Журналистката Веселина Божилова е учредител и председател на сдружението “Майки срещу дрогата”. Тя е автор на три книги, свързани с наркотиците: “Не се предавай”, “Наркотиците - преживяно и осмислено” и “Всичко възможно”. Поводът да се свържем в Веселина е наглата кражба, извършена в къщата на сдружението, в която се събираха да се лекуват наркомани и алкохолици от цялата страна.
<strong>- Веси, как е станала кражбата в къщата?</strong><br /> - Проникнали са от приземния етаж през един прозорец и са задигнали техника, събирана с години. Задигнала са палатки и спални чували от един проект, който спечелихме за оборудване. От кашони са взели и книгите на &bdquo;Анонимните алкохолици&rdquo;, които също се събират при нас.<br /> <br /> <strong>- Във Фейсбук страницата си пишеш, че нямате фактури за откраднатите вещи?</strong><br /> - Да, защото те са ни подарени. Разбира се има и такива, които съм купувала. Другото &ndash; родители на наркозависими ни подариха телевизор, при разпределяне на дарения от една фондация ни дадоха принтер; една друга фондация ми подари компютър и монитор. Всичко е събирано с години! Ние от 5 години сме в тази къща. Даже новината е не толкова, че ни обират, а че чак сега ни обират. Защото ние работим години с наркозависими. Сега работим и с алкохолици. Това са хора с много тежко състояние, но никога не са ни посягали. До момента! Сключили сме неписан договор с тях, че няма да ни навредят. И така се получаваше. Сега &ndash; кой ни е обрал?... Аз се съмнявам в един, обаче не му знам името, защото никога не питаме за имена. Работим на принципа на анонимността, работим на доверие. Но този човек, като дойде при нас, първата му реплика беше, че няма видимост от пътя. Тези думи ми направиха впечатление. <br /> <strong><br /> След обира останаха ясни отпечатъци на пръсти на крака и на ръце...<br /> </strong><br /> Намериха се добри хора, започнаха да ни помагат, ще се оправим. Анонимните разчистиха двора, ще се направят решетки, ще купим желязо. Тук майстор-пекар има един, много готин пич, човекът 200 лева ми даде, обадиха се, че ще ми дадат телевизор и принтер. Ще съберем нещата и пак ще продължим напред, и няма да спрем да помагаме. В момента работим и със затворници. Нищо, чудно ако го хванат крадеца, да го приберат на топло и да се видим с него в затвора. Най-лесно е да се каже някой наркоман ни е обрал. От много години работим с наркозависими, от 5 години сме в тази къща и никой не е пипнал нищо!...<br /> <strong><br /> - На каква стойност оценяваш кражбата?</strong><br /> - Не мога да преценя. По принцип, всички, на които сме помогнали, с уважени гледат към нас. Над 300 души сме изпратили на лечение. Напоследък срещам стари случаи &ndash; женени с деца, работят, учат. Този път са го минали благодарение на нас. Няма да се откажем &ndash; това нещо работи! Ето, онзи ден срещнах едно момиче. В същата тази ограбена къща преди няколко години имахме проект 3-месечна група с психолози, курс за мотивация. Тя беше ученичка, не е от Пловдив, от близък град е. И три месеца преди да я повикам тя ме беше отрила във Фейсбук. <br /> <br /> <strong>Пише ми отчаяни писма, че ще се самоубива,</strong><br /> <br /> аз направих всичко да дойде при нас. Директорката на училището я пускаше, когато е програмата ни, беше сложила още едно дете с нея да я води и те идваше редовно. Това дете за три месеца се оправи! А беше сложен случай, ситуацията беше тежка. Но тя се промени пред очите ни, завърши си гимназията, с групата си отиди на бал, влезе да следва, прекъсна едната година, възстанови си следването. Оня ден я срещам - не мога да я позная - работи, следва, съвсем си е в час, на квартира е в Пловдив, сама се издържа. Това е. Тя никъде не беше ходила, нито в болница, нито в комуна. Тя, благодарение на нашата дейност и подкрепа, се оправи. Ние не претендираме, че лекуваме. Ние ги мотивираме. Те тръгват по този път. Може години да отнеме, но в крайна сметка вървят нагоре. <br /> <strong><br /> - Кой води сбирките на анонимните алкохолици?</strong><br /> - Събират се вече 4 години в къщата. При нас ги доведоха хора от старозагорската група, която е много сериозна, и после и от софийската група дойдоха. В продължение на една година всяка събота идваха тези групи. Не само от Пловдив и от селата идваха. Много им се радвам &ndash; възрастни хора са, много си помагат, и нови хора идват.<br /> <br /> <strong>- Има ли криминално проявени сред хората, с които работите? Или ти не знаеш, защото не им записвате имената?</strong><br /> - Аз не им знам имената, но едно<br /> <br /> <strong>90 процента се водят криминално проявени</strong><br /> <br /> Какво значи това - откраднал нещо, разбил някой дом... Общо взето, за най-малкото ги вкарват, така че в нашите очи те не са престъпници, а са хора със зависимости, заболявания. Затова и отиват към тези кражби. Когато престават да са зависими, спират и да крадат. Но за полицията те са криминално проявени. Аз оня ден това обяснявах на полицаите - че работим с хора, които или са тръгнали към затвора, или излизат от него. Работим с най-тежките случаи<br /> <br /> Кварталния ми се обади и ми каза, че нашият случай специално го следи началникът на 4-то РПУ. Но първият им въпрос, като дойдоха, беше: &bdquo;Ами, защо се занимавате с наркомани?&rdquo;... Но, пак казвам, крадецът може и да не е наркоман, това не е задължително. Със сигурност не е някой от хората, които идват често. Те идват с години наред.<br /> <strong><br /> - Ти каза, че се съмняваш в един човек...?</strong><br /> - Да, съмнявам се в един. Ние работим на принципа на конфедециалност. Майка му го беше довела. Идеята е нашите хора да не са притеснени. Идват хора, разказват си историите, душата си разкриват. От 5 години съм къщата &ndash; влизат алкохолици, наркозависими, всякакви. Досега не е имало случай някоя от историите да излезе извън къщата и за някой да има последици, освен такива, каквито той иска. <br /> <br /> След обира си дадох сметка колко сме били незащитени. След първоначалния шок седнах и си направих един план за обезопасяване и почнахме да го правим.<br /> <strong><br /> - В къщата няма ли СОТ?</strong><br /> - Не, няма. Абе, ние нямаме пари да си плащаме наема! Макар, че е малък, затруднява ни. А като закъснеем с наема три дни, ни вземат и лихва, ток се плаща. Собственик е Община Пловдив. Тя ни го даде на нисък наем, но положението е такова, че и него не можем да платим. На месец стотина лева отиват, но всички са затруднени. Има хора, които не могат да си позволят да си купят дори билет за рейс, за да дойдат при нас, от тях просто нищо не мога да взема.<br /> <br /> Имахме един малък проект, преди него 16 отказа и след него един, аз пиша непрекъснато проекти... Предпочитам с проекти да се финансираме, защото по този начин всичко е отчетено до стотинка, за всяка конкретна дейност се знае колко пари са изхарчени. В момента тези неща не се котират въобще, не се дават пари. Преди даваха по малко пари за такива като нас, които вършеха полезна работа. Сега повече пари дават. Но истината е тази, че дават пари само да политика.<br /> <strong><br /> - Как работите в затвора, при условие, че там наркотиците са бизнес?!</strong><br /> - Там работим от самото начало, от 2005 г. Но затвора в Пловдив е сравнително защитен от наркотици. Първо психиатър от София идваше, аз го намерих. После двама се смениха. През цялото това време сме поддържали групи в затвора за наркозависими, като аз плащах на всички специалисти, и веднъж КЦМ дари точно 3000 лева. Никой не даваше стотинка за затвора. Много радушно ни приемат там. Но много лесно в затвора ги вкарват нашите хора \наркозависимите - б.а.\. Тежките дроги обаче не са в нашия затвор. Имала съм случай &ndash; майка ми се обажда от Сливен. Синът й един година е бил там, не е имал ден, без да е бил на хероин. И то им личи. На колко майки синовете се друсат вътре. Казват: <br /> <br /> <strong>&bdquo;Като отидеш да го видиш, не можеш да го познаеш!&rdquo;</strong><br /> <strong><br /> - Знам, че някои от наркоманите влизат в затвора нарочно, за да може да се откажат от наркотиците веднъж и завинаги?!</strong><br /> - Това го правят циганите. На циганите жените и майките си вкарват мъжете и синовете в затвора нарочно. Да, имала съм такива случаи. Много оздравително им действа затвора. Никой не ги насочва. Само ги забиват на метадон и толкоз. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</strong><br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br /> <br />