобновените брожения в политическите и експертните среди някои припомниха коментара на икономиста Кольо Парамов от преди година, че скъпият лев препятства развитието на страната и че по негови изчисления паритетът на лева към еврото е 3,89-3,95 за 1 евро, а при увеличаваща се отрицателна текуща сметка може да стигне и 4,15 лв. за евро. Обърнахме се към анализатора с молба да хвърли днешна котва на направените изчисления предвид очевидния факт, че в бюджета зейва застрашителна пропаст. </i><br /> <br /> <b>Какво се случва със сметките в държавата, г-н Парамов? Стоите ли още на позицията, че парите ни са надценени спрямо общия ни принос към функционирането на европейската икономика?</b><br /> <br /> - Не е удачно точно сега да обсъждаме паритетния курс, защото просто този фундаментален въпрос никой не иска да го чуе. Те ще го чуят, но по-късно &ndash; някъде към края на май, когато дойде голямата криза. Тогава ще се сетим какво сме говорили миналата година. Сега не ме разбират и смятат, че това е едно излишно плашене. За да говорим за паритетен курс на лева към еврото, трябва да уточняваме някъде към 18 икономически фактора. Онзи ден, когато бяхме в Нова телевизия, Хърсев ми каза: &ldquo;Не искаме да те признаем, но май ще се наложи да стане това&rdquo;. Стигнали са вече до този момент на възприемане. Защото и Георги Стоев, и другите момчета си работят по поръчка, плащат им много добре от &ldquo;Отворено общество&rdquo;, предявяват си едни идеи, тука ги слушат, Станишев ги наблюдава със зяпнала уста и смятат, че така може да продължи. <br /> <br /> <b>Като казвате, че до края на май истината ще лъсне, какво имате пред вид &ndash; че ще се изгребе резервът ли?<br /> </b><br /> - Не, не е в резерва проблемът. В момента общият икономически базис е тревожен не заради друго, а заради това, че очакваните приходи в бюджета не могат да се сбъднат на тази основа, на която се очакват, и на практика не може достатъчно добре да се прогнозира. А липсата на приходи в бюджета така или иначе ще принуди правителството да ползва други източници. И за да не се нарушава балансът на резерва, аз на два пъти предложих вариант, с който да се разминем най-бързо и най-леко. От Международния валутен фонд, без каквито и да е тежки условия и при минимална лихва, да сключим едно разширено стенд бай споразумение и да ползваме част от възможностите на фонда подобно на Румъния, но с малко по-различни от техните условия. Идеята е да се отвори икономиката. Тези 2 млрд. 500 млн. дълг, който правителството има към фирмите, можеше на два транша през януари &ndash; февруари и през април- май да се изплати. В крайна сметка изплащането щеше във всички случаи да донесе обратно 400-500 млн. ДДС, социални плащания и щеше да има един мултиплициращ ефект. <br /> <br /> <b>Какво попречи да се вземат тези мерки, за да не изпадаме в сегашната нервна ситуация?<br /> <br /> </b>- Първо трябва да се разбере абсолютното наследство на Станишев и Орешарски, да се детайлизират кражбите, които са допуснати в пътния фонд. Вникването в кражбите от бюджета в последните три години трябва да излезе на дневен ред, защото всъщност там е заровено кучето. Всички програми безподобно и безскрупулно са използвани за олигархична схема, за предприемачи, обвързани по партийна линия. Когато преди половин година предложих да се върви към възстановяване на тези 2 млрд. и половина, нямах предвид да се плаща всичко. Някой каза да се плаща 10%по-малко &ndash; напротив, трябва да са 20% по-малко. Примерно плащане до 80%, за да може да се доуточнява впоследствие на кого, колко и как да се доплаща. Защото <br /> <br /> <div style="text-align: center"><span style="color: #ff0000"><b>всички договори, които са сключвани по времето на Станишев, са безподобно завишени и раздути <br /> <br /> </b></span></div> в най-различни направления. Каквото не са се сетили, това не са включили в тях. Сега, ако се направи абсолютно детайлен анализ и той се публикува, ще стане известно официалното наследство. Тогава ще можем да си отговорим на въпроса имало ли е действителен излишък? След като се тръби в продължение на 4 години от всички икономисти, че има излишък и всяка година този излишък е в рамките на 1,5 &ndash; 2 млрд. лв., защо е било необходимо през октомври, ноември и декември 2008 г. и януари, февруари и март 2009 да се ползва резервът? <br /> И втори въпрос възниква от това, което Сметната палата изнася: защо е нужно с вътрешни заповеди на министъра на финансите, стотици пъти &ndash; говорим за 600 пъти, да се променят нарежданията за плащане по отделни направления и по този начин да се изкривява действителната картина. <br /> И трето, когато са ползвали примерно част от резерва, по какъв регламентиран начин са реагирали по плащанията. Гледано ли е на Министерски съвет, взето ли е там решение. След като публично се обявява, че работим за достигането на един уникален излишък, а в същото време ползваме резерва, това означава, че в продължение на цели две години Станишев и целият икономически корпус са се занимавали с една унифицирана лъжа, която вкарва в заблуда всеки, който се занимава с управление. Не може да трансформираш в обществото идеята за гарантиран излишък, а в същото време да живееш от това, че ползваш резерва. Това е уникална лъжа, която като такава трябва да бъде разобличена.<br /> <br /> <b>Каква работа ще свърши едно разобличение?<br /> <br /> </b>- Върши работа дотолкова, доколкото се изяснява истинската картина. Точни ли са заложените показатели, реални ли са нивата в бюджета, възможно ли е той да бъде преориентиран, така че да бъдат сравняеми величините и на тяхна база да се вземе по-точно и вярно решение. Защото ако в продължение на три години имаш изкривена картина на бюджетната рамка, на практика сега не можеш да се ориентираш по какъв начин да комбинираш такава ситуация, че бюджетните ти показатели да отговарят на търсенето. Това е много сериозен проблем. В момента се търси кусур на Дянков по всички въпроси. Чудя се например Корнелия Нинова откъде намира смелост да търси кусур на Дянков. Пита го за всевъзможни плащания по какви ли не условия, а в същото време самият Дянков търси информация по какъв начин са били извършени тези плащания, за да се домогне до онази точна информация, която ще му даде възможност да вземе съответното решение.<br /> <br /> <b>Не може всички проблеми да произтичат от предходното управление. Заложени са едни приходи и се оказва, че те не са реалистични. Значи неточно е съставянето на бюджета?</b><br /> <br /> - Въпросът е на каква основа са заложени. Заложени са на основата на петмесечно, даже не, ами на тримесечно управление.<br /> <br /> <b>И не е било ясно какво е наследството?<br /> </b><br /> - Точно така &ndash; не е било ясно. Ако си спомняте, през април миналата година бях извел разликите в плащанията и им зададох въпроса: къде са тези 3 млрд. и 600 млн. лв., защо ги няма и т.н. и никой не отговори, всички замълчаха. Ако те бяха отговорили, веднага щеше да стане ясно, че бюджетът на Станишев е изтърбушен отвсякъде и макрорамката е коренно различна от истината. И тогава щеше да е ясно, че такава макрорамка не може да се залага като приходна база за тази година и щеше да е коренно различна като възможности и като манипулация. Значи той отива на избори и лъже безобразно, а следващият само след 3 месеца &ndash; август, септември и октомври - на 1 ноември трябва да има точна бюджетна рамка на базата на онова, което е заложено предишната година. Свива, свива, ама не може толкова, че да направи примерно 10-12% по-нисък бюджет. А Дянков точно това трябваше да направи.<br /> <br /> <b>В споменатото интервю от април Вие казвате, че България има нужда политиците да се извадят от изпълнителната власт. Поддържате ли още тази идея?</b><br /> <br /> - Да. Казах, че тази политическа класа час по скоро трябва да бъде измъкната от парламента. Нуждаем се от коренен прелом по отношение на възможността да се изгради икономически екип, който да отдели чистата пропаганда като фалш и като лъжа на политиците.<br /> <br /> <b>Обвързвате тази идея със стопанския възход, който е постигнала България, когато веднъж това се е случило &ndash; през 1934 година?<br /> </b><br /> - Да, има се предвид периодът 1935 &ndash; 40 година. Рязко намаляване на участието на политиците във вземането на решения, издигане на технократски принципи на първо място и работа. Например може ли сега да сравним работата на министър Плевнелиев с бившия на този пост, сливенския кмет Гагаузов? От технократското отношение към работата на Плевнелиев до работата на Гагаузов разстоянието е от тук до Луната. 4 години Гагаузов заради партийни обвръзки и шмекерии пропиля време и пари и блокира държавата. В същото време всички партийци около Гагаузов си получиха в максимална степен заботагяването. Държавата не получи абсолютно никакви пътища, извърши се най-голямата кражба и се настрои обществото срещу политическата класа. <br /> <br /> <b>В кабинета на Борисов не е само Плевнелиев технократ?<br /> </b><br /> - Аз не мога и не бива да коментирам кабинета. Ние виждаме едно: министър-председателят се мъчи да направи всичко възможно, за да разтвори абсолютно всички карти до вчера и да види къде се намира държавата днес, та да може с най-малък противоположен план да стартира една нова база, от която да има някакъв елементарен възход. В крайна сметка ние не можем да се мотам само в себе си с елементарни политически проблеми и да не използваме европейски пари. Престъпно отношение е да използваме само 1,7% от еврофондовете - при толкова подготовка, ангажирани кадри и административна структура, увеличена със 120&mdash;130 хиляди души! Това говори за една тотална партийна некадърност, която се стреми само да осигурява базовата олигаргия със средства и проекти, а в крайна сметка да не гарантира възможността за възход на държавата.<br /> <br /> <b>Това пак връща нещата назад, към предишния кабинет. Какви са полезните ходове на сегашните управляващи, какво могат да направят те?<br /> </b><br /> - Моите опасения са много големи. Май и юни ще бъдат много тежки, тогава ще стане ясно по какъв начин и откъде могат да се консолидират средства, за да започне плащане на стопански субекти. Вносът е рязко спаднал поради липса на свежи пари. Износът показва някакъв базов стабилитет горе-долу, но не в необходимата степен. Липсата на внос означава и липса на ДДС, а също блокирани работни места и липса на оборот по вертикала &ndash; заплати и социални плащания. Липсата на внос означава сваляне на текущата сметка, но и самозатваряне на държавата. Миналата година имаше отрицателна текуща сметка, но добри приходи от ДДС. Сега няма приходи на ДДС. А като няма оборотни пари директно в бюджета, това означава, че няма какво да се преразпределя.<br /> <br /> <b>Тази спирала докъде ще ни доведе?<br /> </b><br /> - Тази спирала може да се обърне само с вкарване на свежи пари. С това се гарантират две неща. Първо, активизиране на производството чрез бързо издължаване на парите които се чакат. И второ, вкарване на много пари в инфраструктурни обекти. Надеждата ние само там. Ако ние започнем периодично да вкарваме пари в такива проекти, ще осигурим нов тип стартова заетост и ще се мултиплицират инвестициите.<br /> <br /> <b>Работни места?<br /> </b><br /> - Ще има работни места, ще има отчисления, добър здравен фонд, подотраслова структура и оттам нещата ще си отидат на място. Ето откри се Букурещ нов ферибот. По всяка вероятност с посещението в Кувейт и Катар ще се дадат много сериозни сигнали за използване на техни инвестиционни бази на Балканите. Ние отдавна знаем тяхното добро отношение към нас, още от 1989 г. и по-късно покрай сестрите в Либия. Трябва да се активизира работата със Саудитска Арабия и с други страни в оня регион. Те трябва да се използват като заместител на междинните инвестиции, които идваха от Англия за жилищното строителство през последните години. Защото оттам дойдоха доста свежи пари, които в момента ни се губят. <br /> <br /> <div style="text-align: center"><span style="color: #ff0000"><b>България в момента се нуждае отчайващо от свежи пари<br /> <br /> </b></span></div> Всичко можем да си говорим, всякакви лекции по политикономия са възможни, но се нуждаем много бързо от свежи пари. И всякакви планове в рамките на някакви утопични 12-18 месеца, изразени от моя &ldquo;приятел&rdquo; Иван Йорданович Костов, са абсолютно глупави перспективи. Не може ти да гарантираш издължаване към стопанските субекти в края на 1011 година.<br /> <br /> <b>Те ще оцелеят ли дотогава?<br /> </b><br /> - До 2011 г. какво ще правят? И тук не става въпрос за някакви шмекери, които са откраднали маса пари, като от &ldquo;Цанков камък&rdquo; или някъде другаде, а за фирми, на които се дължат по 1-2 милиона, но те са свършили работата. Ще им се плати по над 80%, ще се проверят договорите, ще се види какво е пропуснато, какво е сложено в повече. Ревизия ще има, но някакви пари към тези фирми трябва да отидат, за да получат някакви заплати, да има отчисления, оттам да отидат парите по всички направления. Липса на пари в населението очевадно се забелязва и това не може да се обяснява непрестанно с наличието на международната финансова криза. Липсата на тези пари очевадно се забелязва. <br /> <br /> <b>Има ли разбиране на това предложение &ndash; да се вземат пари от МВФ?<br /> <br /> </b>- Узряват. Трябваха им 12 месеца да проумеят, че нямаме друг избор. Докато Унгария се усетиха и взеха 20 млрд., Румъния взеха 20 млрд., стабилизираха нещата.<br /> <br /> <b>Комай всички вече взеха, само ние гордо се въздържаме?<br /> <br /> </b>- Защо не взехме &ndash; защото говорехме, че имаме излишък. Тази лъжа коства изкривена икономическа ситуация и грешна преценка за необходимостта от взимането на такива пари. Защото ако те бяха казала: слушайте, нямаме никакви излишъци. Имаме недостиг от 150 млн. лв. третото тримесечие, почти сме на нула, тогава щеше да се вземе друга рамка и да се изчисли във времето, че ще са ни нужни ония другите пари. <br /> <br /> <b>Все пак да не пренебрегваме факта, че самият Орешарски направи прогноза, за това развитие на финансовата криза &ndash; че след като прерасне в икономическа, накрая ще се изрази в криза в публичната сфера. Той говори за това неколкократно и сега прогнозата му се потвърждава?<br /> </b><br /> - Един финансов министър като Орешарски, който знае рамката на бюджета и я е заложил така, както му пасва, който подписва ежедневно промяна на този бюджет, не може да сбърка в такава прогноза. Вижда например с какъв темп здравният фонд изяжда парите и като знае, че взимат по 80 млн. лв. повече на месец, ясно е, че на десетия месец 800 млн. няма да ги има И тогава казва &ndash; тази криза след 10 месеца ще се обърне в еди-каква си. Ами много ясно, че ще се обърне. Но преди това трябваше да направи другата равносметка &ndash; по какъв начин старите техни сметки изкривяват реалността, за да бъде направена прогнозата, че тази сфера ще бъде засегната най-жестоко.<br /> <br /> <b>В кои области закъсняха най-много реформите?<br /> </b><br /> - Много противоречиви сигнали има. И много трудно ориентиране има за това. Смятам че трябва да се активизира стопанството, за да се вкарат там пари, да се получ(ат доходи , да се стигне до повишаване на потреблението.<br /> <br /> <div style="text-align: center"><span style="color: #ff0000"><b>Потреблението е спаднало до жестоко ниво<br /> <br /> </b></span></div> Самата финансова рамка е изкривена. Не искам да навлизам в подробности за влиянието на широките пари, агрегатните М1, отклоненията. Там много е сложна ситуацията.<br /> <br /> <b>Ако е толкова сложна, защо от БНБ няма предупреждения?<br /> </b><br /> - Какво предупреждение да има? БНБ са си констататори в момента. Те са едни положителни констататори. Не водят парична политика. <br /> <br /> <b>Но нали са и анализатори?<br /> </b><br /> - Не, по закон те нямат отношение към паричната политика. Те са само някакви констататори и са като една хубавица, заложена на площада. Всички минават и я оглеждат и тя нито работи за държавата, нито е отговорна за рисковете, които се поемат. Друг взима решенията кои потоци къде да бъдат насочени, по какъв план. Как да осигурим тук един милиард, там друг. По какъв начин Банката за развитие ще подпомогне и кои отрасли. От БНБ се дават елементарни указания за спазването на принципите на борда. Когато говорих за паритетния курс, ако се бяха замислили, щяха да констатират, че разликата са точно такива. За нас курсът е важен, макар че аз никога не съм казвал, че трябва да сменяме курса, просто използваха анализите ми за пропаганда. Курсът е котвата за стабилността на държавата и дава спокойствието на хората. Но това без свежи пари не може да продължи. <br /> <br /> <b>От бизнеса наскоро обърнаха внимание, че 57% от бюджетните пари минават през три малки банки? Вашият коментар?</b><br /> <br /> - Нямам информация. Задавал съм си този въпрос, не бягам от отговор, но нямам информация.<br /> <br /> <br /> <b>Интервю на Лили Тодорова, БЛИЦ<br /> <br /> </b><br /> <br />