Майката на бизнесдамата Виолета Тодорова: Убиецът на дъщеря ми е на свобода!

&nbsp;Очевидец на трагедията, станала със собственичката на елитната местна дискотека &bdquo;Ла страда&rdquo;, случайно разкрива пред майката на жертвата видяното преди години с очите му на 2 декември 1997 г. на кръстовище на пъпа на Стара Загора. Мъжът, който днес е на отговорна длъжност, е готов да свидетелства пред съда - нещо, за което никой преди това не го е потърсил, въпреки че е обикалял да разпитва къде да даде показания. Този и още редица факти, обстоятелства и детайли най-после затварят пъзела около гибелта на бизнесдамата Виолета Тодорова, смята почернената майка, която отглежда сам-сама сирачето на дъщеря си. <br /> <br /> <hr /> <strong>- Станка, потърсихте ни, за да разкриете възникнали нови обстоятелства около истината за гибелта на дъщеря ви и да разкажете за факти, които остават без реален отговор в търсене на истината - поне така подчертахте в предварителния ни разговор?</strong><br /> - Точно така! Цялото ми същество е покрусено от мисълта за беззащитност, безпомощност и отчаяние от съдебната система. Затова умолявам главния прокурор Сотир Цацаров, ако е възможно, да се самосезира и да възобнови делото около гибелта на дъщеря ми Виолета Тодорова, макар че са изминали 16 години. Нека го стори в името на истината, която рано или късно блесва! Надявам се това да е в правомощията му. Ако ли не, поне ще кажа истината такава, каквато е за мене, предвид и множеството свидетелски показания по време на процеса и появилия се случайно, макар и след години, очевидец на цялата катастрофа и последствията от нея, който е готов да свидетелства сега. <br /> <br /> <strong>- Нека изясним първо, че става дума за тежка катастрофа с колата на дъщеря ви и автобус от градския транспорт, станала на пъпа на Стара Загора - на кръстовището на ул. &bdquo;ген. Гурко&rdquo; и бул. &bdquo;Руски&rdquo; на 2 декември 1997 г. в 4.30 ч. на разсъмване, за която по това време целият град месеци наред говореше?</strong><br /> - Да, така е. Но въпросът е: кой е бил виновен за тази катастрофа? Съдът хвърли вината изцяло върху дъщеря ми, като обвинението твърдеше, че тя е била зад волана, че тя е карала колата. И убитата ми дъщеря излезе, че е карала колата и е виновна за катастрофата!!! Но Виолета не е карала колата си! Веднага след катастрофата тя е била извадена от дясната страна на колата и е преместена от двама мъже. Има очевидци на този акт! Освен това всички удари, които са по тялото й, са отдясно. А катастрофата става от лявата страна на колата. Рейсът удря колата отляво. Ладата е смазана отляво. А на бодигарда й Мирослав Петров, с когото са били в колата, ударите бяха от лявата страна! Той имаше травми отляво на главата, левият крак му беше счупен, ръката му беше превързана. Дойде на погребението й и аз го видях. После започнаха съдебните дела <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>и... той изчезна!</strong></span><br /> <br /> <strong>- Как така - не беше ли на делата?</strong><br /> - Не! И никой не го потърси въпреки исканията ни. Взели са му показания след катастрофата и толкова...<br /> <br /> <strong>- Но как - ако не друго, той е основен свидетел?</strong><br /> - Така е, но месец след катастрофата той заминал за Франция и до ден-днешен вероятно е там, изобщо не се появи по делата и не го потърсиха изобщо.<br /> <br /> <strong>- Изчезна?!</strong><br /> - Не зная! Поне допреди 7-8 години, когато движех още делата на дъщеря си в дискотека &bdquo;Ла страда&rdquo; и работех вместо нея там, защото тя току-що я беше купила и теглила голям кредит, а трябваше да се плаща на банката, знаех, че той е още във Франция. Дори ходих до дома му, за да се срещна с родителите му. Звънях, звънях и никой не ми отвори. А после, по време на съдебните дела, веднъж в дискотеката дойдоха едни хора. Бодигардовете ми казаха, че някакви ме чакат навън и искат да говорят с мен. Излязох. Жена, която взех за майката на Мирослав, но може и да е била техен пратеник, тъй като не познавах реално майка му, ме заплаши: Каза ми да си мълча, да не ровя повече, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>за да не ми се случи същото, каквото се случило на дъщеря ми?!...</strong></span><br /> <br /> <strong>- Нека да изясним нещо: съдът постанови ли вина на шофьора на автобуса - катастрофата е непосредствено след пешеходна пътека, на кръстовище с четири пешеходни пътеки?</strong><br /> - Експертизата доказа, че рейсът няма и един сантиметър спирачен път! Да, няма спирачен път. И... нищо!<br /> <br /> <strong>- Шофьорът на рейса е невинен?</strong><br /> - Да. А ето как става и самата катастрофа: <br /> Ладата на дъщеря ми идва от север и върви на юг по бул. &bdquo;Руски&rdquo;. Само преди броени секунди тя е тръгнала от дискотека &bdquo;Лъки&rdquo;, която е само на 20 метра от мястото на катастрофата. Там Вили и бодигардът й спират, за да говори тя с колегите си. Приятелката й Румяна Москова, която работи в тази дискотека, я изпраща до колата и вижда как Виолета се качва от дясната страна. Ладата слиза по &bdquo;Руски&rdquo;. По &bdquo;Гурко&rdquo; се движи автобусът и като минава пешеходната пътека, удря ладата, която вече е на кръстовището &ndash; секунди, след като е потеглила от дискотека &bdquo;Лъки&rdquo;. Шофьорът на рейса, по свидетелски показания, извикал: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&bdquo;Къде бързаш, бе, момче?&rdquo; </strong></span><br /> <br /> което значи, че е видял мъж, а не жена на волана. И ударът е вляво на колата. Получава се завъртане, ладата се удря в едно голямо дърво и спира в метален стълб. В съда изкараха, че това е бил фаталният удар. <br /> <br /> <strong>- В рейса, макар и толкова рано, е имало хора - те също са свидетели?</strong><br /> - Пътниците са били работници от нощната смяна на мебелната фабрика &bdquo;Средна гора&rdquo;. Разпитаха 14 души свидетели. И почти всички твърдяха следното в показанията си: &bdquo;Слезе едно момче от лявата страна на ладата /мястото на шофьора - б.а./. Извадиха едно момиче от дясната страна на ладата&rdquo; - това твърдят в показанията си свидетелите от рейса: Диляна Григорова, Дияна Койчева, Дарина Симеонова, Минка Димова, Иванка Динева... Но прокурор Робаков каза: &bdquo;Това не е вярно, тя си е карала колата!&rdquo;. И... така си отиде. <br /> <br /> Дори и във Върховния съд пак се потвърдиха от свидетели тези факти - че едно момче е слязло от лявата страна на колата и са извадили момиче от дясната страна на колата. Нещо повече - дори самият Мирослав Петров - бодигардът й, пише в показанията си, че е слязъл от лявата врата. <br /> <br /> <strong>- Да не би да не е можела да се отвори дясната врата?</strong><br /> - Няма такова нещо! Дясната врата също се е отворила и оттам са извадили дъщеря ми, повикали са линейка. Как тогава тя е карала колата? Освен това ще кажа, че след като свърши делото във Върховния съд, едно лице, чието име съзнателно няма да спомена, дойде при мен и ми каза следното: &bdquo;Ти не знаеш, че <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>вашият бодигард е карал колата и е платил, за да пишат, че дъщеря ти е карала&rdquo;</strong></span><br /> <br /> Попитах го защо ми го казва сега, а не тогава /има предвид в хода на делото - б.а./, а той ми отвърна, че е видял да се дават пари и да си разменят обещания с магистрат, но е бил заинтересован да не казва нищо.<br /> <br /> <strong>- Какво е новото шокиращо обстоятелство около случая с катастрофата на Виолета?</strong><br /> - Истината рано или късно излиза наяве! Беше срещу Нова година. На едно случайно събиране, където бях и аз, едно лице, чието име сега няма да кажа, след като стана дума за катастрофи, той започна да разказва как станал свидетел на една такава в центъра на Стара Загора преди години. Заразказва за катастрофата, станала с&hellip; дъщеря ми! Разтреперах се. Слушах. Мълчах. Той явно не ме познаваше. Разказваше как мъжът, който карал колата, слязъл от нея и после извадили момичето от дясната страна. Този човек се връщал от работа, която имал през нощта, прибирал се у дома си рано заранта в 4.30 часа на 2 декември 1997 г. На кръстовището видял катастрофата и се спрял да гледа. Искал още тогава да даде показания, но макар и да разпитвал къде да го стори, никой после не го потърсил&hellip;<br /> <br /> Никога преди това не съм виждала този човек, нито той мене. Бях потресена. А и той остана като гръмнат след това - че е разказал този случай пред майката на убитото момиче. Този човек е на отговорна работа, но е готов да свидетелства за това, което е видял. А е видял как мъж кара колата, видял е цялата катастрофа. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Видял е как вадят отдясно дъщеря ми и я слагат на мястото на шофьора</strong></span><br /> <br /> Готов е да свидетелства при едно ново преразглеждане на делото. Дъщеря ми е била полумъртва, когато са я извадили от колата. Видял го е. Дишала е. Но... прокурор Робаков, при когото отидох, още делото не беше започнало тогава, и исках да разбера какво е станало, кой е виновен, кой не е, да насрочим експертиза, ми каза така: &bdquo;Каквото и да ми говориш, не можеш да ме убедиш, защото ако беше дъщеря ти жива да каже, че не е така, може!&rdquo;. Отговорих: &bdquo;Значи умрелият си е умрял за сметка на живите, така ли?!&rdquo;. Той се разсърди и повече не ме пусна там. Робаков бе прокурор по делото тогава в Окръжен съд - Стара Загора. След няколко години нещо стана и го преместиха в един малък град &ndash; Гълъбово, където сега работи. А преди време, случайно или не, до мен достигна слух, че след заседанията на Окръжен съд - Стара Загора по делото за катастрофата на дъщеря ми протоколи са били подменяни в полза на бодигарда Мирослав Петров. И са присъствали и други хора на това, не само оторизираните за целта лица. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Керка ХУБЕНОВА</strong><br />