От тайния архив на сините: Христо Бисеров си построи къщата с долари на СДС

Ненов&nbsp;е завършил семестриално &ldquo;Богословие&rdquo; в СУ &ldquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. Преди това &ndash; строителен техникум и техникум по атомни реактори и парогенератори. Работил е към АЕЦ &ldquo;Козлодуй&rdquo;, откъдето през 1977 г. го изгонват за разказване на политически вицове.&nbsp;След промените отива в СДС, работи на доброволни начала, без пари. През това време се издържа от ремонт на църкви. <br /> Специално за читателите на &ldquo;ШОУ&rdquo; Ненчо Ненов&nbsp;разкрива прелюбопитни подробности за хора и събития от това интересно време. <br /> <br /> <b>- С какво точно се занимаваше ти в СДС, носеха се различни слухове?&nbsp; Какво беше това &ldquo;Бюро за разследване на престъпленията на комунистическия режим&rdquo;?<br /> </b><br /> - В СДС съм от март 1990 г. С Любо Собаджиев, лека му пръст, направихме това бюро в СДС. Разследвахме и изваждахме на светло нелицеприятни факти и действия на бивши членове на БКП. Направихме нещо като &ldquo;ДС в СДС&rdquo; - събирахме данни за политическите противници. Търсихме компромати за най-яростните противници на СДС, за да ги накараме да намалят активността си. В началото разследвахме няколко човека &ndash; Соня Младенова, Филип Боков, Пирински, Нора Ананиева, Луканов... <br /> <br /> <b>- Някой посочваше ли ви кого да разследвате или вие сами си ги определяхте?<br /> </b><br /> - Не, ние сами. Просто тези, които бяха най-активни. Сега може да звучи наивно, но ние разкрихме, че бащата на Нора Ананиева е бил съдия в Народния съд. За бащата на Пирински разбрахме, че е един от създателите на &ldquo;македонския език&rdquo;. От Америка дойде тази информация, от Американския македонски културен център, както и че той се казва всъщност Заеков. Тогава открихме, че един полк. Томов, който е бил <br /> <br /> <b>началник на концлагера в Магарец, е баща на известния журналист Тома Томов.<br /> </b><br /> Бащата на Соня Младенова - Крум Реджански се казва, е бил комендант на село Борован веднага след 9 септември 1944 г. - там са избити по списък доста хора.<br /> <br /> Когато отидохме в Якоруда в семейството на Бокови, се оказа, че Филип Боков има брат, който е от рода на Асьовите. Когато този брат бил на няколко месеца, майката отишла в гората при партизаните и там се запознава с Георги Боков. Когато слизат от гората, вече са подръка. <br /> <br /> Мъжът й се връща, но... няма вече жена. Георги Боков се жени за нея и се раждат Филип и Ирина. Синът от първия брак, от рода Асьовите, беше по това време шеф на СДС в Якоруда. А тогава във в. &ldquo;Демокрация&rdquo; на висок пост беше журналист от същия този род. Това си беше жив компромат в тези времена... <br /> Когато направихме бюрото, започнахме да ходим да изкопаваме масови гробове на убити от комунистите и партизаните невинни българи. Открихме около 200 гроба. Всичко беше подробно описано от нас, хората, които са свързани с тези неща, също...<br /> <br /> Приемал съм по 50 човека на ден. При мен са идвали бивши полковници от ДС, които са си предлагали услугите. Винаги съм казвал на такива: &ldquo;Ако искаш да помагаш, донеси тук целия архив на ДС и тогава ще говорим!&rdquo; А те се дърпаха: &ldquo;У, как може!&rdquo; Аз ги отпращах: &ldquo;Махай се тогава оттук!&rdquo; <br /> <br /> <b>- Кой те принуди да напуснеш СДС?<br /> </b><br /> - Никой. Бяхме големи приятели със Стефан Савов. Неговата Демократическа партия я &ldquo;замразиха&rdquo;, както се казваше тогава. Започнаха да се появяват първите мутри. Започнаха да идват хора, които търсят облага в СДС, и ти си викаш: &ldquo;По-добре е да ме няма!&rdquo;<br /> <br /> <b>- И изнесе архива със себе си?<br /> </b><br /> - Да, това бе огромна документация. Нямаше на кого да я оставя. <br /> <br /> <b>- Къде прибра цялата тази документация?<br /> </b><br /> - На разни места...<br /> <br /> <b>- И пресата разбра?!<br /> </b><br /> - Вестниците тогава гръмнаха: Комендантът на &ldquo;Раковски&rdquo; 134 /адресът на централата &ndash; б. а/ Ненчо Ненов изнесе целия секретен архив на СДС! И това си беше самата истина. Аз просто изнесох това, по което съм работил. Даже Петко Симеонов така пише в книгата си &ldquo;Промяната&rdquo;: &ldquo;Отделът на Ненчо Ненов не се отчиташе на никого.&rdquo; Те не знаеха какво правим. Така си и беше. <br /> <br /> <b>- И какво се случи с теб по-нататък?<br /> <br /> </b>- Към мен прояви интерес <br /> <br /> <b>Кольо Добрев. Той беше нещо като шеф на партийното разузнаване на БСП. <br /> </b><br /> Моята дейност и неговата на практика съвпадаше... Едни хора, които още са живи и здрави, единият работи в БНТ, много известен, няма да му кажа името, за да не му създам неприятности, ме заведоха при Кольо Добрев. Та като се срещнахме с него, той ми каза: &ldquo;Виж какво, ние се интересуваме единствено от това, което си събрал за Луканов. Имаш ли информация за задграничните дружества?&rdquo; Отговарям: &ldquo;Ами тя е при мен, цялата!&rdquo; Около 400 задгранични дружества &ndash; къде са, кой ги управлява, аз ги имах, те ги нямаха. Имах информацията от човек от външнотърговския отдел на Външно министерство, който снабдяваше и мен, и Димитър Луджев. Той дойде в СДС и ми донесе цялата информация. <br /> <br /> <b>- Къде се срещахте с Николай Добрев?<br /> <br /> </b>- Нашите срещи се провеждаха в една сграда между Полиграфическия комбинат и ул. &ldquo;Цар Иван Асен II&rdquo;. Присъстваше и трети човек... Едно момче, Жоро Марков се казваше, от икономическия екип на Жан Виденов.<br /> <br /> И Кольо Добрев, и това момче, умряха после от една и съща болест &ndash; рак на стомаха. Жоро Марков почина няколко месеца след Кольо Добрев. А и двамата изглеждаха здрави като бикове...<br /> <br /> Тогава още на първата среща Кольо Добрев ме попита: &ldquo;Какво искаш за тази информация?&rdquo; Той си мислеше, че ще искам пари, но аз му казах: &ldquo;Искам информация! Искам агентурните досиета на Асен Агов, на Филип Димитров, на Надежда Михайлова...&rdquo; <br /> <br /> Той само си записваше: &ldquo;Аха, нямаш проблеми!&rdquo; На четвъртата среща ме хванаха с включено касетофонче. Добрев ми казва: &ldquo;Господин Ненов, вие не работите честно с нас!&rdquo; &ldquo;Защо?&rdquo;, питам невинно. &ldquo;Ами това какво е?&rdquo; &ndash; и ми посочва светещото касетофонче. Но аз не падам по гръб: &rdquo;Ами вижте, аз с комунисти не мога да работя по друг начин! Току-виж утре ми изкарате нещо!&rdquo; И оттогава започнахме да обикаляме с една кола, пак с този Жоро Марков и с Кольо Добрев...<br /> <br /> <b>- Е, дадоха ли ти това, което искаше?<br /> </b><br /> - Дадоха ми само <br /> <br /> <b>досието на Иво Инджев. <br /> </b><br /> Аз му имам цялото досие - и неговото, и на първата му жена, германката Регина, която е била сътрудник на ЩАЗИ. <br /> Той беше вече станал главен редактор на &ldquo;Демокрация&rdquo; и те искаха чрез мен да го ударят. Но аз си мълчах и те се принудиха да пуснат досието директно в централата. Това, което е при мен, не съм го показвал никога и никъде.<br /> <br /> <b>- Вярно ли е, че имаш доказателства за това, че Христо Бисеров е извършвал злоупотреби с пари, давани като дарения за СДС?<br /> </b><br /> - Случаят е следният: зам.-областният управител на Стара Загора по онова време е Радомир Енев. Той започва да обикаля бизнесмени от Стара Загора, които са фактори на СДС и вече са се замогнали, и да им иска пари, като казва: &rdquo;За каузата на СДС, за победата на изборите през 1997 година!&rdquo; Обещава им още по-големи облаги и постове. И те дават кой 5000 - 6000 долара, кой 8000 германски марки... Минава обаче време &ndash; те не получават нищо! След изборната победа бизнесмените &ldquo;дарители&rdquo; не получават нищо и започват да си търсят парите. И те записват въпросния разговор на техни представители със зам.-областния управител Радомир Енев, от който всичко става ясно. Имам го този запис. Отивам тогава в СДС и виждам Бисеров: &ldquo;Абе, Христо, викам му &ndash; чух, че сте събирали пари за СДС и сте ги прибрали за себе си?!&rdquo; А той: &ldquo;Няма такова нещо!&rdquo;. <br /> <br /> Проверявам веднага във Външнотърговската банка на ул. &ldquo;Искър&rdquo; постъпвала ли е валута в сметките на СДС. Няма такова нещо! Проверявам в счетоводството на СДС - няма такова нещо! <br /> <br /> Не след дълго Бисеров си построи палат в центъра на София, а Радомир Енев от заместник стана областен управител на Стара Загора. Това е пък неговата награда.<br /> <br /> <b>- А какво знаеш за дипломата на Йордан Цонев?<br /> </b><br /> - Срещнах миналата година един приятел, който беше в Богословския факултет на Софийския университет. И той ми казва: &ldquo;Знаеш ли, Данчо Ментата /Йордан Цонев &ndash; б. а/ се е записал за докторант при нас. Но няма диплома за бакалавър, няма факултетен номер, няма нищо!&rdquo; Ходи, вика, го провери! Това се случва през 2003 година.<br /> <br /> Веднага написах писмо до ВИНС &ndash; Варна. Никой не ми отговори. По това време имаше голямо &ldquo;пране на дипломи&rdquo;. Отиваш да правиш докторантура в един университет и твърдиш, че си завършил друг. Като я завършиш, вече никой не ти търси основната диплома за висше образование.<br /> <br /> <b>- Ти беше и шеф на анкетната комисия за разследване на пожара на партийния дом на БКП. Знаеш ли нещо повече от всички нас по случая?</b> <br /> <br /> - В партийния дом никога не е имало досиета. Там е имало съвсем други неща - информация за <br /> <br /> <b>каналите за наркотици, които са били контролирани от висшия генералитет и ЦК на БКП, <br /> </b><br /> тайните кореспонденции на партията със &ldquo;Сивите вълци&rdquo; и със съветските спецслужби... Това е изнесено, а не изгорено! Месеци преди пожара всичко е натоварено на камиони, закарано е някъде около София и оттам част от него отива в Русия, друга част &ndash; в Израел. <br /> <br /> <b>Едно интервю на Валерия КАЛЧЕВА<br /> </b><br />