Мира Радева е родена през 1958 година във Варна. Завършила е социология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" и е доктор на науките и преподавател по социология в ПУ „Паисий Хилендарски”. Директор на Института за маркетинг и социални изследвания – МБМД.
<em>Предни дни Радева шокира обществото с разтърсващото си признание, че е била сексуално насилвана като дете от семейни приятели на нейните родители. Известната социоложка се съгласи да разкаже пред &bdquo;ШОУ&rdquo; цялата истина за преживения ужас.<br /> <br /> ..............................<br /> </em><strong>- Какво ви накара да признаете публично толкова страшна тайна, а именно &ndash; че сте била сексуално малтретирана като дете, при това от трима мъже?<br /> </strong>- Аз нямаше изобщо да се занимавам с тази история, ако не беше атаката срещу Закона за детето, която в крайна сметка е провокирана от едни американски организации на мормони. По време на въпросния дебат в един момент се ядосах и за това я споменах историята със сексуалното насилие над мен.<br /> <br /> <strong>- Колко малка бяхте, когато то започна и докога продължи?<br /> </strong>- Ами бях на 10 години. Продължи почти две години. А може би и повече... Със сигурност беше дълго време.<br /> <br /> <strong>- Колко години ви отне да съберете смелост и да споделите с родителите си?<br /> </strong>- Мисля, че бях около 13-14 - годишна, когато сексуалният тормоз към мен беше прекратен. Насилниците усещат момента, в който детето навлезе в пубертета и той е преломен, защото тогава то си изработва защитни рефлекси. А насилниците на по-големи деца не смеят да посягат. Това е много характерно.<br /> <br /> Точно тогава бях написала едно много смешно любовно писмо на един съученик. Баща ми го намери, но лично той тогава нищо не ми каза. Майка ми беше в командировка и когато тя се върна, двамата решиха да говорят с мен. И аз тогава им казах: &bdquo;Вие ли ще ми говорите, че съм направила нещо нередно, когато други хора правят нередни неща?!&rdquo; И тогава им казах. Т. е. признанието ми беше като защитна реакция спрямо тяхната нападка заради любовното писмо. <br /> <br /> <strong>- Споменавали сте и преди, че преди години сте имали тежък житейски период, свързан с брака ви, дори са ви минавали идеи за самоубийство...<br /> </strong>- Дайте да не се връщаме към тези неща. Това е в друг контекст, няма нищо общо и не искам да говорим за това. <br /> <br /> <strong>- Да, но повлия ли травмата от детството на семейните ви отношения?<br /> </strong>- Не, не! Семейните ми проблеми бяха от съвсем различен характер. Моля ви, аз съм живяла 22 години с този човек! Нищо общо няма!<br /> <br /> <strong>- А развихте ли някаква фобия към мъжете, след като бяхте сексуално насилвана като малка?<br /> </strong>- Ами... какво да ви кажа... Сигурно има някакви такива елементи, но мисля, че всичко е преодоляно. И също така мисля, че наистина <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>това, което не ни убива, ни прави по-силни. <br /> </strong></span><br /> Даже считам, че преживяното ми даде сила да преодолявам тежките житейски ситуации. Всеки минава през своите Голготи. Но като говорим за деца, е страшно, защото насилието има лице и това лице често се скрива... <br /> <br /> <strong>- Вас по какъв точно начин ви насилваха?<br /> </strong>- Издебваха ме сама и блудстваха с мен. Не се е стигало до крайност &ndash; до сексуален акт. Става дума за опипвания, целувки с език и други действия, които са ми нанесли трайни травми.<br /> <br /> <strong>- Добре ли познавахте хората, които ви ги причиниха?<br /> </strong>- Мога да кажа, че не бяха никак случайни хора. <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> Бяха близки, семейни приятели. <br /> </strong></span><br /> Образовани и ерудирани личности. Единият беше много известен оперен певец &ndash; солист на варненската опера. Между другото, ваши колеги бяха направили грешка и бяха написали, че е бил актьор в Драматичния театър във Варна. Другият беше също на висока позиция, ако мога така да се изразя. Работеше като педагог, който се занимаваше с деца. Но не беше в училище. <br /> <br /> <strong>- Не сте ли подозирали, че може и на някое друго дете да е посегнал?<br /> </strong>- Подозирах, че може да прави същите неща и на една моя връстничка. Тя беше красавицата в групата и най-надарената, и аз смятах, че при нея също се е случило. И първият човек, с когото говорих, беше именно тя. Когато й зададох въпроса обаче, тя отговори, че с нея не се е случило нищо такова и дори беше изумена, че я питам. Докато не видях изненадата й, вярвах, че с всички от групата се е случило да бъдат обект на сексуално насилие... Не можех просто да си го обясня. И си мисля, специално за този човек, че се е случило инцидентно. Веднъж и само с мен. Не знам дали е било така, но така си мисля. <br /> <br /> <strong>- А с другите двама?<br /> </strong>- Е, с другите двама &ndash; оперния певец и един уж близък приятел на семейството, който не бе така издигнат и образован, <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong><br /> беше системно &ndash; почти две години. <br /> </strong></span><br /> Имало е случаи и по два пъти седмично да ме притискат, когато съм била сама...<br /> <br /> <strong>- Как така успяха да ви насилват толкова дълго време?<br /> </strong>- Мисля че причината е, че те познаваха много добре моето семейство. Понеже майка ми работеше до късно и баща ми отиваше да я посреща... Те просто знаеха ритъма на семейството и знаеха кога ще ме заварят самичка. Нямам представа защо са го правили... Какво са виждали в едно дете?! Тогава не бях жена, нямах цикъл, нито вторични полови белези. Затова за мен сега е абсолютно необяснимо поведението на тези зрели мъже. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>Просто беше ужасно! Ужасно...<br /> </strong></span><br /> <strong>- Как реагираха родителите ви?<br /> </strong>- Вие как мислите?! Бяха травмирани! Случилото се нанесе травма на цялото ни семейство.<br /> <br /> <strong>- Родителите ви започнаха ли да се обвиняват, че не са сторили нужното, за да ви предпазят?<br /> </strong>- Не, не. Нямаше никакви коментари. Никой не искаше повече да говори затова.<br /> <br /> <strong>- Не потърсиха ли възмездие от насилниците?<br /> </strong>- Не, не. Просто деликатно ги отклониха от приятелския си кръг и общо взето побързаха всичко да мине и да не стане публично. Сега говоря спокойно, защото двама от насилниците ми са покойници. Жив е мисля само педагогът...<br /> <br /> <strong>- Кажете имената на тези, които са ви насилвали.<br /> </strong>- Не, не... Няма никакъв смисъл да го правя. Не искам да ровя в тези кости. Аз веднага мога да ви кажа за оперния певец, защото той имаше емблематични роли като солист в операта във Варна, но просто не искам...<br /> <br /> <strong>- Кое ви притеснява?<br /> </strong>- Просто не желая да говоря. Има някаква граница, която сама си слагам. Това е...<br /> <br /> <strong>- Знам, че много ваши познати са ви се обадили след това признание и са били изумени от него. Появиха ли се упреци към вас, че сте се разкрили пред обществото?<br /> </strong>- Дори и да е имало, никой директно не ги е изказал. Просто имаше шок и изненада. После аз в един момент си казах, че няма от какво да се срамувам, защото не трябва невинният да изпитва срам, а насилниците.<br /> <br /> <strong>- А вие, като жертва, дълго ли изпитвахте срам?<br /> </strong>- О-о-о, много дълго време продължих да изпитвам! <br /> <br /> <strong>- Веднага след разкритието ви из интернет форуми доста хейтъри ви атакуваха със злобни писания. Имаше такива, които изказаха съмнения, че си правите реклама, едва ли не.<br /> </strong>- Голяма реклама е това, няма що! Ако някой смята, че по този начин може да се прави реклама... Не мога да си представя колко такива случаи щяха да излизат... <br /> <br /> <strong>- След вашето признание разкриха ли се пред вас жени със сходни преживявания?<br /> </strong>- О, да! Има толкова много подобни случаи. В момента, в който аз споменах, три жени ми казаха, че са сексуално насилвани. За едната знаех, защото ние сме съученички и аз бях наясно с това, което й се е случило още тогава, но за другите две не подозирах изобщо.<br /> <br /> <strong>Едно интервю на Орлин ФИЛИПОВСКИ<br /> </strong>