Министърът на образованието: Няма повече да избираме ректорите като депутати

<strong>- Проф. Танев, обявихте идея за старт на 4-5 експериментални колежа, един от които в Габрово...</strong><br /> - Реформата се състои в това да се пуснат като равностоен и важен партньор на министерството местният бизнес и местните власти. Реформата е много дълбока, тя изисква министерството да отстъпи назад и да пита хората какво искат. Тя ще се изразява в &quot;пакети&quot; за вертикална и хоризонтална проводимост. В момента и двете са силно нарушени. Сега дете, което напусне професионална гимназия, много трудно след това се връща обратно в образователната система даже ако това му трябва. Не е единственият път на децата от средно училище да влизат непременно в бакалавърска степен. Смятаме да попълним малко по малко разширяващата се пропаст между средно и висше образование. И този скок от средно направо във висше, който невинаги бизнесът иска. Защото да си 24-годишен бакалавър по нещо не те прави непременно голям майстор. Ние искаме да направим пътека и нагоре, и в хоризонтала хората да получават дипломите си там, докъдето са стигнали. И заедно с това, когато поискат, да растат нагоре.<br /> <br /> <strong>- В Габрово г-н Цветан Симеонов, председателят на търговско-промишлената палата, изрази несъгласие с повишението на заплатите на учителите на фона на изследването за 40-процентна неграмотност на учениците. Вашето мнение какво е?</strong><br /> - Има различни определения за неграмотност. Но не съм уверен, че специалист в друга област, извън образователната, може съвсем точно и уверено да се изразява по темата. По същия начин аз, който съм от образователната сфера, не бих си разрешавал да изразявам като абсолютна истина свои впечатления от неговата сфера. Каня го да си поговорим по този въпрос. Искам да кажа, че истинският подход, който аз виждам в случая, е да имаме посредници като вестник &quot;Стандарт&quot;. На нас ни трябват много посредници, които са сериозни медии, те не са една и две в България, за да може да качим престижа на професионалното образование агресивно и масово. Да убедим родителите, че не е срамно децата им да не са висшисти, а да имат хляб в ръцете. Да убедим бизнеса да се разтвори и да не е така плах, такъв, какъвто българският бизнес е бил в течение на 150 г. В този смисъл без медиите ние няма да успеем.<br /> <br /> <strong>- Как ще коментирате резултатите от проверката на АДФИ в Софийския университет?</strong><br /> - Напоследък забелязвам, че с необикновен некрофилски интерес се напада Софийският университет. Никой друг не е нападнат, включително и свищовският. Прави ми впечатление, вероятно и на много други хора, че нападаме националния университет на България. Тази акция не е акцията, в която министърът на образованието може по някакъв начин да толерира или да участва. Друг въпрос е, че има безобразия, имаме сериозни данни, не слухове, те са на Сметната палата. Единственото, което имам право да направя като министър, е да поискам оздравителен план за Софийския университет, за да може той да получава оттук нататък даже повишена субсидия за качество. Както във връзка с оперативната програма &quot;Наука и образование&quot;, така и с големите научни изследвания, които правят химици, физици в този университет. Този документ ми е предаден от ректора, в момента го анализират, най-вече от гледна точка на финансовата част. Не за това какво е било нарушено, а какво не е допълнено и не е съвсем ясно като график - какво, кога и как ще се допълни. Но тъй като имаме автономия на висшите учебни заведения, аз много повече от това не бих могъл да направя, камо ли да търся отговорност на ректора. Не мога да го направя, въпреки че става дума за държавен университет. Не мога да не спазвам особения дух, който имат висшите учебни заведения, които са един вид манастири на една универсална религия на знанието. Университет има в Токио, а там има шинтоизъм и будизъм, има в Москва, там има източно православие, университет има в Израел, там има друга местна религия. Но религиите се менят, най-универсалната е тази. И аз спазвам нейните тоги, канони, приличие и морал, като разчитам, че скоро ще се оправят нещата, защото този университет го може.<br /> <br /> <strong>- Мислите ли, че станалото има връзка с предстоящите ректорски избори?</strong><br /> - Да. Имам такова вътрешно чувство, но то е лично и не ангажирайте министъра с това мнение. Мисля, че се подсилват някои неща или се дават накуп сега, след като се знае, че това е последният мандат на сегашния ректор. Абсурдът в България е, че избираме в държавните университети ръководителите от горе до долу по абсолютно аналогичната процедура, по която се избират политически фигури като народните представители. Ние не ги избираме, както би следвало да бъде, за техните книги или за начина, по който се отличават като преподаватели. Или за това колко пъти са представяли България с научни постижения по света. Ние ги избираме с таен вот.<br /> <br /> <strong>- Има ли начин това да се промени?</strong><br /> - Има начин. Аз съм отишъл наполовина в това министерство с намерението да се създаде един нов Закон за висшето образование, радикален по няколко въпроса. Първо, начинът на избиране да бъде различен. Второ, да се субективизира най-важната общност в един университет - тези 50-60 преподаватели, които изготвят трайния продукт &quot;специалист по...&quot;. Примерно 50-60 преподаватели по журналистика създават журналиста в крайна сметка. Тази група в момента не е легитимна, тя не съществува и никога не се събира. В правилниците за устройство и дейност на държавните университети пише, че основно структурно звено е факултетът. Всеки от членовете на факултета може да има много високо IQ, но като група един такъв орган не може да разсъждава, той е много наивен. Съвсем друго е, ако тези хора, които произвеждат журналиста или философа, се съберат и те решат какво да се учи, колко да се учи, а във факултетния съвет само да видим дали процедурата е била спазена. Трябва да се даде субектност на истинския орган, който произвежда качеството. Защото факултетът не произвежда качество, не му и пречи. Ако сега дадем пари по новата оперативна програма на един ректор, който е бил избран от &quot;своите&quot; декани, той ще ги раздаде на тях. А те произлизат от тези специалности, където има най-голям членски състав. Какво правим всъщност? С парите от Европа още повече намаляваме качеството. Вместо да изпишеш вежди, избождаш очи. За да се спре това, е нужен междинен филтър между катедра и факултет. По света това го има открай време и се нарича департамент. Нека да бъдем малко по-европейски в това отношение. <br /> <br /> <strong>- Вярна ли е информацията, че отново се разглеждат учебните програми по български език и литература, предложени преди няколко години, които предизвикаха скандал, защото в тях отпадаха емблематични творби на български класици? </strong><br /> - Нищо, което е било сгрешено преди няколко години, няма да подпиша! Работните групи могат да разсъждават по каквото искат. Както се боря за музиката, както се боря да го има гражданското образование, по същия начин смятам да се преборя и с цензурирането по някакви неясни за мен причини на учебното съдържание по български език. Няма да стане това, което не помага на българската нация! Може да ни защитават самолетите на НАТО, обаче нашите деца можем само ние да си ги защитим така, както е навсякъде по света. <br /> <br /> <strong>- На обществената Ви поръчка за създаване на университет за хората от третата възраст са откликнали двама желаещи. Какво ще представлява университетът?</strong><br /> - В аванс искам да кажа - това не е истински университет. Който иска да знае какво е университет на третата възраст, може да отвори Уикипедия, там пише всичко. Има го в 170 страни. Преди 43 г. открих първия в Тулуза. Това е законното право на хората на всяка възраст да получават нужното им образование. Някои дървени глави твърдят, че възрастни хора можело да получават и без това образование в нормалните университети. 70-годишен бакалавър, платен от държавата, който е в пенсионна възраст и няма да практикува това, което е научил, на нас не ни трябва. Но възрастният човек иска да знае малко за наследствено право, нещо за смисъла и философията на живота и за религиите, за политиката. Възрастният човек иска да научи толкова много неща. Ние искаме чрез читалищата в България да разпространим това знание на елитни преподаватели от университети и общественици безплатно до групи, които искат да получат това знание. Ако има чужденци, които да си плащат, ние ще ги обгрижим. Не смятам да вземаме пари от държавния бюджет. Мисля, че постепенно, с публично-частно партньорство, тези неща ще улегнат. Обявил съм държавна поръчка за създаване на макет за България, като лично аз имам по-скоро вкус към френския модел, отколкото към британския. /БЛИЦ<br /> <br /> <br /> &nbsp;