Михаил Билалов: Не съм виждал жена си от 2 месеца

<em>След 15 години се връща на българска сцена в постановката на Явор Гърдев &bdquo;Козата или коя е Силвия&ldquo; в Народния театър, снима се във филма &bdquo;Цинкограф&ldquo; и прави донеслата му изключителна популярност роля на Джаро в сериала &bdquo;Под прикритие&ldquo;. Женен е за японка и има две дъщери - Данае-Анна и Олга-Елена. И двете говорят български. </em><br /> <br /> <strong>- Г-н Билалов, все повече се задържате в България. Смятате ли да се преместите за постоянно тук?<br /> </strong>- Не правя дългосрочни планове. Докато има работа, с удоволствие ще идвам в България, за да я върша. В нашия занаят не си зает постоянно, не можеш да разчиташ на безсрочни договори. <br /> <strong><br /> - Но живеете разделен от семейството си. Не ви ли липсват твърде много?<br /> </strong>- Не е така. Само в последните два месеца не съм ги виждал. <br /> <strong><br /> - Съпругата ви Санае идвала ли е в България?<br /> </strong>- Да.<br /> <strong><br /> - А вие ходили ли сте в Япония? Познавате ли нейните роднини?<br /> </strong>- С някои от тях съм се срещал, но не съм се задълбочавал по въпроса. <br /> <strong><br /> - Откъде идва според вас тази особена връзка между българите и японците? Те определено имат афинитет към България, а ние чувстваме Япония по-близо от всяка друга азиатска страна.<br /> </strong>- Трябва да ви призная, че не съм избирал жена си по национален признак. Важно беше единствено привличането ни като между мъж и жена. Аз <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>нямам слабост към японците, имам слабост към жена ми<br /> </strong></span><br /> <strong>- Наистина ли сте се срещнали в залата по айкидо и сте се влюбили в съпругата си, когато тя ви е тръшнала на тепиха?<br /> </strong>- Имаше действително такава история, но истината е, че се срещнахме в бар. Да, практикували сме заедно айкидо, но се срещнахме като мъж и жена в бар, влюбихме се и се оженихме след осем години.<br /> <strong><br /> - Защо толкова време ви отне да се ожените?<br /> </strong>- Аде, кой знае? Можеше да са три години, тогава щяхте да питате защо са три. Просто са осем. Мисля, че цял живот не стига двама души да се разберат. <br /> <strong><br /> - През тези осем години живеехте заедно или бяхте гаджета?<br /> </strong>- И едното, и другото.<br /> <strong><br /> - Успяхте ли да се разберете? Японците са странни хора &ndash; от една страна, са много отворени към другите, а от друга &ndash; крайно сдържани в емоциите си.<br /> </strong>- Това тяхно качество идва от езика. Те нямат местоимение &bdquo;аз&rdquo;. Ако трябва да кажат &bdquo;аз ям&rdquo;, те просто ще кажат &bdquo;ям&rdquo;. Това е минималистична култура, в която се смята, че хубавото е точно толкова, колкото е полезно, и нищо повече. В този аспект това е древна култура, ненадмината до ден днешен, но пак казвам &ndash; това няма нищо общо с жена ми. Тя прави повече излишни неща, отколкото всеки друг може да направи. Нищо общо с културата на Япония! Ние сме носители на две култури, които успяват да съжителстват в трета страна. Два характера, които по някакъв начин трябва да се синхронизират и да направят семейство. Мисля, че ние това отдавна сме го решили като проблем. Да, имало е културни проблеми и културни шокове. От неразбиране на думи до неразбиране на смисъл в дадено изречение. Японският език е крайно иносказателен, пестелив и лаконичен и от една дума нещата трябва да станат ясни. Докато европейските езици са обяснителни, с детайли. Ако на японски кажа &bdquo;ям&rdquo;, това едновременно би означавало ял ли съм, сега ли ям или искам да ям и става ясно какво точно е единствено от контекста на ситуацията, в която съм... Точно това е предизвиквало недоразумения между нас със съпругата ми &ndash; не само от езикова, но и от емоционална гледна точка. Японецът не изразява обстоятелствено емоции и чувства, но е безкрайно привързан към човека, с когото е, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>и може да умре за него. <br /> </strong></span><br /> Ние много умеем да изразяваме емоциите си, но сме безкрайно бъзливи, когато ножът опре до кокала. <br /> <strong><br /> - Във Франция сте ландшафтен архитект. От всички неща, с които сте се занимавали, защо избрахте точно ландшафтната архитектура за своя професия?<br /> </strong>- Гледах един списък с професии, с които мога да се занимавам и с които се печелят пари. Разбрах, че във Франция с актьорство няма да се занимавам и това ми хареса от списъка. <br /> <strong><br /> - Държите ли още фирмата си? <br /> </strong>- Продължавам да се занимавам с нея, доколкото мога оттук. Там има хора, които продължават да работят, така че, да. Все още се изхранвам от това. <br /> <strong><br /> - Има ли вероятност сега, от позицията си на звезда в България, отново да се пробвате като актьор във Франция?<br /> </strong>- Не мога да отговоря. Ако се случи, би било чудесно. Планове нямам. Имам някакви идеи, като всички хора имам мечти, сънища, но това са просто хипотези, които никога не са ме довеждали до нещо особено. Това, което ме е довело донякъде, е работата. <br /> <strong><br /> - Ще участвате ли в третия сезон на &bdquo;Под прикритие&rdquo;?<br /> </strong>- Още не съм подписал договор. Ако ми предложат договор и аз видя сценария написан черно на бяло &ndash; да, разбира се. В момента най-важният ми проект е представлението (постановката на Явор Гърдев &bdquo;Нощна пеперуда&rdquo;, където Билалов играе полковник - б. а.) - него да го издаяня и да не се изложа в работата си. Това е най-важното, а оттам нататък един Бог знае.<br /> <strong><br /> - А какво ще стане с Джаро?<br /> </strong>- Ще видим. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); "><strong>Той все пак е осъден само на първа инстанция... <br /> </strong></span> <br /> <strong>- Какво мислите за останалите български сериали?<br /> </strong>- Не съм ги гледал много и не ме интересуват особено.<br /> <strong><br /> - Има ли бум на сериалите според вас?<br /> </strong>- Това е индустрия, която отдавна е развита на Запад, а ние сме още в самото начало. Виждам нашите си грешки и недостатъци, виждам стила, опитите за сапунки, но най-важното е да има собствена продукция, не да гледаме турска, което е ужасно! Това е от една страна. От друга &ndash; така има работа за актьорите, с която те могат да издържат семействата си. Дай Боже телевизиите да започнат да плащат по-добре, да не се правят на циции, а да оценят работата на актьора. Защото хората оценяват актьорските изпълнения по-високо, отколкото продуцентите (не говоря за &bdquo;СИА&rdquo;, а за другите), и те да разберат, че трябва да им се плащат добри пари. Щом искат сериали като западните, да видят какви са хонорарите на актьорите на Запад и как там се работи със статута на актьора. Човек трябва да е скъп. Актьорската работа има ценз и ако бяха на наше място англичаните например, всеки, който подбива ценза на актьора, щеше да му се насоли муцуната веднага. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Надежда НЕНОВА<br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0); ">ОЩЕ ЕКСКЛУЗИВНИ ИНТЕРВЮТА - ЧЕТЕТЕ В НОВИЯ БРОЙ НА В. &quot;ШОУ&quot;!</span><br type="_moz" /> </strong>