Петър Бояджиев първо пред БЛИЦ и "ШОУ": Кольо Добрев беше лейтенант на Луканов и Костов

Държавна сигурност го поставя под наблюдение и го задържат на 15 август 1968 г. &ndash; месец преди нахлуването на войските на Варшавския договор в Чехословакия. Предлагат му да сътрудничи на спецслужбите, като замине във Франция и проникне в емигрантските среди. <br /> <br /> Бояджиев отказва. Осъден е на 12 години затвор при строг режим. Разбирайки това, майка му изразява негодуванието си и е затворена в психиатрична клиника, където няколко месеца по-късно слага край на живота си.<br /> <br /> Петър Бояджиев е изпратен в политическия отряд на Старозагорския затвор, където следват поредица от опити да бъде вербуван за агент на ДС и изпитва на гърба си цялата гама от физически и психически методи за натиск на репресивната машина. Освободен е след изтичане на наказанието на 3 май 1978 г. Принуден е да изкарва прехраната си като общ работник и дърводелец. <br /> <br /> На 2 декември 1992 г. президентът Желю Желев възлага на Петър Бояджиев, кандидат за министър-председател, посочен от парламентарната група &bdquo;Предизборен съюз на БСП и коалиция&ldquo;, да състави правителство. Кандидатурата се оказва неконституционносъобразна, тъй като бившият политзатворник има двойно гражданство &ndash; френско и българско. Петър Бояджиев живее в Тулон, Франция, заедно със семейството си. През септември т. г. у нас предстои да излезе скандалната му мемоарна книга. <br /> <br /> <em>Днес Петър Бояджиев е обявен за ексклузивен гост в студиото на тв предаването ДикOFF, който ще разказва за политическите интриги през 90-те години на миналия век. БЛИЦ публикува спомените на политзатворника, споделени от него специално за БЛИЦ и &quot;ШОУ&quot; още през далечната 2009 година.<br /> </em><br /> <strong>- Г-н Бояджиев, защо се стигна до нападението над парламента през януари 1997 година?<br /> </strong>- Дълго време България имаше двама министър-председатели &ndash; Виденов и Луканов. След конфликта с Газпром Луканов взе курс на отстраняване на Виденов от властта. Желев вече беше прочетен вестник и Луканов се ориентира към преговори с Костов. Още от самото начало винаги съм имал хора по високите етажи на СДС и още при първите им контакти получих информация за това. В много конкретни ситуации Елена Костова или Слава, жената на Красимир Стойчев, посредничеха технически за контактите на Луканов и Костов. Първи лейтенант на Луканов при тези разговори беше Николай Добрев. Това се знаеше от кръг от 40-50 човека. Когато Луканов го убиха, преговорите продължи Добрев... В центъра на разговорите беше приватизацията... Те казваха на Костов: &ldquo;Ние ще ти дадем властта, но ти ще ни дадеш достъп до приватизацията...&rdquo; <br /> <br /> <strong>- Виденов знаеше ли за тези разговори?<br /> </strong>- Виденов знаеше, че Луканов преговаря с Костов и готви да дойде на власт кабинет на СДС... Една част от министрите на Виденов изобщо не го зачитаха като премиер и се отчитаха на Луканов &ndash; Пирински, Николай Добрев... Отиваха на заседание на Министерски съвет, колкото да събират информация и после търчаха да обсъждат с Луканов... Виденов направи всичко възможно за номинирането на Николай Добрев за премиер, защото искаше кашата, която е надробил с преговорите си с Костов, да си я сърба сам...<br /> <br /> <strong>- По време на януарските протести от 1997-а вие сте най-довереният съветник на председателя на парламента Благовест Сендов. Как прекарахте този тежък ден?<br /> </strong>- Да, Сендов е мой професор от Математическия факултет и близък приятел, както вече съм казвал...<br /> <br /> Имах добри връзки в щаба на Евгений Бакърджиев... От тях знаех, че бяха организирали обсадата на парламента много добре, с много средства и че бяха ангажирали няколко мутренски групи да бъдат авангард... Отидох в ранния следобед в парламента и питам Благовест /Сендов - б. а/: &ldquo;Как е? Ще си ходиш ли?&rdquo; А той ми казва: &ldquo;Ще поостана малко... Ламбов /главен секретар на МВР - б.а/ и Николай Добрев /министър на вътрешните работи -б. а/ бяха тук, казаха, че щяло да има протести, сложиха заграждения... По-добре е да съм тук...&rdquo; А аз го питам: &rdquo;Благо, ти наясно ли си какво предстои?&rdquo; Отговаря ми: &ldquo;Разбира се, хората бяха тук, дори ми оставиха плана за организацията на охраната...&rdquo; Казвам му:&rdquo;Дай да го видя!&rdquo; Започнах да се смея: &rdquo;Благо, да не се наложи да се качваш на покрива!&rdquo; Той ми се опъна: &rdquo;Защо бе, ти все си подозрителен!&rdquo; Аз: &rdquo;Слушай, газиш във вода, за която не ти ясно колко е дълбока... Май са те хванали за канарче и не знам как ще завърши всичко... Трябва да ти е ясно, че навън ще бъде страшно, а това, което са ти нарисували Ламбов и Добрев, е подигравка за теб!&rdquo;<br /> <br /> И както си говорим в кабинета му, едно стъкло от прозореца се счупва и на 20 см пред краката ни пада един метален болт поне 10 см дълъг, над 100 грама... Благовест спря, погледна ме и главата му заработи като компютър: &ldquo;Абе, май си прав, какво предлагаш?&rdquo; Ставам настъпателен: &ldquo;Ти се водиш вторият човек в държавата, но не разполагаш с никакъв ресурс... При това, което предстои, вътрешният министър трябва да е на твое оперативно разположение на 100 процента...&rdquo; Благовест не каза нищо, отиде до телефона и поиска връзка с Николай Добрев. Говори, слуша нещо, говори, слуша... Затвори слушалката и ми разказва... Секретарката на Николай Добрев го уведомила, че той не може да разговаря с него, защото в момента е извън министерството за консултации по съставянето на кабинета си и тя нямала връзка с него... Почувствах, че Благовест е много ядосан... Той взе пак телефона и се свърза със секретарката на Добрев: &ldquo;Тук е председателят на парламента, не ме интересува нищо, <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>искам Добрев час по-скоро тук при мен или ще запаля страната!&ldquo; <br /> </strong></span><br /> И трясна телефона. Не изминаха и две минути и секретарката, която нямаше връзка със своя министър, звънеше на пожар да го уведоми, че Добрев бил вече на път за парламента... Така се стигна до фамозните кадри с предпазвания от щитовете на полицаите Добрев при влизането му в парламента... Министърът на вътрешните работи се опита да се скрие от председателя на парламента... <br /> <br /> Но няколко часа по-късно през нощта следваше по-голямата ми изненада... Към кабинета на председателя на парламента има малка стая за почивка, до нея тоалетна и малко антре... Някъде късно вечерта се почувствах уморен и реших да полегна в тази стая, кабинетът беше полуосветен. Добре че имам конспиративния навик да се заключвам... Бях на път да задремя, когато чух приглушени гласове, от които ме делеше една врата... И не вярвам на ушите си... Гласовете бяха на Иван Костов и Николай Добрев... Иван Костов казва: &rdquo;Как се намери тук, нали нямаше да идваш!&rdquo; А Добрев обяснява: &ldquo;Как няма да дойда, ти знаеш ли на какво ме направи този лудият! Ти знаеш ли, че той не винаги е контролируем!&rdquo; Костов го пита: &ldquo;Кой, бе, кой бе?!&rdquo; А Добрев: &ldquo;Как кой? Академика!&rdquo; Тук вече се стъписах и наистина благодарих на Бога, че бях заключил вратата. И двамата не можеха да подозират, че аз съм там... В този момент разбрах, че не знам в детайли сценария. И хората пак ще бъдат излъгани.<br /> <br /> <strong>- Защо смятате, че хората бяха излъгани от правителството на Костов?<br /> </strong>- Ще дам само един пример... Фармацевтичните заводите в Дупница, Разград и Троян са били определени още през 1989-1990 година да бъдат дадени на двата рода &ndash; на Георги Атанасов и Петър Дюлгеров. Аз познавам лично зетя на Георги Атанасов &ndash; Петър Терзиев. По времето на Жан Виденов той поиска контакт с мен, защото знаеха, че имам достъп до Жан Виденов и съм близък с Благовест Сендов... Терзиев ми съобщи, че са осигурили закупуването на тези заводи... Казват ми - &bdquo;Хонорарът ще бъде 10 млн. долара за тези, които реализират приватизацията!..&ldquo; Но Виденов се бил запънал като магаре на мост , казвал, че няма да им даде заводите и затова идват при мен... Не дадох никакъв категоричен отговор. За мен отговорът на Жан Виденов беше предвидим... Но все пак го попитах защо им отказва, без да му съобщавам, че са идвали и при мен. Виденов ми каза: &ldquo;Петьо, те не са интересуват от заводите с цел да ги оправят. Те искат да ги вземат почти без пари, за да ги продадат после на външен инвеститор и да вземат истинските пари! Освен това парите, с които ще платят, са от откраднатия валутен резерв , който изнесоха в офшорните зони по света...<br /> По-късно Костов им даде и трите завода, а те се подиграха с него пред мен: <br /> <br /> <span style="color: rgb(128, 0, 0);"><strong>&ldquo;Абе, той се задоволи само с 5 милиона долара!&rdquo; <br /> </strong></span><br /> Инатът на Жан Виденов спести тогава на държавата 5 милиона долара... А зетьовете на Георги Атанасов и Дюлгеров, след като продадоха трите завода, се изнесоха на рахат в Испания... <br /> <br /> <strong>- Вие можехте ли да влияете на Жан Виденов, докато той беше премиер?<br /> </strong>- Като гласуваха Жан Виденов в парламента, беше късна вечер... Жан излезе от страната на кабинета на председателя на парламента вече като премиер, видя ме, прегърна ме и каза: &ldquo;От двамата най-после нещо излезе! Дано да стане нещо добро!&rdquo; Но той се обгради с неподходящи хора. Направи началник на кабинета си Красимир Николов, агент на Първо главно и носач на чантата на другаря Луканов... Жан Виденов заложи своя провал още при правенето на кабинета си...<br /> <br /> <strong>- Вие познавахте ли лично Иван Костов?<br /> </strong>- Първата и последната ми среща с Иван Костов бе през септември 1991 г, малко преди изборите. Появи се възможност да помогна на СДС чрез едно пътуване на водещ лидер на СДС във Франция. Щеше да се срещне с голям брой водещи политици, да се завържат контакти, бяхме направили списък. Условието беше - когото посочи българската страна. Посъветвах се с Тренчев, защото тогава не познавах всички хора. И Тренчев ми каза: &rdquo;Най-подходящ е Иван Костов, той става дори и за премиер!&rdquo; Тренчев ме заведе при Иван Костов в кабинета му на министър на финансите в правителството на Димитър Попов... Тренчев казва: &ldquo;Иване, това е наш приятел от Франция, помагал ни е много, сега предлага еди какво си... Аз мисля, че ти си най-подходящ за това...&ldquo; Иван Костов ме изгледа с високомерна любезност и каза: &ldquo;Много ми е приятно и благодаря, но изглежда господинът не е в течение, че ние, българите, сме определени в зоната на Щатите и от Франция не зависи нищо. Ако беше в Щатите &ndash; да, но за Франция - не е интересно!&rdquo;<br /> <br /> Аз щях да падна от канапето. Казвам си: &ldquo;Мълчи, Петре, не си отваряй устата, че този може утре да каже, че си искал да го вербуваш за френски шпионин...&rdquo; Дадох някакъв отговор на моите приятели... Много ми е чудно откъде тогава Костов е имал тази информация, която и високопоставените френски дипломати нямаха тогава... <br /> <br /> <strong>Едно интервю на Айра МУРАД<br type="_moz" /> </strong><br />