Любен Дилов-син е известен с успешните си изяви в различни сфери - журналист, писател, сценарист, медиен предприемач, политик. Завършил е Факултета по журналистика на Софийския университет. Работил е в някои от най-престижните български издания - в. „Поглед“, сп. „Литературна академия“, “l`Europeo”. Освен създател той е и основен идеолог в предаванията „Ку-ку“, „Каналето“, „Хъшове“, „Шоуто на Слави“. Сценарист е на един от най-успешните български сериали - „Седем часа разлика“. Създал ПП „Движение Гергьовден”. През 2005-2009 г. е депутат в 40-ото Народно събрание. Син е на световнопризнатия българския писател-фантаст Любен Дилов (1927-2008).

Ето какво разказва Дилов в интервю за "Марица".


-  Доколко живи са днес духът и заветите на великите българи, бащите на нацията?

- Ох, патетичен и сложен въпрос... Не мисля, че някой се сепва посред делника си: Чакай бе, аз изпълнявам ли заветите на бащите на нацията!!! Истината е, че всички пророкувания за обезличаване и бездуховност на нацията ни се оказаха силно преувеличени.

Напротив, имаме богато, сложно и нееднозначно минало, което непрестанно е извор не само на гордост, но и удивление, и размисъл. В този смисъл не просто са живи, а винаги ще провокират. Вземете само израза „турско робство” - колко страсти и спорове буди и до днес!

- Кой от заветите им ни е най-нужен?
- Не знам дали някой от Будителите го е казал, но аз лично спазвам идеята, че жена и Родина трябва да се обичат повече, отколкото заслужават.

- Кои са будителите днес? Има ли нови пазители и вдъхновители на българския дух и гордост?
- Май всеки си има свой пантеон от съвременници, които тачи.  Ние сме доста разединено общество по далеч по-безобидни въпроси, та е трудно да се очаква да се обединим в оценката си за някой съвременник.

Аз се стремя непрестанно да откривам не толкова патетични, но достатъчно вдъхновяващи личности. Ще припомня само Макс и Стефан, които прекосиха със саморъчно направена гребна лодка Атлантика. Това не е просто спортно постижение на бащата и сина, а постижение на духа. Твърде малко почит им отдадохме за това, което направиха. При това в името на чудесна хуманитарна кауза - донорството.

Знаете ли, подвизите винаги са лични, а ние - за да се лепнем за тях - ги обявяваме за национални достижения. Мислите ли, че Паисий в Хилендарската килия е усещал подкрепата на народа си? Май не е... Поне още първите редове на „Историята” свидетелстват за обратното.

- Защо се налага някой все да буди българина?
- Не се налага. Хората живеят обидно краткия си живот със съвсем различен дневен ред. Понякога някой поет, художник, мислител, спортист или просто  обикновен човек ги вади от зоната им на комфорт. Кара ги да се  замислят за неща, различни от най-близкия им житейски хоризонт.

Трудно е човек да живее постоянно в „стреса на българщината”, особено по начина, по който я проповядват професионалните патриоти. Истинските будители са тези, които ненатрапчиво и интересно ще ви разкажат онези моменти от историята ни, които ни правят общност, за  големите възходи и падения на колективните ни бит и дух.

- Ценности, единение, вяра - какво най-вече ни липсва днес?
- Може би чувството за обща цел, за общо усилие. Изключителната  Вера Мутафчиева казваше, че един от големите ни проблеми е, че нямаме „гладни гробища”. Че не сме преживели достатъчно разтърсващи събития, които да ни сплотят като нация.

Но пък и човешката памет е изключително щадяща. Покрай пандемията сега се ровех доста в историята на испанския грип. Представете си какво е било - след опустошителната Първа световна война България губи още над 80 хиляди мъже и жени, основно млади, за по-малко от година. А по това време сме малко над 5 милиона души...

Почти всяко семейство е имало жертва - ако не на войната, на грипа. Отделно икономическото разорение, репарациите, обидата и отчаянието, че сме „наказани от света”.

Това се е изтрило от колективната ни памет - няма го. Сякаш за да опровергае и докаже едновременно думите на Вера Мутафчиева...

- Доколко липсата на лидери с безспорен авторитет ни пречи в трудните времена?
- В  епохата на социалните мрежи няма как да съществува  безспорен авторитет. Дори Кобилкина не е такава, представете си! Всичко се поставя под съмнение, съпроводено е с дюдюкания, конспиративни теории, дезинформация. И все пак продължаваме да търсим месия - заложено ни е сякаш. И евреите го чакат вече хилядолетия, но са достатъчно умни да не го признават.

А ние средно на десетина години коронясваме някого, за да можем после да го разпнем. Това, което се случва с премиера Бойко Борисов в момента например.

- Защо демокрацията не ни създаде очакваното чувство за свобода? Колко свободни сме всъщност след 30-годишен преход?
- Защото демокрацията идва със самопринудата. Всъщност ние сме напълно свободни и нищо не ни задължава да имаме най-нов модел телефон, да теглим ипотечен кредит, за да идем на море в Халкидики. Ние сме роби на собствените си страсти и желания, често формирани от маркетинговата пропаганда и създаващи ни нужди, каквито изобщо нямаме.  

Всъщност още древните мъдреци са ни казвали неведнъж - човек е толкова по-свободен, без колкото повече неща може да е щастлив.  Но ние предпочитаме да четем гръцките менюта, не гръцките философи. Винаги е било така, няма защо да се упрекваме. Никога не сме били толкова богати, спокойни и свободни колкото в момента! Никога в цялата българска история! Ако се чувстваме нещастни, това е защото сме глупави.

- Отърсихме ли се от комплекса, че сме обречени на зависимост и живот в сянка на поредния Голям брат?
- Това никога не ни е пречило. Винаги сме били част от някоя империя. Напротив, надхитрянето на Големия брат е национален спорт от времето на Тервел, през Живков, та до Борисов.

- Засенчва ли атрактивният, но чужд на нашата традиция Хелоуин  Деня на будителите?  Преувеличени ли са опасенията от посегателство срещу родното?
- В това отношение сме изключителни, както обикновено - единствената територия, където Нощта на чудовищата се превръща в Ден на будителите. Намирам го за чудесна метафора. В народния ни календар имаме други дни и за караконджулите, и за Вси светии, но този е шарен, удобен и весел за децата... Изобщо не е нужно да си го слагаме особено на сърцето. Живеем в свързан свят.

- Може ли в свръхпрагматичния модерен свят рейтингът на знанието, на извисеността на духа  да надминат този на  лакомствата, на материалните облаги?
- Никога не са могли. Не само днес. Но пък това му е хубавото - не трябва да се отказваме. Ако лесно сбъдваме мечтите си, значи мечтите ни са глупави. Ако не грешим в постигането на целите си, значи целите ни са незначителни, което вече е голяма грешка. 

Скъпи майни, казвам ви го като главен редактор на „Плейбой” - най-хубавите момичета наистина са за отличниците!  Колкото и да сте богати, винаги ще се намери някой по-богат от вас да ви развали настроението. Затова опитвайте да сте умни, това е трудноизмеримо! Честит празник!