Днес отбелязваме един от най-големите български празници. Денят на храбростта и празник на Българската армия и официален празник в Република България.

На 6 май, църквата отдава почит и на Свети Георги Победоносец, а стотици хиляди българи честват своя имен ден.
 

Поглед към небето навръх Гергьовден БЛИЦ ТV

По този повод започваме днешния материал с цитат от една от най-въздействащите български патриотични песни - "Боят настана", която е песен на панагюрските въстаници по текст Иван Вазов. 
 
Това е и една от любимите мелодии на капитан Мирослава Събева, която навръх днешния празник пожелава на всички свои колеги "С чест, дълг и отговорност да носят своите пагони и да бъдат достойни военнослужещи и защитници на Родината".
 

 
Мира Събева е от онези жени, с "мъжки" професии, които вършат работата си с гордост и нищо не може да ги спре или уплаши, пише trafficnews.bg.

Баща ѝ, който също е бивш офицер от армията, е човекът, който я насърчава да мечтае без граници и да преследва мечтите си, независимо дали останалите ще ги сметнат за нетрадиционни.
 

Мирослава Събева е родена през 1987 г. и е завършила гимназия „Бертолд Брехт” в град Пазарджик, с изучаване на немски и английски език. Избира да продължи образованието си в Националния военен университет „Васил Левски“ със специалност „Организация и управление на тактическите подразделения за логистично осигуряване”, макар че е била приета и в Техническия университет в София, и в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“ . 
 

 
Тренирала е различни видове спорт. Майка ѝ Петя Събева е била републикански шампион по плуване и от нея се е научила да плува стилово. Още в 3-ти клас е стреляла, като е запалена по този спорт от баща си Тодор Събев, който има шампионски титли по стрелба и е получил като награда пистолет „Аркус“ от министъра на отбраната Георги Ананиев (1997-1999 ). 
 

 
От 1 август 2011 г. започва работа в Регионална служба „Военна полиция” – Пловдив, като началник на група във втори сектор на отдел „Контрол и охрана”. Капитан Мирослава Събева е единствената жена офицер с военно образование в Регионалната служба. 
 
Тя смята, че човек винаги има някакво призвание и е сигурна, че е тръгнала по правилния път, сякаш ѝ е било предопределено.
 
Мирослава Събева е участвала в няколко мисии зад граница и е взела изключително дейно участие в осигуряването на обществен ред и безопасност, и разпределението на помощи при наводненията в с. Бисер през 2012 година. 
 
Смята, че има устойчива психика и няма да се замисли дори и за миг, ако утре се наложи да излезе на фронта. 
 

 
Има медали от редица спортни състезания както в България, така и в чужбина. За подготовката за едно от състезанията в Полша капитан Събева споделя: "Не беше лесно, бягане по пясъка с брoнежилетка, лицеви опори, клякания, коремни преси… И всичко това трябваше да се приключи преди 30-ата минута". Самата тя го е направила за 18 минути и 22 секунди.
 
Ето какво още разказа за себе си и професията военен полицай в интервю за Trafficnews.bg капитан Мира Събева:
 
- Като дете мечтаехте ли си да работите в редиците на българската армия или мечтаната професия беше съвсем друга?
- Да, още от дете мечтаех да стана военнослужещ и да продължа семейната традиция.
 
- Как решихте, че да сте военнослужещ е вашето призвание? Какво ви мотивира? 
- Мотивацията ми дойде от баща ми, който е бивш офицер. Имах вътрешното убеждение, че това е моето призвание. Исках да съм част от Българската армия. Още от малка обичах да гледам мероприятия с участието на военнослужещи.
 
- Кой предмет ви беше най-интересен в периода на вашето обучение? 
- Тактическите занятия, огневата подготовка и лекциите по военна история.
 

 
 
- Опитваха ли се да ви разубедят, когато взехте решение да станете военен полицай? А как родителите ви приеха този факт? 
- Никой от семейството не ме е напътствал за тази професия или разубеждавал. Те имаха желанието да се обучавам в чужбина, но винаги са уважавали решенията ми. Винаги са били до мен и са ме подкрепяли. Те ми предоставяха възможността за допълнителни и разнородни извънкласни дейности, за да разширя кръгозора си.
 
- Как преминава един ваш работен ден? 
- Всеки ден е различен. Занимавам се както с организационни дейности, така и с провеждане на учебен процес с личния състав. Има и динамични дни: ескорти на автомобилна техника на БА /Българската армия/, охрана на масови мероприятия, практически занятия, участия в национални и международни учения.
 
- Като жена, лидер на група, имало ли е пъти, в които не са ви се подчинявали именно затова, че сте жена? 
- Не, не ми е случвало. Колегите спазват военните устави и йерархията.
 

 
- Изпълнявала ли сте мисии зад граница и къде? 
- През 2018г. участвах в мисия на ЕС - EUFOR Босна и Херцеговина, като изпълнявах длъжността - офицер по охрана на силите. Отговорях за сигурността на базата. През лятото на 2020г. заминах за Грузия, където мисията е на ЕС, на длъжност „Наблюдател“. Мисията за наблюдение на ЕС в Грузия е невъоръжена гражданска мисия. Мандатът на мисията се състои в стабилизиране, нормализиране и изграждане на доверие, както и отчитане пред ЕС, за да се информира европейската политика и по този начин да се допринесе за ангажирането на ЕС в региона.
 

 
- Ако утре избухне военен конфликт, бихте ли отишли на фронта? 
- Да, щом съм положила военна клетва. Никога не съм поставяла пред себе си този въпрос под съмнение.
 
- Има ли оръжие, с което не сте стреляла и кое е любимото ви? 
- Има много оръжия, с които още не съм стреляла. Стрелбата ми е страст от малка. Започнах да стрелям още като бях в трети клас и взимах участия в състезания. Трудно е да кажа, кое точно е любимото ми оръжие, но имам пристрастия към „Зиг Зауер“, „Хеклер и Кох“, „Глог“.
 

 
- Коя е най-опасната ситуация, в която сте изпадала по време на работа и имало ли е момента, в който сте искала да се откажете? 
- Към този момент не съм изпадала в истински опасна ситуация. Предизвикателство беше осигуряването на с. Бисер през 2012 г. от посегателства на мародери след опустошителното наводнение. Към този момент не съм изпадала в опасна ситуация.
 
- Как си настройвате психиката, че в някой момент животът ви може да бъде застрашен?
 
- Имам устойчива психика. За това ми помагат и ежедневните физически натоварвания, които допълнително я укрепват. Животът на човек във всеки един момент може да бъде застрашен. Който го е страх от мечки, не ходи в гората.
 
- Това, че сте жена сред толкова мъже помага или пречи в попрището? 
- Не помага, по-скоро пречи. Трябва да се доказваш много повече от мъжете.
 

 
- Имате ли спечелени медали и награди? Какви? 
- Да. Имам. Спечелените медали са от различни спортни състезания и военни състезания както в България, така и в чужбина.
 
- Спортувате ли всеки ден и как поддържате форма? 
- Спортувам. Това е част от ежедневието ми. Обичам тичането, плуването, планинското катерене, колоезденето, през зимата карам ски.
 
- Семейна ли сте и какво обичате да правите в свободното си време? 
- Не съм семейна. През свободното си време обичам да съм с родителите си, да прекарвам време с приятелите си и да спортувам. От няколко години съм запалена по покоряване на планински върхове в България.
 

 
-  Как бихте се описала с 3 позитивни и 3 негативни думи? 
- Позитивни - упорита, целенасочена и отговорна. Негативни - непримирима, припряна и понякога инатлива.
 
- С кого бихте искала да се смените за един ден и защо? 
- С никой не искам да се сменям. Засега правя това, което ме радва и не искам да бъда никой друг дори и за един ден.
 
-  Коя е суперсилата, която бихте искала да притежавате? 
- Постоянство и мотивация.
 

 
- Имате ли любима патриотична песен? Коя е тя? 
- Да. "Велик е нашият войник", " Боят настана", "Тих бял Дунав".
 
- Как си представяте живота си след 10 години и докъде стигат амбициите ви? 
- Животът си го представям същия както е и сега, но вече семейна и доказал се професионалист в кариерата ми.
 
- Навръх Гергьовден, едно пожелание към всички ваши колеги? 
- Желая им преди всичко да са живи и здрави! С чест, дълг и отговорност да носят своите пагони и да бъдат достойни военнослужещи и защитници на Родината.