Безапелационно най-голямата и обичана българска актриса е Стоянка Мутафова. Истинското й име е Стояна-Мария, но е объркано в един афиш и сега е позната на всички като Стоянка. Родена е на 02.02.1922 година в София. Завършва класическа филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ и Държавна театрална школа в София. От 1946 г. до 1949 г. работи в театър в Прага, а от 1949 г.до 1956 г. в Народния театър „Иван Вазов”. Тя е един от основателите на Държавния сатиричен театър „Алеко Константинов”, където работи от 1956 г. до 1991 г. През 2001 г. получава наградата „Паисий Хилендарски”, а през 2002 г. орден „Стара планина” I степен. Участвала е в много български филми и постановки. Има 3 брака. През 1946 г. се омъжва за първия си съпруг, чешкия режисьор Роберт Роснер, когато е на 23 години, а той – на 51. След брака отиват да живеят във Виена, а после заради неговата работа се преселват в Прага. Там голямата ни актриса завършва второ висше образование към театралния отдел на Пражката консерватория. Вторият й съпруг е Леонид Грубешлиев, по професия журналист и преводач. От него е единствената дъщеря на Стоянка – чаровната Мария Грубешлиева, която също е актриса. Третият съпруг на Стоянка е Нейчо Попов, актьор. 
Цялата творческа и житейска биография на голямата ни театрална Прима е поместена в новата книга, която дъщеря й Муки написа. Четивото е озаглавено „Добър вечер, столетие мое“, а представянето му е тази неделя, 5 ноември, от 19.00 часа в Сатиричния театър, веднага след представлението „Столетие мое“, което е вдъхновило авторката за заглавието. На 1 ноември в известен столичен хотел ще се състои и специална пресконференция само за журналисти и най-близките хора до Стоянка Мутафова и Мария Грубешлиева. Ексклузивно за „ШОУ“ авторката на книгата Муки разказа повече за съдържанието на „Добър вечер, столетие мое“. 

- Кога се роди идеята и колко време ти отне създаването на книгата?
- Това е втората ми книга за Стоянка. Първата „Госпожа Стихийно бедствие” е много по-различна, там говоря основно аз. За нашия общ живот, а тук,  в новата, говори Стоянка Мутафова. Какво точно е споделила читателите ще разберат, когато прочетат книгата. А идеята се роди в началото на пролетта. Започнахме работа през април и ето вече „Добър вечер, столетие мое” е факт. Около 400 страници се получи, което си е доста, но вярвам, че ще е много интересно на почитателите на Стоянка да я прочетат и да се потопят в нейния необятен свят. Подбрали сме и много снимков материал, част от него не е показван никъде. От най-ранните й години, през младежките, зрялата възраст и чак до наши дни. Публикували сме снимки на родителите й като млади, а също така и кадър на майка й, моята баба, когато е на 97, заедно със Стоянка. Много кадри, увековечили почти едно столетие. 

- Кое е най-интересното, което ще прочетем в новата книга?
- Най-интересното, което ще прочетете, е един бурен и пълноценен живот, който е описан изключително детайлно и интересно. Необятни са тези 95 години, събрани в една книга. 

- Какво е посланието на „Добър вечер, столетие мое”?
- Посланието всеки ще го открие сам за себе си. Лично според мен то е да не се предаваш никога, да вярваш в себе си, да бъдеш борбен, да умееш да стискаш зъби и да надделяваш в тези вълчи времена. Защото само най-силните успяват въпреки всички трудности и спънки. И също така всеки да успее да се пребори и да стигне своето столетие, да го приветства с „Добър вечер” и като тегли чертата, да е щастлив и доволен от извървения път. 

- Кои други личности участват освен ти и Стоянка Мутафова?
- Много актьори и нейни близки приятели, основно от по-младата генерация, защото нейните връстници си отидоха. Любо Нейков, Мария Статулова, Николай Атанасов – Шуши, Бина Харалампиева, Полин Лалова, Йорданка Стефанова са само малка част от хората, които споделят своите спомени от срещите им и работата със Стоянка. 


В новата си книга Муки разкрива целия живот на майка си 


- Това е третата ти книга, с какво е по-различна от първите две?
- Тя е по-различна, защото първата ми книга „Клоун на Бога, пратен на земята” е само за Нейчо Попов, там аз взимам интервюта с всички актьори – Георги Калоянчев, Димитър Манчев, Никола Анастасов... съзвездие на Сатиричния театър, в което беше и Нейчо, независимо от това, че той живя много малко. 
Отиде си точно на върха на кариерата си
в най-хубавите години. Другата, втората ми книга, е по-леко четиво, разказвам случки между мен и Стоянка. Новата е най-обемна, с изключително много истории, които споделяме както аз и майка ми, така и много други хора. Съдържа и много снимков материал, а също така и опис на представленията й – режисьор, постановка, година и дата на премиера, участници. Вложен е много труд и съм щастлива, че тази книга най-после е факт. Тук е моментът да благодаря на хората, които съдействаха тя да стане факт, и на издателство „Catch a story”, които вложиха труд и професионализъм. 

- Наскоро бяхте с майка ти на откриването на новия храм “Въздвижение на светия кръст Господен”  и на рождения ден на Негово Светейшество българския патриарх и софийски митрополит Неофит. Разкажи ни малко повече как преминаха събитията?
- Бяхме поканени от семейство Арабаджиеви, които са сред ктиторите на храма „Въздвижение на светия кръст Господен“. Заедно с наши близки приятели отидохме. Стоянка беше поканена, защото живее в „Лозенец”, където черквата се строи вече 20 години, но все нямаше средства и нямахме храм в квартала. Зарадвахме се много, когато разбрахме, че най-после е готов и ни канят на откриването. Патриарх Неофит ни покани след това на обяд в хотела, защото съвпадаше с неговия рожден ден.  Стоянка  беше посрещната с голямо уважение от всички гости на Негово Светейшество и получи подарък.  Тя отиде лично да целуне ръка на Негово Светейшество, двамата си казаха по няколко думи, след което тя взе микрофона. Цялата зала избухна в аплодисменти. Неофит я благослови за дълъг живот, макар че тя в типичния й стил, каза, че: „Този, който живях дотук, да ми е достатъчен”. И от синода не й останаха длъжни: “Вие ненапразно спряхте при нас - ние сме от сатирично-драматичния отдел на църквата” - така се пошегува с игумена на Троянския манастир дядо Сионий, който дълго разговаря с нас. Покани ни и в манастира му, а западно и средноевропейският митрополит Антоний също изказа своето уважение към нас. Целият синод демонстрира много топли чувства, за което искрено благодарим. 



- В този ред на мисли - вярваща ли си? 
- Преди бях много вярваща, ходех постоянно по черкви. Сега не ходя чак толкова, но пак вярвам. Малко по друг начин. Знаеш ли, ще ти споделя нещо, което казвам за първи път. Преди години, когато вярвах много, ходех често на Кръстова гора. Бях чула, че ако отидеш три пъти поред там и си пожелаеш нещо, то се сбъдва. Направих го, молих се да срещна моя съпруг, мъжа на живота ми, и вярвате ли ми, много малко след третото ми посещение срещнах Никос. Ние с него имаме църковен брак, което е най-силното и важно. И още един интересен случай. Понеже гърците са много религиозни и вярващи, когато вече отидохме да живеем в Гърция, той ме помоли нещо. Да отида в черквата, пред иконата на Богородица и да му се закълна, че няма да му изневеря. Уау, голям шок за мен. Защото в онези години бях много бурна и дива и това ми се стори като много тежка клетва! (Смее се.)
Но му се заклех.

- А спази ли клетвата си?
- Да, спазих я. И не толкова от страха, че съм се заклела, а защото не съм искала и не съм изпитвала необходимост да му изневеря. 

- За какво мечтае Муки в момента?
- Основното, за което мечтая, е Стоянка да е жива и здрава, да е колкото се може повече време до мен. Ще ти споделя и още нещо. Мечтая да играем заедно на една сцена, преди да си отиде (просълзява се). Силно го искам и вярвам, че ще се случи. 

- С какво друго се занимаваш в момента освен с книгата? 
- Основно с грижи за майка ми. Вече е доста пораснала и много от отговорностите паднаха на мой гръб. Не много, а всички. Аз съм и мъжът, и жената в нашата къща. Тя мисли за здравето си и за сцената. Така и трябва. Старая се да й угаждам във всичко, да не е лишена и да е обгрижена. Надявам се, че успявам. 

- За какво не намери време през почти отиващата си година и би искала да реализираш през идващата?
- През пролетта репетирахме за една пиеса, в която трябваше да играем, но нещата се отложиха, защото режисьорът замина за Дубай. А без режисьор няма как. Пиесата е много смешна, бих казала по-смешна от „Госпожа Стихийно бедствие”. В нея Стоянка е свекърва ми, а аз съм снаха й. Има и още един актьор – синът й и мой съпруг. Ролята й е на много властна жена, която ходи по барове, танцува, забавлява се, командва всички. Аз обаче не й оставам длъжна.  Дано нещата се случат и възобновим тази пиеса. Така ще мога да сбъдна мечтата си да играем заедно. Знам, че и за хората ще е много интересно, защото често ме питат. 

Интервю на Евгени БОЯНОВ