На 82-годишна възраст почина големият български актьор Коста Цонев. БЛИЦ предлага на вниманието на многобройните почитатели на кино и театралната легенда части от последното негово интервю.
<em>Откровенията на Коста Цонев са публикувани от колегите във в. &quot;Преса&quot; на 14 януари 2012 година - само 11 дни преди да го споходи смъртта.<hr /> </em><br /> <strong>- Коста, на маса често разказваш една безумна история за &bdquo;Ролс-ройс&quot; с багажник. Сподели я, моля те, и с читателите на &bdquo;Преса&quot;.<br /> </strong>- (Прави психологическа пауза за подсилване на ефекта.) Брат ми Иван, който живееше в Австралия, през 1964 г. си поръча в Англия &bdquo;Ролс-ройс&quot; за 200 000 британски лири. Взе ни и нас с другия ми брат Васил (писателя Васил Цонев - б.а.). В завода ни вкараха в една празна зала.<br /> <br /> По едно време подът се разтвори и оттам се издигна мишосива кола като приказка. Влиза Иван да пробва мигачите, дава ляв, светва десния. Влизам аз да пробвам - същото. Че като се притесниха англичаните! Пратиха ни в съседния ресторант да обядваме за тяхна сметка, дойдоха едни с бели престилки, постлаха чаршаф, сякаш ще оперират. Бърникаха я час. Оправиха я! Аз, старият халтураджия, който обикаля много из България, му викам на Иван: &bdquo;Ти имаш три куфара, Васил - три куфара. Аз, скромен, имам само два, а багажникът на колата ще побере половин. Кажи им да ти сложат багажник върху ролс-ройса.&quot; &bdquo;Абе, как ще му слагат на този автомобил багажник?!&quot;, репчи ми се Иван, но като видя, че няма как да пренесем куфарите през Ламанша, кандиса. Англичаните бяха потресени, обаче монтираха багажника. Строих брат ми да купи 4 на 5 метра брезент и големи ластици, овързахме куфарите върху покрива и стигнахме до Париж. Паркирахме колата пред българското посолство. А там културен аташе беше Богомил Райнов. Човек ерудиран и културен, като видя ролс-ройса с денковете и багажника на покрива, направо зяпна, пък реши да прояви разбиране и съчувствено каза: &bdquo;Купихте го втора ръка, нали?&quot;. Брат ми Иван, нали го раздаваше австралийски милионер, се обиди: &bdquo;Как втора ръка?! Чисто нов е, направо от завода, 200 хиляди съм дал за него!&quot; После през цяла Европа стигнахме до България. През 1964 г. в София ролс-ройсът беше сензация! На площад &bdquo;Народно събрание&quot; се събра манифестация, по-голяма от тази на 1 май. Това му изяде главата на Иван.<br /> <br /> Обявиха брат ми за персона нон грата, защото имал по-хубава кола от Тодор Живков. Под сурдинка обаче говореха, че Иван всяка вечер вкарвал различна мацка в хотелската си стая. Ама една нощ била дъщерята на шефа на окръжната милиция. Тичах, правих, струвах, на следващата година му разрешиха да влезе в България, а ролс-ройсът му стоя 12 месеца в дипломатическия гараж. Иван ме закле, че ако има драскотина, аз ще отговарям.<br /> <br /> И уж му направиха лошо на брат ми, а всъщност му спестиха сума пари. Защото по австралийските закони, когато вкарваш нова скъпа кола, данъкът е почти колкото стойността й. Ако си я карал една година навън, няма мито. Прочутият багажник доскоро стоеше в гаража, но го подарих на един мой племенник с &bdquo;Волга&quot;.<br /> <br /> <strong>- Политиката, която следиш, не те ли напряга?<br /> </strong> - От политика ми е дошло до гуша. Защото тези, които влязоха в Народното събрание, хабер нямат от политика, за нищо не ги бива и не знаят за какво са влезли. Основната работа на човек, който се занимава с политика, е да помага на тези, които са го избрали. А те ще се изядат помежду си. Хората малко ги интересува техните въжделения и желания да си напълнят джоба.<br /> <br /> <strong>- За кои политици говориш - сегашните или твоите бивши колеги? Нали беше два мандата депутат от НДСВ.<br /> </strong>- За всички! От Освобождението на България до ден днешен. Единствените свестни политици за мен са били Стамболийски и Стамболов.<br /> <br /> <strong>- А Симеон Сакскобургготски?<br /> </strong>- Той е извън играта, защото е роден политик. Задължението на един цар е да се грижи за стадото си.<br /> <br /> <strong>- Ти му беше много верен. Той обажда ли се?<br /> </strong>- И продължавам да съм му верен! За миналата година се е обадил веднъж. Но винаги когато му позвъня, връща обаждането с характерното си провлачено &bdquo;Цооонев&quot;. (Имитира гласа на Сакскобургготски.) Царят си изживя един хубав период и вече не му се занимава с политика. Видя какви хрътки имаше около него. Онези, дето най-много се подредиха, първи се отказаха от него. А той ги направи богати. Аз изживях 8 успешни години като депутат. Идвали са и при мен с рушвети, ама аз им виках: &bdquo;Чиба!&quot; А на царя винаги ще му бъда верен. Казвал съм му: &bdquo;Ваше Величество, аз винаги ще бъда зад вас, обичам ви от малък и тази обич не може да се промени.&quot; Така че нито аз съм напуснал царя, нито той - мен.<br /> <br /> <strong>- За Бойко какво мислиш?<br /> </strong>- Щом е на това високо положение, значи е прихванал доста от общуването си с царя. Ама като говори, много се изпуща. Българите го харесват, но ще е до време. Казвам го, защото ще свърши и неговата пиеса, както пиесите на царя и на Иван Костов. Бойко е джаста-праста, не мисли много, когато говори.<br /> <br /> <strong>- Обхващат ли те мрачни мисли?<br /> </strong>- В смисъл - да мрем? Не. То и да ме споходи смъртта, много ще съм радостен. Само съм любопитен какво ще има оттатък. Ама аз на тия неща не вярвам.<br /> <br /> <strong>- И в Господ ли не вярваш?<br /> </strong>- Майка ми ме готвеше за поп. Всяка седмица ме водеше в черква. В неделя, когато децата излизаха да играят на улицата на ашици, топчета и криеница, аз трябваше да бъда в черквата и да пея ектения. Оттогава я намразих малко. След време, когато исках да влизам в ДВТУ - Държавното висше театрално училище, майка ми, паникьосана, я чувам как се кара с втория ми брат Васил: &bdquo;Аз циркаджии вкъщи не искам.&quot; А той, много мъдър, й казва: &bdquo;Църквата е тази, която е създала актьорското учреждение. От мистериите и мираклите са произлезли актьорството и пиесите. Преди да е имало театри, всичко се е разигравало в черквата.&quot; След 10-15 години я питам: &bdquo;Мамо, не се ли радваш, хората, като ме видят, казват: &bdquo;Ето Коста Цонев, тебе сигурно те поздравяват&quot;. &bdquo;Да, поздравяват ме, но ако беше станал поп, сега щеше да си владика&quot;, отговори тя.<br /> <br /> <strong>- Колко ти е &bdquo;владишката&quot; пенсия?<br /> </strong>- 700 лева, и то благодарение на депутатските години, иначе при 250 лева актьорска заплата се пенсионирах със 176. Добре че жена ми я прати Господ! Тя ме гледа и храни. Когато се разведох за втори път с Анахид, все не можех да открия правилната жена. А майка ми казваше: &bdquo;Сине, Господ те обича, той ще ти даде каквото искаш. На най-хубавата възраст, когато имаш най много нужда, ще ти прати ангел. И той взе, че ми го прати!<br /> <br /> <strong>Магдалена ГИГОВА, в. &ldquo;Преса&rdquo;</strong>