Туморът ми е в четвърта фаза – последната, образуванието е залепнало за мозъка ми, споделя легендарният "щурец".
<em>Петър Гюзелев е един от най-обичаните &ldquo;щурци&rdquo;. Легендарното момче с китарата я загази яко, след като лекарите откриха тумор в лявата част на главата му, взет първоначално за инсулт. Сега тя е обръсната, а от лявата страна над ухото има белег от биопсия. &ldquo;Приличам на мутра, аз, който ходих в милицията да се разписвам заради дългите си коси, сега останах по &ldquo;шапка&rdquo;, шегува се неостаряващият символ на българския рок, нахлупил черна &ldquo;идиотка&rdquo;, която не сваля. Въпреки тежките изпитания силата на духа изобщо не е напуснала Пеци, който се майтапи, че неотдавна чел в интернет, че този вид тумори увеличават сексуалността с 50 процента. Не на шега &bdquo;щурецът&rdquo; е дядо на три внучета. <br /> <br /> Първата му съпруга е красивата манекенка от соцвремената Ева. От доста време до него има друга любима жена, на която той вярва повече, отколкото на себе си. Признава, че забравил името й след първото влизане в болница! Споделя с болка, че заради болестта понякога не помни имена, но образите не му бягат и помни хората. Преди изпадал в особени състояния и спирал да говори внезапно. Казва, че никой не може да разбере какво му е било. <br /> </em><br /> <strong>- Пеци, изглеждаш добре, но къде ти е вечната дълга грива?</strong><br /> - Не можех да ходя отляво без коса, отдясно &ndash; със. Лекарите ми казаха, че ще опада след облъчването и така стана. Обещаха да ми порасне, ама къдрава. Реших да стана еднакъв в главата и затова нямам коса. Представяш ли си - аз, който дори в Строителни войски не си обръснах дългите коси, сега трябваше да го направя. Мене, когото караха да се разписва заради прическата си в милицията? Боя се да не приличам на мутра, хич не ги обичам, да знаете. <br /> <br /> <strong>- Как се чувстваш сега?</strong><br /> - Не се оплаквам, опитвам се да не мисля. За мен болестта е едва на 25-о място в ценностната ми система. На първо е Бог, следват семейството, приятелите, музиката. В Америка се изненадаха лекарите, като им казах, че не ми пука. Каквото ще да става. Неотдавна пратих изследванията на тумора си в САЩ, където ме лекуваха. Ако се наложи операция, пак ще трябва да се търсят пари. Само един месец ме делеше от най-страшното &ndash; от смъртоносния рак, докато ме разкарваха по инстанции. Туморът ми е в четвърта фаза, последната. Имам три варианта &ndash; туморът е намалял от лекарствата; отскубнал се е от мозъка - може да се оперира 80 процента от него; не може нищо да се направи и само ще се задържа растежът му, докато е възможно. Не знаеш на какво приличах във Военна болница &ndash; бях целият издут, защото това нещо си търси място накъде да расте. Не помнех имената на никого. И сега ги забравям. Дойде жена ми да ме види, а аз й казвам &ndash; познавам те, ама не знам как се казваш. Ето, и на тебе ти казвам Галя, вместо Ваня. <br /> <br /> <strong>- Напоследък благотворителността стана неотменна част от живота ни, даже малко ни дотежа от сеири. Защо държавата не помага и не си поеме задълженията?</strong><br /> - Не е съвсем така, на мене ми помогна с известна сума, не искам да кажа размера й. След дълго разкарване по инстанциите комисията сама ми ги отпусна, защото й писна от въртележката с документите. <br /> През това време, докато чака, с човека може да се случи нещо фатално. <br /> <br /> Но истинските проблеми започнаха, след като стана ясно, че няма да ме оперират, а ще пробват лечение. А отпуснатата сума се използва за точно определено нещо &ndash; за операция. Тя нямаше да стигне за лечението, а ако я харчиш за друг вид лекарска намеса, почва ново ходене по мъките за разрешение. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Върнах им неизползваните пари. Благодаря им! </strong></span><br /> <br /> Американските лекари веднага видяха, че туморът не е това, което нашите бяха описали, и лекарствата никак не са подходящи. Понеже са възпитани, казаха: &ldquo;Снимките са малко замъглени. Дайте да направим нови&rdquo;.<br /> <br /> Стаята в хотела ми струваше над 200 долара, тях ги събраха добри хора, трябваше и за път и храна да имам. Аз съм горд човек и никога не бих се обърнал за парична помощ към българите, които финансово не са добре. Но споделих с приятели, те направили акцията и така стана. Искам да имат такава възможност и обикновените хора. <br /> <br /> <strong>- Ти също вършиш благотворителност, но не искаш да се знае.</strong><br /> - Аз сега отпускам лични пари на деца, на възрастни хора, но това не бива да става и не става с фойерверки. Вчера видях на бул. &ldquo;Витоша&rdquo; млади хора от старозагорска кола да бият барабани, питах ги защо &ndash; те ми казаха, че искат да привлекат вниманието на хората към съдбата на техен болен приятел. Помогнах с каквото можах. Но не размахвам байраци.<br /> <br /> <strong>- Хората все пак имат някаква възможност да съберат пари за пострадалите си близки в &ldquo;Байландо&rdquo;.</strong><br /> - В Библията е казано &ndash; помагайте тихо, но някои хора у нас искат непременно да им се знаят имената. <br /> <br /> <strong>- Защо се върна у нас да се долекуваш?</strong><br /> - Ако могат да се направят същите неща за мен, както там, защо не? На мен ми предлагаха да остана в Щатите, но аз не можех да оставя приятелите си, живота си. Трябваше да започна от нулата. Пак щях да се справя, разбира се. Като се върнах у нас на 1 септември, изживях голям стрес от качеството на живота и от далаверите в държавата, направо е омерзително. Ама тук сме се родили, тук ще мрем. Ако трябва да си правя операция обаче, ще се наложи да замина отново. И пак подаване на молби, търсене на пари... <br /> <br /> <strong>- Защо не те оперираха в САЩ?</strong><br /> - Не беше възможно, щеше да стане по-лошо. <br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>Ако бях тук, щяха да ме оперират и да си вземат парите. </strong></span><br /> <br /> Позволиха ми да замина, тъй като признаха, че у нас нямат възможност да се справят със заболяването ми. Имаше две машини за облъчване и едната бе повредена, а другата облъчваше цялата глава. Сега снимките, които изпратих в САЩ, са нови и направени след дълго пиене на силни лекарства. <br /> <br /> В Америка видях и Андрей Баташов &ndash; влизаше в българската църква в Чикаго. Актьорите у нас никак не са добре финансово. Докато ние, &ldquo;Щурците&rdquo;, бяхме на върха, правехме по 250 концерта годишно. Държавата ни прибираше 99, 9%. На нас ни даваха по 35 лв. Като приспаднеш хотел и храна, печелехме по 8-12 лв. на концерт. Но пак бяхме по-добре от актьорите. Да, сега не мога да кажа, че артистите са бедни, но пък едва ли могат за извадят 100 хил. лв. за трансплантация. Така че много добре разбирам защо роднините на Баташов търсят пари. <br /> <br /> <strong>- С Гого сте колеги. Имаш ли представа как е той в момента?</strong><br /> - Разбрах, че едва говори. Видяхме се на миналия им концерт. Очаквах Гого да дойде на крака, а той влезе в инвалидна количка. Това никак не ми хареса. Каза, че ще търси помощ в Китай. Аз вярвам в китайската медицина. Но защо говорим само за болести?<br /> <br /> <strong>- Честит орден &ldquo;Стара планина&rdquo;, защо мълчиш за него?</strong><br /> - Благодаря, да ти се връща тъпкано!<br /> <br /> <strong>- Шегуваш ли се?</strong><br /> - Официално казвам благодаря, аз харесвам Вежди Рашидов, колкото и да ви е чудно. Но преди 20 години бих се радвал повече. Всъщност ми дадоха една хартийка, друго си е да получиш 200 хиляди лв. например, вместо нея. Е, вярно е, че<br /> <br /> <span style="color: rgb(128,0,0)"><strong>преди вземахме по 8-12 лв. на концерт,</strong></span><br /> <br /> ама това търпи развитие, нали така?<br /> <br /> <strong>- Най-смешният въпрос е за &ldquo;вашите твърчески планове&rdquo;, но ти пък имаш чувство за хумор.</strong><br /> - Така е. Заснехме всички песни по случай 40-годишнината на групата на DVD и искаме да го издадем, защото заради моята болест не можахме да го довършим. В болницата ми забраниха да слагам слушалки и да слушам музика, ама аз извиках колегите и им казах: &ldquo;Готов съм за работа&rdquo;. Преди да ме удари туморът, за 9 месеца написах 90 песни. <br /> <br /> <strong>- Ти си ценител на красотата и таланта, но винаги премълчаваш кои нови певци ти харесват.</strong><br /> - За да кажем, че някой е добър, трябва да минат поне 20 години той да се докаже не само с една песен на три години, която величаят всички. <br /> <strong><br /> - Е, то излиза, че Лили Иванова отговаря на тези критерии.</strong><br /> - Разбира се, тя безспорно е най-голямата, няма какво да се лъжем. Лиляна имаше много по-голяма публика от нас. Женска, над 40 г. Веднъж на неин концерт в зала &ldquo;Универсиада&rdquo; бяхме само трима мъже &ndash; аз и още двама примерни съпрузи. Но ще минат поне 20 години, преди да се намери кой да я замести. <br /> <strong><br /> Едно интервю на Ваня ПАНКОВА</strong><br />