Петьо Блъсков е роден на 10 септември 1950 г. Освен журналист и издател, той е и известен бизнесмен. Смятан е за основател на модерния български печат – “баща” на вестник "24 часа". За 10 години на два пъти продава “децата си”: пресгрупа “168 часа” - на германците от ВАЦ, а вестниците “Монитор”, “Телеграф” и “Политика” - на “Нова българска медийна група” (собственост на “бизнесдамата на Доган” Ирена Кръстева).
Какви процеси текат в момента в българските медии, защо помляха от бой журналиста Огнян Стефанов и защо взривиха собствения му мерцедес &ndash; за всичко това питаме Петьо Блъсков в прав текст. <br /> <br /> <br /> <b>- Г-н Блъсков, ваша е фразата: &ldquo;Аз съм Петьо Блъсков и правя вестниците на България&rdquo;... </b><br /> <br /> - Ами, ами&hellip; Вестниците на България ги правят журналистите на България. По повод на битуващото мнение, че съм създател на новото, модерно, демократично, свободно българско вестникарство, ще ви кажа - чак такава силна роля аз не мога си преписвам. Но е вярно, че имам много сериозно участие в създаването на това вестникарство. В крайна сметка, повечето от нещата, които аз направих, след това се развиха. Така или иначе първообраза, който създадохме преди 20 години ( &ldquo;168&rdquo; часа, &ldquo;24 часа&rdquo; ) , практически това е &ldquo;шинелът на Гогол&rdquo;, от който по-нататък се правеха другите вестници. Това просто е исторически факт. <br /> <br /> <b>- Къде сгрешиха ВАЦ, които купиха вашите вестници? Защо така главоломно падат тиражите на &ldquo;Труд&rdquo; и &ldquo;24 часа&rdquo;?</b><br /> <br /> - Те сами трябва да си отговарят на този въпрос. Аз не съм човекът, който ще им изписва рецепти. Имат си ръководен екип, главни редактори. Точно тези хора да седнат, да направят анализ на поведението си и да си отговорят на някой съществени въпроси. Според мен те много отдавна знаят за сриването на техните тиражи, това при тях вече е тенденция. Още преди две ( дори преди повече) години те трябваше много сериозно да си огледат стоката и да преценят защо читателят бяга от техните вестници. Разбира се, при тях има едно дежурно оправдание, един дежурен аргумент за отлива на читателската аудитория от вестниците им. Те казват така: пазарът се промени, вече е друг, конкуренцията стана голяма и затова нашите тиражи се сринаха. <br /> <br /> <b>- Ключови хора от групировката съвсем сериозно казват, че причината за сриването на техните тиражи са така наречените жълти вестници&hellip;.<br /> </b><br /> - За падането на тези тиражи така наречените жълти вестници нямат абсолютно никаква вина. Те не са им виновни. Добре, питам ви, променя ли с нещо това, че на определени вестници се слагат етикети от рода на &ldquo;жълти&rdquo;, &ldquo;сини&rdquo;, &ldquo;червени&rdquo;? Важно е какво казва пазарът, какво диктува неговата логика. Много отдавна ВАЦ трябваше да огледат продукцията си и да видят тенденцията на падането на тиражите си още в зародиш. Те можеха да си запазят категоричното предимство в четивността, както и тиражите си. Очевидно това оглеждане и анализ не се е случило, защото тенденцията за сриването на тиражите им продължава. Това се случва и с други вестници &ndash; за разлика от тези, които ги наричат жълти, <br /> <br /> които дори не могат да бъдат наричани жълти. <br /> <br /> Да, те понякога са доста гадни, понякога лъжат, некоректно публикуват нещата. Но най-важното е, че тези вестници се четат най-много. Очевидно е, че нито Блъсков, нито Пешев, нито Гошев определя кои вестници ще се купуват и четата. Това го казва Читателя! Спомням си как се говореше за нашите вестници ( &ldquo;24 часа&rdquo;, &ldquo;168 часа&rdquo; ) - какви ли не приказки се изприказваха за тях - какъв им бил езикът...<br /> Ами съжалявам - публиката определя и налага дори езика. Така че в момента точно публиката приема тези &ldquo;жълти&rdquo; вестникарски формули. Въпросът е не е да си стоиш свит в ъгъла и да се оправдаваш непрекъснато &ndash; ама те са жълти вестници, те са високотиражни и ни откраднаха аудиторията. Така изказан, проблемът за сриването на тиражите не може изобщо да бъде поставен професионално. Професионално е да анализираш реалностите, даденостите, и въз основа на тях да си направиш верни изводи. А не да тънеш в това тъпо оправдаване - нашите тиражи се сринаха, понеже има много голямо развитие на тези вестници, наречени пренебрежително &ldquo;жълти&rdquo;, а те дори не заслужават така да ги наричат. Очевидно другаде е заровено кучето. Но по-удобно е да си заровим главата в пясъка и да не виждаме, или по-точно да не отбелязваме, истинските причини, поради които се сринаха тиражите&hellip; Читателят е геният. <br /> <br /> Читателят никога не може да бъде излъган. <br /> <br /> <b>- Как се реализира на пазара вашият нов безплатен вестник &ldquo;Новините днес&rdquo;?<br /> </b><br /> - Много добре. Да не кажа на 100, но спокойно мога да кажа че се реализира на 98 процента. Не желая да влизам в темата за реализацията на вестниците, нито да конкретизирам колко е бракът на всеки един по-голям български вестник. Не желая, защото ще засегна колегите. Това са неща от кухнята, а аз не мога да се ровичкам в чужда кухня. <br /> <br /> <b>- Има ли напрежение между вашия вестник и този&hellip; &ldquo;19 минути&rdquo;?<br /> </b><br /> - Вие много хубаво казахте &ldquo;този&rdquo;, защото&hellip; Да, ами това е &ldquo;този&rdquo; &ldquo;19 минути&rdquo;, защото думата &ldquo;вестник&rdquo;, според мен, професионално не му подхожда. Затова и напрежение между нас няма и не може да има. За какво напрежение изобщо може да се говори - те си съществуват, печатат си хартията, разнасят си го вестничето насам-натам. Нищо лошо. Напротив! Конкуренцията стимулира пазарната икономика, ако изобщо съществува конкуренция, разбира се. Та така. Момчето, което прави &ldquo;19 минути&rdquo;, много отдавна беше наш кадър. Правеше едно списание. Но какво да правим. Животът е такъв. Сега е решил да опита нещо друго &ndash; да е жив и здрав, за да си докара продукта донякъде&hellip;<br /> <br /> <b>- Вие пръв публикувахте снимката на Тошо Тошев, Цеци Красимирова и Косьо Самоковеца, направена в кабинета на главния редактор на &ldquo;Труд&rdquo;. Защо го направихте?<br /> </b><br /> - Да, така е. Снимката беше от една среща на Тошо Тошев с Косьо Самоковеца и Цеци в кабинета на Тошев. Няма нищо лошо - какво от това. Самоковеца е бил посрещнат, Тошев не е длъжен да знае, че той е бандит. Помолили Тошев за среща &ndash; той е&hellip; сега да не кажа издател, но е журналист, главен редактор. Обърнали са се към него, той е решил, че срещата му със <br /> <br /> Самоковеца няма да навреди на собственото му журналистическо битие,<br /> <br /> затова и го е приел, разговаряли са. Толкова. А защо я пуснах? Защото тази снимка сама по себе си е новина. А какво се прави с една новина...? Освен това, аз не виждам как тази снимка по някакъв начин би могла да засегне Тошо Тошев...<br /> <br /> <b>- Аз пък знам, че на Тошо Тошев не му е станало много драго, след като е видял тази снимка във вашия вестник?<br /> </b><br /> - Е, сега не съм обсъждал с Тошев чувствата му. Така че не мога да ви кажа дали на Тошо Тошев му е станало драго или му е било недраго от публикуването на снимката. Но като ми попадне случай, ще го питам - ако не му е било драго, нека ми каже. <br /> <br /> <b>- Защо така ожесточено ви нападат за имотите на Съюза на българските журналисти? Иван Бакалов в е-вестник и някои други колеги писаха, че сте присвоил имотите на журналистическия съюз?<br /> </b><br /> - Точно сега не ми се разправя с Иван Бакалов. Той много добре знае защо ме закача. Аз не знам. Той се занимава с едни глупости, които дори не са верни. Бакалов е решил, че трябва да се занимава с мен. Няма лошо. Щом покрай мен той може да придобие някаква популярност &ndash; нека се занимава с мен! Имотите са си на СБЖ. Нищо лошо не се е случило с тях. Напротив &ndash; с тези имоти се случват чудесни неща. Тук визирам специално морския имот на СБЖ, които е даден под наем и който 20 години е тънел в разруха и мизерия и беше доведен до състояние, в което да няма и една стая, в която да влезеш и преспиш дори за една нощ като хората. Този имот беше съсипан. В момента благодарение на своя наемател, който инвестира огромни суми там, този имот работи. Инвеститорът иска да направи бизнес. СБЖ взима едни много сериозни наеми. Така, от една страна, имотът му се реновира, ремонтира, развива и става все по - красив, по - модерен, по - привлекателен. От друга страна, инвеститорът си прави бизнес и трябва да си изкара инвестициите си. Това са най-прости отношения &ndash; никой никакви имоти не е взел, <br /> <br /> не е откраднал, не е завлякъл. <br /> <br /> Но нали се сещате, че като сложите едно заглавие &ldquo;Блъсков отрадна имотите на СБЖ&rdquo;, народът веднага тича и казва: &ldquo;Леле мале, какво стана! Давайте да четем!&rdquo;. Това, като цяло, е една абсолютна гнусна лъжа. Толкоз. Какво повече да ви кажа?<br /> <br /> <b>- Какъв беше точно случаят с взривения ви мерцедес? Писаха, че сте взел пари, за да си взривите колата?!<br /> </b><br /> - Това е стара и много гадна история. По-гадното обаче е друго. Когато това се случи, половината вестници изписаха една камара гадости за мен. Писаха, че аз съм си бил взривил колата. Вие ми питахте &ndash; коя е най-голямата гадост, която сте чул за себе си. Ето - това е най-голямата. Това е отвратително &ndash; дори не ми се говори за него. Но така или иначе те не получиха отговор от мене, а от Господ. Точно в деня, в който ми гръмнаха колата, се роди синът ми. В същия този ден, два часа преди да ми взривят колата, бременната ми съпруга лежеше в спалнята, а колата беше паркирана точно под прозореца. Така че само в главата на един абсолютен мръсник и идиот може да се роди мисълта, че аз съм си гръмнал колата. Но тогава Господ отговори на тези, които тиражираха такива неща. Роди се синът ми - да е жив и здрав. И всъщност той се роди с взрив. Имам трима сина - Петьо Блъсков-джуниър от първата ми жена, и двама от втората. Кръстихме сина си Виктор, защото той се роди като победител. Това е истината. Но една камара вестници начело, не знам защо, с &ldquo;Демокрация&rdquo;, изписаха толкова гадости, толкова мръсотии&hellip; Точно тогава колегията трябваше да бъде единна и да каже: в едно създаващо се демократично общество подобен акт е изключително тежко престъпление и атака срещу журналистиката. Само че тогава нищо такова не се случи. Но после им напомних &ndash; колеги, понеже вие тогава постъпихте така, затова сега се случват такива ужасни неща с журналистите &ndash; бият ги, заливат ги с киселина, взривяват бомби. Никой не намери в себе си морални сили да каже &ndash; колеги, нека си спомним първия случай на посегателство над журналист &ndash; именно взривения ми мерцедес. Тогава ние реагирахме по начин, който предопредели съдбата ни &ndash; да ни бият, да ни гърмят, да ни заливат с киселина. Това разделение в колегията продължава до ден-днешен...<br /> <br /> <b>- Колегите, все пак, се обединиха след побоя над Огнян Стефанов?<br /> </b><br /> - Те се опитаха да се обединят, но и тогава имаше един така &ndash; друг иначе. Едните се обединиха, другите започнаха да обясняват: той е провокатор, той е човек на службите. Кажи-речи същите мръсотии, които се говореха за мен, се изляха и върху Огнян. Абе, човекът бере душа, за какви служби говорите, за какъв провокатор става въпрос?! Говореха, че общува с хора от ъндърграунда. Кой не общува с хора от различни слоеве на обществото? Журналистът общува с всякакви хора. Какви са тези гадости, които се изливат. Сега не съм сигурен дали Маргарита Михнева първа каза, че Огнян е човек на службите или някой друг, но имаше много такива гласове&hellip; <br /> <br /> <b>Едно интервю на Мария ВЕЛИКОВА</b><br />