Стефан Чолаков е човекът, извършил един от най-дръзките банкови обири в България, без дори да прекрачва прага на трезора! Когато е само на 22 години, той източва 181 млн. лева без оръжие дори без грам насилие от “Пощенска банка”! Признат е от списание “Таймс” за най-младият банков измамник в света и до днес! По образование Стефан е... ветеринарен техник, но тогава работи за няколко счетоводни къщи. Той осъществява идеята си да източи банката с помощта на сервитьорката Лили Колева, таксиметровия шофьор Младен Корчанов и своя брат. След излизане от затвора прави фирма за финансова сигурност и консултации заедно с втората си съпруга, която е... дългогодишен банков служител. Сега основният му бизнес е търговия с орехови ядки, които отглежда в едно врачанско село. В уникална изповед пред “ШОУ” Стефан Чолаков прави безпощаден разрез на преживяното от него - възходи, и падения, които могат да се поберат в няколко човешки живота!
<br /> <strong>- Стефане, как се обира банка, без да прекрачиш прага й?!<br /> </strong>- По това време оборотите на банките бяха много големи. Хората извадиха парите от дюшеците, които бяха кътали 45 години, започнаха да въртят някакъв бизнес. Когато една система е динамична и млада, нормално е да има пропуски. Това използвах аз! <br /> Самото обиране на банка е свързано с много сериозна подготовка и с много сериозни финанси, които човек на 22 години, ако не работи нещо, което носи големи пари, просто няма как да го направи. Още на 20 аз вече бях натрупал доста пари, защото от 16-годишен бях започнал да се занимавам с амбулантна търговия и далавери - почти всички млади хора го правеха след промените. Първата си фирма регистрирах на 18 години.<br /> <br /> <strong>- И как ти дойде идеята за обира?</strong><br /> - Мой братовчед ми поиска пари на заем - 20 000 долара, за операция на очите. Казах, че няма да му дам, по-добре да отиде сам да си вземе парите от банката, където те са съвсем безстопанствени. Той не ми повярва: &ldquo;Как така?!&rdquo;. И повечето хора биха реагирали по този начин. Казах му просто да си регистрира фирма и аз ще направя така, че да може да си вземе пари от банката.&nbsp;<br /> <br /> След една седмица той дойде при мен и ме попита дали фирмата може да не е на негово име, а на името на негов приятел. За мен нямаше абсолютно никакво значение. Регистрирахме фирма на името на друго момче - Младен, таксиметров шофьор от провинцията. За 6-7 месеца инвестирах в тази фирма собствени пари, направих симулативни сделки... Една измама няма как да стане, без да вложиш пари. Дори тези, които влизат с взлом, влагат пари &ndash; един автомат струва 1500 лв. /смях/ Да не говорим, че трябва да си купиш и мотор, че да сипеш и бензин, за да избягаш!... А тия, дето копаят дупки и така проникват в трезорите, трябва да вложат пък огромни пари за техника, за охрана. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Всяко голямо престъпление е свързано със сериозни пари</strong></span><br /> <br /> <strong>- Колко пари вложи ти?</strong><br /> - Някъде около 30 000 долара - за симулативните сделки, за такси и комисиони в банката, за разходи по регистрация на фирмата, за поддържане на някакъв стандарт на човека, собственик на фирмата. 30 000 долара по това време струваше един хубав голям апартамент в София.&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Собственикът на фирмата знаеше ли в какво участва?</strong><br /> - Беше наясно, че участва в някаква далавера. Но мислеше, че парите, които всеки ден тегли от банката, са тези, които комунистите след 10 ноември 1989 г. са изнесли от България и сега ги вкарват обратно! Тези 6-7 месеца таксиметровият шофьор получаваше средства от братовчед ми - нещо като заплата, защото аз не исках да го познавам и да имам контакти с него. Всеки ден той теглеше между 10 000 и 20 000 долара от банката, които аз преди това бях внесъл, за да мога да реализирам сериозен оборот по сметката на фирмата му. Схемата беше проста: аз внасям 10-20 хил. долара, той ги тегли, дават му се 50-100 на него, останалите пари ги взимам обратно и ги нареждам през някаква друга сметка по неговата, той пак ги тегли... Просто въртях едни и същи пари - все едно, че фирмата прави постоянно сделки и е много вървежна. Така в крайна сметка през сметките на въпросната фирма минаха някъде 2 млн. долара! И в един момент фирмата на таксиметровия шофьор стана ВИП-клиент на банката! През нея минаваха сериозни суми, вече можеха да бъдат предоговорени и таксите, и комисионите за тегления и внасяния, отношението към собственика стана друго, назначи му се персонален банкер! Оттук - и целият театър един таксиметров шофьор да бъде пресъздаден като проспериращ бизнесмен &ndash; наех му хубава квартира, купих му хубави костюми&hellip; Трябваше да има и достатъчно пари в себе си, да не направи някоя пакост, да го заключат и така да провали моята схема.<br /> <br /> <strong>- Кога разбра, че е дошло време да действаш?</strong><br /> - Това беше държавна банка и в края на всеки месец от БНБ в нея влизаха пари за пенсиите на хората. Избрах такъв момент - последният ден на месец май, който се падаше петък, края на седмицата. Това беше удобният ден, когато да отидем да си изтеглим парите, както бяхме решили. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Схемата беше проста:&nbsp;</strong></span><br /> <br /> Беше достатъчно човек да отиде и да заяви на едно гише, че иска да внесе определена сума. Документите се обработваха, парите се въвеждаха като внесени в банковата система, на клиента се даваше вносна бележка и се изпращаше на друга каса, за да внесе парите. Информацията за внесената сума обаче беше в системата преди реално да са внесени парите!&nbsp;<br /> <br /> Изпратих една моя приятелка - Лили, която помолих да внесе пари по две сметки на фирмата под предлог, че нямам време - 1 млн. лв. по едната сметка и 183 млн. лв. по другата. Тя се съгласи да ми направи тази услуга. Лили ги внася на гишето, обработват й документите и й дават две вносни бележки. Между двете гишета влиза братовчед ми, прибира в джоба си незабелязано от нея бележката за 183-те млн. и Лили внася само 1 млн. лв. Тя въобще не разбира какво се случва - и без това влиза за пръв път в банка.<br /> <br /> След това пристига таксиметровият шофьор, който 3 дена преди това е заявил в банката, че ще тегли 181 млн. лв. от фирмена сметка. Поемат го служителите като истински ВИП-клиент и той пита своя инспектор: &ldquo;Имам ли пари по сметката?&rdquo;. Те правят проверка: &ldquo;Да, имате!&rdquo;, му отговарят. И наистина - парите са там, но... само в компютъра! Служителка му подготвя документите за теглене на сумата. Той също няма представа какво се случва. Интересното в случая е, че нито Лили, нито таксиметровият шофьор попълват банкови документи. Те са написани от служителите на банката, а Лили и Младен само ги подписват. Документите са изготвени на 100 процента от служители на банката! Погледнати поотделно, никой от двамата не прави престъпление. Престъплението беше единствено в моята глава! А бележката за теглене на парите минава няколко нива на одобрение &ndash; освен от служителката, която води фирмата, от шефката на екипа, от счетоводителя на салона, от счетоводителя на банката и от шефа на клона. Всичко трябва да е по реда си, когато става дума за големи пари. И така -&nbsp;пари на пачки, пачките - на &bdquo;тухлички&rdquo;, а &bdquo;тухличките&rdquo; - в чували. Тези 181 млн. лв. представляваха две палети с пари! 1 тон без 20 кг пари! <br /> <br /> <strong>- Ти къде беше по време на операцията?</strong><br /> - В една градинка срещу банката, наблюдавах входа какво се случва и говорех по телефона с бъдещата ми съпруга. Тя също не знаеше какво става.&nbsp;<br /> <br /> В това време братовчед ми се обади и каза, че Младен се е изплашил да излезе с толкова пари и иска охрана. Обадих се на брат ми и го пратих в банката под предлог, че мой приятел бизнесмен иска за няколко часа охрана, за което ще си плати. Той пристигна.&nbsp;Братовчед ми ми съобщи, че банката предложила бронирани коли с охрана за парите. Казах му да откаже и да намери друг начин. Той отиде, нае две таксита комбита, свалили задните седалки, натоварили чувалите с пари, завили ги с две одеяла, купени от близкия магазин, и потеглят към апартамента, който специално бях наел за тази цел.&nbsp;През цялото време аз се движех с кола зад тях. Изчаках да внесат парите, изчаках Младен да си вземе полагаемите 5-6 хил. долара и да си тръгне, и тогава отидох при братовчед ми, заключихме и си тръгнахме.&nbsp;<br /> <br /> Вечерта се видях с Лили, заведох я в апартамента, отворих и й казах:&nbsp;<br /> <br /> &ldquo;Видя ли сега какво направихте &ndash; ограбихте банка!&rdquo;. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Стаята беше пълна с пачки до колената! Тя припадна</strong></span><br /> <br /> Оттам-нататък беше плътно до мене следващата една седмица, да не стане някоя беля &ndash; тя вече знаеше, че сме обрали банка.<br /> В момента, в който видях парите, разбрах каква страшна простотия съм направил! Беше ми интересно, като на игра, исках да докажа, че съм по-хитър от системата! Когато се случиха нещата, осъзнах, че това е много сериозно престъпление, което няма да остане без последици...<br /> <br /> <strong>- Как те хванаха?</strong><br /> - Вестниците гръмнали! Баща ми прочита, че основният заподозрян е главният касиер на банката. Година преди това изкоментирах пред него по повод на една реклама по телевизията за една банка: &ldquo;Крепостта на вашите пари&rdquo;. Викам: &ldquo;Виж как лъжат хората!&rdquo;. Той: &ldquo;Що бе?!&rdquo;. Тръгнах да му обяснявам: &ldquo;Всяка банка може да бъде обрана!&rdquo;. И му разказах една-две схеми. Една от тях беше подобна на тази... Баща ми се сеща за този разговор, веднага звъни в полицията и казва: <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>&ldquo;Това е синът ми!&rdquo;<br /> </strong></span><br /> Идват веднага от НСБОП вкъщи, носят всички снимки на хората, които са посетили банката в този ден. Баща ми вижда на тях моя братовчед и на брат ми. Казва: &ldquo;Стефан не го виждам, но той стои зад всичко това! Тези две момчета не могат да измислят това!&rdquo;. Заключили брат ми, аз вече бях в Гърция, прочетох в един вестник. Обадих се в полицията и казах, че той няма нищо общо. Върнах се в България и се предадох. Помогнах на следствието да си изясни как стоят нещата. Възстанових парите на банката, възстанових лихвите за времето, в което парите са били в мене, за да не се завежда граждански иск от страна на банката...&nbsp;<br /> <br /> <strong>- Ти на практика си заминал с парите и се връщаш?!</strong><br /> - Да, от Гърция ми беше самолетният билет за Щатите. Бях тръгнал към Канада, където си бях намерил бизнес. Тогава всички пътувания за българи бяха с визи - бях си извадил. Бях си подготвил документи за парите, които изнасях - абсолютно легални...<br /> <br /> <strong>- Каква присъда получи?</strong><br /> - Присъдата дойде 11 години след деянието! През 1997 г. източих банката и ме вкараха в ареста, там се ожених, през 1999 г. излязох, разведох се, през 2001 година се ожених повторно и се роди дъщеря ми, през 2003 г. се роди синът ми. И едва 2007 г. влязох да лежа присъдата си! Излязох през 2009-та... На мен ми дадоха ефективна присъда 4 г. и 10 месеца като организатор на схемата, а на всички други участници &ndash; условни. Но и брат ми, и братовчед ми, и Лили, и таксиметровият шофьор Младен лежаха по 2 години в ареста. Брат ми беше оправдан като абсолютно невинен...<br /> <br /> <strong>- Хората, които въвлече като помощници в обира, след това държаха ли ти сметка, намразиха ли те за цял живот?!</strong><br /> - С тях сме приятели и досега. Те не се озлобиха към мен за това, което им причиних. А с брат ми всеки ден се чуваме - ние сме братя! Въпреки че лежа в ареста абсолютно невинен, без да знае за какво става въпрос! Ние даже лежахме в една килия в ареста! Карали сме се на карти, на табла&hellip; Никога не се е изпуснал да каже: &ldquo;Хей, човече, аз заради теб лежа в затвора!&rdquo;. Много съм му благодарен за това. И до ден-днешен не ми е намекнал дори: &ldquo;Аз страдах заради теб!&rdquo;&hellip;<br /> <br /> Всеки от тези хора сега си има собствен живот. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Брат ми осъди държавата </strong></span><br /> <br /> за това, че неправомерно лежа в ареста. Братовчед ми, Лили и другото момче не можеха да обяснят какво точно са направили, не знаеха, че става въпрос за престъпление &ndash; те за пръв път влизаха в банка, за да изпълнят &ldquo;задачите&rdquo;, поставени от мен! <br /> <br /> Престъплението беше изцяло в моята глава!<br /> <br /> <strong>- Родителите ти как го понесоха? Ти разсърди ли се на баща си?</strong><br /> - Грижеха се за нас нищо да не ни липсва в затвора. Майка ни ни изпращаше между 100-150 кг храна седмично в затвора! А на баща ми, аз не му говорех първите 2-3 месеца. След това, той седна при мен на едно от свижданията и ми каза: &ldquo;Човече, тежко ми е, че не ми говориш! Но трябва да знаеш, че аз се обадих в полицията, защото те обичам, защото не исках да те загубя! Ти в момента щеше да си някъде беглец, не се знае дали щеше да имаш някакви пари, но нямаше да можеш да се върнеш в България! А ние с майка ти те обичаме и искаме да те виждаме всеки ден!&rdquo;&hellip; Освен това баща ми беше честен човек - той смяташе, че тези пари, след като не са мои, аз нямам право да се възползвам от тях. Каза ми: &ldquo;Обадих се на полицията, за да ти дам урок като баща на син!&rdquo;.<br /> <br /> Ние тогава възстановихме всички пари, с лихвата, за времето, през което са били в нас, за да не повдига банката граждански иск. И те не само, че не повдигнаха иск, ами шефовете на банките ме защитиха с декларация, че съм допринесъл за защита на банковата система! Защото аз, докато бях в следствения арест, направих две конференции по банкова сигурност. Показах още пропуски в системата, които могат да бъдат използвани! Те бяха проведени със съдействието на главния прокурор. &ldquo;Моята&rdquo; банка по това време беше вече собственост на американо-гръцки консорциум. И те се присъединиха към благодарственото писмо до мен! <br /> <br /> По време на обира, който направих, партийно назначен шеф на &ldquo;Пощенска банка&rdquo; беше Владимир Владимиров. Човек, който е бил сътрудник на Държавна сигурност по времето на комунизма. По онова време, такива бяха банкерите. Още бях в ареста и Пощенска банка беше купена! Владимир Владимиров беше назначен, за да приватизира банката. По-късно беше назначен за шеф на БТК, приватизираха и БТК! Беше нещо като щатен приватизатор, човек на службите!<br /> <br /> <strong>- Ти и сега се занимаваш с консултации по банкова сигурност. За какво те питат най-често?</strong><br /> - Да, когато се случи изтичане на пари от някоя банка или кражба, някои банки и чужди компании ме ползват за консултант. Доста често това става неофициално. Голяма част от злоупотребите не излизат в медиите, за да не се накърни авторитетът на съответната банка. Става дума за кражби на служители на банките. По-дребните суми ги крадат служителите на по-ниско ниво, а големите суми ги крадат собствениците, но тогава те не търсят съдействие! /смях/ Преди да участвам в разрешаването на даден случай, аз подписвам декларация за конфиденциалност. Но най-общо има случаи, когато в банка служители наблюдават сметки, по които няма движение, примерно, човекът е починал, наследниците не знаят за тези авоари - превеждат ги на други сметки и ги теглят! Правим анализи кой може да го е направил. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>Винаги остават следи</strong></span><br /> <br /> В България такива подобни случаи има много често. В Швейцария, където банкерите са потомствени, такова нещо не може да се случи. Там и след 40 години да отиде наследникът, може да си изтегли парите. Тук злоупотребите са чести...<br /> <br /> <strong>- Въпреки че си изпати, ти не преставаш да провокираш системата?! Какво се случи?</strong><br /> - Пътувам редовно до Турция, тъй като там имам клиенти за орехите. Направи ми впечатление, че през КПП &ndash; Капитан Андреево, който е най-големият пропускателен пункт на Европейския съюз за транзитни стоки, можеш да минеш границата &ndash; да влезеш и да излезеш &ndash; без никой да те провери! На 22 декември 2012 г. аз натоварих един миниван с 400 кг орехови ядки на стойност над 10&nbsp;000 лв., излезнах от българската граница, на ничия територия обърнах колата и влязох отново в България! Нито на излизане, нито на влизане, някой ме провери! Митничарят ме попита: &ldquo;Какво имаш в колата?&rdquo;. &ldquo;Орехи&rdquo;. &ldquo;Добре, минавай!&rdquo;&hellip; Така и на излизане, и на влизане след известно време. Освен орехите, в колата имаше една котка в клетка до мен на седалката, която имаше всички ветеринарни документи, но никой не ме попита за това! Това можеше да бъде всякакво животно, никой не се поинтересува! Излизайки от митническия пункт, се обадих на един телефон в дирекция &ldquo;Митници&rdquo;, който беше обявен за сигнали. Представих се, обясних какво съм направил. Казах им, че съм с достатъчно голяма кола, в която можех да прекарам и бежанци, и терористи, за наркотици &ndash; без проблем! <br /> <br /> Тръгнах към София. След 3-4 км ме настигна джип на митницата. Шефът на смяната вика: &ldquo;Ти знаеш ли какво си направил, сега ще ни уволнят всичките!?&rdquo;. Казвам му: &ldquo;Човече, ми да ви уволнят! Вие не си вършите работата!&rdquo;. Върнаха ме на митницата и задържаха орехите! Викам: &ldquo;Добре, задържате ги, напишете ми един акт, за да мога аз да си го обжалвам и да си ги взема!&rdquo;. А те не искат: &ldquo;Ние не знаем как да напишем акта, на износ или на внос&hellip;&rdquo;. На износ не може, защото това значи, че техният служител не си е свършил работата; на внос също не може, защото орехите са произведени във врачански цех! Какъв внос от Турция?! Задържаха ги!<br /> <br /> След 10-ина дни пак бях на границата, пак пътувах за Турция. Викам им: &ldquo;Човеци, имам задържани орехи, дайте ми акт!&rdquo;. А те: &ldquo;Ами ние още не знаем как да го напишем!&rdquo;. Когато се прибрах от Турция, положението беше същото! Тогава подадох молба в Гранична полиция &ndash; Свиленград, че обявявам гражданско неподчинение, спрях си колата на митницата и обявих гладна стачка срещу нередностите в митниците. Тогава гръмна и скандалът със &ldquo;златната локва&rdquo;! Това е място, в което се дезинфекцираха колите на ГПП &ndash; Капитан Андреево, дадено на частна фирма, която печелеше по 15&nbsp;000 лв. на ден! За това, че колите минаваха през една локва с хлор! 10 дни продължи гладната ми стачка, накрая ми написаха акт за митническо нарушение при внос на 160 кг орехи! Оказа се, че 240 кг съм внесъл законно и 160 кг - незаконно!?... Парадокси! Обжалвах, върнаха ми всичките орехи!<br /> <br /> Като човек, който има собствен бизнес, и то сезонен, имам достатъчно време да мисля за нещата, които се случват в България. Причината да не напусна България е, че искам да допринеса децата ми да живеят в по-добра държава! Заедно с Кольо Босия имахме предложение до няколко министри на транспорта, - транзитният трафик на тирове през България, който е 6&nbsp;000 дневно, да бъде качван на жп вагони от граница до граница! Така БДЖ ще печели 2.5 млрд. евро годишно и ще се намалят цените на пътническите превози. Поне 500 човека годишно по-малко ще умират при катастрофи, когато няма тежки машини на пътя, животът на асфалта ще се удължи с над 30 години, контрабандата, която е за близо 3 млрд. годишно, се пресича по този начин... Защото на една композиция с 50 тира, като се качат двама митничари за 8 часа от Русе до Кулата или Свиленград, примерно, те могат детайлно да проверят всеки камион! Няма да има как тировете да бъдат отклонявани и да бъдат натоварени или разтоварени в България! В Швеция така се работи. Предлагаме го това от гражданско сдружение &ldquo;Родолюбие&rdquo;, събират се политиците, казват, че е много добра идеята. Но&hellip; лобистите на петролните компании спират проекта! Защото като не преминат 6000 тира дневно, те губят от всеки по 300 л нафта на ден! Да не говорим, че <br /> <br /> <span style="color: #800000"><strong>политиците са зависими от контрабандистите</strong></span><br /> <br /> и нямат сметка да го направят, защото от контрабандата се пълнят касите на политическите централи! Сега пак ще изпратим предложението до служебния министър на транспорта и накрая ще успеем, сигурен съм! И това е само една от идеите ни.<br /> <br /> <strong>- Ти богат човек ли си с днешна дата, 17 години след банковия обир, който направи?</strong><br /> - Има моменти, когато печеля много пари, има моменти на фалити. Живея нормално. Синът ми е шахматна надежда на България. На 8 години стана европейски шампион по блиц във Франция, стана 6-ти на Световното, има няколко титли от международни турнири в Европа... Той е на 10 годинки, успехите му тепърва предстоят. Мога да си позволя да заделям 30-тина хиляди лева годишно, за да пътуваме с него, да го финансирам да участва в турнири по света - за хотели, самолетни билети, за подготовка... Държавата нищо не прави за талантите ни в шахмата. Дъщеря ми е с артистична насоченост. И двамата учат в елитни училища.<br /> <br /> <strong>- Мислил ли си какво щеше да правиш сега при друго развитие на събитията? </strong><br /> - Мислил съм си за всичко. Мислил съм си какво щеше да стане с мен, ако не бях обрал банката&hellip; Най-вероятно сега щях да съм част от икономическата клика, свързана с политиката, и щях да съм много богат! С което нямаше да се гордея, разбира се. Животът ми беше тръгнал в тази посока... Съжалявам, че направих престъпление. Дълги години имах ограничения в бизнеса си заради нечистото си свидетелство за съдимост.<br /> <br /> А ако не се бях върнал след обира в България, пък може би щях да имам успешен бизнес някъде по света, не мога да знам. Човек винаги съжалява за нещо...<br /> <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА</strong><br /> <br /> <br />