Д-р Мариана Тодорова е футуролог-учен, който прави базирани на науката прогнози за бъдещето. Тя е доцент в БАН.


Д-р Мариана Тодорова

Била е народен представител в 43-ото НС. Има специализации в Харвард Кенеди Скуул, Държавния департамент на САЩ и Китайската академия за управление. Представител и председател е на глобалния Тинк танк: “Милениум проджект” в България, който е класиран на шесто място в света по иновативност.

През 2020 г. излезе първата  книга: “Future studies and counterfactual analysis. Seeds of the future” в САЩ съвместно с американския футуролог Теодор Гордън, който е един от инженерите на проекта “Аполо” за кацане на Луната. Публикува и книга на български “Изкуственият интелект-кратка история на развитие и етически аспекти на темата”.

Ето какво каза д-р Мариана Тодорова в интервю за "Марица":

- Доц. Тодорова, заради пандемията минахме удивително бързо в онлайн режим. Такъв ли ще е животът ни оттук насетне?
- Малко вероятно е да остане такъв животът ни, защото по един начин възприемаме нещата, когато нямаме право на избор, както беше при първата и втората вълна на пандемията, и по съвсем друг, когато не сме ограничени от обективни обстоятелства и имаме нужда да се завърнем към нормалния живот.

Ревизията на последните  епидемии, които са сполетявали човечеството през 20-и век, показва, че тяхната продължителност не е била повече от 2 години.

Ситуацията може да придобие качествено ново състояние, ако се окаже, че силата на вируса не отслабва, че той мутира непрекъснато в нови щамове и ако всъщност се докаже хипотезата, че имунитетът не е траен дори след ваксинация. Подобно стечение на обстоятелствата може да бъде причина да останем в този „онлайн и теле“ - режим на  работа, обучение, пазаруване.

Вероятно като нов тип култура на работа може да се въведе хибриден режим на превключване от реално изпълнение на задълженията към онлайн според целесъобразността.

- Заплашват ли ни неприятни изненади през настоящата година?
- Това, което можем да очакваме, не само за тази година, но в близко бъдеще, са подобни събития от такова естество, които действат глобално. Това са климатичните промени, които могат да породят т.нар. феномен на климатичните бежанци, да променят профила на страните, икономиката, културите в земеделието... Ала това е съотносимо в по-далечно бъдеще.

Другите подобни феномени са екологичните катастрофи. Пластмасови частици се откриват вече дори в околоплодните ембрионални води. 

Липсата на адекватен контрол върху технологиите, върху изкуствения интелект, може да е третата голяма заплаха. Неслучайно преди дни Европейският парламент и ЕС призоваха с резолюция  всички страни по света да забранят автономните оръжейни системи - тип оръжия,  базирани на изкуствения интелект, които могат да действат сами, т.нар. „роботи убийци“.

Ала страни като Русия, Китай, САЩ оставят вратата отворена за подобни оръжейни системи,  на които гледат като нов начин да се удържат взаимно.

Има много теории, върху които ние, футуролозите, градим сценарии дали биха могли да се появят нови пандемии. Дори в момента се правят анализи на  две лаборатории в Ухан. Там степента за сигурност е 5-та, най-висока, което подсказва,  че се създават генно модифицирани вируси или вируси, които се подобряват лабораторно.

Друга теория представя как  глобалното затопляне може да доведе до екологична катастрофа и нова пандемия. Много учени смятат, че с топенето на ледниците се разтопява и т.нар. „пермафрост“, замръзналата под ледниците почва, което може да събуди за живот бактерии и вируси, с които  ние никога не сме се срещали, нямаме естествен имунитет за тях. 

Четвъртият сценарий е, че може да се ползва изкуствен интелект, който да пише нов дигитален биологичен код - така, както се прави в синтетичната биология.

Този тип технологии могат да се използват и в много положителна, и в изключително негативна насока.

- Как изкуственият интелект може да ни помогне за преодоляване на бъдещи пандемии?
- Най-успешният модел за развитие на изкуствения интелект е базиран върху т.нар. „машинно обучение“, „Machine Learning“, платформа, изградена на базата на невронните мрежи, които наподобяват нашия мозък, и се обучават с голямо количество информация. Чрез обработката им изкуственият интелект открива нови модели, които предоставят решения. В този смисъл изкуственият интелект би бил изключително полезен в медицината за диагностициране и лечение на заболявания.

Разполагаме  с проследяване на генома като възможност, с генно редактирано инженерство, каквато е технологията CRISPR/CAS9, чиито изобретатели получиха Нобелова награда през 2020 г.

Разполагайки с тези инструменти, можем да ангажираме изкуствен интелект, който да изработи нови формули лекарства, а те да променят генома на вируса и така да го обезоръжават. В Америка сега  се тества един много мащабен проект -  в природата се пускат генетично редактирани комари, които не могат да се възпроизвеждат и това ще доведе до намаляване на естествената популация и снижаване на заболяванията.

На същия принцип изкуствен интелект може да се ползва за формули, които по естествен начин да отслабват вируса.        

Но разбира се, когато ползваме такъв тип технологии, трябва да държим сметка, че нямаме пълния контрол - не само върху самите технологии, но и върху последствията.  

- На какъв етап е развитието на биопринтинга? Ще може  ли в обозримо бъдеще да заменяме негодните части на човешкото тяло?
- Има голям напредък и в 3D биологичното принтиране ​- с  3D принтери, използващи  т.нар.биологично мастило, се правят опити за принтиране на отделни органи. Вече има прототипи на такива органи. Към момента не е възможно да се пресъздадат биохимичните процеси в даден орган, т.нар. васкуларитет. Предполага се, че първите успешни тъкани, органи, системи и материи ще са такива, при които няма биохимични реакции, каквито има в черния дроб, панкреаса, бял дроб, а по-скоро като в сърце, пикочен мехур, стави. 

Правят се и опити да се отглеждат органи от стволови клетки в епруветки. Това вероятно ще реши частично проблема с трансплантациите, но е много рано да се прогнозира дали подобен тип органи ще се впишат в цялостната система на човешкия организъм.

-Имаме ли шанс да ползваме удобствата на умния дом скоро?   
-Всичко вече в нашия дом може да бъде „умно“, свързано в централизирана система, базирана на тесен изкуствен интелект. Всичко може да бъде рационализирано - от подаване на електричество, водоснабдяване, изграждане на дома по максимално енергийно ефективен начин. Възможно е ползване на умни фасади, които през лятото са бели и не акумулират топлина, а през зимата  я съхраняват. Съществуват „умни хладилници“, които биха могли да поръчат чрез платформи зададените от стопанина продукти. Това вече се прави.

Тук навлизат и платформи на т. нар. телемедицина. Огледала, свързани с „тесен изкуствен интелект“, действат на принципа на лицевото разпознаване. На базата на изражението, което имаме, могат да се дешифрират различни заболявания. Чаши анализират нашия дъх, слюнка, пот, следят кръвното ни налягане, сърдечен пулс - всички те комплексно могат да диагностицират над 200 заболявания. 

Това са технологии, които в някои страни вече се ползват.

Дизайнерското бебе нарушава еволюцията
При дизайнерските бебета могат да се предотвратят генетични заболявания, но пък има доста неизвестни за самата човешка същност.   Подобни намеси водят до непредвидими резултати или поне ще отнеме време, за да сме сигурни какво ще се случи извън лабораторна среда. От друга страна, ние сме това, което сме, благодарение на хода на еволюцията от  стотици хиляди години.

От трета страна, няма как да възпроизведем въздействието на средата и това, с което се занимава науката епигенетика, според която качеството на живот ни формира и на генетично равнище. Неслучайно голяма част от заболяванията са заради стреса и качеството на живот, не са наследени генетично. Ако не можем да преповторим тези естествени ходове на природата, рискуваме доста.

Би могъл да се очертае стеснен кръг случаи, в които подобно генетично редактиране  .би било полезно. А не да превръщаме самите себе си в „меню“, от което да изберем цвят на очи, коса, кожа. Нямаме моралното право да решаваме за нашите деца. А и така  нарушаваме концепцията за родителство.

Съдия с изкуствен интелект решава арбитражни дела
Тенденциите до 2050 г. показват, че все по-голяма част от хората ще бъдат самонаети, сами ще предлагат професионални ниши, които да заемат. Ще бъдат гъвкави. Няма да имат една твърда устойчива професия, както е сега. На хората в следващите десетилетия ще се налага да превключват от една област в друга.     

Можем да твърдим, че ерата на тесните специалисти свършва. Тук не говорим за висококвалифицирани тесни специалисти,  а за тези в по-масовите професии. Технологиите, тесният изкуствен интелект, който имаме към момента, ще трансформират почти всички професии.

На хората ще им се наложи да работят  в сътрудничество с дигиталните технологии и изкуствения интелект. Промяната на професиите ще породи нови - „дизайнер на облачно пространство“, „специалист, който да дава съвети за обработка на отпадъци“, „експерт по дигитална смърт“ - заличаване на следи при натрупване на голямо количество лична и чувствителна информация.  

Хората тепърва ще имат нужда от всякакви ментори, съветници, психолози, експерти философи. Ще са нужни специалисти, които да образоват хората на дигитална грамотност, но ще са и необходими и човешки, емпатични професии, които да помагат за адаптиране към новата реалност.

По-ниско квалифицираните професии в по-далечно бъдеще ще бъдат заменени от  роботизация, автоматизация, изкуствен интелект, а по-сложните професии ще бъдат трансформирани. В Естония дори има съдия с изкуствен интелект, който решава арбитражни дела.

Т.е. ако държавите не преориентират образователните си системи към този тип реалност, ще настъпи „технологична безработица“.

Гугъл като Биг Брадър
Сам по себе си изкуственият интелект не ни следи в социалните мрежи. Такъв тип алгоритми биват програмирани, за да се събира информация. Всеки от нас, който ползва  Гугъл търсачка или социални медии, забелязва, че когато се интересуваме от нещо специфично, към нас се генерира такъв трафик - „още от същото“. Затова се заговори за създаване на нова мрежа, в която да не бъдат допускани да оперират такива алгоритми.