Михаил Неделчев: Светлозар Игов беше наказан с работа в тухларните, защото си позволяваше да критикува Тодор Живков и Людмила

- Не, за съжаление такива бяха творците, които не се намираха на високите етажи на културния ни живот. Тоест тези, които бяха в провинцията, които бяха маргинализирани, отстранени и не им беше дадена възможност да се изявят. Все пак Радой Ралин и Борис Димовски бяха достатъчно големи имена, за да могат да бъдат малтретирани и преследвани. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Радой Ралин наистина през цялото време беше трън в очите на управляващите, <br /> </strong></span><br /> но той все пак беше активен комунист, както и Борис Димовски. Разбира се, те много често бяха обект на критики, особено след знаменитата история с &ldquo;Люти чушки&rdquo;. <br /> <br /> <strong>- А какво ще кажете за досието на големия български поет Константин Павлов? Румен Леонидов дори го издаде в отделна книга. Един от разработчиците на Павлов в ДС &ndash; небезизвестният Чавдар Тепешанов, пък реагира с &ldquo;отворено писмо до медиите&rdquo;, че, видите ли, той по-скоро &ldquo;предпазвал&rdquo; твореца, отколкото да го следи и да пречи на кариерата му. Профилактирал го, един вид. <br /> </strong>- Аз също съм бил подлаган на профилактика и мога да кажа, че това беше една изключително унизителна процедура. Това бяха безкрайни разговори, заплахи... Разбира се, през 60-те и 70-те години, когато Константин Павлов беше обект на забрана, слава Богу, вече нямаше изселвания, пращания в лагер, с изключение на отделни единици. Да не забравяме, че по това време един наш колега - Лазар Цветков, много добър литературовед русист, затова, че бе чел и разпространявал задграничните издания на Солженицин, беше осъден и пратен в затвора.<br /> <br /> Но случаят с Константин Павлов наистина бе един от най-драматичните и мрачните в нашата история, защото става дума за един много голям поет, който просто беше изхвърлен от литературата за дълго време. Константин Павлов беше насочен, така да се каже, към киното, където, колкото и да е парадоксално, имаше високи позиции. Казват, че едва ли не е имал цензорски позиции там, но в областта на литературата той беше преследван и естествено &ndash; непрекъснато преслушван. Той беше от хората, които не си мълчаха. Които, като влизаха в каквото и да е кафене, непрекъснато пускаха реплики, които дразнеха. Те бяха нарочно направени така, че да дразнят. <br /> <br /> Аз съм бил много пъти в компания с Константин Павлов и помня как на съседната маса веднага се настаняваше някой, който слушаше. Дали този &ldquo;някой&rdquo; ще е от писателите, които подозирахме, че са агенти, или пък от непознатите агенти, няма значение. Но пак ще кажа &ndash; Константин Павлов живееше този живот, знаеше, че е непрекъснато наблюдаван, иронизираше Държавна сигурност, просто се подиграваше с всичко това. Но на такъв чувствителен човек като него това му е струвало големи напрежения. <br /> <br /> <strong>- Кое е най-абсурдното обвинение от страна на ДС по ваш адрес? <br /> </strong>- В моето досие например има как с колеги литератори сме се събрали, за да правим заговори срещу властта. Безумие, да. Всичко това е една операция, която е предписана от някакъв полковник. Той е пратил някакви хора на нашата маса, предварително ангажирана, <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>където вероятно е имало микрофон. <br /> </strong></span><br /> И на съседната маса някакви хора са пили и яли, подслушвайки за какво си говорим. А ние сме говорили за литература и в най-добрия случай сме правили заговор да напишем нещо против някой писател. <br /> Подписвал съм формуляри, че повече няма да говоря против властта. В противен случай можех да бъда изселен от София. <br /> <br /> <strong>- Знаехте ли със сигурност навремето кои ваши колеги са били обвързани с Държавна сигурност?<br /> </strong>- Това бяха хора като Веселин Йосифов, главния редактор на в. &ldquo;Антени&rdquo;, като Костадин Кюлюмов, който си беше генерал от Държавна сигурност...<br /> Беше известно например, че писатели като Богомил Райнов, като Андрей Гуляшки по някакъв начин съветват Министерството на вътрешните работи. <br /> <br /> Разбира се, за тях може и да няма никакви данни, защото това са т.нар. доверени лица. Обикновеният полковник или подполковник не може да общува с тях. Те общуват с генералитета. <br /> Но сред самите &ldquo;доверени лица&rdquo; също има йерархия. Контактите с &ldquo;довереното лице&rdquo; не се формализират в доклади. <br /> <br /> <strong>- Пак ще се позова на спомените на ген. Стоянов. Според него от ДС направили опит да вербуват секретарката на Любомир Левчев &ndash; &ldquo;симпатична и начетена дама&rdquo; на име Симона. Чухте ли навремето нещо за този случай?</strong> <br /> - Нямаше никакво съмнение, че огромна част от секретарките са били информаторки на Държавна сигурност. Някак си това беше съвсем естествено. Както служителите от външния отдел на Съюза на писателите, от организационния... <br /> <br /> Разбира се, никой не трябва и не може да твърди, че всички там са били такива, но, така да се каже, имаше висока степен на вероятност, защото контактуваха с чужденци. <br /> <br /> <strong>- Пак от писанията на ДС-генерал &ldquo;изскача&rdquo; и явната гавра, че критикът Светлозар Игов, цитирам, бил наказан с 15-дневен труд в тухларните, защото &ldquo;в пияно състояние нахлузил портрета на Тодор Живков на врата на Дико Фучеджиев&rdquo;, след което &ldquo;напсувал поименно властта, докато минавал покрай кооперацията на Александър Лилов&rdquo;. Без да адвокатствам на когото и да било, аз схващам това като нарочно принизяване на човека и ситуацията, за да бъдат омаловажени, дискредитирани и заточени в полето на битовизма, на личните пристрастия и антипатии. И вие ли мислите така?<br /> </strong>- Разбира се. Дори след смъртта на тези генерали, на тези висши ръководители на тази престъпна организация излязоха текстове, които са клеветнически &ndash; и на ген. Мусаков, и на Богомил Райнов. Но по-добре е Светлозар Игов да разкаже всички тези неща, да ги напише. Той е много ревнив към собствените си биографични сюжети. Мога само да кажа, че това, както е разказано, е разказано абсурдно недостоверно. <br /> <br /> Да, наистина Светлозар Игов беше наказан с работа в тухларните. Той си позволяваше действително в някакви моменти крайни изказвания срещу личността на Тодор Живков, на Людмила Живкова, на други ръководители на тогавашната комунистическата държава, което в ония условия можеше да завърши много зловещо. Слава Богу, че наистина хора като Дико Фучеджиев, който му беше близък приятел, и някои други го бранеха в такива критични ситуации. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Така Светлозар Игов беше осъден <br /> </strong></span><br /> по линия на дребното хулиганство, но не го изкара до края, доколкото си спомням, защото се застъпиха разни хора за него и той беше освободен. <br /> <br /> <strong>- Една от най-големите жертви на ДС все пак като че ли си остава преводачът Ганчо Савов. Бил е обвинен в шпионаж, даже, доколкото знам, са му искали смъртно наказание, заменено с 20 години затвор. <br /> </strong>- Тъй като една от специалностите ми е сърбохърватистика, историята с Ганчо Савов отекна много зловещо в нашите среди. Разбира се, никой от нас не е вярвал на твърденията на ДС, че той е шпионин и прочее. Най-вероятно в случая е имало внушения на някакви люде - дори от сръбските тайни служби. Защото Ганчо Савов имаше интерес не само към сръбската литература, но и към хърватската, към словенската. Казвам го като хипотеза, някакви недоунищожени сталинистки фигури в сръбските тайни служби да са дали на българските тайни служби внушения, че там той си има вземане-даване с хърватските националисти...<br /> <br /> <strong>- Неведнъж сте разказвали и писали за &ldquo;ченгето&rdquo;, прикрепено към Съюза на писателите &ndash; Петко Михов. Вие персонифицирате образа на ДС там с неговата физиономия, с неговите действия. Но кои бяха другите? По думите ви имало още четирима-петима. <br /> </strong>- Имаше един Ангел, един Ненко... Техният началник беше Пенчев, който се издигна до полковник. Той беше изпълнен с лична омраза, с лична неприязън към нас, към мен специално.<br /> Петко Михов пък в някаква степен беше наш приятел. <br /> <br /> Той се стремеше да бъде по-деликатен. И по някой път ни предупреждаваше за акции, които предстоят. Казваше ни да не стоим в писателите, а да ходим в преводачите, където не беше толкова прослушвано, или пък &ndash; в журналистите, където беше по-шумно. <br /> <br /> Още може би във Великото Народно събрание, когато беше първият голям дебат за Държавна сигурност, аз произнесох една реч, която се казваше: &ldquo;Соча г-н Лилов&rdquo;. Казах, че през 1974-а или 1976 г. Александър Лилов произнася една знаменита реч за борба с идеологическата диверсия, за мерките, които трябва да се вземат. И показах две разработки &ndash; едната за МВР, другата за МНО - какви мерки във връзка с доклада на Лилов трябва да се вземат. И че вследствие на този доклад ДС набъбва, точно Шесто управление е разширено, набират много нови офицери... И казах: &ldquo;Какво трябва да се занимаваме с тези хора? <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Ако някой трябва да е агент, или по-скоро началник на агентите, ето, аз соча Лилов. <br /> </strong></span><br /> Той е върховният. Защото Държавна сигурност работи по указанията на ЦК, на политбюро&rdquo;. <br /> В един пасаж от тази реч казах още: &ldquo;Един от офицерите, които ни наблюдаваха, беше Петко Михов. Какво мога да имам против него?&rdquo; Той е бил въвлечен просто от съвсем млад в цялата тази работа, едва ли не от гимназията, самата ДС го подготвя, плащат му стипендия... <br /> <br /> И какво се оказа &ndash; след може би един месец Петко Михов ме намира в една кръчма и иска да ми целува ръката и да ми благодари. &ldquo;Защото, вика, ние толкова сме те тормозили, а ти постъпи така...&rdquo; След моята реч го извикали и го възстановили на работа. <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Добринка КОРЧЕВА, в. &quot;ШОУ&quot;</strong><br />