Група „Диана експрес” представи новия си албум - „Усмивката“. Малцина знаят, че хитът на „Трамвай № 5“ е написан от Митко Щерев. Сега, след 33 години, композиторът отново се връща към него, вече в изпълнение на собствената си група. Текстът е по стихотворение на поета Лъчезар Станчев. Преди 33 години красавиците от „Трамвая“, начело със своя ръководител Петко Петков – Петицата, са се справили превъзходно и само за няколко месеца песента се превръща в хит. В новия албум вокален солист както винаги е Илия Ангелов. В него са включени две оркестрови пиеси и седем песни. Общото между тях е, че са написани от един човек – Митко Щерев.
- Господин Щерев, известно е, че „Експресът“ потегля от родния ви град Ямбол с голям концерт през лятото на 1974 година. Преди това сте работили с такива знаменитости като Емил Димитров и Лили Иванова. Песните ви, изпълнени от тях, веднага са ставали хитове. Защо оставихте всичките тези благини и се заехте да създавате нова група?
- Тръгнах да го правя, след като прочетох закона на философа Лау Дзъ. Той казва: „Ако един човек иска да постигне големи успехи, трябва да работи и да се развива или само в областта на духа, или в областта на материята. Ако работи и в двете, това ще е за сметка на здравето му“. Реших, че искам да съм здрав и затова се насочих само към музиката. Хората, направили избора да се развиват в духовната област, обикновено не са много добре материално, но аз мисля, че щастието е доста относително понятие и че няма рецепта за това.

- Това не отговаря на въпроса: Защо се отказахте от работата при най-големите звезди на България, за да тръгнете от нулата?
- Първопричината бе, че попаднах в един омагьосан кръг като композитор. И преди, и сега не одобрявам както занаятчийството, така и работохолизма. Освен това не се чувствам комфортно цял живот да композирам пет едни и същи песни, затова реших да създам група. Не случайно в първия албум на „Диана Експрес“ осем песни бяха с продължителност над седем минути. Явно съм се опитвал да променя формата. Да търся нещо по-различно. 

- Как си обяснявате бързия успех на новата ви формация? 
- Много съм работил, но съм имал и късмета да попадна в точното време на точното място. През 1974 година хората в България са имали нужда от нещо като първия албум на „Диана експрес“ и аз им го дадох. Доказателството е във факта, че първата ни плоча за две години се продаде в 160 000 екземпляра. „Диана експрес“ има пет албума. „Усмивката” е шестият, но така или иначе никога не можахме да достигнем продажбите на първия албум. През 1975-а бях музикален продуцент на първия албум на Мими Иванова и тогава й предложих да изпее „Майчице свята“. Тя го направи перфектно и благодарение на нея песента стана популярна.

- Кои години определяте като върхови за групата?
- Периодът 1980-1981 година. Ние бяхме първата рок група, която спечели култовото предаване „Мелодия на годината“. Победителят се излъчваше след гласуване директно по телевизията от шест журита в шест града по дванадесет човека. Така че за манипулации и подкупи и дума не можеше да става. Победихме с песента „Душа“. Дотогава в това предаване не се допускаха рок групи. На следващата година спечелиха ФСБ, а ние останахме втори с песента „Утре“. През споменатите две години „Диана експрес“ бе група номер едно както на телевизионните зрители, така и на радиослушателите. Това беше нашият връх. 

- Вярно ли е, че песента „Душа“, чийто текст е на Калин Донков, сте дали най-напред на Лили Иванова, но тя не я харесала? 
- Това е една интерпретация на Георги Станчев, казана в негово интервю за столичен вестник. Тя е толкова абсурдна, че не си заслужава да я коментирам.

- Говорите за вашите върхове. Обикновено радостните емоции вървят редом с горчивините. Те не отминаха и вас. Ваши колеги например се опитаха да ви откраднат групата. Други да я възкресяват, сякаш тя някога е умирала. Връщате ли се често към тези неприятни моменти?
- В близките дни ще отпечатам ново, допълнено издание на автобиографичната си книга „Забравих си часовника на пианото“. Ще има нова глава „Делата“. Става въпрос за двете години, в които прекарах в съда заради делото срещу мен, заведено от Лили Иванова, и четирите години, в които аз съдих хората, които искаха да си присвоят „Диана експрес“. Реших да опиша съдебните си патила, макар и телеграфно, за да знаят младите музиканти и композитори, че животът е непредвидим и подобни неприятности могат да се случат на всеки. В посочените по-горе години бях принуден да посещавам съдилищата в София, Бургас, Ловеч и Плевен. Това беше тежък период за мен: първо бях подсъдим, а после аз водих няколко дела, за да си върна групата, която съм създал. И в двата случая преживяното много ме промени като човек. Щастлив съм, че всичко това не ме озлоби. Спокойно мога да кажа, че никога в живота си, не съм бил в такова душевно равновесие като сега. Прощавам на всички за лошото, което са ми направили. Ако някой ще ги съди, то хората, заради които митарствах по съдилищата, нека да знаят, че няма да съм аз.

- С кое от сътвореното от вас като композитор се гордеете най-много?
- Песните ми за „Диана експрес“ и музиката за някои знакови български филми.

- Какво значи „някои филми”?
- Казвам така, защото сам написал музика за 36 игрални филма и музика за пет телевизионни сериала.


Съставът на „Диана експрес”: Илия Ангелов /солист и китара/, Бисер Йосифов /барабани/, Митко Щерев /композитор и създател на групата/, Живко Топалов /бас китара/, Наско Копчев /соло китара/

- Продължавате ли и сега с киното?
- Да. Имам удоволствието сега да работя с известния режисьор Степан Поляков по два проекта. Един игрален филм и един петсериен документален филм.

- Има ли нещо, с което „Диана експрес“ се различава от другите легендарни български групи?
- Това, което ни различава от другите български групи като „Тангра“, ФСБ, „Сигнал“ и „Щурците“ е, че всички песни за „Диана Експрес“ са композирани и аранжирани от мен. В другите групи в най-лошия случай аранжиментите са на цялата група. Тоест всички в групата са автори.

- Но това, вашето, създава и конфликти. В интервю пред вестник „ШОУ“ Георги Станчев казва: „Напуснах /"Диана експрес“ - б.а./, понеже Митко Щерев не ми даваше да се развивам самостоятелно, искаше само неговите парчета да се записват. В един момент му казах: Стига! и си взех шапката“. Не пречехте ли вие останалите от групата, които са имали талант на композитори, да работят? 
- Въпросът ви, зададен по този начин, е подвеждащ. 

- Защо?
- Стилът на една група е истински или когато тя сама си пише песните, или когато те са написани от един човек. Шарл Азнавур пее само собствени песни, Рей Чарлз - също. Аз имам написани за „Диана експрес“ десет златни хита, което недвусмислено показва, че съм си свършил много добре работата. Георги Станчев беше поканен за вокален солист в „Диана експрес“, а не за композитор. Освен това никой не му е забранявал да композира и издава собствени солови албуми. Илия Ангелов записа три самостоятелни албума, а като композитор спечели „Златният Орфей“. 

- И въпреки това „Диана експрес“ има една песен, при това хитова, която не е написана от вас: „Синева“. Как допуснахте този пробив?
- Съжалявам, че трябва да го кажа, но Александър Йосифов /тогава директор на „Балкантон“/ чрез един небезизвестен редактор принуждаваше всички групи и певци, които записват в „Балкантон“, да включват негови две или най-малко една песен в албумите си. За това и за други интересни неща в миналото може всеки да прочете в книгата, издадена от Комисията по досиетата, която е официален държавен документ. През 1975 година точно по тази причина включихме в новия си албум „Синева“. Ето и една интересна подробност около тази песен. Преди да се появи в албума на „Диана експрес, „Синева“ е била записвана и от други певци. Последният запис е на Мария Нейкова. Тогава не е станала хит, защото според мен тя е в едночастна форма. Тоест липсва изявен рефрен. В моя аранжимент прибавих нова оркестрова част, която замести рефрена, и така песента придоби друго звучене. 

- През годините в „Диана експрес“ са минали много музиканти. Бихте ли споменали някои имена? 
- В групата Чочо свиреше на флейта и ми помагаше с вокалите. С него пътувахме години и половина, но не направихме записи. От „Диана експрес“ започна кариерата си Георги Станчев. И кариерата на Васил Найденов започва с „Диана експрес“. Той изпя втория албум, в който е включена и „Адаптация“. С нас са свирили Константин Атанасов и Борислав Цонев, басистът и китаристът на „Тангра“. От „Диана експрес“ стартираха кариерите на соло певците Тодор Върбанов и Юксел Ахмедов. В сегашната формация има трима ветерани от 1981 година: освен мен Илия Ангелов и Живко Топалов - бас китара. На ударните е Бисер Йосифов, а на соло китарата Атанас Копчев. 

- Как ви посрещат в Америка, Англия, Канада?
- Сега в Америка нещата са много променени. Имахме възможност да гостуваме на българи зад Океана. Почти във всеки дом има компютър до телевизора, чрез който сънародниците ни гледат българска телевизия. Хората знаят какво става в родината по-добре от нас. Тази мъчителна носталгия от миналото вече не съществува. На въпроса как ни посрещнаха в САЩ. Концертите ни минаха страхотно. 

- Какво е мнението ви за младите групи, певци и музиканти?
- Българската попмузика определено е във възход. Появиха се много добри млади певици и певци и няколко рок групи. Ще си позволя да напомня на младото поколение нещо много важно. А то е никога да не забравят, че хитът и лайфът са върхът на пирамидата на попмузиката. Точно на тези две неща се дължи успехът на „Диана експрес“. Ние пеем перфектно на четири гласа и свирим на живо. След концерт често ме питат: „Господин Щерев, вие не пускахте ли диск?“.

- А имате много работа?
- Имаме достатъчно, за да се забавляваме и да живеем спокойно. Освен постоянните ни изяви в България през последните четири години бяхме в Англия, два пъти в Канада и един месец в САЩ. Тази година през май ще ходим в Австрия, а септември в Израел. До края на годината в България ни предстоят доста концерти и участия, на които ще представим новия си албум...

Композитор на столетието на филмова музика

Митко Щерев е роден на 28.01.1946 г. в град Ямбол. След раздялата на родителите му отива да живее в пансион. Там за първи път вижда акордеон. В началото учи сам, после под ръководството на учители. Талантът му веднага е забелязан и той продължава образованието си в Пловдивското музикално училище, където също живее в пансион. Свири фагот, който поради заболяване сменя с пиано. Негов преподавател по акордеон е големият майстор на джаза Асен Овчаров. През 1967 година, докато свири в пловдивското „Бирхале”, Митко е забелязан от един от музикантите на Емил Димитров и е поканен за влезе в оркестъра му. Работи в него три години. А после и с Лили Иванова, като написва някои от хитовите й песни. Създава група „Диана Експрес” преди 44 години. Написал музиката за повече от 30 игрални филма. Работил е с такива имена като: Въло Радев, Николай Рударов, Христо Ковачев, Мариана Евстатиева, Петър Донев, Иванка Гръбчева и др.
През 1995 г. във връзка с честване „Сто години кино” той е избран от 615 членове на СБФД за композитор на столетието. Носител е на орден „Кирил и Методий” първа степен. През 2008 г. БАН го удостоява със званието академик.


Интервю на ИсакГОЗЕС