Композиторът Александър Бръзицов: Вече всичко около нас се превърна в чалга

Г-н Бръзицов, какъв е проблемът на българската поп музика?

Проблемите са комплексни. За да си ги изясним, трябва да се върнем малко назад, преди промените, които настъпиха у нас. Тогава общо взето посоката се виждаше и в края на 80-те години благодарение на редакторите в националните медии, защото тогава частни радия и телевизии нямаше, тенденцията на поп музиката се очерта в насоката на търсенето на по-лекото съпротивление. Търсеше се музика, която просто да си звучи и която да не създава проблеми на слушателите и зрителите. Така по-нестойностни и непрофесионални неща започнаха да завземат все по-голяма ниша, неща, които говореха само за личния вкус на редакторите.

Какво имате предвид под непрофесионална музика?

Искам да кажа, че търсенията на водещите музиканти у нас останаха на заден план, за да се даде път на по-нови имена, които със или без рамо намериха място в публичното пространство, но това беше тенденция в края на 80-те години. С промените безхаберието навлезе със страхотна сила. Вместо да се мисли стратегически, че поп музиката се е развивала до това време и трябва да продължи да се развива, се стигна до там, че започна да се излъчва повече чужда музика. Българската музика нямаше тази представителност в публичното пространство, каквато имаше чуждата и главно англоезичната. Имаше един момент на разочарование. Тогава държавата спря “Златният орфей” и каза, че не може повече да поддържа този фестивал, докато италианския конгрес гласува всяка година бюджета на фестивала “Сан Ремо” и парите там се дават от държавата. Това безхаберие пролича и в голямото желание от страна на медиите да подкрепят българските музиканти. В българските медии навлязоха много млади журналисти, хора които не бяха свидетели на това с какъв ужасен труд се развиваше българската популярна музика през годините и през какви етапи мина – от евтиния шлагер до сериозната музика, която беше оценена в Европа. Тези журналисти започнаха да се ласкаят повече от вниманието на хора, които бяха случайни, които дойдоха от никъде и които искаха да станат популярни по някакъв начин, но нямаха продукция.

Кого имате предвид?

Не искам да персонализирам никого. Но тогава настъпи едно разочарование в музикантите, които бяха водещи до този момент. Те не видяха смисъл да продължат да вършат работата си, защото започна да няма фестивали, където могат да се изявят. Публичното пространство също така, частни телевизии и радия спряха да се интересуват от музиката, никой тогава не се интересуваше да стане мениджър, да поръчва музиката. Обратното на това, един инженер в Димитровград реши да поръчва и видя, че в цял свят това е индустрия и, че ако заложи на такова нещо, то може да се продава много. И сега продава чалгата страхотно.

Как дойде чалгата?

Чалгата дойде с всичките бъркотии в България. Знаете, че слоевете се размесиха много. Простотията излезе много високо. Винаги, когато има вълнение, от дъното излиза всичката тиня на повърхността. Появиха се хора, които започнаха да пропагандират чалгата във водещи телевизии и започнаха да правят всичко възможно, за да опростачат този народ. Това съзнателно се води от логиката, че моделът на преценките трябва да се смени, той трябва да се насочи към най-ниските вкусове, където няма да има реакция на хората. Идеята беше, че когато се сринаха финансите на хората, те ще започнат да купуват всичко, което им се предлага, без това да се подлага на анализ и съмнение, че точно това е нещото, което трябва да слушат.
Но никой не помисли за тези деца, които подрастват и утре те ще са хората, които ще водят държавата. Децата сега растат с чалга, те не знаят друга музика. Те нямат право на избор, защото когато влезеш в един магазин, можеш да решиш какви чорапи да си купиш, но тук нямаш право на избор, защото на пазара няма нито поп музика, нито джаз, а само чалга. Тя се превърна едва ли не в елитарна музика и се стигна дотам, че музикантите, които се занимават със симфонична музика в този момент се обърнаха към нас и казаха, но не със лошо чувство “Видяхте ли какво чувстваме, когато се оказахме пренебрегвани толкова време, сега и вие сте пренебрегнати. Радваме се, че се случи това, за да разберете, че седим в един кюп”.

Защо държавата не подкрепя музиката у нас?

Защото, ако погледнете кой управлява България от прехода насам, ще видите много рядко интелигентни физиономии в кабинетите. Жалкото е, тези хора, които подрастват не знаят какво е хубава музика. Аз съм изгледал едно дете, което ми каза един ден “Татко, аз ти благодаря за това че в къщи се слуша джаз, защото аз никога нямаше да знам, че има такава музика”. Никой в училище не знае, че съществува такава музика, къде са преподавателите и родителите в случая?
Обаче най-лошото е, че всичко около нас се превръща в чалга, тя не засяга само музиката. Взаимоотношенията са ни чалга, шофьорите са чалга. Всичко е вече на материален принцип, опират до това нещата кой ще си купи по-лъскав джип, по-голям палат, кой повече ще открадне. Това ли е ценностната система, която се предлага на едно младо поколение? Думата морал трябва да бъде забранена в българския език.

Какво трябва да се направи, за да се излезе от това положение?

Медиите изиграха много лоша роля в цялата тази история, защото не се замислиха и не направиха тесни професионални журналисти, които да следят отблизо развитието на тази музика и редовно да пишат какво се случва в България. Медиите могат да помогнат много, ако проведат например една кампания, ако подадат ръка на можещите музиканти, а не да се възхваляват, че носят костюми “Версаче”. Защото това не са интересни неща в изкуството. То не се занимава с това кой как е облечен и как изглежда и дали е млад или стар. Защото има и такива, които когато коментират си позволяват да кажат “Тези мухъли”, но в изкуството мухъли няма, няма и стари и млади. Има само можещи и неможещи.
Десислава Вангелова, БЛИЦ