Павел Найденов: Дарина няма да позволи на Берлускони да й кръшка с хлапета!

Дъщеря ми Славка си е подписала смъртната присъда още като се е отказала от сектата на Кришна

София, България 18 Март 2012, 08:04 2131 прочита 0 коментара

Павел Найденов: Дарина няма да позволи на Берлускони да й кръшка с хлапета!

23 февруари 2010 г. Павел Найденов на поклонението на дъщеря си Славка и внука Пол в църквата "Св. Седмочисленици" в София. Снимка: Иван ГРИГОРОВ

Бащата на покойния Илия Павлов – бай Павел Найденов, спазва строга дисциплина – всеки ден в 11 е вече в офиса си – костюмиран, спретнат, с пура в ръка и включен телевизор, за да следи новините.

Репортер на “ШОУ” го намира тъкмо там, за да ни каже от първа ръка за “годежа” на Дарина Павлова и Берлускони, докъде стигна делото срещу убийцата на дъщеря му Славка и внука му Пол, както и още новини за “мултифамилията”. <hr /> - Бай Павле, какво ново? - Новото е, че уж планувам да пътувам най-сетне до Америка. На 25 април внучката Паола става на 20. Тя на мене е кръстена и е голяма красавица. Ще обсъдим с Дарина как да съберем децата, че тя самата е в Италия, Венци е в Дубай, а Поли - в Далас. Дарина като си беше през август миналата година в България, както знаеш, аз пратих кола да я вземе и я чаках в Арбанаси. Разцелувахме се, поплакахме си... Останахме си само двамата и децата. Те растат... Дарина направи връзка по скайп с всяко едно, като беше тука. Развълнувах се, като видях на екрана Илия-Калоян. Той учи в целодневен колеж. Пораснал – станал 1,80 висок. Бащичко! И външно много прилича на баща си. Гласът му – все едно слушам Илия. Бърка малко българския, но няма как... Питам го: “Имаш ли си гадже?”, “Имам”, вика! Дано да можем заедно да отпразнуваме рождения ден на Поли – най-накрая да ги видя всичките внуци заедно! Каквото е останало от семейството ни... Внуците ми са всичко за мен! Радвам се, че растат добри, възпитани и интелигентни деца. Спор няма, че Дарина е много добра майка! - Какво става сега - тука се заговори даже за годеж на Дарина с Берлускони... - Глупости! Няма такъв годеж! Те може да са си приятели, той да е кавалер с нея – все пак е бил на нейно тържество – така подобава етикетът, но според мен няма нищо повече. А и Дарина е жена със самочувствие, свикнала е да свири първа цигулка, мъжете да я ухажват и тя да е на пиедестал. Няма да позволи на мъжа до нея да се заглежда по хлапета, а той – Берлускони, си го има тоя кусур, човекът. Виж какво, и аз съм кръшкал с младо. Това е вътре в мъжа. Който ти каже, че не е изневерявал на съпругата си и че не се е заглеждал по младо, лъже! Аз покойната ми Невена веднъж я нараних – флиртувах с една млада гъркиня – танцуваме така и аз я попипвам – не просташки, ама достатъчно явно, а Вени видяла това в огледалата. И пак тактична беше, рече ми после: “Много танцувахте...”, вика. Ами, танцувахме, викам – нищо лошо. Ама вътрешно си знам, че не съм чист и че я е заболяло от флирта ми. После с тая гъркиня вече станахме приятели – тя ме запозна с мъжа си, та им гостувах даже повторно в Гърция – обиколихме сума ти заведения заедно. Той беше бохем човек и ларж – не ми даваше аз да плащам сметките. Два пъти настоях и като се прибирам после да си събличам сакото, в джобовете ми пъхнал парите от сметката обратно. - Сега вече кавалерите са на изчезване, модерно е да си гей... - Не я разбирам тая работа. Казват, че било генетично, ама нещо много зачести тая “генетика”. Едно време по нямаше такива хора, ми се струва. Ама сега, защо така стана, че много ги има такива, не знам. Веднъж Сашка Васева ми разправяше, че имало не знам каква си точка, която, като я уцелели там, и било върховно удоволствието от задна прашка. Може... Аз, като бях младеж, 17-18-годишен съм бил, веднъж закъснях за кино. И съм застанал така до прожекционната – надничам оттам. Видя ме прожекционистът и ме покани да вляза вътре, предложи ми стол да гледам през прозорчето на кабината. И по едно време усещам, че ме опипва и иска да ми разкопчае панталона. Че като хукнах, не разбрах как се озовах на улицата. Искам да кажа, имаше такива хора и преди, но по бяха рядкост. - Неприятно ми е да те питам по болната тема за Славка, детето и убийцата Наталия... - Приятелка на Славка ми каза, че си е подписала смъртната присъда още като се е отказала от сектата на Кришна. Освен че се беше отказала, се омъжи за християнин - Филип. Това може да й е изяло главата. И на мен тая версия за сектата ми изглежда най-близка до истината. Наталия може да е изпълнявала поръчка на сектата. Но до тоя момент не е издала нито да има поръчител, нито кой й е помагал да стигне до къщата. Не са изпълнили още смъртната й присъда, ама знам, че те ги бавят 7-8 години минимум. Каквото ще да стане с нея, няма да ми ги върнат Славка и Полчо... - Вторият съпруг на Славка – Филип, виждал ли си? - Не, загуби се някъде. Казаха ми, че бил отишъл в Испания при първата си жена – върнал се при нея и при децата – той има две деца от нея. Нещо уж в строителството работел, но не знам подробности. Виж, сигурно и на него не му е лесно – да си видял с очите си оная гледка, това остава завинаги в съзнанието... - Какво си завършил, бай Павле? На някои места пишат, че имаш диплома от Югозападния, дето има виц за него, че там учат манекенките... - Не-е-е! Аз първо завърших Техникум по обществено хранене, после карах полувисше по туризъм и накрая взех специализация по мениджмънт в един Център за подготовка на кадри в Бургас. Но виж какво ще ти кажа – практиката е всичко, тапията без практика не струва нищо. Почнах млад да работя. Антон Югов ни беше съсед – той ми подаде ръка – покрай него всички ми викаха Павелчо. Работех в едни от най-хубавите търговски обекти. В ресторант “Червено знаме” съм работил – той имаше име навремето. Помня, като работех в магазина, от УБО ми носеха все хубави неща – луканки, портокали, месо... Един ден идва един човек, търси луканка. Хубаво, ама няма. “Другарю, вика, отивам на гости в Япония. Искам да занеса две луканки, пък то баш сега нямате!” Ще ти намеря, му викам. Отидох до специалния в “Рила” и купих оттам, за да му дам на човека. И, без да се крия, подавам му луканката над тезгяха. И, не щеш ли, един вика: “Що му даваш луканка, като я няма като стока?!” Бре, тоя бил от “Народен контрол”! Обясних аз какъв е случаят, той се заяжда с мене. Че като ми кипна, че от човещина не разбира, накрая взех че го ударих с луканката по главата. Извикаха ме да ме наказват, ревизии последваха, искат ми обяснения – страшни разправии за едно парче луканка. И като ме порицаха на едно събрание, викат ми: “Айде, Павелчо, тръгвай си!” На 29 съм бил – мъж. Тръгнах, ама на вратата набрах смелост и се върнах обратно в залата. И им дръпнах една реч: “Абе, викам – какво се заяждате с мене?! Ако ме оставите на работа, пак ще давам на хората, каквото им душа иска! Не ме интересува! Нали затова сте ме турили там – да обслужвам хората!” – и си тръгнах. Нищо не ме наказаха, размина ми се. Такова беше времето, какво да правиш... - Ти си бил любимец на доста червени велможи... - Виж, от младеж, както ти казах, с Антон Югов бях близък. Той беше много елегантен и интелигентен човек. Доверяваше ми се. От него съм запомнил една история, която често ми идва наум. Бяхме на риболов заедно и сме нагазили във водата, и аз го питам: “Чувствал ли си се виновен спрямо някого?” Той се позамисли така и ми разказа как Димитров го е натискал да говори с Никола Петков да се откажат от властта земеделците – те бяха много силни по онова време и можеше да спечелят изборите. Обаче човекът не скланя. С призовка го вика Югов в министерството и той пак не скланя. И така, знаеш какво става с Никола Петков, само защото е постъпил като достоен човек... Политиката е мръсно нещо. Парите и политиката разделят хората. А те често вървят ръка за ръка. И втори случай един такъв ми бяха разказали – някаква много близка позната на Югов го среща и му казва, че пратили мъжа й в Белене. Той прави всичко, отива в лагера да освобождава мъжа й, а оня му казва: “Целия лагер като унищожите, тогава заедно с всички ще изляза оттука!” Бре, не ще да тръгне тоя човек! Изкарват го въпреки всичко, но никога, викаше ми Югов, “никога тоя човек не пожела да ми вдигне телефона. Сякаш му унижих достойнството с това освобождение!” – така мислеше и му беше кофти, че тоя човек никога не му простил. Та, исках да ти кажа, че да си политик не е лесна работа – трябва да я разбираш, тя е тънка работа политиката... Едно интервю на Еми МАРИЯНСКА