Савко Христов Петров – Калата (65 г.) от Созопол е наричан от следователите „касоразбивач № 1 на България“. Ветеранът се е подвизавал в Бургаския, в Старозагорския, в Пазарджишкия, в Плевенския и в Бобовдолския затвор. И както сам обича да се шегува, не е лежал единствено в Сливенския, защото е женски. Лежи общо близо 12 години по социалистическите затвори, преди да срещне съпругата си Наска, която му поставя ултиматум да се откаже от миналото си, ако иска да са семейство. Днес живият класик на пандизчийския фолклор е младеещ за възрастта си мъж, прилежен съпруг и баща. Репортер на "ШОУ" разговаря с легендата непосредствено след трите бягства на затворници от Софийския и Бургаския зандан. Оказа се, че навремето и Калата е правил опит да „духне”!
<strong>- Има една &bdquo;крилата&ldquo; фраза, за която знам, че е изречена от теб: &bdquo;През социализма всички работеха, а аз крадях, сега всички крадат, а аз работя&rdquo;. Какъв беше прощъпалникът ти в този &bdquo;занаят&ldquo;?</strong><br /> - Беше през далечната 1959 г. Аз бях в трети клас и тъкмо ми бяха вързали червената пионерска връзка, която беше гордост за всяко дете по времето на социализма. И в един прекрасен ден с приятелчета си играехме край казиното до пристанището в Созопол. Докато стреляхме с прашка, счупихме с камък стъклото на витрината на бюфета в казиното и помислихме, че ще ни подгонят. Никой обаче не дойде и от любопитство влязохме в помещението. Другите деца започнаха да вземат бутилки с мастика и мента, и си напълниха джобовете с локуми и цигари, а аз забелязах чекмедже. Отворих го - вътре имаше 25 лева, взех ги и отидох на стрелбището. Гърмях по орехчета, после черпих на поразия с пасти и боза в сладкарницата... <br /> <br /> <strong>- Какво те накара да посегнеш точно към банкнотите, след като е имало разни сладкиши, които много повече биха привлекли едно дете?</strong><br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>- Парите са власт, парите са магия!<br /> </strong></span><br /> Почувствах го още тогава. &rdquo;Фиестата&rdquo; обаче продължи само един ден. След като почерпих всички съученици, ние - &ldquo;големите бандити&rdquo;, бяхме сгащени. Пътя до милицията го взех, летейки на върха на бащиния ми ботуш. <br /> <br /> <strong>- Предполагам, че и в училище не ти се е разминало без наказание?</strong><br /> - Тогава се започна една &ndash; не ти е работа: порицания пред всички, заклеймяване.... Дотогава бях отличник. Едно от най-големите наказания, които ми наложиха, беше по типичния социалистически образец: отнеха ми пионерската връзка и ме заклеймиха като лошо момче. Като наказателна мярка използваха и да ме сложат на последния чин. Седях там с единственото циганче &ndash; Гюла - едра циганка, която беше запецнала трета година в трети клас. <br /> <br /> <strong>- И оттогава соченето с пръст ти става съдба...</strong><br /> - Да. Но и оттогава разбрах, че човек се манипулира най-лесно с пари и власт. Оттук насетне за мен имаше само една страна на барикадата, и то тъмната. По другия път се тръгва лесно. В ония години беше модно да си &bdquo;гураджия&ldquo;. Думата е много стар жаргон и няма нищо общо с чейнчаджия. По-скоро означава търговец на дефицитни стоки. Печелеше се добре и се живееше бохемски &ndash; хубави жени, барове. Имаше само един промеждутък &ndash; казармата. Бях десантчик, благодарение връзките на баща ми. Той беше близък с Чочоолу, Григор Шопов и т. н. През 1968 г. бях в окупационната ни част в Чехия, ама това е друга тема... В казармата се ожених за първи път. Дадоха ми 7 дни отпуск за сватбата &ndash; единствената ми за 2 години. <br /> <br /> След като се уволних, още дълго време продължих с гураджийството. За скъпия живот обаче трябваха и пари, и други работи. Крадяхме на дребно &ndash; бензин, автомобилни гуми. С парите &ndash; лайф. За готин купон ходехме редовно чак до Пловдив, в бара на &bdquo;Тримона&ldquo;. Сега като ме питат защо мутрите ходят само с хубави жени - фолкпевици, миски, отговарям: Ами заради разкоша! Пеперудите как се въртят около светната лампа?...<br /> <br /> <strong>- Какво си спомняш за времето, когато си бил от &bdquo;тъмната страна на барикадата&ldquo;?</strong><br /> - Никой не вярва сега, че едно време нямаше как човек да си купи гуми за колата - трябваше да се запишеш в &bdquo;Мототехника&rdquo;, да те одобрят и да чакаш ред, а ние ги намирахме много лесно &ndash; съберем се двама човека, развивахме гайките на колите и си сваляхме гумите. Разбрахме, че има ниша за тази работа. Навремето, строейки къща, нямаше откъде да си купиш цимент и ако нямаш връзки - можеше да си чакаш години, за да си излееш основите. Затова откраднахме една газка от Бургас, а от станцията на МВР товарихме цимент, с който можеше да бъдат построени две къщи. Така следваха една след друга кражбите. Парите си харчех основно в хотел &bdquo;Приморец&rdquo;. Там, пред сервитьорките, се правих на Робин Худ.<br /> <br /> <strong>- За пръв път те осъждат през 1973 г. и на 24-годишна възраст влизаш в затвора за 2 години и половина за извършените серии от кражби. Зад решетките обаче екшъните продължават, както и историите ти следват една след друга... </strong><br /> - За кратък период натрупах присъди от 36 години. Това ме утвърди като авторитет в криминалния свят. За незачитане на реда и порядките прекарах 2 години и 6 месеца в изолатор. Местен бях от един затвор в друг и накрая през лятото на 1985 г. бях освободен. След престой от 11 години и 8 месеца най-после бях навън. <br /> <br /> <strong>- Но как още при първата ти присъда те изпращат в Пазарджишкия затвор, за който се знае, че е с един от най-тежките режими?</strong><br /> - След централна депеша в Бургас тръгна мегаделото срещу нас - местните крадци. Зад решетките накуп влязохме 16 души. Аз бях осъден на 2,5 години затвор. Следовател по делото беше Копанов, който по-късно получи присъда за същото деяние &ndash; кражба на горива, но в особено големи размери. Именно Копанов ми лепна определението ООО &ndash; <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;особено опасен за обществото&ldquo;</strong></span><br /> <br /> По принцип осъдените с този етикет ги пращат в Пазарджишкия, който се слави като затвор за най-тежките случаи. Там, освен че ще имаш честта да делиш килия с велики заселници или политически затворници, можеш да научиш и &ldquo;занаята&ldquo;. <br /> <strong><br /> - А как стигна до втората ти присъда?</strong><br /> - Работих като таксиметров шофьор, но не скъсвах с предишния начин на живот &ndash; станеш ли веднъж гураджия, е трудно да се пренастроиш. И приятелите са същите... Следва нова серия от дребни кражби. Следовател по второто дело за кражби срещу мен отново беше Копанов. Втората присъда бе за пет години. В отчаянието обмислях бягство от следствения арест. Нагълтах се с кламери, един от които обаче проби червата ми и нещата се усложниха. За спомен ми остана огромен белег от направената спешно операция. <br /> <br /> След &bdquo;гостуването&ldquo; в Пазарджик следва &bdquo;Бобов дол&ldquo;. После бях върнат в Бургаския затвор.<br /> <br /> <strong>- Какво би ни разказал за местата за изтърпяване на наказания?</strong><br /> - В затвора има строга йерархия, която се спазва безпрекословно. Близостта с надзирателите е задължителна, за да оцелееш. Аз не изкарах цялата си присъда в Пазарджик. С връзките на баща ми ме преместиха в Бургаския затвор, който е с доста по-лек режим. Родителите ми теглеха тегло с мен. Винаги съм се чувствал виновен за това, което съм им причинил... <br /> <br /> <strong>- Според теб какви бяха клиентите на затворите по Бай-Тошово време? С какви хора се сблъска там?</strong><br /> - По социалистическо време държавата пипаше кораво. За организирана престъпност и дума не можеше да става! Клиентите на затворите бяха основно дребни крадци и автори на битови престъпления. Имаше и политически &ndash; горяните и авторите на опитите за атентати срещу Тодор Живков, но те бяха друг контингент. В затвора аз срещнах мъже, които в други времена и при други обстоятелства биха били личности. Не напарфюмираните и създадени от ченгетата членове на СИК и ВИС, а израсли на улицата и воювали за авторитета си момчета. Момчета, за които бих заложил живота си. Неконтролируеми, независими момчета с чест. Някога, в онези години, ние имахме закони. Наши, апашки закони. Те бяха за хората с авторитет.<br /> <br /> <strong>- Докато си бил в Бобовдолския затвор, ти си се прочул с някаква доста смешна история. Разкажи за какво става въпрос!</strong><br /> - Аз там се прочух с това, че на 1 май откраднах агнето на началника. От скука. Аз вече бях натрупал авторитет и там ме направиха отряден председател &ndash; сиреч, нищо не правех. Само разпределях кой кога да отиде на работа. По цял ден джитках комар, шматках се да ми минава времето. Беше 30 април. Всички бяха отишли на работа, само аз и едно цигане седим. Срещу мен се намираше офицерската столова. Гледам, че готвачите вече са изпекли агнето и се приготвят. Цигането ми вика: &ldquo;Грък, представяш ли си това агне?&rdquo;. &ldquo;Ще го &bdquo;тупнем&rdquo; като нищо. Ще го изядем до три. Искаш ли да го вземем?&rdquo; - го питам аз. И докато чуя съгласието на цигането, вече се спусках по водосточната тръба надолу към първия етаж. Издебнах готвачите, изкарах агнето, сложих го в найлонова торба, вързах го със сезал и, нарамил торбата, започнах да се катеря по тръбата към втория етаж. Агнето пари на гърба ми, сезалът се изхлузва. Точно се изправих на парапета, и Кемала ми изшътка: &quot;Гледам патрулните минават отдолу!&quot;. В това време агнето се изхлузи и туп&hellip; - падна в краката им. Те се обърнаха и с фенерчето ме осветиха: &ldquo;Грък, какво правиш горе, бе?&rdquo;. &bdquo;Капят керемидите, гражданино старшина!&rdquo;. &ldquo;Какви керемиди, бе? Я слез долу! Отиваш директно в карцера!&rdquo;. И на другия ден идва отрядният ми майор Ганчев - невероятно достоен мъж, и ме пита: &ldquo;Савко, какво стана? Изложи се!&rdquo;. &ldquo;Ъ, изложих се, глупости. Хванаха ме. Това агне не можа ли още 5 минути да изтрае!?&rdquo;. После ме върнаха обратно в килията, ама там вече се направих на луд и <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>избягах от Бобов дол. За малко отидох в лудницата<br /> </strong></span><br /> <strong>- В затвора кого смятат за най-мръсния престъпник? Как се отнасяхте към тях? </strong><br /> - Там най-големият престъпник беше педофилът. Ние си го &bdquo;нареждахме&rdquo;, както трябва. И му отреждахме точно каквото му се полага. Превръщахме си го в мома за всичко, в мома Тодора... <br /> <br /> <strong>- След като педофилите са на дъното на затворническата йерархия, кои са &bdquo;черешката на тортата&ldquo;? </strong><br /> - В &ldquo;мъглата&rdquo; там никой не те гледа за какво си - изключвам педофилите и изнасилвачите. Те са мразени от всички. В затворите тях не ги броят за хора. Убийците също не са на почит. Повечето от затворниците са за кражби. Там вече се гледа личното достойнство и интелигентността. Измамникът е № 1. Той е върхът на сладоледа. До тях се нареждат &ldquo;мечкарите&rdquo; &ndash; касоразбивачите. Илия Барото, когото Тодор Колев пресъздаде във филма &ldquo;Опасен чар&rdquo;, беше № 1 в пандиза. В пазарджишкия затвор на Барото му викахме Гологлавия орел. Като минаваше край нас, го гледахме като бог! <br /> <br /> <strong>- А ти специално имал ли си някакви по-тесни контакти с него? </strong><br /> - Аз му пласирах това, което &ldquo;забърсваше&rdquo; от служебния стол &ndash; той беше барман там. На мен и на Асен Кебапа донасяше 200-300 г коняк, които вечерта е &ldquo;спестил&rdquo;, и ние веднага ги пръскахме. Страшно му щракаше главичката!...<br /> <strong><br /> - Теб пък те квалифицират като касоразбивач № 1... </strong><br /> - Другите ме квалифицират. Далеч не съм такъв. След като съм хващан и съм лежал в затвора, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>значи съм кавал № 1, а не касоразбивач № 1! </strong></span><br /> <br /> Не може един човек да е лежал в затвора и да се бие в гърдите, че е № 1&hellip; <br /> <br /> <strong>- Търсили ли са те да отваряш каси? </strong><br /> - Милен Велчев от Бургас <em>(съвпадения на имена с бившия министър) </em>тъкмо беше станал директор на едно предприятие. Предшественикът му не оставил ключа за касата. И ми казва: &ldquo;Хайде, като си голям майстор, отвори я!&rdquo;. Щрак, отключих уважаемата каса. Милен прегледа документите и ми вика: &ldquo;Хайде, сега я затвори!&rdquo;. &ldquo;А-а-а, аз съм се учил само да отварям каси, не да ги затварям&rdquo; - му отговорих аз.<br /> <br /> <strong>- Почти 12 години от най-хубавата си възраст &ndash; младежката, ти си прекарал зад решетките. Как извървя този път? <br /> </strong>- Ами трудно беше. Около 12 години лежах по затворите. А тогава те бяха истински затвори, не като сега &ndash; детски лагери. Със садизма, убийствата, изродщината на надзирателите. Но изглежда там се утвърди характерът ми и когато излязох, имах доста предложения от браточките да се захвана отново с бизнес, но отказах... Въпреки че сега никой не лежи вече в затвора. Всички виждаме какви куриозни случаи ни заобикалят. Имаш ли да си платиш, значи не лежиш...<br /> <br /> <strong>- На какво или на кого дължиш промяната, която е настъпила при теб? Как изобщо успя да промениш мисленето си?</strong><br /> - За да си го обясни човек, трябва да познава съпругата ми Наска. Като излязох от затвора, започнах да работя в мина &bdquo;Росен&rdquo; край Атия. За мен ходатайства бившият заместник-министър на вътрешните работи Григор Шопов, обвинен по-късно за лагерите и пр. Понеже баща ми е комунист, а те с него са много гъсти приятели, той ходатайства да ме вземат на работа като миньор. Обаче още на 30-ия ден набих партийния секретар. Не знаех, че е партиен секретар. Скарахме се, защото, като гръмнеш долу, трябва веднага да те вдигнат &ndash; пушекът е отровен, а те ни задържаха. Като ни вдигнаха горе, аз направих някакво изречение, но другите си мълчаха и той ми вкара един шамар, а аз го набих. После се оказа, че е партиен секретар. Трябваше да му се извиня, но предпочетох да напусна.<br /> <br /> <strong>- Какво се случи след този инцидент?</strong><br /> - Тогава отидох да работя в дирекция &bdquo;Музика&ldquo; като диджей и там се запознах със съпругата ми. Тя ме заговори първа &ndash; за погледа ми. По онова време на всички много им правеше впечатление, че гледам безизразно, а журналистите ме наричаха &bdquo;крадец с претенции на аристократ&rdquo; и &bdquo;вълк-единак&rdquo;. Асенов - бившият директор на дирекция &bdquo;Музика&ldquo;, изглежда бе казал 2-3 хубави думи за мен, защото съпругата ми лапна, дойде след 2-3 дни в Созопол, обади ми се, излязохме заедно, опознахме се по-добре и после се омъжи за мен. Но много държеше да се откажа от старите си навици и старите си приятели. Така и направих.<br /> <br /> <strong>- Една слаба и фина дама, каквато е съпругата ти Наска, как е успяла да изкорени старите ти навици и да те вкара в правия път?! </strong><br /> - Беше ми малко трудно в началото &ndash; тя ме кара да копая, аз копая. И минава Карамански с брикетчето (едно негърче се въртеше около него) и вика: &bdquo;Айде бе! Тука т&rsquo;ва Черноморие трябва да го разработваме! Луд ли си да копаш тука като някакъв селянин!&ldquo;. Хвърлих лопатата, седнах, замислих се, дойде жена ми и й викам: &bdquo;Край! Дотук бях! Хората да ми се подиграват на мене &hellip;&ldquo;, а тя ме пита: &bdquo;Да не би Иво да е идвал?&ldquo;, викам: &bdquo;Да&ldquo;. И тогава тя каза: &bdquo;Избираш &ndash; или семейството, или тях!&ldquo;<br /> <br /> Избрах семейството. Имам прекрасен син. Вече завърши дори второ висше образование - право. Наградата ми ще бъде един ден да го видя облечен в съдийска тога как произнася присъди. Съдия, с фамилията Калата!... Фамилията на един бивш, но истински пандизчия.<br /> <br /> <strong>- Оказа се, че брачната ти половинка е съумяла да се пребори с много изкушения... </strong><br /> -Наска ми даде всичко, от което имам нужда. Тя е човекът, който ме върна към живота сред хората. С бившия си начин на живот съм приключил. Преди години при мен идваха с оферти не само покойният Иво Карамански, но и Бретона, а и кой ли още не... Моята &bdquo;книга&rdquo; обаче е отворена на друга страница. <br /> <br /> <strong>- Ако не беше тръгнал по &bdquo;кривия&ldquo; път, мислил ли си как можеше да протече животът ти? </strong><br /> - Ако не бях станал крадец, щях да стана страхотен полицай. Просто съдба!... <br /> <br /> <strong>- Сега не те ли блазни мисълта да разбиеш някоя каса или да обереш банка?</strong><br /> - Дори не се замислям за това. Защото, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>замисля ли се, ще го направя</strong></span><br /> <br /> Не казвам, че съм ангел - поддържам връзка с някои приятели от миналото, но се старая да стоя далече от бизнеса им, защото знам, че вече няма дори и класни айдуци. 80% от тях са свързани с ченгетата. По-скоро ченгетата са свързани с тях. Така са се омешали, че не може да разбереш кой какъв е!<br /> <br /> <strong>- Чувала съм, че си поддържал доста тесни контакти и с руската мафия. Каква е историята? </strong><br /> - В едно от заведенията ни на плажа играеше белоруски балет. Дойде отговорничката им и каза, че трябва да си заминават, защото много ги притискат руснаците. Точно тогава едно наше приятелче беше убито от арменец и групировките се бяха нахъсили - де що видеха руснак, мелеха наред. Реших да създам малко напрежение. Само я попитах: &ldquo;Кой е човекът, който събира парите?&rdquo;. Вечерта дойде едно 18-годишно момченце. Затворихме го в една стаичка и започнахме да си говорим. Направи ми впечатление, че то дори не се и уплаши. Само се обърна и каза: &ldquo;Аз съм казак. Майка ми я изнасилиха пред мен, баща ми го убиха пред мен, израснал съм по детски домове. Нищо не може да ме уплаши. Шефът каза, че балерините трябва да плащат&rdquo;. &ldquo;Добре, кой е шефът? Искам да се срещна с него&rdquo;, му отговарям аз. &ldquo;Нямаш никакъв проблем. Аз ще ти кажа кога и как&rdquo;, ми каза то. След два дни съобщи, че шефът му иска да се срещнем. Беше 10 ч. сутринта, денят - септемврийски. Пред входа на плажа имаше няколко &ldquo;капанчетата&rdquo; с по две-три семейства. Навсякъде спокойно, тихо. Изведнъж, сякаш изпод земята, започнаха да никнат руснаци. Личеше им отвсякъде. Станаха към 30-40 човека! Еднакво облечени с анцузи, със спортни фигури. Работата отива на война. Спря стара жигула. Излезе едно старче - пред него аз съм като Стив Рийс. Направи ми силно впечатление, че всички се изправиха като в казармата пред генерал. Аз го чакам на стъпалата пред &quot;Плей-клуба&quot;. Бяхме 3-4 човека - аз, Гьозума, Рибката и Марангоза. Старчето дойде до мене и попита: &ldquo;Кто авторитет?&rdquo;. Аз замълчах. Посочиха мен. Той вика: &ldquo;Тъй закльочонъй был? (Затворник бил ли си) &ldquo;Был&rdquo;. (Бях) &ldquo;Сколька лет?&rdquo; (Колко години?), продължи той. &ldquo;Двенадцат&rdquo;, му отговорих аз. &ldquo;Ну, давай, поговорим!&rdquo; (Дай тогава да поговорим). Седнахме и той ме попита какъв ми е проблемът. Казах му, че балетът е мой. А неговите момчета искат пари. Той ме попита наистина ли е мой балетът и кое още е мое. Посочих му в кои заведения работят нашите балерини. &ldquo;Коля!&rdquo; - повика един от групата, бил им счетоводител. И му нареди да пише. Но преди това ме попита: &ldquo;Брат, еще хочиш попросит? (Брат, желаеш ли нещо друго?) Отговорих му &bdquo;Не&rdquo; и го попитах аз с какво мога да му помогна.<br /> <br /> &ldquo;С нищо&rdquo;, - каза старчето и изреди, че имал 4-5 бригади с различни дейности. Допълни, че за пръв път в България срещнал човек, който иска да говори с него. Докато навсякъде другаде или му пращали милиция, или му създавали проблеми. На раздяла той ми каза: &ldquo;Тези територии са ваши. Ние нямаме претенции към тях. Но ако случайно ни се наложи, можем да разчитаме на вас. Нали?&rdquo;. Отговорих му: &ldquo;Да&rdquo;. Те бяха професионални хайдуци. Разбираш ли каква е разликата между професионалния хайдук и чакала? <br /> <br /> <strong>- А според теб каква е? </strong><br /> - Професионалният хайдук се подчинява на закон. И да му отрежеш главата, той настоява: &ldquo;Шефът каза!&rdquo;. Край! Въпросът е приключен. Въобще не го интересува полицай ли си, какъв си. Иди се разбери с шефа му. Докато нашите се бият, трепят по улиците, а мнимите им шефове си бъркат в носа и не знаят за какво става въпрос. Няма йерархия!<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Марина ШИВАРОВА,<br /> Бургас</strong><br /> <br /> <br /> <br />