Лилия Маравиля: Шизофреници сме!

<em>Ученичката на Коко Азарян обаче не се взима чак толкова на сериозно, въпреки че има защо - играла е в десетки представления в Младежкия, &quot;Сълза и смях&quot;, Армията, Сатирата. Сред най-значителните й персонажи са госпожица Д'Олбак в &quot;Развратникът&quot;, госпожа Турвел в &quot;Опасни връзки&quot;, Лулу в &quot;Лулу или кутията на Пандора&quot;, Ирина в &quot;Три сестри&quot;, дойката в &quot;Ромео и Жулиета&quot;, Албена по Йовков... Камерите също обичат Лили - в &quot;Индиански игри&quot;, &quot;Гори, гори, огънче&quot;, &quot;Пътят към върха&quot;, Magna Aura, Love.net. Не случайно спечели наградата и за най-добра актриса на фестивала &quot;Златната роза&quot; и беше номинирана за номер едно от списание &quot;Грация&quot;. Ослепителната блондинка е фатална жена и в &quot;Под прикритие&quot;. Днес Лили блести още в &quot;Тирамису&quot;, &quot;Коварство и любов&quot; и &quot;Ревизор&quot; на театър &quot;София&quot;. Хубавата жена казва: &quot;Играя на сцената почти всяка вечер - всевъзможни животи и винаги съм много различна. В действителността обаче знам коя съм и към какво се стремя&quot;. <br /> </em> <br /> <strong>- Лили, честит &quot;Икар&quot;. Какво означаваше твоята реплика на церемонията: &quot;Не бъдете като госпожа министершата&quot;? <br /> </strong>- И продължих: &quot;Нека не допускаме хора като нея в политиката. Това зависи от нас!&quot;. Мисля, че е съвсем ясно. Ние сме отговорни на кого даваме доверието си. Не може само да мрънкаме. Трябва да изискваме! Къде е уважението към нас, които работим в тази държава? Някой от политиците интересува ли се дали в страната, която управлява, живеят здрави, образовани, културни и щастливи хора? Защо облагодетелстването на наши и близки е единствената цел на докопалите се до власт? Ето такива въпроси си задаваме всички, но на &quot;онези другите&quot; не им пука. А аз вече ги познавам - моята министерша е една от тях!<br /> <br /> <strong>- Няма как да играеш само готини героини - кои повече ти харесват: добрите или лошите?<br /> </strong>- Радвам се на ролите си. Те ме намират. И аз ги обичам. <br /> Еднакво трудно е да играеш &quot;лош&quot; или &quot;добър&quot;<br /> Първите обикновено са по-атрактивни, дори по-симпатични, по-благодарни за работа. <br /> Добрите в този смисъл са по-скучни, но пък точно те са любими на публиката, особено в театъра. Ако си истински актьор, и в двата случая печелиш.<br /> <br /> <strong>- Какво е театърът за теб - два часа мъка или два часа щастие? <br /> </strong>- Той е моят друг живот. Сцената е паралелната реалност - онази, в която всичко е възможно. Да се ожениш, да се разведеш, да се влюбиш, да убиеш... За два часа се раждаш и умираш, за да заживееш отново. Магия, радост, вдъхновение, любов. Вълшебството на театъра е в това, че представлението не се повтаря никога. Всеки път играеш пред различни хора - с различни натрупвания, които променят и теб. Понякога си тъжен, а трябва да играеш комедия, или пък си щастлив, а на сцената си длъжен да изживееш най-голямата трагедия. Шизофреници сме ние, актьорите... Но след аплаузите на публиката сме най-щастливите! Когато усещаш, че даряваш разум и чувства, имаш усещане за изпълнена мисия.<br /> <br /> <strong>- Към какво се стремиш?<br /> </strong>- Към усъвършенстване, почтеност в отношенията, достойнство, чест, смирение, любов... Все неща, които се възпитават и сега на тях уча дъщеря ми. Чувствам се спокойна, уверена и обичана - това е най-важното. Това е перманентното ми състояние от няколко години насам. Знам, че всичко зависи от мен, от отношението ми към хората и към света, от любовта, която раздавам. Истината е, че за да получиш, трябва да дадеш. А това не съм го измислила аз.<br /> <br /> <strong>- Какво искаш да се случи с теб отсега нататък?<br /> </strong>- Искам всички да сме здрави. А <br /> каквото трябва да ми се случи, ще стане<br /> Нека не си правим планове. Знаем кой &quot;отговаря&quot; за тях.<br /> <br /> <strong>- Липсват ли ти Варна и морето?<br /> </strong>- Много! Все пак съм русалка. Сега разбрах, че сме поканени на &quot;Варненско лято&quot; с &quot;Госпожа министершата&quot;! Не само ще се прибера, но ще играя на морската сцена! <br /> <br /> <strong>- Приказките имат ли край?<br /> </strong>- Да, за съжаление. Всяко нещо има край. Една от любимите ми реплики на моята Лора от &quot;Хотел между този и онзи свят&quot; е: &quot;На Земята аз нямам бъдеще. Там всички живеят като безсмъртни - не обичат, а инвестират.&quot; Но пък нека си пожелаем да живеем като в приказка! Само от нас зависи!<br /> <br /> <strong>Димитър ГЕНЧЕВ, в. &quot;Стандарт&quot;</strong>