Пламен Орешарски: Съществуват сценарии, които са по-тежки от гръцкия

<i>Пламен Орешарски е завършил УНСС с магистърска степен по финанси и кредит. Следват квалификации &quot;Банково управление&quot; в САЩ и &quot;Емитиране на държавни ценни книжа&quot; към &quot;Нешънъл сейвингс&quot;, Великобритания. <br /> <br /> В периода 1993-1997 г. оглавява управление &bdquo;Държавно съкровище и дълг&ldquo; към Министерството на финансите. Под негово ръководство е поставено и началото на отпечатването на бандероли, като технически е осигурен цялостният процес на производство на този специфичен вид книжа. Пламен Орешарски е инициатор на концепцията за създаване на държавно съкровище, която е реализирана в следващите години. От 1997-ма до 2001 г. е заместник-министър на финансите в правителството на Иван Костов. Неговият ресор е управление на държавния дълг и финансови пазари и управление на пазара на ценни книжа в България. Под негово ръководство се обединяват дейностите по управление на вътрешния и външния дълг. Оглавява финансовото ведомство в правителството на БСП, НДСВ и ДПС, в което е единственият министър, който не е представител на нито една от трите управляващи партии. <br /> </i><b><br /> - Г-н Орешарски, в какъв етап на кризата се намира България в момента?</b><br /> - Още в края на 2008 г. България изпита влиянието на неблагоприятните външни шокове. Основните канали, по които глобалната криза въздейства върху българската икономика, бяха свитото външно търсене, ниската ликвидност на външните финансови пазари и понижаващите се цени на продукти от листата на нашия експорт.<br /> <br /> От края на миналата година и понастоящем към тези фактори се добавиха силните фискални рестрикции, които наложи българското правителство. Тези рестрикции охладиха по-силно от необходимото българската икономика. Днес наблюдаваме процес на отслабване на действието на външните фактори и продължаващо действие на локалните фактори. Затова и икономическият спад за първото тримесечие на настоящата година е несъразмерно голям - 4%. Ако сравним този резултат с останалите 26 страни членки на ЕС, ще се озовем на предпоследно място &ndash; една красноречива илюстрация как неадекватната фискална политика забавя процеса на възстановяване на икономиката ни. <br /> <br /> <b>- Може ли да се твърди, че днешната криза превъзхожда т.нар. Луканова зима? Или обратното - че бледнее пред това, което се случи през 1997 г.?<br /> </b><br /> <span style="color: #800000"><b>Досега няма нищо общо между тази криза и предходните две.<br /> </b></span><br /> Впрочем няма общи характеристики и между двете цитирани от вас кризи. Що се касае за дълбочината им, нека не бързаме с изводите &ndash; последиците от сегашната криза още не сме изпитали в цялост.<br /> <b><br /> - Като се абстрахираме от световната криза, има ли управленски грешки у нас след 1998 г. , които подготвиха избухването на днешната криза? И кои са те?</b><br /> - Не, въпросът е провокативен. Без да твърдя, че всички управленски решения в последните 12 години са били напълно адекватни, те нямат отношение към състоянието на американския ипотечен пазар - катализатор на кризата и здравината на глобалната финансова система. Не се подвеждайте по вътрешнополитически тези &ndash; кризата не възникна като вътрешна за разлика от предишните две през 1990-а и 1996-1997 г., когато имахме чисто локални събития.<br /> <b><br /> - Споделяте ли мнението на анализатори, според които българското икономическо бедствие е и в резултат на едно десетилетие сбъркана икономическа и финансова политика?</b><br /> - Отново ще припомня, че българската финансова политика през последното десетилетие се оказа доста по-благоразумна от тази на водещи икономики, при които наблюдавахме срив на големи финансови институции. За разлика от тях в България не се разви финансова и банкова криза и този факт е показателен до момента. Всички, които не споделят този възглед, следва да го опровергаят, като посочат колко банки в България фалираха и колко публични фондове бяха изразходвани, за да се спасяват други банки.<br /> <br /> <b>- За да се задълбочи кризата, не играе ли роля и това, че целият банков сектор, а заедно с него и голяма част от застрахователния бизнес са в ръцете на чуждестранни играчи?</b><br /> - Ако това е вярно, защо възникна кризата през 1996-1997 г.? Тогава всички банки и застрахователни компании бяха български! Ще припомня, че в този период 1/3 от българските банки фалираха, при това и частни, и държавни. <br /> <br /> Може би не ни е приятен подобен факт, но кризата се задълбочи през втората половина на миналата година в резултат на непремерена и неточна фискална политика. Затова оставете конспирациите и се фокусирайте върху реалността.<br /> <br /> <b>- В интервю пред в. &ldquo;Труд&rdquo; твърдите, че в ръцете на кабинета е съдбата на България и само управляващите могат да ни спасят от гръцки сценарий. Иван Костов обаче в интервю за нашето издание каза : &ldquo;Гръцки вариант в България няма да има. Защото Гърция за разлика от България е страна с много богати граждани и фирми и с много бедно правителство. Бедно в буквалния смисъл на думата &ndash; няма пари, с огромни дългове е. Но гърците имат много мощни фирми, банки, транспортни, логистични центрове, флотът им е гигантски. Ситуацията в България е съвсем различна.&rdquo; Къде е истината? Възможен ли е все пак гръцки сценарий у нас?<br /> </b>- В съседна Гърция наблюдаваме криза в сектора на публичните финанси. Българските публични финанси са в далеч по-добро състояние &ndash; все още. Гърция има правителствен дълг над 100% от БВП, докато у нас този показател е между най-добрите в ЕС &ndash; само около 15 %. В този смисъл дискусиите за повторение на гръцкия сценарий у нас са неуместни. <br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Не изключвайте обаче с лека ръка възникване на криза с публичните финанси и у нас в обозримото бъдеще,<br /> </b></span><br /> а по-внимателно наблюдавайте разрастващия се бюджетен дефицит. Той може да задълбочи днешните неблагоприятни икономически процеси. Надявам се правителството да установи необходимия контрол върху бюджетния дефицит. Ако това не стане, никак няма да ми действа успокояващо фактът, че кризата у нас няма тези характеристики, както в Гърция. Впрочем съществуват и песимистични сценарии, които са с по-тежки ефекти в сравнение с южните ни съседи.<br /> <br /> <b>- Симеон Дянков наскоро каза, че излизаме от кризата...</b><br /> - Ако се вслушвахме в есенните му предсказания, вече трябваше да сме излезли от кризата, при цялата условност на този термин.<br /> <br /> <b>- Според вас кой ще поеме ударите на кризата &ndash; бедните, средната класа или богатите?</b><br /> - Кризи от типа на днешната засяга всички. Заблудата, че ударът е само върху бедните, идва от факта, че неизбежното свиване на доходите и благосъстоянието при всички се понася най-тежко от нискодоходните групи.<br /> <b><br /> - Може ли да се говори, че кризата убива бедните, съсипва средната класа и прави от богатите още по-богати?</b><br /> - От тази криза някои богати станаха по-богати, но това се случи не у нас, а на глобалните финансови пазари.<br /> <br /> <b>- В момента се твърди, че от спецакциите на МВР се пълни хазната. Нима това е възможно? </b><br /> - Като гледам как се е &bdquo;напълнила&rdquo; хазната, не мога да потвърдя подобна теза... За първите три месеца на годината държавните приходи изостават с над 1 млрд. лева в сравнение със същия период на миналата година.<br /> <br /> <b>- В момента губят работата си висококвалифицирани работници...</b><br /> - Мисля точно обратното &ndash; преобладаващо губят работа служители и работници с по-ниска квалификация. Те и по-трудно се адаптират на пазара на труда.<br /> <br /> <b>- Как ще коментирате фалити на фирми, които се случват всеки ден и водят до верижни фалити?</b><br /> - Фалитите са неприятен, но неизбежен елемент на всяка криза. Да не забравяме обаче, че кризите са своеобразни филтри &ndash; отсяват неефективните пазарни субекти. Убеден съм, че на основата на протичащите фалити ще възникнат нови стопански формирования &ndash; с по-висока конкурентоспособност. Всичко това са икономически рационални, макар и социално неприятни процеси.<br /> <br /> <b>- Според вас удачно ли е по време на криза държавата да подкрепя фалиращите и да им дава възможност да започнат нов бизнес?</b><br /> - Удачно би било, ако нашата държава би могла да го прави. Тя обаче не е в състояние нито като финансови възможности, нито като правомерно пазарно вмешателство &ndash; тоест, не може да нарушава европейските правила за държавна помощ.<br /> <br /> <b>- Стана модерно да се говори за арести на ексминистри. Вие не се ли притеснявате?</b><br /> <br /> <span style="color: #800000"><b>Готов съм да обясня всяко мое действие<br /> </b></span><br /> на позициите, които заемах през последните 15-16 години. С риск да прозвучи нескромно, имам удоволетворението да съм работил в полза на публичните интереси с видими резултати от моята работа.<br /> <br /> <b>- Защо според вас няма развитие по случая &ldquo;Мургина&rdquo;?<br /> </b>- Предлагам ви не само по отношение на този случай, а и на останалите в последно време да коментираме доказани твърдения и вини.<br /> <br /> <b>- Муравей Радев директно обвини Милен Велчев и принц Кирил в продажба на външния дълг на България. Бившият финансов министър ми е споделял, че двамата са предлагали тази порочна сделка. Според Радев на тези срещи в МФ сте били и вие. Какво точно дискутирахте тогава?<br /> </b>- По това време доста инвестиционни банкери предлагаха услугите си за посредничество при една евентуална замяна на нашите облигации по външния дълг. Аз не споделях техните мотиви и не смятах, че имаме нужда от подобна замяна на външния ни дълг. И днес запазвам мнението си. <br /> <b><br /> Едно интервю на Мария ДРУМЕВА</b><br />