Миглена Ангелова е шилото, което никога не стои в торбата! И е любимата звезда на България, след като спечели безапелационно 10-ия юбилеен сезон на „ВИП брадър”. И въпреки че шоуто е приключило преди месеци, и до днес реакцията на хората към нея е крайно екзалтирана – точно както в деня на финала. Миглена дава рядко интервюта и обикновено след тях се разлайват всички кучета… А разговорите с нея по традиция са пълни не само с бетонни факти, но и с изводи, от които човек може да настръхне.

- Меги, откакто стана „Любимата звезда на България” „ВИП брадър” стана най-коментираното риалити шоу у нас! Колко важен за теб се оказа този социален експеримент?

- Неотдавна изразих изненадата си пред колега от екипа на „Биг брадър”, че хората още ми се радват, когато ме видят, при това не просто ми се радват, те се стараят да ми е приятно и това много ме трогва. Очаквах да забравят сезона месец-два след края му. Когато чух, че участието ми в сезона ще се помни още дълго, се замислих. Възможно е, това да се дължи на сериозното ми отношение към формата. То е идентично със сериозното ми отношение към живота. „Биг брадър” е самият живот, само че „превъртян” със средствата на телевизията, тоест по-бързо, по-ясно, с нагледни примери и коментари, плюс - най-важното: камери и микрофони навсякъде. Последното е възможно само в телевизионния вариант на живота и затова е толкова гледан този „социален експеримент”, защото той дава доказателства, каквито в живота няма кой да ти предостави. В живота можеш да предполагаш едно или друго, но в „Биг брадър” разполагаш с доказателства. А по отношение на мен самата, бих казала, че още не мога да възприема тази страхотна подкрепа в такъв широк възрастов и социален диапазон, че - признавам - понякога, когато имам нужда от сила, си чета коментарите на страницата на Big Brother Bulgaria във фейсбук и до сълзи ме трогва добросърдечността, точната преценка на зрителите и тяхната сила и непримиримост.

- Защо хората се плашат толкова от свалянето на маски, какъвто беше акцентът и в твоя сезон? В същото време всеки борави с думи от типа „ще бъда себе си”, сякаш иска да убеди, да му повярват, осъзнавайки, че явно преди това е бил някой друг...

- Ние всички живеем в контекста на своето време. Масовата култура прави лесно достъпни образите на герои, които всички искат да следват. Но, както е било във всички времена, малцина са тези, които искат да платят цената на героизма. Под героизъм имам предвид най-общата му дефиниция: различен от останалите. Затова повечето хора имитират различност:

 

имитират чувства, имитират сексуалност, имитират откровеност,

 

имитират доброта и т.н. Имат заучени красиви реплики, имат заучени действия, които да ги извисяват в собствените им очи. Но те не са готови да платят реалната цена за героизма - да бъдат отхвърлени от останалите, другите да ги накажат с изгнание, и затова имитират. А, когато стане „напечено” са си както ги е майка родила и възпитала - без маски, със странни реакции, продиктувани от страх и недоволство от себе си. Най-неприятното е, че всеки имитатор е наясно с играта си. Дали дълбоко в себе си, дали по-плитко, няма голямо значение - той е наясно. И затова свирепо се дразни, когато някой случайно го разкрие. Спомням си едно изречение, което много харесвах преди време най-вече заради неговата проверена валидност: истинското лице на партньора си можете да видите само след като му съобщите, че се разделяте с него. Ето тогава маските падат и имитациите свършват, започва егоизмът и личната агресия. Мисля, че затова хората толкова се плашат от падането на маските - не искат да бъдат разкрити. А и истина е, че достойните са малко.

- От анонса за новия сезон на „ВИП брадър” разбираме, че ще е посветен на любовта, но предишният юбилеен сезон се оказа повече от показателен в тази посока?! Защото хората, които те избраха за победител, като крайни проценти, бяха рекордно високи за формата!

- Любовта има много измерения и още повече форми, но за нея е много важна една обща закономерност: любовта е любов само когато е достойна. Тоест когато в нея не са замесени негативните човешки емоции и качества, като подлост, страх, слабост, необразованост и т.н. И в Библията дори пише: владей чувствата си и образовай сърцето си, тоест бъди достоен. Защо бяха толкова много хората, които гласуваха за мен? За краткото време, в което форматът излъчваше нашия живот, зрителите видяха начина, по който аз изобщо живея живота си. Разпознаха в мен своите качества и своите критерии за избор на едно или друго житейско решение. Аз винаги плащам сама цената на моите решения, при това както на грешните, така и на успешните. Не се страхувам да платя цената. Знам, че я има.

 

Не се опитвам да мрънкам, когато се „договарям” с живота,

 

не се опитвам да мина метър. Ценя хората, ценя радостта, ценя добротата в сърцето и т.н. „Биг брадър” е формат, в който имитацията излиза скъпо, но в същото време и в който можеш лесно да проследиш нечия житейска позиция, ако нея я има. Житейската позиция има отличителното качество да е постоянна. Аз я имам - винаги. Имах я и във формата. Мисля, че зрителите видяха именно това. А, че българският зрител е умен човек, който не трябва да бъде подценяван - това го знам със сигурност и отдавна. Затова, както и казах на финала на „Биг брадър 2016”, моята победа е победа на хората, които разпознаха у мен своите собствени качества. Аз обичам тези българи и съм щастлива, гордея се с това, че те обичат мен.



- Всъщност точно тяхната огромна любов успя да те разплаче накрая...

- Любовта, добротата, великодушието, достойнството, честта - това са качества на образованите сърца. За тях се изисква голяма сила. Аз съм наясно колко боли, докато си образоваш сърцето. На мен не трябва да ми се обяснява през какво е преминал един човек, който притежава тези качества - аз мога да си представя какво е усещал, как е заспивал и как се е събуждал, а и подробностите нямат значение, важно е, че е преминал и е запазил човечността си - ето това винаги може да ме разплаче. Човешката сила да следваш себе си, да можеш да обичаш, да подкрепиш другите като теб.

- Разбрах, че си получила покана да се присъединиш към Ники Кънчев и Алекс Сърчаджиева като трети водещ. А това означава, че ще имаш добрата възможност да продължиш под някаква форма повече от успешното си представяне в Къщата…

- И аз го научих май от същото място (смее се). Истината е, че още не зная. Имахме преди време някакви разговори с продуцентите на шоуто, но засега аз поне не съм информирана за подробностите. За всички е ясно, че аз просто водещ няма как да бъда, в смисъл аз не мога да чета чужди фрази и да задавам чужди въпроси. Но мисля, че „Биг брадър” освен, че е биг е и изключително смарт - и неведнъж през миналия сезон се убедих в неговата мъдрост. Ако той ме постави в ситуация, която да ми е интересна, непредсказуема и аз да имам свободата да реагирам искрено и лично, то това ще е интересно за всички зрители.

- Ти си от хората, които често се самокритикуват и са пределни перфекционисти. За какво най-често се превъзпитаваш? И кога е най-трудно да си дръпнеш юздите?

- Като начало ще се похваля, че отдавна поставих юзди на перфекционизма и го трансформирах в доста по-успешния и щадящ оптимализъм. През последните седмици се опитвам да обуздая чувството си за отговорност или поне да поставя себе си малко по-напред в редицата на тези, към които съм отговорна. Защото, ако продължа да съм все отговорна, няма да има кога да бъда щастлива, тъй като няма решения и действия, които да удовлетворяват всички. Ето това си, дресирано през годините качество, преодолявам у себе си, или поне се опитвам, и много се надявам, че ще успея, а още повече се надявам, че ще получа навременна помощ, ако реша да тръгна по познатия път и да започна с мълчаливото плетене на ризи от коприва (усмихва се) - все пак човек има и приятели и те са за това.



- Ако този сезон на „ВИП брадър” е посветен на любовта, то очакванията към теб със сигурност ще клонят към подход, който да напомня емблематичното ти предаване „Искрено и лично”. В този смисъл това звучи като една доста успешна формула от страна на продуцентите. Но пък ти трудно би могла да бъдеш вкарана в риалити сценарий, който не импонира на вътрешното ти усещане за хора и ситуации?! Как си се представяш в този случай?

- Не зная как да отговоря. Аз съм „Искрено и лично”. Участието ми в „Биг брадър 2016” също може да мине под мотото: „Искрено и лично”. Аз живея така. Където не е искрено и лично, мен ме няма, и това е ясно на всички умни хора. Не играя, не плета интриги, не участвам в театри, не се присламчвам до мнозинството само, защото е многобройно, опитвам се да не лъжа себе си. Ясно е и, че няма такава цена, която да може да ме склони, да ме принуди да бъда някъде, където не е искрено и лично. Риалитито затова е риалити, защото сценарият следва ставащото, а не обратното. На мен ми е интересно човешкото поведение и реакциите, интересно ми е да ги разгадавам - това е истинско удоволствие за мен. Така, че ще видим, наистина не зная още.

- Помня, че когато излезе на финала, каза: „България е вече променена!” Колко е важно това послание за всеки един човек пред малкия екран, а и не само там – за всеки, който би искал да вярва, че няма непреодолими ситуации?

- А кой не знае, че няма непреодолими ситуации, освен две: убитата душа и убитата любов - всичко друго е преодолимо, често са достатъчни няколко телефонни обаждания. И няма нужда да се вярва в това - би трябвало да се знае. А, че България е друга подозирах отдавна, но победата ми в „Биг брадър”, победата на „отбора на попфолка” над

псевдоинтелектуалците показа точно това - хората в България вече умеят да различават искреността от имитацията, достойнството от имитираната псевдочест, смелостта от наглостта, емоционалността от грубостта, добротата от глупостта и т.н. При това не само да ги различават, но и да защитават истински ценните качества. Не мога да не повторя, че се прекланям пред мъдростта на зрителите, в която никога не съм се съмнявала.

- А помниш ли кога надскочи за първи път себе си? Човек се калява, за да заслужи подобен характер!

- Мисля, че и аз, като повечето хора, по-лесно надскачам себе си на работното място. Когато, обаче, там се понаучиш да отстояваш позициите си и освободиш време и пространство, то по-лесно можеш да приложиш „наученото” в личния си живот, където самозаблудите, обидите, емоциите, чувствата, тоест липсата на ясна логика, създават сериозни главоболия. Така, че моите скокове над себе си започваха преди 20-тина години в Регионален ТВ център Русе и продължиха доста време. Някъде тогава ми стана ясно, че

 

не мога да си кривя душата - твърде ми е скъпа

 

че не мога да подвеждам хората, които са ми се доверили и, че доброто зрителско отношение за мен е много ценно. После малко по малко прилагах наученото на работа в личния си живот. Отказвах да правя компромиси и да тормозя душата си, не се примирявах с това да търпя последствията от грешните си нагласи и като техен резултат - неправилните избори. И така постепенно крачка след крачка станах това, което съм сега: влюбена, предана, щастлива. Реално, единственото което сме в състояние да променим, това сме самите ние. Можем да променим единствено себе си. Ако в живота ни идва все повече радост и благоденствие, значи се движим правилно, ако не - то трябва да се мисли, и то в тишина.



- Обичаш ли битките? Когато видяхме сълзи в очите ти в края на предния сезон, бе много нетипично – нещо, което изненада дори самата теб. В същото време, когато знаят, че са на екран, много от популярните ни личности обожават да драматизират, да преекспонират и дори да центрират собствената си пародийност.

- Всъщност, аз не обичам битките и обикновено полагам много усилия, за да ги избегна. С мен винаги можеш да се разбере всеки умен човек, при това няма значение на какви позиции сме първоначално, а и към края на отношенията ни. Аз уважавам чуждото мнение и позиция, но отказвам да плащам за чуждите решения, отказвам друг да избира вместо мен моята позиция, и да ми внушава мнението си. И, когато отсреща има човек, който не се интересува от моя избор, то той плаща скъпо за това си недоглеждане, защото чува за себе си неща, които не иска да чуе, а в същото време самият прекрасно ги знае. А после следват действия.

 

Няма как да се примиря с каквато и да било форма на робство

 

В крайна сметка доста кръв е проляло човечеството за своята собствена свобода. Мога да бъда притежание единствено на човека, когото обичам. А по отношение на драматизациите, ще трябва да повторя всичко, което вече казах за имитациите. Позата на жертвата, на драматичния герой, естествено, ме отвращава, както и всяка друга поза. Ти знаеш моята теория за популярните хора - от добро детство популярен не се става. Повечето популярни хора имат вътрешен дисбаланс. По-важно е как го преодоляват.

- Замисляла ли си се кое всъщност те прави толкова събрана и концентрирана в трудните моменти? Както добре показа, а и заяви не само за участието си Брадъра, а и изобщо – „мога да се справя с всеки кретен”!

- Мисля, че такава събрана и концентрирана ме прави Любовта и преклонението пред всяка забележителна, вдъхновила ме личност, за която зная. Пред многото хора преодолели, осмелили се, отрекли се, усамотили се, победили, приключили. И да, аз мога да се справя с всеки кретен, защото го разбирам, а той никога няма как да разбере мен.

- „Отборът на попфолка”, както се бяхте кръстили с Емануела и Боби, отдавна излезе от периметъра на шоуто и сякаш се превърна в нарицателно, с което се уязвява онова псевдоповедение на така наречените „интелектуалци” в обществото - които жонглират с думичката „морал” с лекотата, с която биха показали и среден пръст…

- Любимите ми двойни стандарти. Всяка далавера, в която участваме, е честна дейност, и всяка честна дейност, в която не участваме, е долна далавера. У нас интелектуалците така се държат от години, че е срамно да си интелектуалец. Често това означава да си продажен, повратлив гнусар, който отдавна е забравил какво е чест и лично достойнство. Няма значение какво декларираш и как се наричаш, или колко облечен твърдиш, че си, докато се разхождаш гол. Има значение единствено какъв си реално. Как постъпваш, когато ти е трудно. Как понасяш щастието на хората около себе си. Дори проблемите ти не те характеризират - характеризира те начинът, по който се справяш с тях. И в крайна сметка единственият, на когото дължиш обяснение - това си самият ти, сам пред себе си.



- Пишеш книга за участието си в шоуто, в която вероятно ще пресъздадеш и моменти, които не сме имали възможност да проследим. Докъде стигна с нея и кога да очакваме появата й, защото тя със сигурност ще предизвика вълна от интерес?

- Мдааа, малко мъчително тръгна книжлето. Все не можех да му намеря точната формула, но вече я завърших. И скоро влиза в печат. Изпратих я на млади хора, които познавам като честни приятели, да я прочетат и да ми дадат обратна връзка. Всички твърдят, че им е дала сили и ги е вдъхновила да не се предават, да се борят, да отстояват себе си. Признавам, че това беше целта ми - да опиша всички паралели между „Биг брадър” и самият живот. И мисля, че се справих. В книгата няма махленщина, няма обяснения, няма изясняваници постфактум. Аз не обичам това. Заглавието й е: „Искрено и лично за Големия VIP Brother”.

- А можеш ли да издадеш нещо от или за книгата в аванс?

- Мисля, че е интересно да кажа, че всяка книга ще има свой уникален номер-ключ, с който ще може да се отваря сайта към книгата, в който има илюстрации към нея във вид на кратки откъсчета от моето участие във формата, но - по-важното: има много ценна литература за саморазвитие. Част от материалите, по които сме правили предаванията по приложна психология. Мисля, че те промениха мен, затова ми се иска да ги предоставя на хората, които искат да променят себе си.

- Пак ще ти припомня една мисъл на Махатма Ганди, която особено много пасна на участието ти в този формат: „Първо те игнорират, после ти се присмиват, после те наказват и накрая ти побеждаваш!” Ако я съотнесеш в житейски аспект – вероятно не са малко случаите, когато си побеждавала именно по този начин?!

- Или Махатма Ганди е омагьосал и мен, или това е формулата на истинската победа, при която за да стигнеш до нея, си се претопил така, че е останал само металът. Все едно какъв е, важното е да е без примеси. И отново - благодаря на всички, които победиха заедно с мен. Бих им се поклонила още веднъж - това е моят начин да покажа уважението и благодарността си за съпричастността и съмишлието.

Интервю на Анелия ПОПОВА, в. "ШОУ"